понеделник, 30 юли 2012 г.

Bright Sight - Tри

Artist: Bright Sight
Album: Три
Label: Self-Released
Year: 2012
Country: Bulgaria
Genre: Skatepunk, Punk Rock, Hardcore Punk, Alternative Rock
FACEBOOK




ЕP-то на Bright Sight – “Три” е истински самиздат. Бандата работи много здраво, за да може музиката ѝ да достига до колкото се може повече фенове и сигурно Станко, Ангел, Даниел и Ясен изпитват голямо удоволствие от това, че хората наистина харесват песните им и се асоциират с посланията в тях, заради което благородно им завиждам. „Три” излиза една година след дебютния албум „Ехо на душите ни” и отново се разпространява предимно от ръка на ръка, от концерт на концерт и още повече вдига летвата след вече утвърдените песни „Изкуствен свят”, „Кухненски робот” и „2012”.

По принцип имам предразсъдъци към музика, изпята на български. В случая с Bright Sight oбаче се радвам, че групата е избрала матерния ни език, а не комерсиалния английски. Така сякаш и трите песни от „Три” – „Грешни стъпки”, „Клетка” и „Следи” наистина успяват да вдигнат бандата на един по-висок пиедестал. 

В музикално отношение Bright Sight се опитват да запълнят в България празнината за мелодичния пънк/хардкор. И трите парчета са направени по всички канони на калифорнийската сцена. За мен бандата звучи доста като Pennywise и NOFX, по-ранните АFI и Strung Out заради двете каси на барабаните, което пък придава метъл отенък на „Три”. Всяка една от песните си има своя собствена идентичност и достойнства. Моят фаворит е „Клетка”, въпреки че доколкото разбрах, тя е най-малко популярната песен от трите.

Всеки, които подкрепя подкрепя по някакъв начин ъндърграунд сцената ще хареса „Три”. Бързо, мощно, ударно – парчетата са като товарен влак, които минава през главата ти и не те оставя да стоиш на едно място, а те кара да скачаш на воля... Силно препоръчително.

OЦЕНКА: 8,5/10


събота, 21 юли 2012 г.

Doomtree - No Kings

Artist: Doomtree
Album: No Kings
Label: Burnside/Doomtree Records
Year: 2011
Country: USA
Genre: Alternative Rap, Conscious Hip-Hop, Underground Rap, Midwest Rap
FACEBOOK




Уникалният mash-up албум Wugazi 13 Chambers беше най-доброто нещо за миналата година и бе дело на членове на хип-хоп колектива Doomtree. Самата идея да комбинираш музиката на Fugazi и Wu-Tang Clan е истинска лудост, но пък резултатът бе изумителен – изданието звучеше така, сякаш  Ian MacKaye и Method Man са записвали заедно цял живот. Проектът Wugazi е страхотен, но както се оказа по-късно, не съм следил достатъчно развитието на Doomtree, тъй като в края на годината седмината членове на колектива са издали и авторски материал. В крайна сметка – по-добре късно, отколкото никога и в последните няколко седмици сериозно наблегнах на слушането нa No Kings - техен втори официален албум.

Някои сигурно се питат – кои по дяволите са Doomtree? Aми, те са петима MC-та: P.O.S, който е най-известният и най-дейният от бандата, занимавал се преди това с хардкор пънк; Sims, Mike Mictlan, Cecil Otter и единствената жена Dessa, както и двамата DJ-и – Paper Tiger и Lazerbeak. No Kings e oт типа хип-хоп, който няма да чуеш по комерсиалните радио и телевизия. Doomtree звучат като пънк група, която може да рапира, при това добре, но не за „диаманти, кучки и куршуми”, а да казва интелигентни неща, които всеки обикновен човек преживява всеки ден. Да, No Kings е много по-близо в лирическо отношение до Jurassic 5, отколкото до Jay-Z, да речем. Mисля, че най-точното определение за стила на групата е conscious hip-hop.

Всяка една песен е доста различна сама по себе си, като причината затова са интересните инструментали. Повечето песни звучат така, сякаш Crystal Method са вършали в студиото на Doomtree. Усеща се голямо влияние от брейбийт/биг бийт електронната музика, както и модерния алтернативен рок.

Първата песен No Way започва със семпъл от китара, а включването на дръм’н’бейс бийта и вокалите, я превръщат в едно яко mosh-pit парче. Като цяло в албума преобладават този тип песни, а най-добрите от тях са Bolt Cutter, Bangarang, Beacon и Тhe Grand Experiment. 

В края на албума обаче са разположени най-интересните песни за мен –Тeam The Best Team и особено последната – Fresh New Thrash. Te са малко по-лежерни, не толкова шумни, но за сметка на това с изключително интересни, заради семплите с брасовете. Fresh New Thrash пък има леко реге усещане, но едва доловимо, което действа по много въздействащ начин. Определено тази песен ми е най-любимата.

Не мога да преценя, дали No Kings e по-добър от проекта Wugazi (който не е официален албум на Doomtree), защото става дума за много, ама много различни неща.  Със сигурност обаче No Kings e eдин много силен и смислен хип-хоп албум, който ще се хареса на феновете на подобни групи.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни: No Way   Bolt Cutter   Beacon   Team The Best Team   Fresh New Thrash


понеделник, 16 юли 2012 г.

Dead Sara - Dead Sara

Artist: Dead Sara
Album: Dead Sara
Label: Pocket Kid/Fontana Universal
Year: 2012
Country: USA
Genre: Alternative Rock, Post-Grunge, Indie Rock, Hard Rock
FACEBOOK




Dead Sara e сравнително нова и непозната за масите  група, за която доскоро нямаше информация дори в Wikipedia. Техният едноименен дебют и популярността на сингъла Weatherman промениха това статукво и за калифорнийския квартет се говори все повече и повече. Съставът на Dead Sara e поравно проценти жени и мъже. Бандата е създадена от вокалистката Emily Armstrong след запознанството и с китаристката Siouxsie Medley, като към тях впоследствие се включват Sean Friday (барабани) и Chris Null (бас).

Появата на Dead Sara на музикалния небосклон е завръщане в 90-те и по-специално онези бунтарски гръндж години. Завръщането е още по-приятно, когато човек осъзнае колко невероятна вокалистка е Emily Аrmstrong. Нейният диапазон е плашещо широк, като именно гласът ѝ е това, което прави тази банда толкова различна. Вокалният ѝ почерк превръща всяка една песен в самостоятелен жив организъм със собствена идентичност. Тя може да бъде много нежна, тъжна и мелодична, а в същото време може да бъде толкова агресивна и мощна в по-твърдите песни, че е способна да събуди и мъртвите! Courtney Love вече обяви, че ще записва с Armstrong в новия албум на Hole – едно голямо признание, че Dead Sara ще бъде сред изгряващие звезди на американската алтернативна сцена.

Dead Sara обаче не е само Emily. Siouxsie Medley е най-пънкарската натура в бандата. В свиренето и се усещат влияние от един куп именити банди – PJ Harvey, Jane’s Addiction, Nirvana, L7, Sonic Youth – смес от онези мръсни дисторшъни и малко психиделичност. Първият сингъл от албума Weatherman, който прикова вниманието ми върху бандата, пък има риф, за който и Тom Morello би завидял. Всъщност няколко са парчетата, които носят онова китарно наследство на Rage Against The Machine, но вокалите на Emily донасят различния вкус.

Като цяло албумът е микс от почти всико популярно в алтернативната сцена на 90-те – от гръндж до инди рок. Тук бих споменал и един мъничък минус – Dead Sara стартира с две по-меланхолични парчета, вместо с някое по-ударно и по-здраво. Откриващата Whispers And Аshes e страхотна, но някак си не ми се връзва за начало. Разбира се, това не променя факта, че песента е наистина изключителна.

Колкото повече пъти слушам албума си създавам усещането, че по-рокаджийските песни са по-добри, защото там наистина се разбира потенциалът на бандата, а не толкова в баладичните моменти. Песни като Monumental Holiday, Test On My Patience и Lemon Scent печелят много симпатии, а блус елементите в Timed Blues не само, че изненадват, но и изпъкват в особена светлина.

Дебютът на Dead Sara е наистина изключителен и вдига високо летвата. Продукция с екстра качество и съм убеден, че в края на 2012 доста медии ще включат албума в годишните си класации. Бандата има голям потенциал, който се надявам да развива и да ни радва с още по-добри песни в следващите години. 

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчителни песни: Whispers And Ashes   Weatherman   Monumental Holiday  Test On My Patience  Timed Blues




четвъртък, 12 юли 2012 г.

Reel Big Fish - Candy Coated Fury


Artist: Reel Big Fish
Album: Candy Coated Fury
Label: Rock Ridge Music
Year: 2012
Country: USA
Genre: Ska-Punk, Pop Punk, Alternative Rock, Third Ska Wave
FACEBOOK

Много често казваме, че времето не прощава на никого и Reel Big Fish не са някакво изключение от правилото. Така наречената Трета вълна на ска музиката, по-популярна като ска-пънк, отдавна не е сред модерните течения в алтернативната рок сцена, но това не пречи на бандите от 90-те да продължават да бичат в същото, до болка познато русло. Ааron Barrett и останалите  се завръщат, макар че те винаги са били тук. Candy Coated Fury e техен осми албум, но съдържа първи авторски материал след почти 5 години, тъй като предишното им издание бе съставено само от кавъри.

Разбира се и тук има кавъри – тъкмо два на брой, което отдавна е запазена марка на Reel Big Fish. Нашите калифорнийски герои са направили свои ска/реге версии на две песни на британски групи. Едната е Don’t Let Мe Down Gently на The Wonder Stuff, a другата е на ню уейв хита The Promise на When In Rome. И двата опита звучат доста симпатично, но нищо впечатляващо. Но дотук с кавърите, да се върнем на авторската част на Candy Coated Fury.

Албумът започва с Everyone Else Is An Asshole, парче толкова типичо за Reel Big Fish – малко ска и малко поп пънк. Всъщност още първият път като го чух, се усмихнах широко. Песен с приятен заряд, с онази типична за бандата неприязън към дразнещите личности и неусетно докато я слушаш, започваш да си припяваш рефрена от заглавието.

Откриващата песен дава много ясна представа за това, какво да очакваш от целия албум. По-нататък други сходни песни като Punisher, She’s Not The End Of The World и I Know You Too Well To Like You Anymore звучат като ехо от свръх успешния Turn The Radio Off, достигнал златен статус по продажби в САЩ. Проблемът обаче е, че тази формула работи до време и сега аудиторията на Reel Big Fish е вероятно 5-6 пъти по-малка, а такива песни се запомнят за кратко, след като потъват в забрава. В този ред на мисли, разбирам и гнева на Reel Big Fish към техния супер хит Sell Out. Феновете постоянно карат бандата да свири тази песен, въпреки че по ирония на съдбата, тя е втръснала на Aaron Barrett.

Стигаме и до Hiding In My Headphones, което печели най-много точки. Парчето е с няколко гости – реге легендата Coolie Ranx (The Toasters, The Pilfers) и Layla K и Barney Boom от манчестърската реге/грайм/пънк банда Sonic Boom Six. С тяхна помощ Reel Big Fish правят най-силната си песен в албума. Друго парче, което е над останалите е почти изцяло инструменталното суингче Don’t Stop Skankin’ .

Разбира се, Reel Big Fish не са ни спестили и песен с думата girlfriend в заглавието. Този път Aaron Barrett ни казва, как всички мразят гаджето на негов приятел в Your Girlfriend Sucks. Tази песен, както и няколко други като I Dare You To Break My Heart, Famous Last Words, Lost Cause и I Love You/You Suck звучат така сякаш сме ги слушали стотици пъти преди това. Това не е непременно нещо лошо, но ние си предпочитаме старите класики като Beer и I Want Your Girlfriend To Be My Girlfriend, Too.

Казах, че в музикално отношение групата не се е променила и грам от това, което е била през 90-те – равни порции поп пънк и ска, малко реге, малко хеви метъл, и по една щипка хип-хоп и суинг, като това важи и за текстовото съдържание на Candy Coated Fury. Аaron Barrett продължава да пее за провалени връзки и последиците от тях, купони с пиене на много бира и нетърпимост към досадници и дразнители.

Албумът няма да предизвика революция в жанра и това е нормално. Струва си обаче да се преслуша от феновете на бандата, дори само заради доброто старо време, пълно с безгрижие и алкохолни вечери. А току-виж, някъде някой в момент на проникновение някой реши да  каже на друг  – „Your girlfriend sucks”, независимо в какъв точно смисъл...

ОЦЕНКА: 6/10

Препоръчителни песни: Everyone Else Is An Asshole   Hiding In My Headphones  Your Girlfriend Sucks   Don't Stop Skankin'




вторник, 10 юли 2012 г.

Lana Del Rey - Born To Die

Artist: Lana Del Rey
Album: Born To Die
Label: Interscope
Year: 2012
Country: USA
Genre: Alternative Pop, Indie Pop, Chamber Pop, Sadcore, Trip Hop
FACEBOOK



Еlizabeth Grant бързо се превърна в световен феномен, който няма аналог на музикалната сцена към този момент.  По-известна с псевдонима Lana Del Rey, американската изпълнителка успя да преобърне схващането, че инди и поп музиката са несъвместими понятия.  Нейният втори албум Born To Die със сигурност е едно от събитията на годината в съвременната поп култура, защото е триумф на музиката над визията.

Често стилово Lana Del Rey (засега) няма как да бъде сравнявана с нищо, което радиостанциите и телевизиите пускат. Просто защото нейната музика е завръщане към епохата на 50-те и 60-те години на миналия век. Lana Del Rey говори за себе си като за една „гангстерска версия на Nancy Sinatra”, а като влияния посочва доста неподхождащи си на едно място изпълнители като Elvis Presley, Frank Sinatra, Britney Spears и Eminem

Гласовите ѝ данни определно трудно биха били вместени и подредени в граници. Lana Del Rey има широк бароково-джазово звучащ контраалт, благодарение на който варира между високи и ниски тонове и успява да конфронтира различни емоции във всяка една песен.  В инструментално отношение Born To Die пресъздава онази кинематографична обстановка от старите филми. Музиката е епична, оркестрална, създава усещане за дълбочина, действа по много различни начини, като основният инструмент е пианото, а бийтовете на повечето песни са твърди минималистични.

Първите сингли от албума Video Games и Born To Die наистина са завлядаващи и дават добра представа за цялостността на албума. Blue Jeans обаче е песента, която първо прикова вниманието ми върху Lana Del Rey.  Разбира се, става дума за разбито сърце на певицата, както в повечето песни от албума, но нейният циничен поглед върху любовта определено печели много точки. Blue Jeans e истински бисер в текстово отношение и е сериозен кандидат за песен на годината.

Ако има нещо, което разграничава този албум от дебюта ѝ, то това е, че липсва по-гаражният, почти рок саунд. Тук продукцията е далеч по-изчистена и това се усеща, особено ако съпоставим по-раздвижени песни като Queen Of The Gas Station и Jump с National Anthem и Diet Mountain Dew  от Born To Die. Другата разлика идва от няколко по-рапирани напявания, тъй като очевидно хип-хоп културата е оказала влияние върху Lana Del Rey.

В интерес на истината, обикновено когато слушам нещо непознато и ново за мен, очаквам пърата половина от албума да ми хареса повече, но в случая това не бе така. Обикновеното издание на Born To Die съдържа 12 песни, и макар моята версия да има и 3 бонуса, втората половина ми се стори далеч по-запленяваща.

Мисля, че Dark Paradise и Summertime Sadness показват в най-добра светлина какво всъщност може Lana Del Rey и тези песни за мен са върхът, както в от певческа, така и от композиторска гледна точка. Radio и Carmen пък звучат най-50-тарски. Втората песен осъжда живота на личности като Lindsay Lohan и Paris Hilton, както и на младите момичета, които искат да им подражават, но пропиляват животите си. This Is What Makes Us Girls е последната композиция преди бонусите и има доста приятен припев, който бързо се загнездва в съзнанието, дори и да си мъж.

Както казах, моята версия на Born To Die има три допълни песни – Without You, Lolita и Lucky Ones, който наистина звучат като бонуси – не надскачат нивото на нито една предишните 12 песни.

По-късно през тази година ще излезе нов албум на Lana Del Rey. Очевидно е, че красивата американка тепърва започва и ще бъде тук за дълго. Born To Die е едно пътешествие през емоциите и е най-добре да се слуша с чаша уиски в ръка, но не бива да се прекалява с дозата, защото разбитото сърце на Lana Del Rey може да има и обратен ефект върху слушателя.

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчани песни: Blue Jeans   National Anthem   Dark Paradise   Summertime Sadness  This Is What Makes Us Girls