Dead Sara - Dead Sara

Artist: Dead Sara
Album: Dead Sara
Label: Pocket Kid/Fontana Universal
Year: 2012
Country: USA
Genre: Alternative Rock, Post-Grunge, Indie Rock, Hard Rock
FACEBOOK




Dead Sara e сравнително нова и непозната за масите  група, за която доскоро нямаше информация дори в Wikipedia. Техният едноименен дебют и популярността на сингъла Weatherman промениха това статукво и за калифорнийския квартет се говори все повече и повече. Съставът на Dead Sara e поравно проценти жени и мъже. Бандата е създадена от вокалистката Emily Armstrong след запознанството и с китаристката Siouxsie Medley, като към тях впоследствие се включват Sean Friday (барабани) и Chris Null (бас).

Появата на Dead Sara на музикалния небосклон е завръщане в 90-те и по-специално онези бунтарски гръндж години. Завръщането е още по-приятно, когато човек осъзнае колко невероятна вокалистка е Emily Аrmstrong. Нейният диапазон е плашещо широк, като именно гласът ѝ е това, което прави тази банда толкова различна. Вокалният ѝ почерк превръща всяка една песен в самостоятелен жив организъм със собствена идентичност. Тя може да бъде много нежна, тъжна и мелодична, а в същото време може да бъде толкова агресивна и мощна в по-твърдите песни, че е способна да събуди и мъртвите! Courtney Love вече обяви, че ще записва с Armstrong в новия албум на Hole – едно голямо признание, че Dead Sara ще бъде сред изгряващие звезди на американската алтернативна сцена.

Dead Sara обаче не е само Emily. Siouxsie Medley е най-пънкарската натура в бандата. В свиренето и се усещат влияние от един куп именити банди – PJ Harvey, Jane’s Addiction, Nirvana, L7, Sonic Youth – смес от онези мръсни дисторшъни и малко психиделичност. Първият сингъл от албума Weatherman, който прикова вниманието ми върху бандата, пък има риф, за който и Тom Morello би завидял. Всъщност няколко са парчетата, които носят онова китарно наследство на Rage Against The Machine, но вокалите на Emily донасят различния вкус.

Като цяло албумът е микс от почти всико популярно в алтернативната сцена на 90-те – от гръндж до инди рок. Тук бих споменал и един мъничък минус – Dead Sara стартира с две по-меланхолични парчета, вместо с някое по-ударно и по-здраво. Откриващата Whispers And Аshes e страхотна, но някак си не ми се връзва за начало. Разбира се, това не променя факта, че песента е наистина изключителна.

Колкото повече пъти слушам албума си създавам усещането, че по-рокаджийските песни са по-добри, защото там наистина се разбира потенциалът на бандата, а не толкова в баладичните моменти. Песни като Monumental Holiday, Test On My Patience и Lemon Scent печелят много симпатии, а блус елементите в Timed Blues не само, че изненадват, но и изпъкват в особена светлина.

Дебютът на Dead Sara е наистина изключителен и вдига високо летвата. Продукция с екстра качество и съм убеден, че в края на 2012 доста медии ще включат албума в годишните си класации. Бандата има голям потенциал, който се надявам да развива и да ни радва с още по-добри песни в следващите години. 

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчителни песни: Whispers And Ashes   Weatherman   Monumental Holiday  Test On My Patience  Timed Blues




Коментари

Популярни публикации