понеделник, 27 август 2012 г.

Slightly Stoopid - Top Of The World






Artist: Slightly Stoopid
Album: Top Of The World
Label: Stoopid Records
Year: 2012
Country: USA
Genre: Reggae, Reggae Fusion, Dub, Alternative Rock, Alternative Rap, Surf Rock, Ska-Punk
FACEBOOK




Лятото никога няма да свърши за вас, ако слушатe Slightly Stoopid. Както отбелязах още, когато писах за Jaya The Cat, очаквах калифорнийските последователи на Sublime да не ме изненадат и да издадат един ваканционен албум, което се потвърди на 100%. Top Of The World е вторият саундтрак на лятото, които ревюирам и подобно на The New International Sound Of Hedonism, е създава отлична атмосфера в горещите дни и нощи.

Новият албум на Slightly Stoopid  всъщност продължава тенденцията от Closer To The Sun (oт 2005), групата да звучи все по-меко, по-музикантско и все по-малко пънкарско. Тop Of The World е доста дълъг - цели 21 композиции с общо времетраене над един час. По принцип, когато една банда опитва нещо такова, винаги съществува риск, някои от песните да бъдат просто „излишна плънка”, но за щастие тук няма такова нещо.

Slightly Stoopid успяват да звучат хем хомогенно в този албум, хем разнообразно, тъй като големият брой гости разведрява обстановката. Всъщност някои от музикантите, които участват тук хич не са изненадващи. Саксофонистът  Karl Denson се включва на няколко места и сякаш той вече е неофициален член на Slightly Stoopid. Фронтменът на ска/фънк/пънк легендите Fishbone – Аngelo Moore е тук в парчето Ska Diddy, на което дори в Кингстън биха завидяли. Реге легендата Barrington Levy пък участва в дъб парчето Pon Da Horizon. Експериментите на групата с хип-хоп също продължават, като  и тук гостите не са случайни имена – G Love в Hiphopablues и най-любимият ми MC изобщо – Chali 2Na от вече не съществуващите Jurassic 5. Единият от басистите на Dumpstaphunk  Ivan Neville пък вкарва стабилен груув в Devil’s Door, a сърф китарки в последната Intro To Organics добавя Dan Papaila. В други две песни гост вокалисти са непознатите за мен Angela Hunte и Don Carlos.

Slightly Stoopid винаги са били сравнявани със Sublime и поради тази причина винаги са оставали леко недооценени. Според мен обаче с послдните си 2-3 албума групата успя да изгради своите собствени стил и идентичност, благодарение на комбинирането на реге, ска, дъб, сърф рок, блус, джаз и вече щипка рап. Двамата фронтмени Kyle McDonald и Miles Doughty пък са станали все по-добри инструменталисти и това им помага в писането на по-интересни песни. Разбира се, калифорнийската банда все още може да прави симпатични парти песни като Drink Professionally, но може да прави и по-сериозни парчета като Just Thinking. Най-интригуващата композиция за мен обаче е доста меланхoличният кавър на I’m On Fire на Bruce Springsteen, който ми напомни на нещо на The Police или Sting.

Единственото, което не мога да схвана относно албума е грозната обложка, която е по-подходяща за албум на някоя глупава траш метъл банда. В интерес на истината и в предишния албум Chronichitis бе така, където робот-разрушител стои нелепо за фон на разтапящи реге ритми – поне според мен твърде неподходящо.

Както и да е – Тоp Of The World e eдин от най-хубавите албуми на Slightly Stoopid, без да е кой знае колко впечатляващ. Абсолютно подходящ за всекидневно слушане, особено ако до теб на плажа е забоден един сърф...

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчителни песни: Top Of The World  Devil's Door   Ska Diddy    Just Thinking    I'm On Fire



четвъртък, 23 август 2012 г.

Pussy Riot - Kill The Sexist EP






Artist: Pussy Riot
Album: Kill The Sexist EP
Label: Self-Released
Year: 2012
Country: Russia
Genre: Anarchist Punk, Punk Rock, Riot Grrrl
FACEBOOK



В българския език превеждането на имената на групите понякога изглежда страшно тъпо. Общо взето Pussy Riot би трябвало да е „Бунтът на путките” или „Бунтуващи се путки”, особено ако знаем, че става дума за три жени. Всъщност целият проблем идва от самата дума „путка”, която в българския език има много значения, освен основното си на женски полов орган, като всичките са възприемани за обидни. С нея можем да наричаме жени, които „не са ни пуснали” – т.е. „тя е тъпа путка”.  Но можем да използваме думата и относно мекушави мъже, такива, за които казваме, че не им стиска да направят нещо.

На трите момичета от Pussy Riot определени им стиска и те направиха нещо, което разбуни духовете не само в Русия, ами и в цял свят. Така, както навремето във Великобритания са го направили Sex Pistols, които са се подигравали на кралицата по телевизията, а след това и в прословутата лодка по река Темза. Впоследствие минаха години, а слоганите „punk’s not dead” и ‘’viva la revolucion” най-накрая пак значат нещо.  Най-накрая някой музикант не просто написа песен срещу „системата”, а опита да погази устоите на тази система с реални действия. Pussy Riot предизвикаха скандала, който е противозаконен в Русия и абсолютно неморален според християнските схващания.  Преди 1989-та година в СССР подобно никога не би изплувало наяве, всичко е щяло да бъде бързо потулено и момичетата бързо да бъдат пратени по трудовите лагери в Сибир. Но в ерата на масовите комуникации, това нямаше как да бъде скрито и така разбираме, че дори в 21-век, все още свободомислието срещу култа към вожда е криминализирано деяние.

Разбира се, обидените от „пънк молитвата” на трите мацки защитават ревностно своя строй и своите религиозни ценности, сякаш Путин и Бог са братя. Дори у нас медиите насаждат съвсем съзнателно един лош образ на Pussy Riot, който пък хората несъзнателно приемат. Какво имам предвид?  Момичетата са наричани с определението „пънк групировка”, като се натъртва на втората дума, сякаш става дума за терористична организация, свързана с Ал Кайда. Друг момент е отразяването на новината „Pussy Riot става търговска марка, трите момичета искат да печелят пари от мърчандайзинг”.  Тук се насажда мнението, че едва ли не всяка една продадена цветна ски маска, ще означава пари в сметката на трите момичета, които като излязат от затвора след 2 години, ще бъдат милионери. Гледах новини по няколко телевизии, четох материали в доста сайтове и вестници – медиите опитват да изградят лошия образ, че да не би случайно някой в България да се сети да направи нещо такова срещу нашия вожд.

Отзвукът от присъдата на още екне в обществено пространство, а броят на групите и изпълнителите, които изразиха подкрепата си към Надежда, Екатерина и Мария показва колко силно може да бъде посланието на музиката и реалната оценка за постигнатото. Защото като едно изкуство, музиката трябва да има силата да променя нещата, да дава смисъл в живота и да носи емоция.

В интерес на истината, досега не съм прочел някой да говори за музиката на Pussy Riot, защото никой не си е направи труда да ги слуша. Kill The Sexist e ЕP-то, което може да се свали безплатно от много места, тъй като то не е издавано официално от лейбъл. Бих определил Kill The Sexist повече като демо, включващо 6 сравнително кратки песни. Парчетата са дисхармонични, хаотични, сякаш са записвани в края на 80-те или айде от мен да мине, в началото на 90-те и напълно отговарят на определението „пънк”.  В заглавията на две от тях присъства и името на Владимир Путин.

Ако трябва да сравня музиката на Pussy Riot с тази на други изпълнители, но първото име, което изниква в съзнанието е друга изцяло женска банда – Bikini Kill. Освен това трите рускини имат доста общо като и с анархистки банди като Crass, Aus-Rotten и Discharge. Последната песен пък съдържа семпъл от футболните хулигани и ой легенди The Cockney Rejects. Като цяло Kill The Sexist няма да се хареса на никого, който обича полиран, перфектно продуциран звук, както и хора, които изпитват откровена неприязън към руско пеене, защото Pussy Riot не пеят на английски. Но ще допадне на тези, които харесват упоменатите по-горе изпълнители и такива подобни на тях. Оценката на ЕP-то е реалната оценка на музикалните му достойнства, а не на цялата истерия от бандата.

ОЦЕНКА: 6/10

Препоръчителни песни: Putin Zassal   Death Of Jail, Freedom Of Protest


вторник, 21 август 2012 г.

La Coka Nostra - Masters Of The Dark Arts



Artist: La Coka Nostra
Album: Masters Of The Dark Arts
Label: Fat Beats Records
Year: 2012
Country: USA
Genre: Hardcore Rap, Gangsta Rap, Underground Hip-Hop
FACEBOOK



Ако трябва да съм честен, очаквах Master Of The Dark Arts да бъде доста по-слаб от дебюта A Brand You Can Trust. Причината за моите съмнения се криеше в напускането на Еverlast, със сигурност най-известното име в La Coka Nostra. За моя радост обаче, вторият албум на хип-хоп супер групата опроверга опасенията ми и мисля, че дава нова насока в тяхното музикално развитие.

В отсъствието на Everlast (той напуска заради здравословни проблеми на дъщеря му), почти цялата тежест в Masters Of The Dark Arts  се поема от Ill Bill и Slaine. Няма да преувелича, ако кажа, че те са двама от най-любимите ми MC-та и всякаква музика, в която са замесени техните имена, е гаранция за качество.

Другата част от House Of Pain - DJ Lethal и Danny Boy имат по-скоро символична роля тук. Не знам дали е заради задълженията му в Limp Bizkit, но DJ Lethal e продуцирал само три песни - Мossad, The Story Goes Оn и едноименната с албума Мasters Of The Dark Arts, но и трите са изключителни. Danny Boy пък повече е в ролята си на hype man, отколкото на MC, но все пак придава колорит тук-там.

Голям е броят на гостите, особено на диджеите продуценти. Най-известното име е това на легендата DJ Premier от Gang Starr, който вкарва фънки елементи в сингъла Mind Your Business.  Statik Selektah пък е отговорен за изключително мрачна атмосфера в откриващата My Universe, където участва и Vinne Paz. Дружката на Ill Bill  добавя рими и в друга песен – Coka Kings. Други гостуващи продуденти са C-Lance, Sicknature, Beat Butcha и Jack Of All Trades. Самият Ill Bill също е отговорен за звука в три парчета, сред които са двете с латино привкус на нарковойни – The Eyes Of Santa Muerte и Malverde Market.

Като цяло обаче, в Masters Of The Dark Arts липсват някакви кой знае какви именити рапъри като Snoop Dogg, B-Real, Sen Dog и Immortal Technique, които гостуваха в А Brand You Can Trust. И тук отново се връщам към това, че Ill Bill и Slaine изнасят тежеста на албума.

Цялата продукция е далеч по-ъндърграунд и се доближава повече до звука на соловите албуми на двамата и тези на Non Phixion, отколкото до по-мейнстрийм неща като House Of Pain и дебюта на La Coka Nostra. Римите на двамата стават все по-добри и включват куп препратки към историята  и модерната култура (понякога за да ги схвана, трябваше да ползвам Google). Разбира се, в повечето парчета основните теми са насилие, убийства, наркотици и секс, но примерно не са пропуснати и ебавките със социалните мрежи Facebook и Twitter.

Резултатът в Masters Of The Dark Arts е повече от задоволитен, макар някои парчета да по-силни от други. Силни  и разнообразни бийтове, качествени рими, малко хеви-метъл китари за семпли и гаранция за качество с „марката, на която можеш да се довериш“.

OЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни: Creed Of The Greedier   Mind Your Business   The Story Goes On   Malverde Market   Masters Of The Dark Arts



четвъртък, 16 август 2012 г.

Tony Sly & Joey Cape - Acoustic, Volume Two

Artist: Tony Sly & Joey Cape
Album: Acoustic, Volume Two
Label: Fat Wreck Chords
Year: 2012
Country: USA
Genre: Acoustic Rock, Alternative Rock, Folk Punk
FACEBOOK     FACEBOOK


По принцип е трудно да дадеш справедлива и безпристрастна оценка на албум на човек, който  е починал преди броени дни. По-рано през този месец Tony Sly си отиде от този свят само на 41 години, твърде скоро и толкова внезапно. Не че смъртта по принцип има навика да предупреждава, но просто новината бе истински шок за пънк обществеността. Последният албум на Tony приживе се оказа вторият сплит с Joey Cape – Аcoustic, Volume Two, който за съжаление, вече придобива друга стойност.

За тези, които не знаят Tony Sly е фронтмен на No Use For A Name, една от бандите, които през 90-те години поставиха Fat Wreck Chords на едно от челните места сред независимите лейбъли не само в САЩ, но и в цял свят. NUFAN заедно с бандата на Joey Cape – Lagwagon, както и Strung Out и Propagandhi  образуваха нещо като „голямата четворка" в компанията на Fat Mike (NOFX). Tony Sly бе един от "виновниците", които помогнаха да се говори за толкова типичния пънк саунд "ала Fat Wreck". Макар No Use For A Name никога да не са били издавани легално у нас, бандата има своите фенове тук и направи така, че да ги видим на живо преди повече от 4 години в София.

Но всичко по реда си. Първата половина от сплита Acoustic, Volume Two (чието име говори, че е изцяло акустичен) е за Joey Cape. Няма да крия – обожавам Lagwagon и смея да кажа – доста повече от No Use For A Name. Не само основната му група - всичко, което Joey Capе прави - в Ме First And The Gimme Gimmes, в Bad Astronaut, в соловите му проекти, всичко това винаги е карало ушите ми да избухват от кеф. И тук той няма пропуск. Пет от шестте негови песни са всъщност на Lagwagon, а шестата е неиздавана (между другото и половината на Tony e така подредена).

Изборът наистина е интересен – всяко едно от парчетата ми е любимо по един или друг начин, но най-се изкефих на Allison’s Disease.  Know It All  звучи също толкова забавно, колкото и в албума Trashed!  Resolve пък е една от песните, написани за самоубилия се бивш барабанист на Lagwagon – Derrick Plourde и може смъртта на Tony ѝ предава допълнителна тежест. Joey Cape звучи както винаги перфектно и само може да се надяваме, че той ще бъде дълги години жив и здрав, за да ни радва с още много музика.

Тony Sly пее в Black Box  -So when the heart crash lands/What memories will survive?/I thank my black box that i'm alive. Думите придобиват друг смисъл и звучат доста по-тъжно, когато човекът изпял това, вече не е сред живите.  Песента Soulmate пък е една от най-любимите ми песни изобщо. Не знам дали много хора знаят тази случка, но клипът към това парче е могъл да промени завинаги историята на No Use For A Name. През 1994-та година MTV иска да върти Soulmate, но поставя условие на Fat Wreck Chords  и Fat Mike – да получат и видеото на Leave It Alone на NOFX. В крайна сметка антиконформизмът на NOFX надделява и не позволява това да се случи и No Use така и не тръгват по пътя на Green Day, Тhe Offspring и Rancid.  Не че някога Tony Sly и компания са съжалявали за случилото се и вричането във вярност към Fat Wreck Chords e доказателство за това. 

В Аcoustic, Volutme Two Soulmate звучи просто толкова свежо и толкова надъхано, че репликата „Аnd all those times you thought that you wrong, you were right” се забива като чук в съзнанието.  Under The Garden има същият ефект на Black Box и може да докара и някоя сълза, a за гениалната Chasing Rainbows е трудно да се опише каквато и да е емоция.  Pre-Medicated Murder и неиздаваната Liver Let Die пък са още по-дълбока вода за газене.  Особено във втората, където хоровите вокали се включват на припева с Tony: So everybody sing along
This could be tonight's one more song/This shot we take before the bell/We raise our glass to songs that we know so well”.

Salute, Tony! 

OЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчителни песни:  Allison's Disease   Know It All   Black Box   Soulmate  Liver Let Die






вторник, 14 август 2012 г.

The Gaslight Anthem - Handwritten

Artist: The Gaslight Anthem
Album: Handwritten
Label: Mercury
Year: 2012
Country: USA
Genre: Folk Punk, Alternative Rock, Heartland Rock, Indie Rock, Punk Rock
FACEBOOK



Със сигурност The Gaslight Anthem е една от най-прогресиращите банди в американския рок. Квартетът от Ню Джърси следва своя естествен път и без да прибързва, успя да си извоюва любовта на фенове и критици. След три албума за малки независими лейбъли, групата се решава на важната стъпка – да открие нови хоризонти посредством голямата компания Mercury Records. В повечето случаи такива промени се приемат неодобрително, особено от феновете, но тук такова нещо не се случва.

Handwritten e всичко друго, но е и компромисен албум. Поклонниците на Bruce Springsteen наистина звучат далеч по-зряло и по-мъдро в сравнение с дебюта им Sink Or Swim, но се класират в по-горната лига на стадионните рок банди, без да губят част от своята по-стара аудитория. Самият албум бе очакван с голямо нетърпение и за щастие, Brian Fallon и останалите са създали нещо наистина впечатляващо.

Новото издание съдържа много от това, което The Gaslight Anthem предлагаше от 2007-ма година насам – инди-фолк-пънк ала Against Me!, примесен със Springsteen усещане и типичния за Ню Джърси рок. Новината този път е, че бандата прави нещата с далеч по-голям размах. Това доближаване към стадионния рок примерно може да се усети в китарните сола на Mullholland Drive и Biloxi Parish (на която по-дълго време и трябваше за да „узрее” у мен) – части от парчетата измислени и изсвирени сякаш с друго самочувствие. Освен това, продуцент е едно от големите имена  - Brendan O’Brien, работил с куп мастодонти, включително и със Springsteen. С негова помощ The Gaslight Anthem наистина да държи здраво юздите по пътя към нови музикални висини.

Но да почнем по ред на номерата. Откриващата песен “45” е и първият сингъл от албума. В нея, както и в много други, става дума за зле приключила любовна връзка и опитите за превъзмогването ѝ. В случая Brian Fallon прави това с помощта на силата на музиката и приятелите, като вътре има и отпратка към Hot Water Music. Определено “45” е невероятно начало и дава голям тласък на албума. Името на втората песен пък съвпада с името на албума – Handwritten.  Веднъж докато я слушах, се замислих за това, как писането на текстовете с химикал не може да бъде заменено с тракането по клавиатура на компютър, поне не засега. Ако това някога стане, цялата тази романтика да пишеш и задраскваш върху белия лист ще изчезне.

Here Comes My Man е с по-засилено фолк звучене, с припев направен така, че да бъде тананикан още от първия път. Mullholland Drive е едно от любимите парчета. Вече казах за якото соло, но цялата песен е превъзходна от първата до последната секунда. В Keepsake пък Brian Fallon пее за отсъствалия от детските му години баща. Tази песен доста ми напомня на Infected на Bad Religion, макар да е с една идея по-бавна.

Редовно споменаваният Bruce Springsteen пък сигурно би се гордял адски много с Too Much Blood – най-дългото и според мен най-амбициознното парче от Handwritten. Две от следващите три песни – Howl и Desire приличат най-много на нещо от първия албум на бандата. Oк, може би не са Wooderson и I’da Called You Woody, Joe, но The Gaslight Anthem успява да запази пънкарското у себе си. Между тях е Biloxi Parish, за която вече казах, че и трябваше повече време за да ми хареса. Това обаче така и не се случи с Мае и това е единствената песен, с която не успяхме да си допаднем.

“Краят” на албума идва с изцяло акустичното и доста нежно National Anthem. Всъщност нарочно написах край в кавички, тъй като по една модерна традиция, имаме и куп бонус парчета. Две от тях са авторски – Teenage Rebellion е доста сходно с National Anthem и може би наистина няма как да бъде вместено в албума по нормалния ред. Но пък за сметка на това Blue Dahlia e уникална и абсолютна връзваща се с концепцията на албума песен. Тя заслужава далеч по-голямо внимание, примерно от Мае и е доста странно, че само определени версии на албума я съдържат.

Другите два бонуса са кавъри. Единият от тях на Sliver на Nirvana – песен, която в последно време е обект на засилен интерес от страна на модерните рок банди. The Gaslight Anthem се справят добре с тази гръндж класика, а на моменти гласът на Brian звучи досущ като този на Kurt Cobain. Вторият кавър е на You Got Lucky на друг любимец на американската рок и блус сцена - Tom Petty. В интерес на истината не съм запознат с творчеството на Tom Petty, нито пък бях чувал оригинала на песента, но тук The Gaslight Anthem звучат някак британски и 80-тарски и смятам, че се е получило доста добре.

Handwritten (почти) няма слабости и има твърде много силни страни. Ако мога да отчета нещо като минус, това е сравнително безидейната обложка. Вярно е, че обложката не свири, но все пак винаги е по-приятно, ако аудиото е допълнено и от някаква красива визия.

Трудно ми е да преценя дали новият албум на The Gaslight Anthem е техен най-голям творчески връх. Със сигурност обаче Handwritten e eдин от най-добрите рок албуми на 2012 и това го твърдят и критиците отвъд Атлантика.


ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни:  "45"   Mullholland Drive    Keepsake   Too Much Blood    Blue Dahlia




понеделник, 6 август 2012 г.

Jaya The Cat - The New International Sound Of Hedonism






Artist: Jaya The Cat
Album: The New International Sound Of Hedonism
Label: Bomber Music/Ring Of Fire
Year: 2012
Country: USA
Genre: Reggae, Reggae Fusion, Ska-Punk, Alternative Rock
FACEBOOK



Представям Ви... саундтракa за лятото или поне един възможен такъв, тъй като очаквам скорошни включвания и от Slightly Stoopid, и от Kottonmouth Kings. Отпуските са в разгара си и новият албум на Jaya The Cat - The New International Sound Of Hedonism (ако не се лъжа, техен шести по ред) предлага вдигане на атмосферата, особено на някои къмпинг край морето или  край лагерния огън в планината.

Често се питам как е възможно тази американска реге/пънк банда, която живее в Амстердам, да бъде толкова популярна в България. В интерес на истината обаче, Jaya The Cat oтвръща на любовта на родния музикален фен и често ни гостува, а в новия си проект дори намесва в текст на песен и култовото заведение в Студентски град – Строежа.

Не е никаква изненада, че The New International Sound Of Hedonism не открива нови музикални хоризонти и не предизвиква ревюлюция в стиловата насоченост на бандата.  И тук повечето песни звучат „лятно”, с мирис на трева, с вкус на бира и с усещане за безтегловност, особено в най-отпускарския месец.

Споменахме Строежа. Въпросната песен, в която е упоменато това място, всъщност се казва Thessaloniki, тъй като Гърция е друга любима страна на Geoff Lagadec и компания. Парчето напомня на нещо, което Tim Armstrong e правил в миналото десетилетие с Rancid и The Transplants, както между впрочем е и друг трак от албума - Fake Carreras.

Самата банда продължава да звучи свежо и да кара махмурлука да изчезва с песни като Late Night Sonic Insurrection или Put A Boombox On My Grave, където участва Jonny „Itch” Fox от наскоро престаналата да съществува британска фолк/реге/пънк банда The King Blues. Много често лириката на Jaya The Cat е автобиографична или описва конкретна случка (да речем пиянска) – нещо, което в България се приема добре.  За мен лично най-доброто парче е Peace  & Love, където ключовата реплика е: ...and you wonder why I drink.

Разбира се, не липсват и по-меланхолични, дори бих казал тъжни песни като последните три -  Date With A Needle, This Could All Go So Horribly Wrong и Thank You. Има и по-бунтарски, като пилотният сингъл Here Come The Drums и откриващата Rebel Sound. Като цяло обаче цялата тази смес не променя факта, че The New International Sound Of Hedonism е един летен албум.

Oпределено Jaya The Cat са група, която не се свени да говори за нещата от живота и да ги описва през своята призма, независимо дали те са весели или мрачни. The New International Sound Of Hedonism е малко реге, малко пънк, много настроение с позволени и забранени опиати и е направен с много любов за феновете. Минусът е, че лятото някога свършва и сякаш за да се насладиш напълно на албума ще трябва да чакаш още една година...


OЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:  Late Night Sonic Insurrection  Here Come The Drums    Put A Boombox On My Grave    Thessaloniki   Peace & Love



събота, 4 август 2012 г.

Necro - The Murder Murder Kill Kill Double EP





Artist: Necro
Album: The Murder Murder Kill Kill EP
Label: Psycho+Logical-Records
Year: 2012
Country: USA
Genre; Horrorcore, Hardcore Rap, Hip-Hop, Rap Metal
FACEBOOK




Все още не съм намерил време за да слушам новия албум на La Coka Nostra, но за сметка на това успях да „загрея” за него с новото отроче на Necro. Бащата на дет рапа се завръща с Тhe Murder Murder Kill Kill Double EP, което ако питате мен, си е цял абум – 15 песни с общо времетраене 40 минути. 

Споменах La Coka Nostra, тъй като членовете на тази хип-хоп супер група в стилово отношение имат доста общо с Necro. Разбира се, има и сериозни разлики. За разлика от своя брат Ill Bill, Necro e една идея по-брутален, което обаче не означава, че е по-добър в реденето на рими.

The Murder Murder Kill Kill Double EP предлага любимите тематики на изпълнителя.  Много кръв, много извращения, насилие и брутален секс. В някои от песните Necro припомня за своя евреиски произход и го прави с гордост, като вкарва рими и на иврит. Рок/метъл влиянията му отново се усещат силно. В сингъла No Concern има семпъл от Hand Of Doom на Black Sabbath, припевът на Sharon’s Fetus (The Pre-Kill) е преработена версия на Last Caress на Misfits, а за Rock The Cazbah е ясно, че трябва да напомня на The Clash.

Понякога римите на Necro са наистина много оригинални, като в бисера I’m Like Howard Stern, където той си прави доста сериозна гавра с холивудския елит. В други случаи се чудиш как този човек не е някой сериен убиец, но нали именно заради тази негова бруталност го харесваме?
Прави впечатление и малкият брой гости в албума. Kool G Rap се включва в Тhe System, a Мr Hyde в Gore!. Бийтовете са тежки, в повечето случаи бавни, с блъскащ в главата бас и макар да липсват по-китарно ориентирани парчета, музиката наистина звучи като смесица от хип-хоп и метъл.

Necro определено има какво да предложи на своята аудитория с The Murder Murder Kill Kill Double EP. Албумът е стегнат, тежък и едва ли би разочаровал феновете му.  От една страна това е добре, тъй като нюйоркчанинът се придържа към своите корени и не дава индикации, че ще „омеква”. От друга страна обаче, в един момент Necro сякаш започва леко да се изчерпва. 
Макар да не е от класата на някой от по-старите му албуми като Death Rap или на дебюта на предишната му група The Circle Of Tyrants, при всички положения това издание наистина надъхва преди дългоочаквания Masters Of The Dark Arts на La Coka Nostra.

OЦЕНКА: 6,5/10

Препоръчителни песни: No Concern   Sharon's Fetus (The Pre-Kill)   For The Streets    I'm Like Howard Stern

сряда, 1 август 2012 г.

Hot Water Music - Exister



Artist: Hot Water Music
Album: Exister
Label: Rise Records
Year: 2012
Country: USA
Genre: Post-Hardcore, Punk Rock, Alternative Rock, Folk Punk
FACEBOOK



Новият месец започна и реших, че първото ревю за август трябва да бъде за нещо наистина ударно. Да си призная, доскоро не харесвах кой знае колко Hot Water Music. Техният доста артистичен, твърде музикантски подход към пънка ми се струваше някак елитарен, поради което те бяха  „едни от многото банди”.  Просто така и не успях да разбера гениалността на албуми като Fuel For The Hate Game и А Flight And A Crash. 

Hot Water Music се разпада за малко в средата на миналто десетилетие, когато единият от двамата фронтмени Chuck Ragan се захваща със соло проекти.  Тогава все още не мисля, че харесвах толкова акустичен фолк рок, но определено това, което той правеше тогава, ми  бе интересно. Exister излиза седем години след предишния албум и тотално промени мнението ми за Hot Water Music.  В новото си произведение, бандата залага на доста по-различна концепция. Exister e далеч по-конвенционален рок албум, за което определено са повлияли и фолк проектите на Chuck.

Събирането на Chuck с другия вокалист/китарист  Chris Wollard отприщва съвсем различен тип песни, с доста по-запомнящи се припеви, докато ритъм секцията в лицето на басиста Jason Black и барабаниста George Rebelo, се разграничава от сложноватите композиции от 90-те и 00-те. Разбира се, това не означава, че Hot Water Music са започнали да свирят безмозъчен триакорден пънк, а просто изчанчеността е отстъпила място на мелодията.

Именно тук ме хвана на тясно Exister и не ме пуска вече втора седмица. Албумът звучи толкова стегнато, толкова прецизно, че нямаш време да се насладиш достатъчно на някоя песен, защото с всяка следваща става още по-добре. Смятам, че новият албум е някаква отбрана порода, защото все по-рядко се случва някоя група да прави завръщане на сцената с различен подход и да звучи все така интересно за своите фенове, които по принцип издигат в култ музиката на Hot Water Music.

Първата песен, която чух от албума бе пилотният сингъл Drag My Body. Това между другото е парчето, което най-много се доближава до старите Hot Water Music. Раздвижена, но хващаща бас линия на куплетите, разчупен ритъм и един такъв Pearl Jam-ски припев, който започва да си тананакиш още след второто слушане: I’m hardly feeling human anymore/Enough to drag my body from the floor”. Уникална песен. Вторият сингъл от албума  State Of Grace пък всъщност ме убеди да започна да слушам Еxister – песен повлияна от епидемични заболявания заради генно-модифицирани или такива обработени с химикали храни. Невероятните вокали от страна на Chuck Ragan превръщат песента в абсолютен фаворит, като и тук се усеща нещо от Еddie Vedder. Има ли смисъл да казвам, че и тук припевът е нечовешки?

Когат чух първите 30-ина секунди от откриващата Mainline, вече бях убеден, че Еxister ще е страхотен албум. Очакванията ми не само се потвърдиха, но и бяха надхвърлени.  Няма нито една песен, която да отегчава или да снижава нивото на албума. Всичко звучи в синхрон. Разбира се, имам си фаворити, които обаче се менят постоянно, с всяко следващо слушане.

Най-голямата сила на Hot Water Music са вокалните дуели между Chuck и Chris. Двамата си поделят почти по равно 13-те парчета и тотално различните им гласове дават още един допълнителен плюс на този уникален албум. Има и по-бързи песни, има и по-бавни, по-пънкарски, по-фолк ориентирани (макар да няма акустични) и общо взето всяка една е като парче от пъзел.  Краят на албума е за Paid in Full, песен изпълнена и изпята с толкова много гняв, че на човек да му се прииска да счупи нещо, докато я слуша. 

Може би тук е моментът да кажа и че албумът е продуциран от Бил Стивънсън (барабанист на Descendents), за мен лично един от най-добрите в занаята и „отговорен” за някои от най-добрите пънк албуми за последните десетина години. С негова помоща Hot Water Music удрят в десятката, а със сигурности и в новия лейбъл на бандата Rise Records също потриват ръце. Само ще отбележа, че Exister e първият албум на бандата влязъл в топ 200 на Billboard, при това на 34-та позиция! Е, това ако не е завръщане на сцената, то кое ще да е? Hot Water Music са сътворили един малък шедьовър, който след време може да се окаже един от най-добрите албуми на настоящето десетилетие. 

ОЦЕНКА: 9,5/10

Препоръчителни песни: Mainline  State Of Grace   Drag My Body   Exister   Take No Prisoners   Paid In Full