петък, 25 януари 2013 г.

FIDLAR - FIDLAR

Artist: FIDLAR
Album: FIDLAR
Label: Mom + Pop
Year: 2013
Country: USA
Genre: Surf Rock, Punk Rock, Garage Rock, Indie Rock, Alternative Rock
FACEBOOK



Калифорния, жарко слънце, секси мацки по бански карат ролери, евтина бира, задимени барове, сърф и скейт култура, видеокасети с прецаканo качество заради намачкана лента,  още много бира, алкохол, пак сърф и разни други незаконни субстанции... Не – това не е описание на живота на героя на David Duchovny oт Californication Hank Moody. Това е разказ по картинка,  какво да очаквате от дебюта на FIDLAR, носещ също името FIDLAR. Няма грешка – името на бандата се изписва с главни букви, защото е абревиатура на Fuck It Dog Life's A Risk и това не е майтап.

След серия от няколко 7-инчови сингъла и доста 80-тарски изглеждащи клипа (единият е със самият Henry Rollins, бро), в началото на 2013-та бандата издаде и първи албум, който е изключително свеж на фона на тоновете нови изпълнители, които търсят място под калифорнийското слънце.

Няма нищо случайно в 14-те парчета във FIDLAR (всъщност са 15, защото има и едно скрито в края). Комбинацията от сърф рок, гаражен пънк, психеделично инди и стоунър заемки звучи впечатляващо еднороднo – представете си нещо готино, ако смесиш Dead Kennedys, The Hives, Queens Of The Stone Age и The Ziggens.  

Текстовете на FIDLAR третират главно нещата, които упоменах в началото на ревюто. Първата песен се казва Cheap Beer, последната Cocaine, а между тях имаме купонджийски имена като 5 То 9 и Blackout Stout, безделнишки като Max Can’t Surf и Wake Bake Skate и малко по-гневни такива като Whore и Paycheck, което пък е личният ми фаворит заедно с „хита” No Waves.  Иначе самите парчета са мръсни, шумни и май в определени моменти се цели да звучат сякаш китарите са разстроени, а вокалите необработени. 

Пичовете от Ел Ей Brandon, Zac, Elvis и Max постепенно получават все по-голямо внимание от страна на медиите, а фен базата им расте ударно, особено в САЩ.  Ако FIDLAR продължават в това темпо да правят готини парчета, то след няколко години, запомнете, че сте прочели за тях първо тук, далеч преди да се се превърнали в „the next big thing”.

Без повече да ви губя времето в разказване, преминавам към заключението - FIDLAR е несъмнено един от най-запомнящите се рок дебюти за последните няколко години и силно се надявам неговите продължения да го надминат. Така че почвай да слушаш.

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчителни песниCheap Beer   Stoked And Broke   No Waves   Wake Bake Skate    Paycheck  



вторник, 22 януари 2013 г.

Bad Religion - True North



Artist: Bad Religion
Album: True North
Label: Epitaph
Year: 2013
Country: USA
Genre: Punk Rock, Alternative Rock, Hardcore Punk
FACEBOOK


10 причини да обичам Bad Religion и техния 16-ти (!!!) студиен албум True North.
 
1. Greg Graffin е вероятно най-интелигентният човек, който може да срещнете в света на пънка. Той има бакалавърска степен по геология, магистърска по антропология, и докторска по еволюционна палеонтология. Graffin е лектор в престижния калифорнийски университет UCLA. Определя себе си като „натуралист”, а не като „атеист”.

2. Първият сингъл от True North – Fuck You е едва втората песен на Bad Religion, в която е използвана “the F-word”. Първата е Fuck Armageddon… This Is Hell от дебютния албум How Could Hell Be Any Worse (1983).

3. Китаристът и собственик на Epitaph Records Brett Gurewitz изпълнява водещите вокали в парчето Dharma And The Bomb. Познат още като Mr. Brett, той е вероятно е най-влиятелният човек в историята на американския пънк. 

4. Интрото на откриващото парче True North поразително напомня на Leave Mine To Me от най-успешния в комерсиално отношение албум Stranger Than Fiction. Hello Cruel World пък е доста сходна с хита Infected. 

5. Vanity е нечовешка песен, макар да е дълга само една минута и две секунди.

6. „Citizens united. I was excited. (When the kids are united, they can never be divided.) But that was yesterday.There's a brand new sham today”, се пее във втория куплет на Robin Hood In Reverse, като тази част от текста е асоциация с класиката на Sham 69 – If The Kids Are United.

7. Няма причина за притеснения, ако още не си слушал новия албум – в целия True North е пълно със запазената марка на бандата хоровите “ooohs” и “aaahs”.
 
8.  Gurewitz разкри, че след като е продуцирал All Or Nothing на Pennywise (първият и явно последен техен албум със Zoli Teglas като вокалист), се е вдъхновил да направи от True North втора част на класическата тава на Bad Religion – No Control (1989).

9.  Припевът на Dept. Of False Hope е най-силната лирическа част в целия албум: „So hold your head up high, forgotten man. Tomorrow's not for me and you. And everybody's gotta try to lend a helping hand. For god and man, there's nothing more to do.”

10. Финалната песен Changing Tide съвсем спокойно може да бъде зачислена в топ 5 на Bad Religion за всички времена. Парчето е апотеоз на една брилянтна кариера продължила над 30 години. За щастие на всички нас, Bad Religion не мислят да спират скоро.

ОЦЕНКА: 10/10

Препоръчани песни:  True North    Fuck You    Vanity   Crisis Time    Dept. Of False Hope    Changing Tide





събота, 19 януари 2013 г.

Под прикритие в България



Да живееш в България е истинско предизвикателство. Ако оставим настрани „ниските заплати”, „безработицата”, „високите цени”  и прочее икономически аспекти от живота, от които непрекъснато се оплакваме, то  останалата част от ежедневните ни битови проблеми се заема от три неща: политика, футбол и секс.

Иронично или не, тези три компонента не могат да минат един без друг. През тази седмица може би най-голямата секс индустрия у нас – чалгата бе „спасена” от „смърт” за сметка на „новата вълна в българската музика”, предвождана от 100 Кила, Лора Караджова и Графа. Как стана това ли? Ами Митко Пайнера спечели правото да усвои едни 2 милиона, с които да повиши конкурентноспособнотта на компанията си заради надвисналата заплаха, облечена с дрехи от мол-а.

Отзвукът от новината се чу чак по най-новите български територии – Скалистите планини в Колорадо и Големия каньон в Аризона. Мненията, разбира се, бяха поляризирани веднага – или си ПРОТИВ (което бе популисткото мнение), или си ЗА, което в случая значеше, че си тъп селянин. Няма как да си по средата... Иначе няма да си истински българин, човек на крайностите. И се почнаха размишленията как една тиква всъщност е „побутнала” Димитровград да стане родната версия на  калифорнийската Силиконова долина.  И ето ви връзката между политиката и секса.

А ще попитате къде е футболът? По принцип този спорт у нас трябва да носи друго име. Великият български език се нуждае от специална дума, която да замени „футбол”, като в същото време да  обединява кариерата на Валери Божинов, екскурзиантите и свиркаджиите по лагерите в Турция и изобщо несъмнителните резултати в тимовете в контролите. И всичко това с любезното съдействие на държавните институции и не без участието на надуваемите фолк кукли.

Накрая стигаме и до "Под прикритие”.  Любимият сериал на българина. Продукцията, която накара създателите на "The Wire" да се чувстват нелепо. Засрамете се и вижте как се правят истински политически игрички и интрижки, които се снимат в реално време. Представям си, ако някои се опита да застреля Барак Обама по същия начин, по който бе направен „опит” да бъде убит един „нищо не подозиращ сокол”. Сигурен съм, че ще пусне поне малко кръвчица на президента на САЩ, ей така - за достоверност.

Българско-турската копродукция резонира напълно с битовизмите на обикновения човечец – омраза, омраза и пак омраза. Толкова надълбоко е насадена тази дума, че всеки, които каже думите „ДПС”, „ГЕРБ”, „БСП”, „Левски”, „ЦСКА”, винаги получава ответна реакция, независимо къде се намира. А определенията „чалгар” и „метълист” са се превърнали в синоними на „прост”, „мърляв”, „тъп” и т.н. в съответствие с контекста на ситуацията.

Споделяйки омразата си в интернет под  формата на псувни, снимки и клипове, май никой не си дава сметка, че това де факто е истинският живот в България.  „Разни хора, разни идеали” е казал великият Алеко Константинов, но по-лошото е, когато група хора има следния идеал – да доминира над друга група хора, демек да бъде на върха на политико-икономическата хранителна верига. И да гази по пешеходните пътеки с луксозния си джип с тъмни стъкла, докато държи смартфона си...

неделя, 13 януари 2013 г.

Less Than Jake - Greetings & Salutations From Less Than Jake

Artist: Less Than Jake
Album: Greetings & Salutations From Less Than Jake
Label: Rude Records/Fat Wreck Chords
Year: 2012
Country: USA
Genre: Ska-Punk, Pop Punk, Alternative Rock
FACEBOOK



Ако Less Than Jake бяха марка автомобили, то те щяха да са Volvo. Изгрялa през 90-те като част от т.нар. „трета вълна на ска музиката”, бандата винаги се е придържала към безопасната комбинация от мелодичен поп пънк и ска/реге, поръсени с обилно количество брас секции за вкус. Може би някoи не знаят, но колите на Volvo много често са сочени за пример, тъй като техните системи гарантират най-голяма безопасност на пътя, каквото и да се случи. Така е и с Less Than Jake – техните албуми са такива, че няма как да разочароват някого в процеса на слушане.

И докато се чудя, дали написаното от мен сравнение не е малоумно, бързам да кажа, че Greetings & Salutations From Less Than Jake не е албум в истинския смисъл на думата. Бандата от Гейнсвил, Флорида реши, че двете EP-та със сходни имена и тематично свързани обложки – Seasons Greetings From Less Than Jake и Greetings From Less Than Jake (ако сте объркани, няма страшно – това не е чак толкова важно) са достатъчно добри, за да бъдат събрани накуп. 

Първото EP излезе в края на 2011-та, а следващото няколко месеца по-късно. В края на миналата година Less Than Jake решиха да добавят още две парчета и да направят компилация, която пък не бе издадена в САЩ до началото на 2013-та. Така получаваме Greetings & Salutations, който съдържа 12 парчета, които се оказаха още по-стари. Единият от двамата фронтмени Roger Manganelli разкри, че песните били измислени още през 96-та, но бандата е намерила време да ги запише чак в последните две години.

За всеки, който е слушал някога тази банда, това издание няма да е ни повече, ни по-малко от удовлетворяващо в умерени граници. Ок, ако питате мен – дебютният Pezcore и най-успешният в комерсиално отношение Anthem са албумите, които дефинират марката Less Than Jake. Но всичко, което бандата някога е издала е достатъчно приятно за слушане, включително и одата за родния град GNV FLA (2008), която мина някак незабелязано и остана недооценена.

Много ми е трудно да отлича кои са по-силните парчета в Greetings & Salutations (но ще го направя в края на ревюто), тъй като всяко едно от тях си тежи на мястото по свой собствен начин. Вокалните хармонии, които Roger и Chris DeMakes правят, са симптоматични за саунда на Less Than Jake, докато текстовете си остават смес от самоирония, сериозност и ретроспекция на класическите житейски проблеми.

Може би, ако има нещо, което ми липсва тук, това е безспорният хит. Наистина всички парчета са грабващи, но няма такова като Does The City Lion Still Roar? или пък като старите класики Just Like Frank и Liquor Store, където припевите те удрят директно в мозъчната кора и те карат да си ги припяваш по цял ден.
 
Както казах – материалът в Greetings & Salutations не е нов и сякаш групата можеше да добави поне още две парчета, за да бъде всичко още по-добре. Но стига съм мрънкал. Най-хубавата новина относно тази компилация е, че бандата отново работи с FatWreck Chords, а в Европа изданието се разпространява от Rude Records. Така че – поздравления за пичовете от Less Than Jake.

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчани песни:   Goodbye Mr. Personality   Harvey Wallbanger   Can't Yell Any Louder  View From The Middle  Done And Dusted




четвъртък, 10 януари 2013 г.

Hollywood Undead - Notes From The Underground

Artist: Hollywood Undead
Album: Notes From The Underground
Label: A&M/Polydor/Universal Music
Year: 2013
Country: USA
Genre: Rap Metal, Rap Rock, Alternative Rap, Alternative Rock
FACEBOOK



Ехооооо! Още ли пазиш широките панталони и червената бейзболна шапка? За Fred Durst нямам никакво съмнение, че има един килер с такива дрехи. Разбира се, Limp Bizkit отдавна не са онази супер популярна група, дето дори съученичката ти, която главно си падаше по Christina Aguilera, но и по разни долнопробни чалги, харесваше. Hollywood Undead са от онази порода, която Милена, Роси или както се казвала твоята съученичка, е щяла да хареса. Fred Durst също. Сигурен съм, че и сега фронтменът на Limp Bizkit им е „ударил” един лайк във Фейсбук.  През миналата година обаче бандата от Джаксънвил извади един доста интересен албум Gold Cobra, който макар да не пожъна кой знае какъв комерсиален успех, е по-добър от Notes From The Underground.


Извод:  Fred Durst is NOT stoked!

Израстване. Възмъжаване. Еволюиране. Думи, които биха описали кариерата на Linkin Park. Само, че бандата, която сама постави един висок стандарт в комерсиалния рап-метъл, сега предпочита да прави изцяло поп парчата. Няма лошо, де - стига да бяха добри. Ама не са. А Hollywood Undead повтарят схемата от Hybrid Theory и Meteora с парчета като Lion, We Are и Kill Everyone. И го правят готино – малко пиано, речитативи, след което китарите избухват на припева, съпроводени от крясъци.  А Linkin Park наистина правят много гаден поп-рок. Сякаш е по-добре да правят гаден нео-метъл. Chester, записвай си.

Извод: Linkin Park should be stoked!

Що за тъпо име е Hollywood Undead?!?!  И какъв е тоя псевдоним Charlie Scene? Тия знаят ли кои са единствените безсмъртни в Холивуд? Окей де, героят на Charlie Sheen в Two And A Half Men го убиха, ама този на David Duchovny в Californicaion още не са. Което навежда на мисълта – в Калифорния има много самозванци. Включително и гангстерите, които правят песни за своя тежък живот с  много мацки, Порше, къща във Венис  и няколко милиона долара в банката.  Сигурно членовете на Hollywood Undead се доближават до тоя модел на подражение, но имат още хляб да ядат, докато станат нещо значимо за най-якия американски щат.

Извод:  Charlie Sheen and Hank Moody are definitely not stoked.

Измежду всички банди на света, Kottonmouth Kings са най-близко до Hollywood Undead – като звучене и като рими, но не само. Май когато Господ е избирал кой с какво да се занимава в музиката, е отделил едно парче тесто, което е забравил за известно време. След това е направил две мекици – едната е била Kottonmouth Kings, а втората Hollywood Undead. Първата банда обаче започна да става досадна с издаването на албуми – твърде начесто взе да става, с което качеството девалвира. Notes From The Underground пък е едва третият албум на Hollywood Undead и е по-интересен от всичко, което Kottonmouth Kings са издали за последните 6-7 години. А то не е малко. 

Извод: Kottonmouth Kings are stoned all the time!

Маските определено ме дразнят. Ако наистина си посредствена група, то определено ти трябва запомняща се визия, но при Hollywood Undead прикриването на истинските лица е мега позьорско. Slipknot навреме се усетиха и вместо да се занимават с глупости, почнаха да бичат все по-мощен метъл. Маските на Hollywood Undead са повече като грима на Insane Clown Posse – нещо много реднек-ско (селско). 

Извод: Slipknot are NOT stoked, but Insane Clown Posse are stoked for sure!

Ще ги познаете по писъците, татуировките, пиърсингите, готините прически и снимките с iPhone в огледалото на тоалетната. Точно така – мацките, които във Фейсбук изглеждат нереални и нарисувани, а на живо са си съвсем реални и пак са нарисувани, ама с грим. И пищят, когато в бара пуснат любимата им група. Сигурен съм, че и Hollywood Undead имат такива фенки. И ще пищят на We Are или някой друг бъдещ хит от Notes From The Underground. А това е дразнещо.


Извод: Bitches are stoked!

Разгледах албума Notes From The Underground от доста ъгли (специално за случая си взех музикален транспортир). Бандата не предлага нищо чутовно, нито грандиозно, нито разочароващо. Третото издание на Hollywood Undead e класически пример за кросоувър музиката –тежък генгста рап среща алтърнатив метъл, с  по-лирични и баладични части ала Jay-Z или поне като Flipsyde. Албумът не е лош в никакъв случай, просто е средна работа. Някои от песните са наистина доста добри, но другата половина или да речем 1/3 са или посредствени, или тъпи.  От друга страна има много страст у Hollywood Undead и надали на членовете на бандата им дреме за ревютата по медиите. Те просто правят това, което им харесва. И мога само да ги поздравя, че правят съвместни концерти със Sumo Cyco, за които тепърва ще научаваш в бъдеще.

Извод: Scraggled Music is NOT stoked, but not disappointed, either.
ОЦЕНКА: 6/10

Препоръчителни песни:   Dead Bite   Another Way Out   Lion   We Are   Kill Everyone