петък, 30 ноември 2012 г.

Macy Gray - Covered

Artist: Macy Gray
Album: Covered
Label: 429 Records
Year: 2012
Country: USA
Genre: R'n'B, Soul, Neo-Soul, Pop-Rock, Indie Pop, Funk Rap
FACEBOOK



Едва ли, ако не бях спечелил билет за концерта на Macy Gray, щях да разбера за съществуването на този албум, излязъл още в края на март месец. Името му – Covered издава, че в него американската певица прави интерпретации на свои (предполагам) любими песни. Някои от кавърите вътре бяха част от сет-листата на Macy в НДК, което ме накара всъщност да проверя във вездесъщата Wikipedia, да не би тя да е издала подобен албум и любопитството ми бе възнаградено с отговор: ДА!

Подборът на песните е изключително любопитен и разкрива до голяма степен различните музикални вкусове на дивата. В Covered има 12 парчета (+4 скита), като някои от тях са доста изненадващи. При кавър албумите определено най-важното нещо е да вдъхнеш нов живот на песните и да сложиш своя отпечатък върху тях, което винаги носи риска да бъдеш намразен, но несъмнено Macy Gray се е справила доста успешно с тази нелека задача.

От диско/синт-поп парче, Here Comes The Rain Again на Eurythmics e превърнато в мрачен трип-хоп, който плавно прелива в още мрачно пресъздадената класика на Radiohead – Creep, като онзи дисторшън преди припева го има и тук, но е толкова приглушен, че сякаш идва от Преизподнята. 

Ска/реге-то  Smoke Two Joints е големият ми фаворит, не само защото обожавам Sublime (кавърът е по тяхната версия, а не по оригинала на The Toyes), а защото Macy Gray вкарва доста фънки нотки. Teenagers на My Chemical Romance, които трудно понасям, се е получила доста танцувална и поне според мен напомня на някой MTV ар енд би  хит от 90-те години (примерно нещо на TLC). 

Може би най-известната песен тук е Nothing Else Matters на Metallica. Определено изключително амбициозна цел, помислих си преди да чуя изобщо варианта на американската певица.  Поради различни субективни и несубективни причини изпитвам сериозна нетърпимост към тази балада, но тук определено Macy Gray е надминала себе си, а и не само тя. Клавири заменят солото на James Hetfield  и се е получило доста готино.  

След това идва Sail на Аwolnation е една от песните, които изобщо не харесах, a Maps на Yeah Yeah Yeah с този OutKast-ки бийт се е получила доста любопитно. Тук трябва да спомена, че единият от скитовете е доста смешен. Там Macy Gray бива поучавана да смени стила и да пее като други певиц, като последователно имитира гласовете на Britney Spears, Alanis Morissette и Shakira. 

Може би най-танцувалното и най-забавното парче в Covered e медлитo Love Lockdown/Buck (първото на Kanye West, второто на Nina Simone), което звучи най-близо до олдскуул фънка. Финалът на албума е меланхоличен и мрачен като началото, като последните две парчета са на фолк (северноамерикански, разбира се) изпълнители. Едното е Bubbly на кънтри-поп певицата Cobbie Cailat, а след това идва Wake Up (на канадската рок банда Arcade Firе), което умело се преплитат инди рок и госпъл. 

Covered на Macy Gray e доста приятен кавър и сполучлив кавър албум и с общо взето почти всичко вътре звучи свежо. Гласът на певицата от Охайо остава все така благ и се рее върху инструменталната част като снежинките във въздуха. За хора, които обичат по-леки стилове музика като поп, ар енд би, соул и фънк, Covered е силно препоръчителен.  Особено за тези, които бяха в НДК на 21-ви ноември.

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчани песни:    Creep    Smoke Two Joints    Nothing Else Matters     Maps     Love Lockdown/Buck  


понеделник, 26 ноември 2012 г.

Strife - Witness A Rebirth




Artist: Strife
Album: Witness A Rebirth
Label: 6131 Records
Year: 2012
Country: USA
Genre: Hardcore Punk, Punk Metal, Straight Edge, Alternative Metal
FACEBOOK





Отново имам удоволствието и честта да напиша ревю за едно триумфално завръщане, след това на Soundgarden! През 90-те години хардкорът бе доминиран до голяма степен от бандите на Victory Records, а Strife със сигурност оставиха значима следа с албума си In This Defiance (1997).  Калифорнийците имат сравнително скромна като обем дискография за тези повече от 20 години, но това е обяснимо, тъй като те невинаги са били много активни. Witness A Rebirth е едва 4-тият албум на хората на Rick Rodney и техен първи от 2001-ва година насам.  През тези повече от 10 години Victory Records доста се промени и не е изненада за никого, че новият опус на Strife е издаден от лейбъла на бандата 6131 Records.

Вече споменах за In This Defiance – един от най-любимите ми хардкор албуми от времената, когато съществуваха едни неща наречени аудиокасети, които имаха стойността на злато, а парчета като To An End, Blistered и Waiting никога не омръзнаха. Най-хубавото относно Witness A Rebirth e, че с него бандата наистина се доближава до своята 90-тарска класика. За по-малко от половин час Strife излизват цялата си ярост в 12 парчета в позната комбинация от стрейт едж хардкор и метъл, като определено саундът е по-модерен като този на по-съвременни банди тип Terror и Comeback Kid.

Още като чух „разкъсващия риф” в първия сингъл и откриващо парче Torn Apart, бях убеден, че в албума няма да има грешка. Да, Witness A Rebirth е предвидим, но точно това е най-сладкото – да знаеш, че те очаква нещо брутално, направо със сърце и душа, без да е съобразено с някакви нелепи модерни тенденции или течения. Затова и продължението по-нататък става по-силно и по-гневно особено с песни като Show No Mercy, The Distance или затварящата Life Or Death. 

В Witness A Rebirth има и песен на име In This Defiance (с участието на китариста на Soulfly – Marc Rizzo), която затвърждава усещането за славните дни от 90-те. Други гости в албума пък са Billie Graziadei, с чиято помощ Never Look Back наистина напомня на Biohazard, a пък фронтменът на Terror в едноминутната касапница Look Away.  Зад барабаните пък е застанал не кой да е, a Igor Cavalera (Sepultura), който справя със задълженията на обичайното си високо ниво.

Ако трябва обаче да определя най-любимата си песен от албума, то това безспорно е End Of Days, може би заради факта, че прилича доста на нещо на Slayer, а и май там вокалистът Rick Rodney успява да извади най-доброто от себе си.

In This Defiance беше и си остава велик албум, но Strife успяват да създадат достатъчно добър негов конкурент. Сигурен съм, че едва ли ще има хардкор фен, който да намери кусури на Witness A Rebirth. Всичко от формулата на In This Defiance работи и през 2012. Дано само да не чакаме за нов албум от Strife oще 11 години.

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчани песни:  Torn Apart   Show No Mercy   In This Defiance   End Of Days   Life Or Death


четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Soundgarden - King Animal

Artist: Soundgarden
Album: King Animal
Label: Seven Four Entertainment/Republic Records
Year: 2012
Country: USA
Genre: Alternative Rock, Alternative Metal, Psychedelic Rock, Grunge, Post-Grunge
FACEBOOK


Както много добре знаем, в траш метъла има „голяма четворка” – Metallica, Megadeth, Slayer и Anthrax, въпреки че към днешната дата е много спорно дали всички изброени имена бичат в същия стил. Едва ли има човек на тази планета (а сигурно и на другите обекти от Слънчевата система), който да не знае кои са първите, главно заради няколко „балади и блусове”, но това  в никакъв случай не може игнорира влиянието им върху рок музиката и целия културен живот изобщо. Никога не съм харесвал Megadeth, но ще се сдържа от негативни коментари по техен адрес. Slayer, разбира се, е съвсем друга работа. Банда, която запази ядрото от най-верните си фенове, като спечели и нови такива, но на всичко отгоре става и все по-добра с годините.  За Anthrax пък мога да кажа, че много често са били незаслужено подценявани, макар че мнозина биха желали да имат техния музикален завет.

Тази интродукция може да се стори малко излишна на някои хора, затова продължавам по същество. Подобно на траша, още един друг музикален стил може да се похвали с подобна „голяма четворка” – грънджът.  Стил, чиято Мека бе Сиатъл, промени завинаги лицето на музиката благодарение най-вече на 4 банди – Nirvana, Pearl Jam, Alice In Chains и Soundgarden. На пръв поглед риюниън на първите е невъзможен, но всички така мислеха и за Alice In Chains, които наскоро продължиха с друг вокалист.  При Nirvana обаче ситуацията е далеч по-сложна заради съществуването на личността Courtney Love, но само ще припомня за появата на недоразумението Sublime With Rome. Представяте ли си Nirvana With Ivan например? Не, нали?!  И по-добре. Величието на Pearl Jam пък най-добре е представено от режисьора Cameron Crowe. И най-накрая стигаме до същността на този текст.След 13 годишно отсъствие Chris Cornell, Kim Thayil, Ben Shepherd и Matt Cameron отново се събраха през 2010. Две години по-късно виждаме и най-новата им рожба King Animal. 

Soundgarden винаги са били по-особени от останалите три банди поради няколко причини . Техните песни от 80-те и 90-те бяха много по-шумни, по-психарски, по-сложни като структури,  композиране и изсвирване и може би поради тези факти, неподходящи за MTV Unplugged-сериите. Тяхна запазена марка бяха неравноделните тактове и неортодоксалният китарен подход, съчетен с по-гаражен бас и разбира се, вокалите на Chris.

Всички тези неща малко или много липсваха на алтернативната музика през последните 15 години. За щастие обаче, както се казва в поговорката: където е текло, пак ще тече! King Animal заличава всички злини, които Chris се опита да ни причини с последните солови албуми (макар че още не съм му простил за парчето с Timbalend), както и с доста невдъхновяващия трети албум на Audioslave.

За огромна изненада сингълът от саундтрака към блокбъстъра The Avengers – Live To Rise не е включен в албума, дори само като бонус трак. Първоначално бях изненадан, но впоследствие осъзнах, че липсата му е по-скоро плюс, понеже самото парче май не би се вписало в концепцията. Тук обаче е следващият сингъл на бандата Been Away Too Long. Заглавието май казва всичко – "нямаше ни бая време, нека да сритаме малко задници". Това парче и Non-State Actor дават взривно рокендрол начало на King Animal.  Може би Soundgarden съвсем целенасочено пуснаха Non-State Actor преди изборите за президент на САЩ и май ще се окажат пророци. В Non-State Actor се пее: “We’re not elected, but we will speak/We’re not the chosen, but we believe”.  Няколко дни след победа на Обама (респективно загубата на Ромни), хора от някои щати пожелаха официално пред новия/стар президент да се отделят в самостоятелни държави.

След енергията в началото на King Animal, бандата сякаш леко дръпва юздите на темпото – тъй като повечето песни са по-бавни. Прави впечатление, че сиатълският квартет експериментира повече със сайкъделик елементи. Примерно A Thousand Days Before повече прилича на песен на Jane’s Addiction, отколкото на такава на Soundgarden, а първите секунди на Bones Of Birds ми напомниха по някаква причина на Primus. Най-доброто нещо относно King Animal е, че не откривам парче, което да е пълнеж. Някои от тях са може би една идея  по-впечатляващи  - например Taree, Eyelid’s Mouth и Black Saturday. Halfway There пък е най-елементарното като постройка и композиция парче, далеч по-радиофонично и стандартно, но пък ми е ужасно любимо заради вокалните хармонии.

Преди две седмици проведохме дискусия под мой поуст във Фейсбук относно очакванията за King Animal. Един приятел каза, че очаква това да е „отбиващ номера албум”, докато аз смятах, че ще е „ние се нуждаем от малко кинти албум”. За щастие, и двамата сгрешихме, тъй като King Animal is one hell of an album! А пък Soundgarden са нечовеци, няма какво да се лъжем.

ОЦЕНКА: 9,5/10

Препоръчани песни: Been Away Too Long   Non-State Actor   Bones Of Birds   Black Saturday   Halfway There   Eyelid's Mouth




неделя, 11 ноември 2012 г.

Madness - Oui Oui Si Si Ja Ja Da Da



Artist: Madness
Album: Oui Oui Si Si Ja Ja Da Da
Label: Lucky 7/Cooking Vinyl
Year: 2012
Country: United Kingdom
Genre: Ska, 2-Tone, Reggae, New Wave, Pop-Rock
FACEBOOK



Осем пъти „да” на четири различни езика – френски, испански, немски и руски. Така се превежда заглавието на новия албум на Madness. Всъщност испанското “Si Si” да бъде например на италиански, а руското “Da Da”” пък може да си го присвоим за българско. Всичко това е едно доказателство, че музиката е универсален способ за прекрачване на етнически, държавни и всякакви други граници и бариери и за сплотяване на хора от цял свят. А  група от ранга на Madness прави това да изглежда като детска игра.

Предишният им албум Тhe Liberty Of Norton Folgate (2009) бе толкова добър, че много хора го обявиха за номер 1 в историята  на бандата. A Madness в никакъв случай не са кои да е, при все че ги има от края на 70-те. Защото точно това правят значимите групи – дори десетилетия по-късно от най-славните им дни, те са способни да записват още велика музика,която не е за отбиване на номер и припечелване на някой паунд. Е, Oui Oui, Si Si, Ja Ja, Da Da може би не е най-доброто нещо от Madness, но със сигурност е нова важна страница от тяхната пребогата на творчески върхове история. 

Откриващото парче My Girl 2 зарежда с тази ска енергия, която може да те накара да раздвижиш кокали и да потанцуваш. После сякаш завоят е твърде неочакван – Never Knew Your Name е  минорна синт-поп/диско песен и доста напомня на нещо на Pet Shop Boys. По-нататък имаме латино ча-ча-ча в  La Luna, преди бандата да се завърне към ска/реге/поп ориентирани парчета като в How Can I Tell You и брилянтното Kitchen Floor, където саксофонистът Lee Thompson наистина разцепва.

Песни като Misery, Leon, Circus Freaks и So Alive също са доста типични за бандата, някои с повече пиано в тях, други с леко карнавално настроение, а Suggs, като един перфектен вокалист, излива ясно и отчетливо думите в текстовете.

Small World е сигурно най-любимото ми парче в албума с влудяващата си бас линия, върху която женските бек-вокали и гробарски звучащото пиано се напасват като пет пари в кесия. Последната песен (преди трите бонуса) Death Of A Rude Boy е най-близко до 2-tone ерата и доста ми напомня на класиката Night Boat To Cairo.

Допълнителните песни са три, като едната от тях е напомпан ремикс на My Girl 2 и повече прилича на нещо на австралийците Cat Empire, отколкото на Madness. Другите две парчета Powder Blue и Black And Blue не са лоши, но не са и кой знае какво, поради което се радвам, че просто са бонуси.

Името на албума може да е 8 пъти думата „да”, но моите „да” ще са 7. Албумът е приятен, в никакъв случай претенциозен, но не и впечатляващ. А и едва ли Suggs ще се разсърди на моята оценка, при условие, че с него подкрепяме един и същ футболен отбор...

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:  My Girl 2   Kitchen Floor   Circus Freaks   Small World  Death Of A Rude Boy