петък, 31 май 2013 г.

Ghost - Infestissumam

Artist: Ghost
Album: Infestissumam
Year: 2013
Label: Sonet Records/Universal Music
Country: Sweden
Genre: Heavy Metal, Hard Rock, Doom Metal
FACEBOOK

Мистиката е първата дума, която асоциирам с Ghost. Или Ghost B.C., както са известни в САЩ (но пък нелепото Before Christ не се произнасяло) заради някаква тъпотия с правата на името. За шведския секстет не се знае много, което няма какво да се лъжем - е част от концепцията. Рано или късно завесата около самоличностите на членовете на групата ще падне, но дотогава Ghost остават забулени в мъглата ("You know that the fog is here omnipresent", както започва текстът на сингъла Secular Haze).

Papa Emeritus II - вокалист на групата, не е точно музикален фронтмен, а някаква смесица между ситски лорд от Star Wars и обладан от Сатаната наместник на Господ във Ватикана. Освен това се твърди, че той дори не е същият тип, пял в дебютния албум - Opus Eponymous. Останалите музиканти от Ghost пък дори нямат имена, а са просто "безименни таласъми" (The Nameless Ghouls), които робски и безпрекословно следват заповедите на своя лидер. Малко като електората на ДПС. Или на която и да е друга партия от актуалния Парламент.

Реално Ghost е много известна група в настоящия момент и може би нямаше нужда да я представям, но държах да отбележа, че концепцията им наистина е готина и заслужава едно евала.

Вече стигаме и до същността на текста - втория албум на шведите - Infestissumam (в превод от латински: Най-враждебният, като става дума за Антихриста). Стиловото определение дуум метъл е твърде пресилено, а и като цяло всякакви стилови определения изглеждат странни. Ghost звучат повече като инди рок група, която се опитва да изглежда страшно по един блек метъл начин, но черпи вдъхновение от 70-тарските сайкъделик рок и хард рок групи като Deep Purple, Black Sabbath и дори Pink Floyd. Или поне така ми звучи на мен.

Деветте песни (плюс едно интро) в Infestissumam са достатъчно мелодични, хващащи и много разнообразни. Дуелирането между не особено тежки китари и изпъкващи клавири напълно пасва на гласа на Papa Emeritus II, чиито текстове се оплитат около всички де що може да наречем антихристко и антихристиянско - например "Come together/together as one/come together for Lucifer's son" в припева на последното парче Monstrance Clock.

В цялостното усещане витае и онази циркова бутафория, като от онези freak shows - не само заради музикалната тема в Secular Haze, това е доловимо и в определени моменти от парчета като Body And Blood и Depth Of Satan's Eyes. Друг много важен елемент от Infestissumam е използването на църковни хорови вокали, които както можете да се досетите, също са в тон с лирическите излияния на Papa Emeritus II.

Швеция е страна от която постоянно се пръкват яки банди, които печелят много фенове и подкрепата на критиците. Ghost е една от тях, а Infestissumam е събитие, което ще се нареди сред най-добрите хард рок/хеви метъл албуми за 2013-та година. Ако след всичко казано дотук, не съм успял да ви убедя, че групата заслужава внимание, за финал ще добавя, че самият Dave Grohl свири на барабани в кавъра на ABBA - I'm A Marionette, който е бонус трак в албума. А фронтменът на Foo Fighters ги усеща големите имена.

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчителни песни:   Secular Haze    Ghuleh/Zombie Queen   Year Zero   Depth Of Satan's Eyes   Monstrance Clock








четвъртък, 23 май 2013 г.

The Wonder Years - The Greatest Generation

Artist: The Wonder Years
Album: The Greatest Generation
Year: 2013
Label: Hopeless Records
Country: USA
Genre: Pop Punk, Punk Rock, Alternative Rock, Emo
FACEBOOK

За протокола ще отбележа, че почвах това ревю цели 4 пъти. Не знам защо постоянно си въобразявам, че като пиша хвалебствия, трябва да го правя по някакъв изтънчен начин. Както и да е.

Наистина The Greatest Genaration е изключително вдъхновяващ албум, но понякога думите не идват лесно. Както се случваше с тези 4 безплодни опита.

Не знам дали е само при мен, но поп пънкът от последните година-две наистина се прероди. The Wonder Years имат своя формула за успеха и я следват по възможно най-простия начин.
Комбинирайки пауър поп мелодии, колежански китарен саунд и текстове на пост-гимназиална тематика, тази шестчленна група издава албум, за който трябва да се говори много.

Емоционалността в 13-те парчета от The Greatest Generation трудно би била разбрана от хора, които не са връстници на The Wonder Years. Говоря за хора, които са на прага на своята втора другарска среща, говоря за хора, за които времето на училищното безгрижие е отдавна отминало.

Както се пее в бриджа на пилотния сингъл Passing Through A Screen Door: "Jesus Christ. I’m 26/All the people I graduated with/All have kids, all have wives/All have people who care if they come home at night/Jesus Christ, did I fuck up?".

The Greatest Genaration е адреналин и транквилант едновременно. Той е и тъжен и оптимистичен. Не е дъвка, която ще изплюеш, след като ти писне. Този албум е машина на времето, а The Wonder Years е една от групите, които през 2013-та година ще бъдат на върха на музикалната пирамида. Айде, стига съм писал, понякога няма нужда от много думи.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни:  There, There   Passing Through A Screen Door   Dismantling Summer   Chaser   An American Religion (FSF)





понеделник, 13 май 2013 г.

Kitty In A Casket - Bittersweet

Artist: Kitty In A Casket
Album: Bittersweet
Year: 2013
Label: Better Than Hell Records
Country: Austria
Genre: Psychobilly, Punk Rock, Alternative Rock, Horror Punk
FACEBOOK



Kitty – вокалистка на Kitty In A Casket бе представена на една по-широка аудитория в България чрез една от класациите ми в Avtora. Въпросната банда попадна в полезрението ми преди две години някъде, когато малко след като бях луднал по The Creepshow.  Запознавайки се с творчеството им, сложих тези австрийци на радара си и преди няколко седмици с радост узнах, че са готови с нов албум.

Но да започнем от там, откъдето всичко живо очаква да почна – обложката на Bittersweet. Вижте само как тази миловидна млада дама небрежно държи някакво сечиво, с което до преди 5 минути е цепила дървата на баба си в село Гемайнхаймбюргерсхафен. Вижте я само! Само заради тази картинка съм сигурен,  че ако изпитваш недоверие към Kitty In A Casket, то чувството моментално ще се изпари.

Всъщност така и не разбрах истинското име на Kitty заради оскъдното инфо, което намирам за тях. Но по-важното е, че тя е екстремно секси и не отговарям за пристрастяването към разглеждане на нейни снимки в ИнтернетЪТ. 

Преди записите на Bittersweet, в групата настъпват няколко рокади, което в никакъв случай не ни засяга пряко, стига музиката да е добра. А този албум определено е най-изпипаният от всички на Kitty In A Casket. 

Откриващата песен In Blood We Trust ни впуска стремглаво в 45-минутно сайкобили/пънк рок приключение, а провикването на Kitty “Here we gooooooooo”, последвано от “We are not human, actually we’re kind of dead”, влиза по-добре от бира на пейките в Борисовата градина. Реално, ако си фен на Misfits, филмите на ужасите, The Creepshow, The Hellfreaks, Dance Hall Crashers и въобще на банди с мацки за вокалистки, то Kitty In A Casket е твоята банда. 

Четиринайсетте песни не са върха на сладоледа, тъй като акордите, прогресиите и въобще мелодиите сме ги чували стотици пъти. Примерно в Kreepsville 666 бандата внедрява темата на Инспектор Гаджет, The Cheesy Song пък въпреки името си, не е толкова cheesy, но пък припевът съмнително прилича на Wherever, Whenever на Shakira, а Decline е като забавена версия на 1998 на Rancid.

Само че всички тези заемки, влияния и т.н., в никакъв случай не са натрапени. Бандата свири това, което умее най-добре, а Kitty пее (и изглежда) по сладурски начин, дори в двете парчета, които са на страстоубийствения немски език - Die Geister Die Ich Rief и Bis Der Vorhang Fällt.

Ами... какво друго да кажа. Приятен албум, дължината му е екстра и съвсем очаквано финалната песен Fading Away е балада. Всичко е по правилата.  Kitty In A Casket и Bittersweet заслужават доста браво-та. 

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчани песни:  In Blood We Trust   Kreepsville 666   Dancing With The Devil    Decline  We Come From Venus





четвъртък, 9 май 2013 г.

Честит първи рожден ден, Scraggled Music!



На няколко пъти замислях какво точно да напиша навръх първия рожден ден на тоя блог. Ама само замислях, без реално да пиша нещо. Сега дори не си спомням повечето идеи, което ме навява на мисълта, че съм ебати неорганизираният човек.

И все пак, трябва да напиша нещо. Като например, че достигнах до извода, че щракането по клавиатурата за една година ми донесе много неща. Най-важното от тях е, че доста хора четат с интерес, дори да са пълни безумия.

Всъщност не мога да преценя дали 9-ти май или 10-май е по-подходяща дата за обявяване на първи рожден ден. Първата дата е на самата регистрация в blogger, а втората на доста аматьорската, чисто фенска дебютна публикация, а именно ревю за албума на Anti-Flag - The General Strike.Но понеже съм сигурен, че спамя във Facebook няколко дни с това, реших да е да днес - 9-ти май.

Няколко души са ме питали - какво означава името на блога - Scraggled Music. Може би сега е моментът да Ви открехна. Mr. Scraggles живееше на улица Perry Place в Джаксънвил, Флорида. И като казвам живееше, силно се надявам духът му да обитава още въпросния адрес.

Mr. Scraggles идва от думата scraggly, която има много значения. Поне така ми казаха. В случая той бе доста мърляв и изглеждаше толкова зле, че смъртта се страхуваше да го вземе. Много добре си спомням, когато някакъв пич от санитарната инспекция или както там се води онази служба, дойде да го прибере. Mr. Scraggles изигра ролята на "умрялата лисица" (в случая котка) и позволи да бъде уловен, но точно преди да бъде пъхнат в един от онези кафези, се изстреля към вечността със скорост, за която си мечтаят дори траш метъл китаристите.

Никога повече не видях Mr. Scraggles, а наскоро осъзнах, че единствената снимка, която му направих тогава, е изчезнала някак си от хард диска ми. Coincidence?! Не, Mr. Scraggles бди над блога, но не иска да бъде показван насам-натам. Болен до степен, до която той не можеше да се храни, той е живял дълги години там и се е приспособил. Почти съм сигурен, че причината е в това, че имаше огромни топки.

Scraggled Music също се приспособява. Защото също има големи топки да каже, че последните албуми на The Offspring, Bring Me The Horizon и Bad Brains са пълен ташак. Така че, ако има блог инспектори - внимавайте.

Наздраве, Mr. Scraggles!