петък, 25 май 2018 г.

Arctic Monkeys - Tranquility Base Hotel + Casino

Банда: Arctic Monkeys
Албум: Tranquility Base Hotel + Casino
Лейбъл: Domino, 2018
Жанр: Space Rock, Lounge Pop, Alternative Rock, Jazz Pop, Art Rock
FACEBOOK

Може би най-странното сравнение сравнение, което ще прочетете за новия албум на Arctic Monkeys, е, че небрежно напомня на саундтрак от български игрален филм от 70-те/80-те и по-скоро на музиката от "Войната на таралежите". Повече от небрежно разбира се, но има нещо в ехтенето на вокалите на Алекс Търнър, което наподобява тези на Асен Кисимов, а това е прелюбопитно.

В действителност Tranquility Base Hotel & Casino ухае на носталгична ретро атмосфера, предразполагаща и екстремно противоположни асоциации, защото има голям шанс да се сетите и например за олдскуул филмите за Джеймс Бонд, особено тези с Шон Конъри, а ако се заслушате в текстовете и за любимите ви моменти с Артър Дент и Форд Префект в "Пътеводител на галактическия стопаджия". Затова и новият албум на Arctic Monkeys или е най-гениалният им досега, или най-досадният. Въпрос на възприятие е вероятно, но соломоновското ми решение е някъде по средата.

Не крия, че съм фен на идеята за лаундж/чил/спейс поп-рок-джаз и адмирирам опита на бандата да се изстреля извън безопасната орбита, в която се намираха след AM (2013). Похвално е, че от редови шефийлдски тийн бунтарчета, Алекс Търнър и компания вече пътуват натам, където са David Bowie и Blade Runner - култ, за който думите невинаги са най-подходящите средства за описание.

Признавам, че след всички превзети художествени похвати в ревюто ми дотук, Tranquility Base Hotel & Casino е далеч от перфектността, която би му отивала. Клавишните инструменти и футуристичните звуци закриват китарите и невинаги мелодиите са достатъчно зарибяващи или просто са незапомнящи се. В определени парчета Arctic Monkeys сякаш се опитват да са по-прог отколкото е нужно, което убива конкретни добри идеи. Освен това пеенето на Търнър понякога е прекалено престорено и ми се струва, че в микса е изведено на прекалено преден план.

Но да поговорим и за хубавото. Сингълът Four Out Of Five например е много яко парче, което навява асоциации с AM, но ако то беше в траклиста на предишния албум, едва ли щеше да е най-любимото на мнозина. В контекста на Tranquility Base Hotel & Casino обаче си пасва като пет пари в кесия, а текстът (както предполага заглавието) е очевидна закачка с всеки Сульо и Пульо, които прави ревюта - "Since the exodus, it's all gentrified / The information action radio is the place to go - four stars out of five".

Други парчета като откриващото обяснение в любов към The Strokes - Star Treatment и психеделичото Batphone са от изпъкващите нюанси в тази палитра, One Point Perspective има хипнотично повтарящ се клавирен мотив, върху който се разтапя една секси китарна мелодия, а финалното The Ultracheese звучи все едно ако The Beatles бяха джаз банда.

Трудно е човек да резюмира всичко в Tranquility Base Hotel & Casino, защото Arctic Monkeys са преминали на друг левъл - в композиционно и инструментално отношение най-вече, но и текстовете лавират между философски, научна фантастика и откровени сарказъм и забава. Изпълнението наистина не е перфектно, но никой не се е родил научен. Убеден съм, че Дейвид Боуи е одобрил този албум от своята космическа станция.
7.25/10
ЧУЙ:  Star Treatment     One Point Perspective   Golden Trunks   Four Out Of Five    Batphone

Други подобни ревюта: