петък, 28 юни 2013 г.

Transplants - In A Warzone

Artist: Transplants
Album: In A Warzone
Year: 2013
Label: Epitaph
Country: USA
Genre: Punk Rock, Rap-Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Много добре помня кога за пръв път разбрах за Transplants. Беше ранна пролет през 2002 година и беше новина от едно изречение в списание "Нов Ритъм" как Tim Armstrong (Rancid), Travis Barker (Blink-182) и някой си Rob Aston щели да сформират група, в която да смесват пънк и рап. Веднага ми мина през главата: Що за глупост, кой пък ще я слуша тая помия?

Когато излезе Diamonds & Guns, останах доста приятно изненадан от резултата, а и като цяло едноименният първи албум на триото беше впечатляващ. Даже ще стигна по-далеч и ще кажа, че това е един от най-добрите дебюти за миналото десетилетие, защото се оказа, че странната за мен тогава комбинация от музикални стилове не само, че не е помия, ами си е направо като коктейл в лятна вечер.

С течение на времето мнозина научиха за Transplants покрай рекламата на Garnier, a очакванията към втория албум бяха високи. Haunted Cities (2005) обаче бе твърде семпло продължение, дори бих казал разочароващо в известна степен.

Впоследствие тримата разтуриха групата, събраха я наново през 2010-та година, но реално за завръщане на Transplants се заговори в соловия албум на Travis Barker. Там едно от парчетата (с участието на Slash, моля ти се) бе рекламирано като нова песен на триото. Saturday Night не беше кой знае колко интересно и за щастие не се оказа начало на нова музикална дирекция.

Почти стигнахме и до In A Warzone. Първо трябва да е ясно, че Tim Armstrong е като машина за правене на песни. Не знам изобщо дали този човек напуска студиото дори до кенефа. Който следи във Facebook, знае, че той пусна сигурно няколко стотин солови парчета (главно кавъри) за последните 7-8 месеца. Отделно от това Armstrong подготвя и нов албум на Rancid, наред с всичките си останали продуцентски дейности (да не забравяме, че той и Jimmy Cliff взеха Grammy).Разбира се, казаното за него важи до голяма степен и за Travis Barker, който също бе център на доста музикални проекти.

Въпросът, който ме вълнуваше за новия албум бе дали ще е повече като дебюта или като втория Haunted Cities. Отговорът е "никъде по средата". Честно казано In A Warzone ми прилича повече като нов албум на Rancid (но без ска елементите), отколкото на такъв на Transplants.

Тук имаме далеч повече пънк рок, отколкото хип-хоп, а гост рапърите Paul Wall и Bun B не са толкова интересни колкото да речем Son Doobie (Funkdoobiest), Davey Havok (AFI), Vic Ruggiero (The Slackers), Cypress Hill или дори шибания Slash. Целият In A Warzone се изнизва за по-малко от 30 минути, а послевкусът на добре свършена работа от групата не е чак толкова сладък.

Заглавната песен, See It To Believe It, Come Around, Something Different, It's A Problem... повечето си заслужават слушането, но те нямат заряда на големия хит Diamonds & Guns. Тук сякаш няма и парти химни като DJ DJ или Tall Cans In The Air, нито пък гневни тракове като Romper Stomper и A Quick Death. Сравнението с дебюта не е в полза на In A Warzone, но съпоставено с Haunted Cities, точките отиват в негова полза.

Дано Tim Armstrong да осъзнае, че се нуждае от почивка и то преди да е решил да атакува с нов Rancid до края на годината. Защото ми се струва, че там ще е осиротял откъм идеи.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:    In A Warzone   See It To Believe It    Come Around    Something Different   It's A Problem







събота, 22 юни 2013 г.

My Turn / The Bridge - Split EP

Artists: My Turn / The Bridge
Album: My Turn / The Bridge Split
Year: 2013
Label: Goodwill Records
Countries: Greece, Serbia
Genre: Hardcore Punk, Punk Metal, Straight Edge
FACEBOOK    FACEBOOK

The Balkans are easily one of the fieriest places on planet Earth, so  that's a good point why there are so many angry and pissed-off  bands. While riots and protests against governments in Bulgaria and Turkey are continuing, two hardcore outfits from neighbour countries - My Turn from Greece and The Bridge from Serbia, release a split EP and they both hit hard in the face.

I have already written about The Bridge before their concert in Sofia last April. Back then they sounded to me on the border between new and old school hardcore and now I think they have moved on to more metal-inflicted guitar riffs in both songs here - "Apocalyptic Preview" (by the way - surprised with the awesome guitar solo) and "Monuments In Silence". Still The Bridge have kept the emotional approach from ...Between EP. In brief - this band keeps getting better.

The other band on the record - My Turn is more thrashy and more into the old school hardcore mantra in the likes of the straight edge titans Gorilla Biscuits and Slapshot. Their first song - "Don'т Turn Away" is a bit a mosh-pit killer and the other one "To The Kids" is such a powerful sing-along anthem where the tempo varies.

This split comes out in July on Goodwill Records. In the meantime The Bridge have another new song "Too Tired, Too Beaten, Too Left Alone" (not on this record) accompanied by a video by AmpsOnAir. So my call is: don't miss this release if you already know My Turn and The Bridge. And if you hear about them now - enjoy or burn in hell... just kidding.

SCORE: 8/10

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Балканският полуостров е едно от най-огнените места на планетата Земя и поради тази причина не е чудно, че тук има толкова много гневни банди. И докато бунтовете и протестите срещу правителствата в България и Турция продължават, две хардкор групи от съседни страни - My Turn от Гърция и The Bridge от Сърбия, решиха да издадат съвместно EP, което удря право в лицето.

Вече писах за The Bridge преди техния концерт в София през април. Тогава те звучаха на границата между ню скуул и олд скуул хардкора, а сега мисля, че са преминали към по-метализиран китарен саунд в двете парчета тук - Apocalyptic Preview (между другото - изненадах се от якото соло) и Monuments In Silence. Все пак The Bridge не са изоставили своя емоционален подход от ...Between EP и като цяло мога да кажа, че тази банда става все по-добра.

Другата група My Turn звучи по-траш, с повече влияния от стари хардкор/стрейт-едж титани като Gorilla Biscuits и Slapshot. Едното им парче тук - Don't Turn Away е същински мош-пит убиец, докато сменящата темпото песен To The Kids е мощен химн, в който няма как да не идва да припяваш силно.

Сплитът излиза през юли чрез Goodwill Records. Междувременно The Bridge имат още една нова песен (но не на този запис) - Too Tired, Too Beaten, Too Left Alone, акомпанирана от видеоклип на AmpsonAir. И така: не пропускайте сплита на двете групи, ако вече сте запознати с тях. Ако пък сега ги чувате за първи път - насладете им се или горете в Ада... Шегувам се.

ОЦЕНКА: 8/10



четвъртък, 13 юни 2013 г.

The Cat Empire - Steal The Light

Artist: The Cat Empire
Album: Steal The Light
Year: 2013
Label: Two Shoes Records
Country: Australia
Genre: Alternative Rock, Reggae Fusion, Funk Rock, Ska, Jazz Fusion, Latin Rock, Indie Rock
FACEBOOK

Месец юни продължава с още музика от Австралия - континент, който често свързваме с ендемични животински видове, главно двуутробни бозайници - кенгура, коали, вомбати, опосуми, т.нар. тасманийски дяволи и много други. Котката си е плацентен бозайник и се появява по тези земи заедно с първите заселници от Европа. Няколко стотин години по-късно - през 1999-та се пръква и бандата The Cat Empire, която е едно от най-популярните имена на австралийскатa алтърнатив/рок сцена за предишното десетилетие.

Steal The Light е шести албум на секстетa от Мелбърн. Достигането му до номер 3 в класацията за албуми в страната доказва, че The Cat Empire не са забравени, макар че продажбите на едноименния дебют на бандата (2003) и тези нa последвалия го Two Shoes (2005) едва ли скоро ще бъдат стигнати. И може би донякъде за това си има рационално обяснение (освен световната тенденция за спадащите продажби).

Като всяка група и The Cat Empire започва да звучи "зряло" с времето. Еклектичната им палитра от куп музикални стилове - реге, фънк, джаз фюжън, ска, рок, хип-хоп, госпъл, всякакви латино ритми и какво ли още не, бе необуздана и неопитомена в началото и именно в това се криеше чарът на тяхната музика. В Steal The Light аз лично имам един проблем - намирам всичко за твърде премерено, без излишни лудости, каквито имаше в супер хитовете The Car Song, Hello и The Chariot или онази епичност в парчета като Lonely Moon.

Първият сингъл и откриваща песен Brighter Than Gold притежава всички съставки да бъде дълго време в ротация по всякакви радиостанции. Няма да крия, че много харесвам парчето, но едва ли ще ми стане толкова любимо както изброените в по-горния абзац класики. Следващите две композиции в Steal The Light са може би най-добрите тук, като Prophets In The Sky е абсолютният ми фаворит.

В този албум няма песни, които да бъде отчетени като слаби. Всъщност The Cat Empire изобщо нямат такива в цялостното си творчество, тъй като пичовете са перфектни инструменталисти и благодарение на аранжиментите си, могат да спасят и най-скучната мелодия. В Steal The Light няма кулминационнни моменти, няма и потъвания, тъй като всичко е канонизирано. Естествено - по-нататък в албума има песни, които харесвам повече - като да речем Sleep Won't Sleep и Like A Drum, в което се пее и на испански. Други като Am I Wrong и Open Your Face са слушаеми, но леко шаблонни.

The Cat Empire наистина са улегнали с годините. Усеща се, макар и не толкова силно в Steal The Light. След всичко казано дотук, най-готиното е, че този албум звучи танцувално - независимо дали говорим за румба, скенкинг или нещо трето. Една от най-оригиналните австралийски групи не надскача нивото на по-старите си издания и е загубила част от енергията си, но си остава все така небрежно очарователна.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни: Brighter Than Gold    Prophets In The Sky    Steal The Light   Like A Drum    Sleep Won't Sleep 





петък, 7 юни 2013 г.

Deez Nuts - Bout It

Artist: Deez Nuts
Album: Bout It
Year: 2013
Label: Century Media
Country: Australia
Genre: Hardcore Punk, Punk Metal, Rap Metal, Alternative Metal
FACEBOOK

Докато австралийската вълна още не се е отдръпнала от родния бряг, се присетих, че така и не писах ревю за последния албум на Deez Nuts, който излезе още в началото на април. Още преди излизането на Bout It, бандата взриви хардкор общността с парчето - Band Of Brothers, което няма какво да се лъжем - е смазващ хит за стандартите на стила.

Интересното е, че въпросната песен (с участието на фронтмена на британската метълкор банда Architects - Sam Carter) колкото и яка да е, хич не се връзва с останалата част от Bout It. Поради което адмирирам, че Deez Nuts са я оставили за финал на албума, а не са я вмъкнали нейде по средата, тъй като това би предизвикало стабилно натискане на replay бутона.

Иначе Bout It е третата дългосвиреща тресня на австралийската банда и май засега се очертава да бъде най-успешната им в комерсиално отношение - дебют под номер 35 в класацията за албуми в тяхната родина и освен това 76-то място в Германия. Дай Боже всекиму такива, а?

Както вече уточнихме, причината за силните продажби е най-вече в хита Band Of Brothers, тъй като другите парчета са предимно straight-in-your-face хардкор с типичните за стила метализирани, но опростени рифове, "i don't give a fuck" текстове, хорови вокали, редуване на бързи и бавни части и "partying-hard-with-my-bros attitude"- или както аз бих го превел по свой си начин: "пиенье, шмърканье и ебанье".

Мачо хардкорът на Deez Nuts има доста хип-хоп влияния и това е ясно се долавя във вокалите на JJ Peters, който пък е викнал и други гости в Bout It, освен вече споменатия Sam Carter. Мисля, че парчетата с вече задължителните за такива проекти хора като Freddy Madball - Not A Face In The Crowd и Danny Diablo (Skarhead) - Go Fuck Yourself, са една от причините този албум да влезе в графата "малко над средното ниво". Има и други гости, но ме мързи да ги изброявам.

Получената смес в Bout It е задоволителна и запалителна, като за това спомага много и дължината на албума. На пръв поглед - 16 трака, но има две няколкосекундни, има и скитове, а само три от песните са над три минути, както подобава на стила.

Тук някъде пред мен се появява една дилема. Все още се чудя дали Bout It щеше да е по-добре без най-добрата си песен - Band of Brothers или е добре, че от време на време в хардкора се пръкват нови парчета тип Gotta Go на Agnostic Front и Step Down на Sick Of It All?

Deez Nuts са горещо име на сцената, които обаче не са открили врялата вода с Bout It. Повечето парчета си ги бива доста, някои твърде много. Абе, понякога е напълно окей да ти е през... скъсания чехъл за дребнотемията и просто да се забавляваш, без да мислиш. Think 'bout it!

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:   Shot After Shot   Not A Face In The Crowd   Go Fuck Yourself  Street Are Watching   Band Of Brothers