събота, 24 август 2013 г.

Siberian Meat Grinder - Versus The World

Artist: Siberian Meat Grinder
Album: Versus The World
Year: 2013
Label: Self-Released
Country: Russia
Genre: Thrash, Speed Metal, Punk Metal, Hardcore Punk, Skatepunk
FACEBOOK

Гледал съм доста научно-популярни филми за Сибир - сурова територия, където живеят разни свирепи животни като тигри, росомахи и мечки. Такъв хищник като Siberean Meat Grinder обаче не бях срещал досега.

Не знам колко точно души са в състав им, ама това няма голямо значение, тъй като по-важното е, че бандата наистина прави всичко на кайма. През май 2013-та година Siberian Meat Grinder издава второто си EP - Versus The World, което на галено е наречено мини-албум. Тяхното предишно издание Hail To The Tsar (2012) е в същия кратък формат

Въпреки че не съм специалист по руската ъндърграунд култура, ясно е вижда, че по тези земи се пръкват доста интересни групи. Siberian Meat Grinder определят себе си като кросоувър, което ще рече - много метъл, много хардкор пънк и тънък хип-хоп отенък. Иначе казано скейт, траш и много агресия.

Във Versus The World има пет парчета, които ще ви отрежат главите, ръцете и краката, а основният акцент в текстовете пада върху главния герой на тези пичове - Tsar - зъл мечок, който под чиито лапи няма измъкване.

Siberian Meat Grinder съвсем спокойно ще паснат във фонотеките на фенове на S.O.D., D.R.I., Suicidal Tendencies, Deez Nuts, Slayer и въобще на всички, за които думата пощада не съществува в речника. Цялото албумче може да бъде чуто на bandcamp профила им, където за удобство са сложени и текстовете им.

Частта "Don’t talk to me - I’m allergic to whores" от откриващата From The Dust Returned определено ме грабна, дори с руския акцент. Вярвам, че няма да съм единствен. Макар Versus The World да е факт от няколко месеца насам, не мисля, че ревюто е закъсняло, защото Siberian Meat Grinder имат нужда от повече публичност, не само в България.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:   From The Dust Returned      Fukk Your Life



вторник, 20 август 2013 г.

Zebrahead - Call Your Friends

Artist: Zebrahead
Album: Call Your Friends
Year: 2013
Label: Sony Music
Country: USA
Genre: Pop Punk, Skatepunk, Alternative Rock, Rap-Rock
FACEBOOK

Zebrahead е група, която има впечатляваща като обем дискография, като броим от годината 1998-ма, когато излиза техният дебют Waste Of Mind и малко преди това демото Yellow. През това лято момчетата от Калифорния се завръщат, без изобщо да са изчезвали някъде, със своя десети албум Call Your Friends.

Тяхната количествена продуктивност е една от причините да не съм запознат в детайли с абсолютни всичките им издания, въпреки че ги имам. В случая продуктивност не е равно на креативност, тъй като Zebrahead е нещо, което аз лично мога да слушам, но мога да и да не го правя, защото бандата в никакъв случай не е открила топлата вода с комбинацията от веселяшки поп пънк, малко рап-метъл и тук-там разни други стилчета като ска, фънк и алтърнатив рок. А няма какво да се лъжем, в морето от подобни банди, има далеч по-добри.

Ако има нещо, в което пичовете от Ориндж Каунти са истински зверове, то това е да правят кавъри. Претворяването на чужди песни им се отдава както на кучетата пикаенето с вдигнат крак. Call Your Friends обаче е изцяло авторски материал и аз подходих с леко недоверие към техния пореден албум.

За щастие новото албумче на бандата се оказа достатъчно свежо, без да блика от някаква гениалност. Цялата тази инфантилност, с която Zebrahead ни облъчват (а тя почва още от "грозната и тъпа" обложка), е приятна и ненатрапчива. Със заглавия на песни като I'm Just Here For The Free Beer и припеви като този от едноименното парче "Let's make some bad decisions / Do things we won't remember / so call your friends tonight / Let's see through double vision / The best night we won't remember/ So lets get fucked all right/ Yeah call your friends tonight", ти става ясно, че техният филм е поредната притурка "Американски пай".

Zebrahead не са от най-популярните банди в стила, като можем спокойно да отчетем, че те са звезди точно на две места в света - калифорнийската Овча купел (или Овча путка, както е популярно) и Япония, където от време на време стигат златни продажби. За това не е странно и че в Call Your Friends има три бонус трака, предвидени за издаване само в страната на изгряващото слънце. Така общият брой на песните в албума стига 17, което е почти един час музика предимно за секс, бири, леки наркотици и тем подобни дребнотемия.

Въпреки това в Call Your Friends има и парчета с уж по-сериозни, леко бунтарски текстове като Murder On The Airwaves, Panic In The Streets и Public Enemy Number One. В други парчета пък се чуват няколко заемки. Така например началото на Stick'em Up Kid! съмнително много напомня на нещо крайно различно от Zebrahead - 5 Corporations на Fugazi, а по-нататък вайбът е като от Cell Out от последния албум на NOFX. Don't Believe The Hype пък въпреки името си, не е кавър на Public Enemy, както се надявах първоначално. Това обаче не къса хип-хоп връзката, тъй като хоровите вокали "Hey-ho, hey-ho" са досущ като от най-известната песен на Naughty By Nature, предполагам всички се сетихте коя.

Със сигурност трябва да спомена и за една интересна промяна в състава на тези купонджии. Новият соло китарист е Dan Palmer от Death By Stereo, което ми се видя доста странно, предвид факта, че Zebrahead нямат много допирни точки с тази банда. Същият този Dan Palmer е ударил сериозно рамо на сръбската хардкор машина The Bridge за сплита им с гърците My Turn - говоря за парчето Apocalyptic Preview. Отплесването от темата Zebrahead е заради това, че когато писах ревю за двете балкански банди, не подозирах за този любопитен факт.

Call Your Friends е албум, който може да забравиш, че си слушал преди 2 месеца, но при всички положения няма да предизвика досада или някаква друга отрицателна емоция. Ако си човек, който харесва Zebrahead, така или иначе ще го слушаш. Освен това го препоръчвам на хора, на които им писна от последните албуми на The Offspring, както и на всички хора, които се кефят на мелодичния поп пънк.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:   Call Your Friends    Murder On The Airwaves   Stick'em Up Kid!    Panic In The Streets    Don't Believe The Hype





четвъртък, 15 август 2013 г.

Iwrestledabearonce - Late For Nothing

Artist: Iwrestledabearonce
Album: Late For Nothing
Year: 2013
Label: Century Media
Country: USA
Genre: Experimental Metal, Mathcore, Metalcore, Alternative Metal, Grindcore
FACEBOOK


Не е нужно да си завършил английска филология, за да можеш да си преведеш слетите думи от името на бандата от Калифорния, а именно "борихсесмечкаведнъж". И все пак мнозина биха се затруднили в началото с прочитането на Iwrestledabearonce, за които очевидно не е било трудно да се преборят със смяната на вокалистката си. Хаотично написаният от мен увод не е случаен.

Когато чух за пръв път тяхна песен преди около година, бях сигурен, че тяхната музика е абсолютно неслушаема и само най-закалените от екстремни звуци уши биха могли да им се наслаждават. Това, разбира се, бе само на първо четене, но така и не успях да харесам парчетата им, комбиниращи няколко екстремни направления в метъла.

По-нататък в Iwrestledabearonce е настъпила важна рокада - фронтдамата им Krysta Cameron е "позабременяла" и е сдала микрофона на своята приятелка Courtney LaPlante, която пък се оказа не-толкова-Bjork, но не по-малко зла в пеенето.

Това обаче не е единствената разлика. Ако в първите си два албума бандата звучеше твърде несвързано и дори леко несериозно, то в чисто новия Late For Nothing се усеща, че целият хаос е организиран, дори бих казал обуздан, защото сложните рифове вече придобиват по-голям смисъл във водовъртежа на двойните каси и електрониката.

Iwrestledabearonce си остават доста авангардна и експериментална метъл банда, но вече се долавя някакъв почерк на по-мейнстрийм звучене, което аз лично приветствам с две ръце. Самите песни в албума са далеч повече песни в истинския смисъл на думата и заради вокалите на Courtney LaPlante. Новата певица е една идея по-невинна в "дрането" от своята предшественичка, но чистото ѝ пеене е изненадващо впечатляващо. Представете си, ако Nightwish или Evanescence правеха готина музика. След като допуснете тази възможност, имайте предвид, че така звучат мелодичните пасажи на мис LaPlante.

За да не останат разочаровани най-верните фенове на бандата, отбелязвам, че място за притеснение няма. В Late For Nothing има и достатъчно тежки маткор/деткор/метълкор и всякакви кор моменти, съперничещи по изчанченост на The Dillinger Escape Plan. Почти всяка една от песните комбинира по няколко несвойствени на пръв поглед елемента, но след повече слушания, този мит бива разбит.

Така например бях много любопитен какво ще е парчето, в което свири китарният маестро Steve Vai. Неговото ориенталско соло върху салса ритъма на Carnage Asada ми дойде малко изневиделица, което само доказва, че от Iwrestledabearonce може да очакваш неочакваното.

Лириките на LaPlante също са интересни и звучат поетично, особено на мелодичните части: "I felt the ocean breaking over my head, I'm spinning / A constant pressure I can't fight / I might not make it through the night", отваря вокалистката в сингъла Boat Paddle.

Дванадесетте песни се изнизват за около 38 минути и всичките са дълги между 2 и половина и 3 и половина минути, което си е солиден атестат за балансираност. Личните ми фаворити са споменатата вече Boat Paddle, откриващата Thunder Chunky,  Firebees и най-радиофоничната от всички - Inside Job. Iwrestledabearonce и Late For Nothing не са за всеки вкус и ако сте любопитни за какво иде реч, да знаете, че кървенето от ушите е на ваша собствена отговорност, защото аз само пиша.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:   Thunder Chunky     Boat Paddle   Firebees    Carnage Asada    Inside Job




неделя, 11 август 2013 г.

Carcass - Surgical Steel

Artist: Carcass
Album: Surgical Steel
Year: 2013
Label: Nuclear Blast
Country: United Kingdom
Genre: Death Metal, Grindcore, Heavy Metal
FACEBOOK

Някъде в далечната вече 1998-ма година станах гимназистче, но от тия след седми клас. Тогава класната ми ръководителка госпожа Томерова позволи на стената зад чиновете да си залепим някакви плакати. Новият ми съученик Венци донесе два. Единият плакат беше на доста популярна група, но сега не мога да се сетя дали на снимката беше Cliff Burton или Jason Newsted. Другият беше на един далеч по-зловещо изглеждащ квартет, чието име нищо не ми говореше по онова време - Carcass.

През въпросната година същата тази банда вече не е съществувала от известно време. Факт, който впоследствие научавам години по-късно, когато интернетът от лукс става необходимост. Изобщо, цялата информация, която узнавам за Carcass през предишното десетилетие, ме прави всичко друго, но не и съвременник на тяхното творчество. Това обаче не ми попречи да се прехласна по музиката им, която както винаги съм твърдял е "като на никоя друга метъл група във вселената".

В интерес на истината тяхната "нежна лебедова песен" - най-лекият им албум Swansong (1996) все още ми се струва твърде нереалистично добър, макар да е смятан за спорен след предшестващите го класики Necroticism – Descanting the Insalubrious (1991) и Heartwork (1993). Carcass променят из основи екстремната музика, но точно когато са на върха, идва и техният преждевременен край. Или не съвсем...

Преди няколко години бандата бе възобновена за концертни изяви, но поради една или друга причина дълго време не се говореше за нови записи. Здравословното състояние на барабаниста Ken Owen (прекарана кома) пък не му позволява да изпълнява своите задължения. Така се стига до 2012 година, когато  Jeff Walker (вокали/бас) и Bill Steer (китара/вокали) решават, че Ben Ash (китара) и Daniel Wilding (барабани) са хората, с които Carcass отново ще рита задници.

Както вече казах, не съм съвременник на старото творчество на "ливърпулската четворка", но пък съм напълно в час със случващото се при тях през 2013 година. Сигурен съм и, че не съм и единствен по рода си. В средата на февруари Carcass си направиха официален Facebook профил, който през това лято вече наброява около четвърт милион фенове. Всъщност това число може да покаже две неща - че има хора, които не са забравили групата, която са слушали преди да речем 20 години и че има много, хора, които впоследствие са узрели за наследството на една легенда.

Най-накрая стигаме и до Surgical Steel. Нещо, което бе чакано като гръм от ясно небе в метъл и не само метъл общността. Хич не искам да звуча като хейтър, ама ми беше писнало да слушам кое е модерен метъл, кое е екстремен метъл, кое е пост-нещо си. Carcass изровиха инструментите, почистиха ги, калиха ги, лъснаха ги до блясък на емайла и със 100%-ва убеденост мога да заяви, че са записали един от най-добрите тежки албуми за последните години.

Студенината, която се носи от обложката на Surgical Steel, примесена с откриващите тонове на дуелиращите се китари в интрото 1985, леко унася като с миризма на хлороформ, но точно тогава удря Thrasher's Abbatoir и осъзнаваш, че анестетикът е бил недостатъчен и си вързан буден за операционната маса.

47-минутното "мъчение" всъщност си е истинско предизвикателство за сетивата, защото ако знаеш Carcass, искаш точно от това. Surgical Steel включва скоростни, тежки и технични китарни рифове и сола, достатъчно грайнд в барабаните, неповторимите вокали на Jeff Walker и прелестни заглавия на песни като Noncompliance To ASTM F 899-12 Standard и 316 L Grade Surgical Steel. И което е облекчаващо яко - всички песни са направени по каноните на бандата, а не според разни тенденции.

Сингълът Captive Bolt Pistol, вдигнал високо летвата на очакванията, пък е удобно разположен точно преди нечовешкия финал Mount Of Execution - композиция, която както и да я гледам, слага в малкия си джоб всякакви опити на модерните екстремисти да звучат епично, брутално и същевременно мелодично.

Ами най-добрият метъл албум за годината е факт. Поне за мен.

ОЦЕНКА: 9.5/10

Препоръчителни песни: The Master Butcher's Apron    Noncompliance To ASTM F 899-12 Standard   316 L Grade Surgical Steel    Captive Bolt Pistol    Mount Of Execution