Bad Brains - Into The Future
Album: Into The Future
Label: Megaforce Records
Year: 2012
Country: USA
Genre: Hardcore Punk, Reggae Fusion, Dub, Heavy Metal
Няма спор – Bad
Brains са легенди, които за съжаление обаче го карат на доизживяване.
Създадена в края на 70-те, бандата дава своя гигантски принос за развитието на
куп музикални жанрове, като със своите необуздани и пълни с енергия концерти разбива на пух и прах едно от най-големите клишета
– че афро-американците не могат да правят пънк рок. Сега обаче сме 2013-та, а
излезлият в края на миналата година албум Into The Future, съвсем не звучи в бъдеще време, а принадлежи на
една вече позабравена епоха.
Често се говори, че растафарианството е нещо невероятно
„позитивно” и хората, които го изповядват са по-възвишени, но това е само на
пръв поглед. Вокалистът на Bad
Brains – H.R. (съкратено от Human Rights) е типичен пример за лицемерието, с което ни
обгражда организираната религия. Фронтменът неведнъж се е замесвал в грозни хомофобски
скандали в хардкор сцената с членове на други 80-тарски банди, а пословичната
му неуравновесеност най-точно е описана в култовия лайв албум на Dillinger Four – Live At First
Avenue.
Опитвайки се да избегна негативното си отношение към несценичното поведение на групата,
се чудя какъв е смисълът от излизането на този албум?!?! Into The Future предлага всичко, в което Bad Brains винаги са били достатъчно силни – суров пънк, няколко дози хеви метъл, доста реге и дъб, плюс
мрънкащите вокали на H.R..
В текстово отношение бандата отново посяга към любимите си
теми, в които често се споменават думите „Jah”, “love”, „pray”и
т.н., с което засвидетелстват своето уважение към религиозните си убеждения и Bob Marley, разбира се.
Ако всичко казано в горните два абзаца Ви се струва добра
предпоставка да слушате Into
The Future, то трябва да имате предвид, че комбинацията от посочените
неща не се е получила изобщо. Bad
Brains звучат архаично, невдъхновяващо и най-лошото от всичко – без
никакъв живец.
Някои от 13-те трака не звучат толкова зле, но като цяло в Into The Future цари някаква
тотална какофония. Хардкор парчетата имат ужасен саунд, защото в крайна сметка
сме 2013-та, а не 80-те. Тогава може би този албум на Bad Brains щеше да бъде напълно резонен,
но не и сега. В този ред на мисли, H.R. може съвсем спокойно да види как го правят двама негови
съвременници – Keith Morris и Jello Biafra. Бившият фронтмен на The Circle Jerks и Black Flag изкара супер
избочен албум с новата си банда OFF!,
а Biafra си звучи много
свежо с последните полу-солови проекти.
Все пак Into
The Future не е пълна скръб. Дъб парчетата донякъде спасяват положението,
особено закриващото MCA Dub, което
е в памет на дългогодишния приятел и продуцент на Bad Brains – Adam Yauch (Beastie Boys).
Друга по-открояващата се песен е Youth Of Today, която започва като агресивен хардкор пънк, но
впоследствие приема неочакван завой, който много напомна на Sublime. Краткият инструментал Come Down пък звучи като нещо
от легендарния албум на Dog
Eat Dog – All Boro Kings.
В последните седмици бандата предприе интересен маркетингов
ход, с който да популяризира отново марката Bad Brains, а именно пускане на пазара на свой собствен лютив сос. Аз хич не си
падам по тези вкусове, но ми се струва, че музиката в Into The Future ще люти на възприятията
далеч повече, отколкото въпросният готварски продукт.
ОЦЕНКА: 3/10
Препоръчителни песни: Youth Of Today Maybe A Joyful Noise MCA Dub
Коментари
Публикуване на коментар