сряда, 24 април 2013 г.

Streetlight Manifesto - The Hands That Thieve

Artist: Streetlight Manifesto
Album: The Hands That Thieve
Year: 2013
Label: Victory Records
Country: USA
Genre: Ska-Punk, Alternative Rock, Folk Rock
FACEBOOK


Предисторията на този албум е толкова дълга, че ако трябва да я напиша, ще ми се наложи да си купя още една клавиатура, тъй като ще съм изпотрошил тази на лаптопа. Синтезирано - Streetlight Manifesto е една от най-подценяваните групи за последните 10 години, The Hands That Thieve е техният Chinese Democracy, a Victory Records са станали големи задници.

Излизането на този албум е нещо специално за феновете им. Още по-специален е обаче резултатът. The Hands That Thieve надскача всякакви очаквания и прави най-важната крачка в кариерата на вокалиста Tony Kalnoky. Роденият в Чехия музикант винаги ще бъде свързван с оригиналния състав на Catch 22, а поне според мен Streetlight Manifesto винаги са били възприемани като негов страничен проект, целящ да имитира предишната му банда. The Hands That Thieve обаче е най-добрият материал, който някоя от двете група някога е записвала.

Скандалът между Streetlight Manifesto и техният лейбъл Victory Records бе с мехури от латиноамерикански сапун, но за щастие това не е повлияло по никакъв начин на качеството на 10-те песни, което е най-хубавото в случая.

Всяка една композиция поотделно е достатъчно впечатляваща, което подчертава защо бандата толкова много пъти отлагаше издаването на The Hands That Thieve. Сигурен съм, че ако този албум бе издаден през 2012-та година, щеше да мине без големи фойерверки. Доизкусуряването на дребните детайли обаче е променило доста цялостното усещане в този случай. Защото песните в  The Hands That Thieve се напасват една върху друга като парчета от конструкторите Lego, а не като парчета от два различни производителя.

Внушителното е, че Streetlight Manifesto правят така, че тези 50 минути да ти се струват недостатъчни и те карат да цъкнеш с мишката отново върху откриващото The Three Of Us и да слушаш всичко отначало. Палитрата от музикални стилове и похвати, които се включени в The Hands That Thieve не са нещо необичайно за тях. Никой няма да е изнанадан от честата смяна на темпото, редуването на мажорни и минорни мелодии, фолк и латино влиянията, епичните многогласия и стабилната брас секция. Но беше време Streetlight Manifesto да придобият здрава консистенция, а не песните да звучат разхвърляно, както често се случва при ска/пънк бандите.

Текстовeте на Tony Kalnoky пък вървят в странна траектория. В един момент изглежда, че пълното отчаяние и яростта напълно са обзели вокалиста на Streetlight Manifesto, но в после идват далеч по-оптимистични послания като "Your day will come, your day will come, your day will come/And no matter what they say/ It won’t matter if you pray or if you sin/Cause in the end/It’s all the same" във финалното Your Day Will Come.

Трудно ми е да преценя откъде идва цялата лирична разнопосочност, но според мен това е свързано с факта, че парчетата са измисляни и записвани в твърде дълъг период от време.

Знам, че напоследък (особено през април) често давам високи оценки в ревютата си, но явно самият период е такъв, че албумите, които излизат, са впечатляващи. Тhe Hands That Thieve има огромна притегателна сила, да речем като тази, която има Луната върху приливите и отливите на моретата и океаните. Може да звучи пресилено, но музикантите от Streetlight Manifesto са записали албума на животите си. Просто в него няма излишна секунда, няма излишна дума, няма излишна пауза... Landmark record!

ОЦЕНКА: 9,5/10

Препоръчителни песни:   The Three Of Us    The Littlest Things   They Broke Him Down  Oh Me, Oh My   Your Day Will Come





вторник, 16 април 2013 г.

The Bridge - ...Between EP

Artist: The Bridge
Album: ...Between EP
Year: 2013
Label: Farewell Records
Country: Serbia
Genre: Hardcore Punk,  Punk Metal
FACEBOOK


The Bridge e сравнително нова сръбска хардкор банда, но членовете ѝ са познати лица, тъй като свирят в други групи от тамошната сцена. Тяхното дебютно ...Between EP официално излезе на 6-ти март и песните от него ще могат да бъдат чути на живо от българската публика на 19-ти април, когато е концертът им с Last Hope, Smut и Them Frequencies в клуб Eight Ball.

Реално повечето парчета (пет на брой + интро и едно скрито) от това издание на The Bridge са познати вече, тъй като са записвани през 2012 година. Стилът, който според мен най-добре пасва като описание на петимата сърби, е модерен хардкор пънк, като метъл елементите са сравнително малко.

Личната ми асоциация с тях е музиката на канадците Comeback Kid (особено с албума им Broadcasting...), които изповядват същите морални ценности. The Bridge са вдигнали фронт срещу всякакви "изми" (фашизъм, глобализъм, империализъм, расизъм и т.н.), защитават правата на животните и определено се опитват да прокарат и нотка на позитивизъм в иначе негативно изглеждащи заглавия на песни като No Spirits, No Hearts.

...Between EP се слуша на един дъх, тъй като е дълго само четвърт час. Гласът на фронтмена Aca наистина доста напомня на Andrew Neufeld от Comeback Kid - дълбок, емоционален и отчетлив при изпяването на английските думи. Инструментално The Bridge са напипали солиден саунд, комбиниращ скорост, енергия и по-мелодични пасажи, плюс задължителното хорово пеене.

Broadcasting... The Bridge... Between. Сърбите са извадили много здраво EP, в което вече споменатата No Spirits, No Hearts наистина може да бъде "хитът", но всичките парчета са достатъчно силни, за да "събудят мъртвите" (пак Comeback Kid намек, знам).

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчителни песни:  The Bridge Between   Ask Yourself   No Spirits, No Hearts

ЧУЙ ЦЯЛОТО EP НА BANDCAMP СТРАНИЦАТА НА THE BRIDGE ТУК!


неделя, 14 април 2013 г.

Volbeat - Outlaw Gentlemen & Shady Ladies



Artist: Volbeat
Album: Outlaw Gentlemen & Shady Ladies
Year: 2013
Label: Vertigo/Universal
Country: Denmark
Genre: Heavy Metal, Hard Rock, Rockabilly, Groove Metal, Alternative Metal
FACEBOOK


Само до преди няколко седмици бях убеден, че Volbeat са германска банда. След като ме светнаха и излязох от заблудата, реших, че е време да им обърна по-сериозно внимание, защото техният пети албум Outlaw Gentlemen & Shady Ladies бе рекламиран като едно от събитията на годината за европейската рок и метъл сцена.

За да няма повече неясноти - Volbeat са датчани, а отскоро са с американски китарист - Rob Caggiano, който пристигна при тях от Anthrax. Между другото, без да защитавам липсата си на познания за тази група, имаше логика те да са от Германия. Предишният им албум Beyond Hell/Above Heaven е достигнал платинен статус на територията на тази страна - над 200 000 копия, което, човече, си е бая! Защото във времената на свободните сваляния, да продаваш в такива количества си е постижение, достойно за уважение.

Като оставим настрани Германия, Volbeat са известни по цяла Европа, а от справката ми за тях в Wikipedia, осъзнах, че вече яко трупат популярност и отвъд Атлантическия океан. И няма как да е другояче, при условие, че стиловете, които са решили да смесват, са любими на много хора.

Съдейки по вкуса на българина, хард и хеви елементите никога няма да излязат от мода, ако ще и потоп да залее милата ни татковина. В основата си Volbeat се стремят именно да спечелят тази аудитория - т.е. хората, които се кефят на Judas Priest, Metallica, Iron Maiden и т.н., но реално се целят по-високо. Рокенрол, рокабили и разни други по-"разкърши-снага-стилове" си живеят в симбиоза с хард рока и хеви метъла, като комбинацията си е повече от приятна.

Тук няма как да не подмина и вокалиста Michael Poulsen. Пичът може много сериозно да имитира пеенето на James Hetfield, на Elvis Presley, на Johnny Cash и на Keith Caputo от Life Of Agony (който вече не съм сигурен дали е той или тя, след като предпочита да го наричат Mina Caputo), а в определени песни дори някак си ги комбинира.

Volbeat са колкото оригинални сами по себе си, толкова са и съвкупност от неща, които сме слушали до несвяст. Добрата новина при техния аблум Outlaw Gentlemen & Shady Ladies е, че композиторските им умения ни представят един много хитов албум, който няма как да не харесаш.

Първо да почнем от обложката тип "Добрият, лошият, злият, тъпото копеле, стриптизьорката и Clint Eastwood is badass". Тя веднага ни вкарва в някаква каубойска обстановка, а уестърн увертюрата Let's Shake Some Dust допълва атмосферата. Следват 13 парчета, като почти всяко едно е с потенциал да ти се загнезди в главата за дълго време.

Примерно пилотният сингъл Cape Of Our Hero е толкова радиофоничен, че сигурно, ако беше на български, щеше да е песен на Б.Т.Р. и това не е шега. Въобще Volbeat знаят как да грабват вниманието с мелодии, а когато е нужно да внасят нужната тежест с по-тежки траш рифове.

Друго парче, на което бих искал да обърна внимание - Doc Holiday пък започва с банджо и честно казано, първото нещо, което ми дойде в главата беше - Dropkick Murphys. Впоследствие играта се променя, но пънкарското определено е част от творчеството на тези датчани.

В албума участват и двама гости. Единият е сънародникът на Volbeat - King Diamond, който пее в най-тежкото и най-хедбенгърско парче Room 24. Прелестната Sarah Blackwood (екс-The Creepshow, сега в Walk Off The Earth и на всичко отгоре бременна) пък добавя свежест в рокабилитo Lonesome Rider, чийто припев при друг аранжимент може да подхожда добре и на DJ Bobo. И понеже в началото си признах нехайството за националността на Volbeat, тук е моментът да се изтъкна. В Allmusic се бяха издънили, като бяха объркали Sarah Blackwood с една друга Sarah Blackwood, която се занимава с доста по-различен тип музика.

Outlaw Gentlemen & Shady Ladies ще увеличи още повече и без това главоломно растящата фенбаза на Volbeat. И в това няма нищо случайно, защото светът има нужда от повече подобни групи. Такива, които не се притесняват да експериментират с колкото се може повече стилове. Специално на Volbeat им се получава много добре и този албум ще кърти мивки от колоните на много хора.

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчителни песни:    Dead But Rising   Cape Of Our Hero   The Hangman's Body Count    Lonesome Rider   Doc Holiday



петък, 12 април 2013 г.

The Story So Far - What You Don't See


Artist: The Story So Far
Album: What You Don't See
Year: 2013
Label: Pure Noise Records
Country: USA
Genre: Pop Punk, Punk Rock, Alternative Rock, Skatepunk, Emo
FACEBOOK

Иска ми се да напиша - този албум е велик! Парадоксът е, че то вече ще е написано, щом го четете, но искам бързо да направя едно уточнение, преди да бъда разбран погрешно. Знам, че да се каже "този албум е велик" е или клише, или просто "ти си луд и нищо не разбираш от музика". В случая What You Don't See на The Story So Far е много далеч от клишето, но това трудно би бил разбрано от хора, които не слушат поп пънк.

Затова няма да напиша този албум е велик с тежестта, с която хората казват това за The Dark Side Of The Moon на Pink Floyd, Nevermind на Nirvana, Master Of Puppets на Metallica или каквото там се сетите за записи, станали крайъгълни камъни в историята на музиката.

The Story So Far е поп пънк банда. От онези, които обикновено хората сравняват със запечатване на консерви за риба на конвейр по време на студентска бригада в Аляска. И сигурно ще са прави за себе си, особено ако за тях Blink-182 и The Offspring са дефиницията за този стил поп пънк.

Само че The Story So Far са над дефинициите. What You Don't See е едва вторият им албум, а те вече са едно от най-важните имена в тази сцена. Защото, ако не сте разбрали, сме 2013 година и дори групи споменатите вече Blink-182 и The Offspring го карат на доизживяване и на претърсване на скриновете за загубени рифове и недозаписани припеви.

Вокалистът на The Story So Far - Parker Cannon притежава един от най-мощните гласове в поп пънка. Когато фронтменът на една група може да "събужда мъртъвци" и да провокира толкова много емоции, другите членове на бандата са длъжни да му отговарят подобаващо с инструменталната част. И целта е постигната. Мелодичността и хармониите в What You Don't See са толкова брилянтни, че са напълно несъпоставими с музиката на други подобни групи.

Тези общо 11 парчета, събрани в 29 минути и 51 секунди, са всичко, което поп пънкът спря да бъде много отдавна и поради което, стана мишена на присмех. Green Day не знаят какво точно търсят напоследък и се лутат между Бродуей и своите корени, Sum 41 тънат в безсилие с последния си албум, NOFX страдат от личните проблеми на Fat Mike, а голям част от съвременната пънк сцена или го избива на фолк рок, или на по-тежки стилове като метъл и хардкор.

The Story So Far е онази група, която е дъвката с дъх на мента, след като си ял чесън. The Story So Far са Lagwagon през 2013-та година, а What You Don't See е като да речем Hoss. Защото Hoss на Lagwagon е велик албум. Вече се разбрахме - не е велик с тежестта на Master Of Puppets, но е велик по свой си начин. Без повече да досаждам с думата "велик" - What You Don't See е смазващ. И е дебютирал на 46 място в Billboard.

ОЦЕНКА: 9,5/10

Препоръчителни песни:  Things I Can't Change    Small Talk    Empty Space    Bad Luck   Framework


сряда, 10 април 2013 г.

Paramore - Paramore

Artist: Paramore
Album: Paramore
Year: 2013
Label: Fueled By Ramen
Country: USA
Genre: Alternative Rock, Pop-Rock, Emo, Pop Punk, Indie Rock
FACEBOOK


Вече споделих мнението си за четвъртия албум на Paramore на Avtora.com! Повече хвалебствия от това, едва ли мога да измисля, а и няма нужда. Няма да копирам текста тук, така че, който желае - нека отвори линка.

Но ще споделя няколко интересни факта около бандата, които научих съвсем наскоро.

1. Вокалистката Hayley Williams е само на 24 години! Това означава, че първият път, когато узнах за Paramore (бях си купил списание Alternative Press заради едно интервю със Strung Out), тя е била само на 19! Не че сега съм си мислел, че "оранжевата Халеева комета" е прехвърлила 30-те, но очаквах да ми е най-малкото набор!

2. Отново за Hayley - тя била гадже на китариста на New Found Glory - Chad Gilbert, при това от цели 5 години! Освен това тя участва в клипа на бандата на нейния приятел Kiss Me, което е кавър на "онова парче" на Sixpence None The Richer.

3. Клипът към парчето Now е инспириран от политическия активист и стрийт арт легенда Banksy. Ами, достойно е за уважение, ебати!

4. Хавайската китарка укулеле бива използвана все по-често в съвременната поп и рок музика. Въпрос на време е някоя група да запише цял албум, в който този инструмент да бъдещ водещ.

5. Никога не съм бил голям фен на Paramore, но настоящият им едноименен албум е наистина огромно постижение за 2013 година. Дали този проект ще издържи теста на времето, бъдещето ще покаже.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни:   Grow Up    Interlude: Moving On    Ain't It Fun    Still Intо You   Anklebiters    Be Alone


понеделник, 8 април 2013 г.

Suicidal Tendencies - 13

Artist: Suicidal Tendencies
Album: 13
Year: 2013
Label: Suicidal Records
Country: USA
Genre: Heavy Metal, Punk Metal, Thrash, Funk Metal, Skatepunk, Hardcore Punk, Alternative Metal
FACEBOOK



OЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни Shake It Out    This Ain't A Celebration     God Only Knows Who I Am   Cyco STyle    This World