сряда, 13 декември 2017 г.

MADE IN BG: Melekh - Светлината, която ми дава надежда (2007)

"Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме, бе, Гоше!"*

"Светлината, която ми дава надежда" е дебютният мини-албум на Melekh и през миналия месец ноември се навършиха точно десет години от неговото излизане, но годишнината бе много тъжна заради неочакваната и ненавременно ранна кончина на вокалиста Борислав Николов a.k.a. Боро Бродник.

Изданието на вече несъщестуващия лейбъл Years Of Pain вижда бял свят във времената, когато нямаше Snapchat и Instagram, а Facebook все още догонваше Myspace като популярност в битката на надигащите се социални мрежи. През 2007 година бе съвсем в реда на нещата да отвориш нечий профил и да чуеш автоматично пускаща се песен от "Светлината, която ми дава надежда".  


"Ще ви изпея една песен, в която се говори за любов, раздяла и още нещо."*

Също като Димитър Воев от Нова Генерация и Боро Бродник си отива твърде млад от този свят. Тъжно, съкрушително, ужасно. И също като Воев, Боро е ПОЕТЪТ на своето поколение на музикалната сцена в България (бел. авт. - Melekh правят кавър на "Прилепът" в албума "Монохром"). Неговите лирики в "Светлината, която ми дава надежда" достигат съвсем друго ниво през миналата декада и 10 години по-късно - звучат по-съкрушително от всякога. 
Двамата най-емблематични поети в българската музика:
Вляво : Димитър Воев (Нова Генерация, Кале)
Вдясно: Борис Николов/Боро Бродник (Melekh, Upyr, She Was Asking For It)
Фото кредит: 4 Ice Photography



"Дойде последният час и за теб променям света
Но ще видят ли други, ще последват ли примера?"
(Нагоре)

"След търпението идва победа. 
Имай сила да чакаш момента. 
Светлината, която ми дава надежда. 
Не сe съмнявай, ще бъдем заедно на върха"
(По оста)

"Спаси ме! Разтопи леда и бях силен. 
Превърнах се в огън, изпепелявах всичко по пътя си."
(Проклинам се)

"Във войната се ражда мирът"
(Седем)

По мое скромно мнение, толкова софистицирани текстовете българският ъндърграунд не бе чувал до "Светлината, която ми дава надежда". Обречеността струи от тези думи, но дори в тях, в края на тунела се виждат светлината и надеждата, каквато е цялостната концепция на този мини-албум.

"... и малка интимна среща с един инструктор. Така почва тази история."

Интрото на "Светлината, която ми дава надежда" е от легендарния крими ноар филм "Инспекторът и нощта" с Георги Калоянчев и Невена Коканова по едноименния роман на Богомил Райнов. Melekh са един вид инструктори на почти всяка съвременна хардкор/метълкор банда у нас, а през годините техните концерти се превърнаха в топли интимни рандевута с фенове и приятели. Отвъде тежестта на режещите китарни рифове, галопиращите барабани, брейкдауните и вокалните ревове на Боро, се отцеждат и прекрасни мелодии - като да речем убийственото бас интро на "Проклинам се".  Инструменталите наистина са шеметни - отлично композирани, аранжирани и изсвирени и всяка една песен пренася слушателя в собствена вселена.  

Културно наследство 

Заветът на Melekh и Боро не се свършва само със "Светлината, която ми дава надежда", но легендата започва точно тук. През 2007-ма година бандата е много по-напред от повечето си съвременници, изследвайки разнообразни музикални територии и е основополагаща за една различно, поетично и емоционално течение в хардкора и метълкора у нас. Десет години по-късно тази банда е повече от легенда, а това издание със сигурност е крайъгълъен камък в животите на много хора в България. И все още им дава надежда.

*цитатите са от българския филм "Оркестър без име" (1982)