петък, 19 октомври 2012 г.

Serj Tankian - Harakiri






Artist: Serj Tankian
Album: Harakiri
Label: Reprise
Year: 2012
Country: USA
Genre: Alternative Metal, Alternative Rock, Punk Metal, Hard Rock
FACEBOOK




Обикновено хората или обожават System Of A Down, или ги ненавиждат и презират. Почти не съм срещал средно положение по отношение на тяхната музика,  а всичко е въпрос на крайности. За мен System Of A Down е една от най-важните банди за миналото десетилетие, Toxicity със сигурност е в топ 10 на най-добрите албуми на това време, а Serj Tankian притежава един от най-емблематичните гласове в метъла.

След като членовете на бандата решиха да си дадат малко почивка един от друг, Serj Tankian се захвана с мисията да бъде нещо като Frank Zappa или поне Mike Patton, измисляйки, записвайки и издавайки куп разнообразна музика. Като един мултистилов мултиинструменталист, той нагазва във всякакви дълбоки и опасни води с различен успех, но винаги го прави с голям замах, което е достойно за уважение.

През тази година излезе и третият му солов албум – Harakiri, един далеч не толкова експериментален, а по-скоро конвенционален поглед върху творчеството му в пост-SOAD-дните.  Новата творба е далеч от гениалността, но пък сякаш целта тук е по-скоро рок/метъл енергията, така присъща на бандата на Serj.

Не, че Harakiri e просто традиционен алтърнатив/рок албум, просто изненадите от инструментална гледна точка са твърде малко и донякъде музиката напомня на олекотена версия на System Of A Down. Експерименти има примерно в Ching Chime, където се чуват ориенталски мотиви, в Deafening Silence изпълнителят пробва да рапира (твърде нелепо обаче) на фона на бийтбокс. От друга страна, Tankian признава, че се опитал да действа по-пънкарски като темпо и това в голяма степен е сполучливо. Без да е бърз като Pennywise или Slayer ,  албумът  преминава през ушите като лека спортна кола, която не се стреми да се състезава с останалите участници в движението (музиката), а да изглежда стабилна на пътя. 

Социалният активизъм на Serj Tankian отново е водещ е лирическата част от неговата музика. Трактовка за алчността разкрива „големите акули” на икономическата сфера  в първия сингъл Figure It Out – “Why pretend that we don't know CEOs are the disease/Fuck, let's figure it out/No bullshit”, a в Unelected Democracy музикантът обяснява как секс скандалите диктуват политическия живот, след което призовава: "Open your eyes/Open your mouths/Close your hands/And make a fist"

Да, може би доста клиширано, но все пак напълно вярно. В песента Harakiri  пък Serj изследва възможността животните да са самоубиват, което само по себе си изглежда налудничаво, но не и нереално. Най-готиният момент обаче остава препратката към класиката на System Of A Down - Toxicity: "Sucking seeds is past time", замаскирано умело като “Second season is past time” (Ching Chime).

Harakiri не е, както обичат да казват в САЩ, “groundbreaking”, на фона на творчеството на Tankian като соло изпълнител и особено на това със System Of A Down. Въпреки това, обаче тук имаме един солиден рок албум, в който няма изпъкващи парчета и вероятно е въпрос на вкус всеки да отсее своите фаворити. Предполагам, че всеки редови фен ще бъде задоволен от Harakiri и това е най-важното, поне докато System Of A Down не се завърнат и ударят всички в земята.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчани песниCornucopia   Ching Chime  Forget Me Knot  Uneducated Democracy   Weave On



сряда, 17 октомври 2012 г.

Sonic Boom Six - Sonic Boom Six




Artist: Sonic Boom Six
Album: Sonic Boom Six
Label: Xtra Mile
Year: 2012
Country: United Kingdom
Genre: Ska-Punk, Reggae Fusion, Grime, Alternative Rock, Rap Rock
FACEBOOK

Винаги съм харесвал Sonic Boom Six, но честно казано, с всяко следващо издание те звучат все по-безлично.  Компилацията, обединяваща първите им две EP-та – Sounds To Consume (Champions Edition) ми е много любима и никой от последвалите три албума не успя да я измести в сърцето ми. Всъщност тенденцията при бандата от Манчестър е надолу. Не стремглаво, но все повече неща започват да ми се губят от оригиналния ска/пънк/грайм саунд на Sonic Boom Six.

Пред излизането на четвъртия едноименен албум, петимата британци подгряха с няколко сингъла. За мое съжаление, първите два от тях – New Style Rocka с рага МС-то Tonn Piper и мелодичното поп парче Sunny Side Of The Street не са вътре. Доста по-взривното For The Kids Of The Multiculture обаче е тук и открива албума с готиния си китарен риф и още по-готиното си „unity” послание в текста.

По-нататък Sonic Boom Six продължава с актуалния сингъл Virus, който лично за мен е доста дразнещ. Вокалите на Laila Lazer K са една от основните причини да харесвам бандата, но тук специално гласът ѝ е като на стисната за врата катерица, а в инструментално отношение песента е като опит на Linkin Park да направят кавър на Music Instructor, което никак не е яко. В The High Cost Of Living пък тя малко докарва пеенето си като на нещо от втория албум на  Lily Allen – It’s Not Me, It’s You, но не толкова впечатляващо.

Цялостно квинтетът от Манчестър звучи все по-електронно, за сметка на реге и ска корените си. Повечето песни са със семплирани дръм енд бейс бийтове, върху които Laila и другият вокалист Barney Boom рапират/крещят/пеят, допълнени от китари и други електронни звуци.

Всъщност от десетте парчета, единствено Virus е слаб момент, а останалите 9 са просто окей. Може би някои са повече окей от други, но реално твърде малко от тях достигат висотите и класата на The Rape Of Punk To Come, The Devil Made Me Do It и Monkey See, Monkey Do. Като по-добри парчета мога да отлича Gary Got A Gun, Keep On Believing и вече споменатата For The Kids Of Multiculture. Добрата страна на новия албум на SB6 е, че текстовете са смислени и с различни позитивни послания

И понеже в последните дни твърде много се говори за „скока от ръба на космоса”, тук е моментът да спомена, че обложката е напълно в тон със събитието, а песента Flatline е като саундтрак на подвига на австрийския екстремист Felix Baumgartner.

За добро или лошо Sonix Boom Six (между другото, поради независещи от мен причини, пропуснах концерта им в Строежа по-рано този месец) са определени за едни от новите лица на модерната британска музика. Доброто е, че бандата най-накрая започва да получава вниманието, което заслужава. Лошото е, че с развитието на бандата, нещо от стария саунд умря. Sonic Boom Six е приличен албум, който ще вдигне много популярността на бандата, но може да е причина да бъдат загубени по-старите фенове.

ОЦЕНКА: 6/10

Препоръчани песни: For The Kids Of The Multiculture    Gary Got A Gun   Keep On Believing   Flatline


неделя, 14 октомври 2012 г.

Blur - Parklive



Artist: Blur
Album: Parklive
Label: Parlophone/EMI
Year: 2012
Country: United Kingdom
Genre: Alternative Rock, Indie Rock, Britpop, Experimental Rock
FACEBOOK




В качеството си на една от най-великите британски групи, Blur бяха част от закриващата церемония на тазгодишната Олимпиада в Лондон. Ден след събитието в Хайд парк, бандата пусна чрез iTunes (а седмица по-късно в CD формат) целия концерт, чиято дължина е над 2 часа и включва 25 от най-обичаните песни на четворката.

Blur многозначително са кръстили третия си (между другото двоен) лайв албум Parklive, заглавие, което препраща и към супер успешния в зората на бритпопа - Parklife. Събирането с китариста Graham Coxon със сигурност е едно от най-готините неща в света на музиката, тъй като химията между него и Damon Albarn, Alex James и Dave Rowntree е пословична. Засега Blur го карат постно откъм нови студийни записи, но като нищо през следващата година ще ни зарадват с нов албум. Дотогава обаче ни остава да се насладим на Parklive.

Всичко започва с 4 парчета от споменатия вече Parklife, включително откриващия хит Girls And Boys. Бандата свири и много популярната сред феновете London Loves, именно в чест на Олимпийските игри в столицата на Великобритания. Parklife е и албумът, който е представен с най-голям брой парчета – цели 7, следван от 13 с 5 и Modern Life Is Rubbish с 4. 

В първия диск са почти всички класики и хитове – Beetlebum, Coffee & TV, Sunday Sunday, Country House и Parklife,  в която на сцената се включва и актьорът Phil Daniels. Малко изненадващо бандата свири и доста непопулярния b-side от сингъла Chemical World – Young And Lovely, но може би най-якото нещо е включването минималистичната и доста меланхолична Out Of Time – единствената песен от творческия връх, но и комерсиален провал Think Tank. За феновете на филма "Мисия Лондон" ще кажа, че тук няма да намерят Charmless Man, а пък може би единственото съжаление от моя страна е липсата на Swamp Song.

Вторият диск пък стартира с няколко от по-пънкарските парчета на бандата, сред които Popscene и Advert, преди да се стигне до очаквания взрив със Song 2. Независимо колко пъти сме слушали това парче, то никога няма да загуби своята невероятна енергия, дори някакви льольовци да са решили да го преработват и да го превръщат в лесносмилаем и също толкова лесноизсеряем продукт (говоря за летното хитче на онази банда от епилирани момченца, чието име наистина не знам).

Разбира се, тук трябва да споменем и невероятната публика. Феновете очаквано викат в пълен синхрон Whohoo!, но и като цяло вземат много дейно участие в концерта. Много от песните биват подети  от тълпата, която пее наравно с Damon Albarn и на няколко места се е получило много ефектно и трогателно. Особено в Tender. Колкото и дълга да е тази песен, тя е също толкова гениална в своята проста формула и поне за мен, е нещо като Hey Jude на The Beatles.

След This Is A Low, бандата за кратко слиза от сцената, но се завръща на бис с няколко песни, включително хитовете Sing, For Tomorrow и  донякъде очаквания край с The Universal. Тук трябва да спомена, че Blur представя на публиката и последния си сингъл Under The Westway, който дава сериозни индикации, че бандата грам не е загубила усета си да пише прекрасни мелодични парчета.

Parklive на Blur е невероятно преживяване, дори само на запис. Ако съдим по качеството на този концерт, великата лондонска банда няма намерение да се дава на модерните инди и алтърнатив рок банди във Великобритания и с нетърпение ще чакаме да се завърне с цял студиен албум и дано това да е възможно най-скоро.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчани песни: London Loves   Coffee & TV    Out Of Time   Song 2   Tender   Under The Westway/Commercial Break    




сряда, 10 октомври 2012 г.

No Doubt - Push And Shove


Artist: No Doubt
Album: Push And Shove
Label: Interscope
Year: 2012
Country: USA
Genre: Pop-Rock, Dancehall, Alternative Rock, Reggae Fusion, Dance Rock
FACEBOOK
 
Почти 11 години делят Push And Shove от предишния албум на No Doubt – Rock Steady. Това е доста дълъг период от време, през който Gwen Stefani направи шеметна соло кариера, докато останалите членове на бандата стояха сравнително далеч от светлината на прожекторите. Не че завръщането на No Doubt е някаква новина – почти ежедневено чета за събирания на тази или онази група, за малки, уж последни турнета, с които да бъдат зарадвани феновете по случай юбилей на еди-кой си албум и т.н. и т.н. Някои банди наистина успяват да направят впечатляващи завръщания на сцената , но не и No Doubt, тъй като Push And Shove е голямо разочарование, но да почнем по ред на номерата.

Първият сингъл и откриваща песен Settle Down е причината да бях настроен много позитивно към 6-тия албум на групата. Макар и с дължина 6 минути, комбинацията от денсхол, реге и екзотични латино и карибски мотиви, превърна парчето в тотален хит. Радиофонична и танцувална, Settle Down успя да ме спечели, при това страшно бързо и очакванията ми към Push And Shove изведнъж станаха големи.

Заглавното парче от албума също изтече по-рано от излизането на албума. И тук имаме доста денсхол, но с малко помощ от ямаеца Busy Signal и диджея Major Lazer. Припевът обаче доста ме обърка – много дъбстеп, малко ар енд би и както казваме в България – получаваме манджа с грозде.

Впоследствие, слушайки целия албум, установих, че нямам право да съдя музиката на No Doubt, мислейки си за това, каква банда са били през 90-те. Push And Shove е "модерен" поп албум и трябва да бъде оценяван като такъв, тъй като от онази ска-пънк банда наистина не е останало нищо.

Лошото е, че Gwen Stefani вече издаде два много силни солови поп албума, заради които малко или много, Madonna трябваше да напряга всички сили да се бори за трона си. Хитове като Rich Girl, Hollaback Girl, Wind It Up и The Sweet Escape проглушиха радиостанциите, а мащабните видеоклипове окупираха музикалните телевизии, дето още пускат музика между глупавите риалити шоута. Gwen наистина постигна много с Love.Angel.Music.Baby и The Sweet Escape, при това за кратко време, също както го направи през 90-те с Tragic Kingdom и явно бе решила, че е време да върне магията и в No Doubt.

Соловата кариера на съпругата на Gavin Rosdale е причината Push And Shove да бъде един изключително посредствен албум. Освен Settle Down и отчасти заглавното парче, почти всичко останало в албума е боклук. Не защото е зле направено, а защото в него няма страст. Да, перфектно продуцирани като звук парчета, но напълно безлични, сякаш Gwen ги е извадила от кошчето с непотребни идеи, докато е записвала соловите си проекти.

Looking Hot e симпатично денс-рок парче, като реге частта му също се вписва добре след втория припев, но е на светлинни години от Just A Girl, Sunday Morning, Ex-Girlfriend или Hella Good. По-нататък обаче започваме да умираме от скука – One More Summer, Easy, Gravity, Undercover и Undone сякаш нямат разлика помежду си – постни, баладични и меланхолични, но отново без тръпкa, каквато има в Don't Speak или Underneath It All. Както казах, Push And Shove трябва да бъде ревюиран като поп албум, но често казано, нито едно от парчета не успя да ми се забие в главата, дори след многократни слушания, което означава, че липсва някаква много важна част от сплавта.

Завръщането към реге ритмите в Sparkle не спасява положението, макар че парчето е направо прекрасно на фона на изброените по-горе. Heaven също не е лошо парче, но и то не отговаря на класата на старите албуми на No Doubt. В края на албума имаме Dreaming The Same Dream, която подобно на повечето от парчета, изглежда написана ей така, между другото. Тук искам да добавя и за бонус кавъра на Stand And Deliver на Adam And The Ants, който връща парти настроението, с което се бях заредил преди месец и нещо, когато за първи път чух Settle Down.

Push And Shove е най-ниската точка в кариерата на No Doubt. Бандата, която навремето свиреше по концерти със Sublime и правеше кавъри на The Vandals, впоследствие достигна космически висоти на успеха и бе една от най-популярните рок групи на 90-те, но след това лека-полека потегли надолу. Но дори с Return Of Saturn и Rock Steady, Gwen, Tony, Tom и Аdrian успяваха да задържат вниманието на фенове и критици. През 2012 обаче комерсиалната музика вече е доминирана от други течения и изглежда нелепо No Doubt да се пробват с дъбстеп и въобще толкова много електроника. Push And Shove е разочарование, нищо че Settle Down си остава една от най-добрите песни за годината.

ОЦЕНКА: 3,5/10

Препоръчани песни: Settle Down   Looking Hot   Push And Shove  Sparkle


понеделник, 8 октомври 2012 г.

Frank Turner - Last Minutes & Lost Evenings


Artist: Frank Turner
Album: Last Minutes & Lost Evenings
Label: Epitaph Records
Year: 2012
Country: United Kingdom
Genre: Folk Punk, Acoustic Rock, Indie Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Никога не съм симпатизирал на т.нар. “best of”или „greatest hits” албуми, защото ги смятам за ненужни. Почти винаги едно такова издание включва по няколко песни, които имаш и си слушал до припадък и 1-2 нови/неиздавани досега, които обикновено са скалъпени набързо за заблуда на редовия фен.

В случая с Frank Turner, Last Minutes & Lost Evenings е едната част на монетата – компилация от 15 любими на певеца парчета. От другата страна имаме DVD от грандиозния му концерт на „Уембли”, заради което всъщност си струва самото издание. Няма да говоря за лайв шоуто на Frank, тъй като съм гледал само отделни фрагменти от него, поради което ревюто ще бъде  само за аудио формата.

Според Epitaph Records, Last Minutes & Lost Evenings излиза в подкрепа на северноамериканското турне на британския фолк пънк изпълнител. На Албиона Frank Turner вече е голяма звезда – четвъртият му албум England Keep My Bones удари продажби от 60 000 копия, което му гарантира сребърен статус. Всъщност обаче, поетът с китарата от Уинчестър се добра до световна популярност през това лято, когато пя на откриването на Олимпийските игри в Лондон. Самото участие на Frank Turner там бе изненада, но той чистосърдечно призна, че е нямало как да откаже на поканата на великия режисьор Danny Boyle.

Вследствие на това, името на британския певец вече не бе известно само на определени кръгове от хора, слушащи главно пънк и/или фолк музика, а и на хиляди други, като например майка ми (която впрочем много харесва Frank Turner). Така достигам и до това, което реално искам да кажа – Last Minutes & Lost Evenings не излиза съвсем случайно толкова бързо след Олимпиадата. Epitaph Records са надушили печалбата и ще се опитат максимално да се възползват от нарастващата популярност на Frank Turner, за да го проумотират в САЩ с „best of”албум.

Определено хитър подход от страна на големия калифорнийски инди лейбъл, но истинската стойност на самото издание идва от бонус DVD-то, за което уж казах, че няма да пиша. Разбира се, в това няма нищо лошо, просто аз не обичам сборни албуми, когато вече имаш всички песни, а и тук няма някакви различни или ремастерирани версии, или нещо друго от този сорт.

Last Minutes & Lost Evenings събира 3 парчета от дебютния албум Sleep Is For The Weak, 5 от Love Ire & Songs, 4 от Poetry Of The Dead, по 1 от EP-тата Campfire Punkrock и Rock & Roll и може би малко неочаквано, само 1 от свръх успешния England Keep My Bones  - големият хит I Still Believe.

Малко е странно отсъствието на Peggy Sang The Blues, Wessex Boy и Vital Signs, но тук са The Road, Long Live The Queen, Photosynthesis, I Knew Prufrock Before He Got Famous и въобще повечето известени парчета. Най-приятно се изненадах от The Real Damage – една толкова позната съвсем човешка и пиянска история, разказана по един съвсем приятелски начин.

Иначе самият Frank Turner звучи наистина като приятел. Фолк пънкарят пресъздава съвсем нормални житейски истории, понякога автобиографични, понякога само биографични, но отразяващи истински случки и изпитани емоции, докато подрънква небрежно на своята акустична китарка. Музиката на Frank е толкова искрена, че чак ти се иска да се напиеш безпаметно с него и от това да се роди новo парче.

Всичко в Last Minutes & Lost Evenings е класа и в това никой не трябва да има съмнения. Ако досега, не си слушал мистър Turner, тази компилация е добро начало, преди да си започнеш да преслушваш цялата му дискография. А догодина ще чакаме новия солов материал на британеца, както и дебюта на дебюта на хардкор групата му Möngöl Hörde.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчани песниI Still Believe   The Real Damage  Substitute   The Road   Photosynthesis


неделя, 7 октомври 2012 г.

Gallows - Gallows


Artist: Gallows
Album: Gallows
Label: Venn Records/Bridge Nine Records
Year: 2012
Country: United Kingdom
Genre: Hardcore Punk, Alternative Rock, Punk Rock, Punk Metal
FACEBOOK


За група, която съществува от 2005-та година, Gallows доста бързо се сдоби с култов статус. Дебютът им Orchestra Of Wolves бе приет с големи овации от фенове и критици, като самият Brett Gurewitz (собственикът на Epitaph Records) го сравни с извънземния албум на Refused – The Shape Of Punk To Come. Комерсиалният успех роди сделка с Warner Music за 1 милион паунда и лично за мен далеч по-якия втори албум Grey Britain. Малко след това Gallows се разделиха с възможността да приберат космическата сума пари и с вокалиста си Frank Carter.

Останалите в бандата обаче бързо му намериха заместник. Wade MacNeil дойде от канадската пост-хардкор група Alexisonfire (където е предимно китарист), която веднага си признавам, че не харесвам особено много. Сигурен съм, че и тъпото им име има нещо общо в случая. Както и да е, Wade хваща микрофона в Gallows и с кръвожадна жестокост демонстрира какво може в миналогодишното Death Is Birth EP. Четирите сравнително кратки хардкор откоса направиха така, че феновете на Gallows да не ридаят за Frank Carter.

Третият албум на Gallows и първи с Wade продължава тенденцията от гореупоменатото издание. Откриващите параноични женски речитативи във Victim Culture бързо преливат към месомелачката, от която няма измъкване във всичките 11 песни. Вторият трак Everybody Loves You (When You're Dead) ти казва бруталната истина за музикалната сцена, докато в Last June няма да откриеш лятно настроение, а омраза към полицейската агресия, подплатена с мощния припев „А.C.A.B. - Until last June meant nothing to me“.

Outsider Art е първото парче, в което откриваме малко повече мелодия и повече емоция, отколкото чиста необуздана агресия. Касапницата обаче се завръща с Vapid Adolescent Blues и Austere, които вдигат темпото, а китарните рифове освен режещи, на моменти звучат и доста психеделично. Odessa наистина се отнася за града в Украйна и е нещото, което най-близо се доближава до звука на Alexisonfire. Nations/Never Enough и Cult Of Mary пък тръгват в политическо-религиозни насоки и също носят своята тежест в албума.

Финалът е с Cross Of Lorraine, парче с убийствен начален риф, малко по-бавно, но с разтърсващ припев: „Always waiting for the death of the death of love“. След него има и два очаквано добри кавъра на класически банди – на We Bitе на Мisfits и на Borstal Breakout на Sham 69.

Без никакво съмнение едноименният албум на Gallows е сериозна крачка напред, защото с Wade MacNeil бандата тръгва по един по-брутален път, който не е толкова експериментален като Orchestra Of Wolves и Grey Britain, но ще допадне на традиционалистите в хардкора.
Другото готино нещо е черно-бялата обложка – малко ала Pussy Riot заради ски маските и някак лъхаща на студенината на песните. Новият фронтмен се вписва перфектно в саунда на британците и ще ме накара да проверя защо Alexisonfire не ми допадат особено много.

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчани песни: Everybody Loves You (When You're Dead)   Last June  Vapid Adolescent Blues  Cult Of Mary  Cross Of Loraine


понеделник, 1 октомври 2012 г.

Dinosaur Jr. - I Bet On Sky


Artist: Dinosaur Jr.
Album:
I Bet On Sky
Label:
Jagjaguwar
Year:
2012
Country:
USA
Genre:
Alternative Rock, Indie Rock, Post-Grunge, Cowpunk
FACEBOOK


-->
Въпреки името си, Dinosaur Jr. все още не са изчезнал вид. Още през 2005-та година триото от Масачузетс обяви, че се събира и впоследствие издаде два албума - Beyond и Farm, които бяха приети много добре от критиката и феновете. През тази година бандата ни зарадва с десетия си студиен проект I Bet On Sky и отново ще обере редица овации. Или поне моите.

Dinosaur Jr. наистина отговарят напълно на определението алтернативна рок група. През годините те еволюират от останките на 80-тарския хардкор пънк, надживяват гръндж бума през 90-те и продължават да творят в ерата на досадни комерсиални рок банди, които сега носят слогана „алтърнатив“. J Mascis и компания никога не са били звезди от калибъра на Nirvana, макар че бандата е достатъчно популярна в определени кръгове от хора – такива, които знаят повече от една песен или един албум на Meat Puppets, Melvins и Lemonheads.

Новият албум съдържа 10 парчета, но е дълъг почти 47 минути. Откриващата Dont' Pretend You Didn't Know дава силен старт и след като чуеш как звучи дисторшънът на китарата, ти става ясно какво да очакваш до самия край. Сингълът Watch The Corners (между другото много як клип) напълно съвпада с представите ми за алтернативен рок химн. И две песни завършват с леко дълги китарни солачки, но това в никакъв случай не дразни, дори напротив – радва. Almost Fare пък е е леко фолк звучене, а гласът на J Mascis доста напомня на нещо средно между Kurt Cobain и Dave Grohl. Stick A Toe In пък най-близо се доближава до понятието балада.

Петото парче Rude е едно от двете в I Bet On Sky, в които пее басистът Lou Barlow и напомня за една отминала епоха. Не Юра или Креда де, а онези 80-тарски времена, в които в Америка бандите са свирили т.нар. стил „cowpunk“ (тук нарочно ще спестя превода). В I Know It Oh So Well пък J Mascis настъпва здраво уа-педала и създава едно доста парти парче по мое мнение. Pierce The Morning Rain е корава и пънкарска, а заглавието на албума I Bet On Sky идва от текста на припева. What Was That е по-бавна и някак малко по-спокойна като темпо, а предпоследната Recognition е другата, в която Lou Barlow застава зад микрофона. Последната композиция е Set In On Your Side е най-дългата и най-епичната от целия албум, като и тук има купища от китарни сола. 

Не смятам, че албумът има някакви минуси или по-скоро няма забележими такива. Както казах, дължината на албума е 47 минути, но те минават толкова неусетно, тъй като атмосферата вътре наистина те потапя и не те пуска, като не те ти дава възможност да пропускаш някоя песен. I Bet On Sky няма да предизвика цунамита в класациите, но пък у когото трябва, ще предизвика много приятни емоции. Дори да са вече над 45-годишни, триото доказва, че марката Dinosaur Jr. не е фосил.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчани песни: Dont' Pretend You Didn't Know   Watch The Corners   Almost Fare   I Know It Oh So Well    Pierce The Morning Rain