неделя, 31 март 2013 г.

Alkaline Trio - My Shame Is True

Artist: Alkaline Trio
Album: My Shame Is True
Year: 2013
Label: Heart & Skull/Epitaph
Country: USA
Genre: Punk Rock, Alternative Rock, Pop Punk, Emo
FACEBOOK


This Addiction удря пак. Alkaline Trio е група, която рядко се забавя с издаването на албумите си. This Addiction излезе през 2010-та година, а Damnesia (2011) не бе съвсем истински албум. Така че My Shame Is True се появява сякаш по график и e без съмнение, че ще бъде едно от най-продаваните неща от каталога на Epitaph Records за 2013-та.

Никога не съм бил огромен фен на групата на Matt Skiba (китара/вокали) и Dan Andriano (бас/вокали), които вече почти 12 години свирят с барабаниста Derek Grant. Така че не съм тръпнел в очакване на My Shame Is True, както примерно броях дните до излизането на Failed States на Propagandhi. Но албум на Alkaline Trio винаги си е събитие и нямаше как да бъде пропуснато.

Всъщност Alkaline Trio са ужасно мелодични, без да звучат като някакви лигльовци тип Fall Out Boy. Понеже често музиката, която правят е наричана "емо", аз гласувам с две ръце за това "емо". Винаги съм харесвал банди, които от обикновена песен с четири акорда на куплета и четири други на припева, правят нещо специално благодарение на хитри аранжименти и брилянтни вокални хармонии.

А My Shame Is True е точно такъв албум. Alkaline Trio сами са си създали стандарт за качество, който рядко бива нарушаван. Умерено до средно бързо темпо, перфектен звук (все пак един от продуцентите е самият Bill Stevenson от Descendents), а вокалите на двамата гости - Tim Mcllrath от Rise Against и Brendan Kelly от The Lawrence Arms вливат екстра доза класа.

Понеже вече се обърквам сериозно кое е сингъл и кое не, априори The Alkaline Trio пуснаха цели 5 песни - I Wanna Be A Warhol (feat. Brendan Kelly), Torture Doctor, I,Pessimist (feat. Tim Mcllrath), The Temptation Of St. Anthony и I'm Only Here To Disappoint. Всяка една от тях бе достатъчно заразителна (ах, This Addiction) и имах повече от добро предчувствие за My Shame Is True, То, разбира се, се потвърди от откриващото и доста забавно парче She Lied To The FBI, чийто текст ме кара да смея искрено.

По-меланхоличните като Only Love и Young Lovers също грабват по специфичен начин и по мое скромно мнение в албума няма никакъв пълнеж. Всяко парче си тежи на мястото като камък, който трудно може да бъде отместен. Може би само някои от тях (като тези с двамата гост-вокалисти) тежат малко повече от други.

Без да използвам излишни суперлативи, отговорно мога да заявя, че това е поредният силен албум на Alkaline Trio. Групата има солидна база от фенове по цял свят и вярвам, че всеки един ще оцени достойнствата на My Shame Is True. Matt Skiba и Dan Andriano вдигат сериозно летвата за всички мелодични пънк албуми, които ще се появят до края на 2013 година. Един от тях е дългоочакваният наследник на великолепния Oh! Calcutta (2006) на споменатите вече The Lawrence Arms. Така че Brendan Kelly - чувствай се предупреден...

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:    I Wanna Be A Warhol   I'm Only Here To Disappoint    I, Pessimist   Only Love   Torture Doctor








понеделник, 25 март 2013 г.

Wavves - Afraid Of Heights

Artist: Wavves
Album: Afraid Of Heights
Year: 2013
Label: Mom + Pop
Country: USA
Genre: Indie Rock, Surf Rock, Noise Rock, Alternative Rock, Punk Rock, Lo-Fi
FACEBOOK


Тези, които не ме познават добре, едва ли знаят, че се страхувам от височини. Краката ми се започват да треперят, ако се катеря по стълба и нещо подобно, свят ми се вие като погледна надолу от някоя тераса на 5-тия етаж, а пък да не говорим какво ми беше, когато плахо надникнах към бетонната нюйоркска джунгла от 86-тия етаж на Емпайър Стейт Билдинг.

И след тази безобразно безинтересна информация от моя живот е време да поговорим за Afraid Of Heights на Wavves (няма грешка, с двойно "v" се изписва името им). Защото очевидно това, което беше като опит за хитър увод от моя страна, е обвързано с името на четвъртия албум на калифорнийската банда.

С Wavves се "запознахме" покрай FIDLAR, не без препоръката на басиста на Paperwings. Преслушвайки техни песни в YouTube, реших, че си струва да хвърля едно ухо за техния албум, който щеше да излезе само месец по-късно.

Afraid Of Heights е меко казано миш-маш, но от хубавия тип, в който няма чушки. Влиянията на други банди върху Wavves са толкова осезаеми, че се чудиш как е възможно да "откриеш" Nirvana, The Smashing Pumpkins, Green Day, Weezer, Dinosaur Jr., та чак до Queens Of The Stone Age и Melvins.

Споменавайки Nirvana, се сетих за думите на Kurt Cobain за Smells Like Teen Spirit. Той твърдеше, че китарната прогресия на хита е била следствие от многобройните му опити да имитира песен на The Pixies. Защото откриващата Sail To The Sun е "100% The Pixies". Парчето започва с някакво еуфорично, празнично, дори леко коледно интро, преди припевът да избухне също като в Smells Like Teen Spirit. Е, Sail To The Sun няма да добие същата популярност, но с примера, който посочих, исках да кажа, че няма нищо лошо в това, Wavves да звучат като Nirvana, The Pixies или коя да е друга група, стига да го правят добре.

А въпросната песен е меко казано феноменална като композиране, структура, изпълнение и доставя онова усещане, което те кара да се я пускаш пак и пак. Sail To The Sun обаче не е целият албум. Тринадесетте парчета (14, ако броим и бонус трака със скандалното име Hippies Is Punk) са ни повече, ни по-малко задоволителни като резултат.

Някои от тях са наистина страхотни - Dog, Paranoid и финалната психария I Can't Dream. Други са просто добри, приятни и слушаеми рок песни със задължителния сърф отенък. Има и 1-2 парчета за пълнеж, без които също можеше да мине, но не бих ги нарекъл дразнещи в никакъв случай.

Всъщност споменавайки FIDLAR по-горе, няма как да подмина текстовете на Wavves. В основата си отново имаме типично по калифорнийски - трева, пиене, трева, гадни ченгета и разбира се, обичайния религиозен сарказъм (само гледай долу видеото на Sail To The Sun - можеш да заложиш солидна сума пари някъде, че то ще е в годишния ми топ 20).

Хубавото за Afraid Of Heights е, че Wavves балансират между настроенията - има весели и надъхващи моменти, има отнесени пасажи, които не знам защо ми напомнят на филма Donnie Darko, има и рок експлозивността. Всъщност няма как да не харесаш тая банда, която в един от старите си албуми има песен - I Want To Meet Dave Grohl. Пресмятайки наум...

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчнителни песни:  Sail To The Sun   Dog    Paranoid   Give Me A Knife   I Can't Dream  



петък, 22 март 2013 г.

Anthrax - Anthems

Artist: Anthrax
Album: Anthems
Year: 2013
Label: Megaforce/Nuclear Blast
Country: USA
Genre: Heavy Metal, Thrash, Hard Rock, Speed Metal
FACEBOOK

Anthems е EP на пост-хардкор групата Anthrax... Релакс, шегувам се. Всъщност почти всичко от първото изречение е вярно освен стиловото определение за Anthrax.

Траш метъл бандата наскоро се раздели със своя соло китарист Rob Caggiano, който отиде да свири с датчаните Volbeat. Но преди това да стане факт, той участва в записите на настоящото EP с кавъри, което според мен е леко разочароващо.

Anthrax винаги са били превъзходни, когато става дума за кавъри и неслучайно някои от най-големите им хитове - Anti-Social, Got The Time и дори Bring The Noise (реално е кавър-колаборация) са песни на други банди и изпълнители. В албума си от 2011-та година Worship Music пък бяха записали интересна версия на New Noise на Refused, така че подобно EP определено е нещо, което не ме изненада като идея.

Шестте кавъра са на любими парчета на Anthrax на банди от 70-те. Имената на AC/DC, Rush, Boston, Cheap Trick, Journey и Thin Lizzy се знаят от всички, оригиналите на песните също. Трактовките на Anthrax обаче са по-скоро скучни.

Примерно Jailbreak на Thin Lizzy е изсвирена без никакъв хъс. Smokin' на Boston пък е по-скоро като преработено от Deep Purple. Нищо против Deep Purple, ама предпочитах да беше изсвирено в стил Anthrax. Другите кавъри са окей, без да блестят, като личният ми фаворит е откриващото Anthem на прог титаните Rush.

След шестте кавъра Anthrax са решили да включат една тяхна песен в две различни версии. Става дума за Crawl, която е част от споменатия вече албум Worship Music. Песента я има в оригинал и в ремикс. И тук си блъскам главата, за да разбера кому е нужно вмъкваш вече позната на феновете на песен? Crawl е супер яко парче - малко ми е Faith No More-ско, а Joey Belladonna пее досущ като Mike Patton в началото, но включването му в Anthems е излишно. Вместо него и ремикса му, бандата можеше да запише още един кавър и това щеше да е далеч по-удачно.

Обичам Anthrax, но Anthems е недоизпипана работа. Ако Crawl обаче бъде номинирана за Grammy, ще бъде голям смях.

ОЦЕНКА: 5,5/10

Препоръчани песни:    Anthem    T.N.T.   Big Eyes


сряда, 20 март 2013 г.

Ill Bill - The Grimy Awards

Artist: Ill Bill
Album: The Grimy Awards
Year: 2013
Label: Fat Beats Records
Country: USA
Genre: Hip-Hop, Gangsta Rap, Underground Hip-Hop, Hardcore Rap
FACEBOOK


Когато се интересуваш от музика e неизбежно да узнаеш кои са големите победители в годишните награди Grammy. Не че винаги ти пука дали Kanye West е грабнал две или три статуетки, даже далеч по-вероятно e да не ти пука изобщо за него. Трябва да знаеш, че Grammy-ите и другите подобни церемонии са пълен ташак, тъй като дори в случаите, когато съвсем изненадващо някой твой любимец е номиниран и таиш надежди той да спечели, то това не се случва заради нещо далеч по-комерсиално и по-посредствено. Като например разочарованието ми, когато Rihanna би Bad Girls на M.I.A. за най-добро късометражно видео.

Започнах по-отдалеч, за да обясня, че и на Ill Bill не му дреме за наградите Grammy, но това не му пречи да се закачи леко с тях в заглавието на своя пореден солов албум The Grimy Awards. Роденият в Ню Йорк рапър не признава умора. След силния втори албум на La Coka Nostra, той се разделя временно със Slaine, за да събере един отбор юнаци за своя нов опус.

The Grimy Awards е концептуален албум и отдава чест към музиканти като легендата Paul Baloff (покойният вокалист на трашърите Exodus) и въобще към метъла като цяло. Още не съм разбрал какво илюстрира обложката на албума, но ако бебето е самият William Braunstein, то баща му е като двойник на младия Dave Mustaine от Megadeth.

Ако не сте слушали Ill Bill (брат на Necro, за когото също писах) досега, то трябва да знаете, неговото метъл минало продължава да ехти в творчеството му. Макар реално да няма китарни парчета като от Non Phixion или The Circle Of Tyrants, тук имаме мрачни, апокалиптични и тежки бийтове, негова запазена марка. Сега е моментът обаче трябва да спомена, че колкото и концептуален да е The Grimy Awards, то доста от парчетата са различни като звучене, тъй като самият Ill Bill e извикал една кохорта продуценти. Сред тях са легенди като DJ Premier, DJ Muggs, Pete Rock, както и други от "обичайните заподозрени", които работят с членовете на La Coka Nostra.

Освен това имаме и други гости - MC-та, сред които съзаклятникът на Ill Bill - Vinne Paz и Jedi Mind Tricks, Q-Unique, El-P, A-Trak, а в едно от парчетата гостува дори вокалистът на хардкор/реге бандата Bad Brains - H.R..

И след като споделих куп глупости за гостите, нека да продължа по същество. The Grimy Awards е леееко претрупан. Струва ми се, че е твърде дълъг, тъй като някои парчета можеха да бъдат спестени. Освен това семплираната китарна партия от интрото What Does It All Mean продължава да ми напомня на нещо на Орхан Мурад. Може и така да ми струва, но ми идва твърде ресторантьорско.

Acceptance Speech и финалната World Premier са безспорно най-добрите парчета в албума, защото А) Ill Bill - rap crusader и B) с DJ Premier няма как да сбъркаш. Римите в албума като цяло са ниво и все пак може би не толкова силни, колкото от албума Black Metal или миналогодишния албум на La Coka Nostra - Masters Of The Dark Arts. Но и тук можем да открием бисери като "Shoot it like Columbine/Edit it and upload/then YouTube it online for derelicts and cutthroats" в Truth или "Alter my angels to murder-sprees with techs watchin'/The shepard sent the lamb to Bethlehem/Pentagon Nephilim, sitting in the center of a pentagram" в Acid Reflux.

The Grimy Awards е от типа хип-хоп, който никога няма да спечели награда Grammy и в това няма нищо фатално. Парчетата са солидна доза реалност от Ill Bill, а не милионерският рап на канадеца Drake или пък глупостите на прехваления бездарник Lil Wayne. При всички положения Ill Bill е направил сполучлив, не бих казал много силен, но все пак силен албум. Чакаме и The Boston Project на Slaine.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песниPaul Baloff   Acceptance Speech   Truth    Acid Reflux  World Premier



петък, 1 март 2013 г.

Bring Me The Horizon - Sempiternal


Artist: Bring Me The Horizon
Album: Sempiternal
Label: RCA/Epitaph
Year: 2013
Country: United Kingdom
Genre: Metalcore, Alternative Metal, Ambient, Electronica
FACEBOOK

Роботски звучащ британски метълкор? - Да!

Epitaph Records? - Да, за съжаление, но основно RCA!

Много електроника, ambient и разни други отнесени пасажи? - Да!

Реге и хип-хоп влияния? - Не!

Татуиран фронтмен, който пее от мелодично до врякaне тип "напъване на тоалетната чиния"? - Да!

И все пак мацките изпадат в транс по него? - Да!

Пост-хардкор? - Да, но само за неуките!

Sempiternal е концептуален, с претенции да бъде "вечен албум"? - Да!

Изтеглена по-ранна дата на издаване заради "изтичане" в Интернет? - Да!

Може да се сравнява с The Shape Of Punk To Come на шведските легенди Refused? - Категорично НЕ!

Но може да се съпостави с първите албуми на Linkin Park - Hybrid Theory и Meteora? - Да!

И все пак Linkin Park са по-добри? - Да!

Наистина ли? - Да!

Има песен, в която се атакува бивш член на групата? - Да! Че как иначе?

И е най-добрата в албума? - Да!

Текстове на религиозна тематика? - Да!

Текстове за протестите срещу ЕРП-тата? - Не!

Хорови вокали? - Да!

Сола, избиващи на ръченица? - Не!

Насечени и скучни брейкдауни? - Да!

Bring Me The Horizon е тъпо име за група? - Да!

Повечето хора ще намерят това ревю за хейтърско? - Да!

Но ще има и такива, които ще схванат замисъла му? - Да!


ОЦЕНКА: 4/10

Препоръчани песни: The House Of Wolves   Sleepwalking    Holy Moses    Antivist