вторник, 20 февруари 2018 г.

MADE IN BG: Crowfish - Crowfish (2002)


Revelations
Това е българският албум, който съм слушал най-много пъти през живота ми досега. Помня как списание "Ритъм" представи варненската банда в рубриката си "Нови лица" до набиращите популярност тогава Ъпсурт. Беше още рано - '98-99-та някъде, но много исках да ги чуя. Сещам се и как стоях като гръмнат, когато за пръв път си пуснах Away в компилацията на фестивала Freemind (2002). Исках да чуя и още, и още.... Помня и, че мой приятел първоначално ми зае назаем диска с тоя албум, а после видя, че няма да му го върна и просто ми го подари.

Free your mind and the rest will follow
Едно от най-често срещаните и вярни твърдения за Crowfish е, че това беше група на световно или поне на европейско ниво. Малцина биха оспорили, още по-малко биха се аргументирали добре да оборят подобна теза. Crowfish беше банда, която създаде собствена буквално фанатизирана фенбаза и съвсем заслужено беше издавана в западна Европа, където правеше и турнета. Английският на фронтмена Чаво Манолчев (китара/вокали) нямаше аналог по родните ширини тогава (а и сега вероятно), а инструменталната хармония с Жоро Пехливанов (бас) и Божо Атанасов (барабани) и до ден днешен стои на свой собствен пиедестал. Убеден съм, че ако този албум беше на американска банда, щеше да е тачен в световен мащаб.
Снимка от личния ми архив:
Нов Ритъм, Брой 22, април 1999, цена 2999 лв., НОВИ ЛИЦА - Ъпсурт и Crowfish, че даже и Static-X.

The life is better when you are so far away
Away беше гигантски хит много преди видеото да обсеби ефира на ММ. В това парче всеки дребен детайл грабва веднага и не пуска и след милион слушания. Сещам се, когато Crowfish трябваше да изпълнят Away на наградите на телевизията във Велико Търново. Песента беше номинирана в категорията за "Рок/алтърнатив" заедно с In Your Face на Last Hope. По това време най-горещата тема в българската музика беше рап враждата между Ъпсурт и Мишо Шамара и целия R&B Records, но моят най-скъп спомен от тези награди беше небрежното и донякъде смутено пристъпване на Crowfish и Last Hope по червения килим, докато интервюиращата ги мацка с микрофона ги пита дали се вълнуват. Само за справка - наградата отиде у "Скакауец".

Everything is fake from the inside
Този едноименен албум е разделителната черта между ранното скейтпънк творчество и прогресивния/инди рок в по-късните издания на бандата. В Crowfish има почти веселяшко мажорно настроение (каквото отсъства в Requiem For A Broken Heart), дори лирики на парчета като Deceitful да не го предполагат, но има и трудни и мрачни моменти като скоростно-епичното емо Fake From The Inside и смазващо тежкия финал Last Love. В баладата Emptiness Crowfish загатват за бъдещия прог рок завой, експериментирайки с неравноделни бийтове, а ритъм секцията удря най-силно в раздвижения пънк рок Apart, чийто припев "No time for turning back again (let you down)/ No time for turning back around (let you down)/The truth is killing you again" e мастърклас по мелодичност. Една от заслугите Crowfish да бъде повече от перфектен албум е и на Гепи Господинов (от група Stain), който продуцира записите в студиото си и спомага за великолепните беквокални хармонии.

From Crowfish to (possible) Reunion?
Преди около 4-5 години Crowfish имаха нещо почти като (импровизиран?!) риюниън в стария Строеж в Студентски град. Очевидно сега в България има търсене за носталгия и новият Строеж го предлага - от Руши Видинлиев до Gravity Co. - музикантите изградили имиджа на ММ разпродават подобни редки концерти за нула време. Ако скоро се прибирам до България, едно от най-яките неща, които биха могли да се случат е една от най-великите родни банди да изсвири своя шедьовър "от-до". Please do it!


ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА: