четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Five Finger Death Punch - The Wrong Side Of Heaven And The Righteous Side Of Hell, Volume 1


Artist: Five Finger Death Punch
Album: The Wrong Side of Heaven and the Righteous Side of Hell, Volume 1
Year: 2013
Label: Prospect Park
Country: United States
Genre: Metal, Groove Metal, Heavy Metal

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

Five Finger Death Punch (5FDP) бавно и славо се превърнаха в една от водещите модерни метъл банди и си спечелиха име на стабилна група с вярна и разрастваща се фен база. Сформирани през 2005 година покрай вокалиста Иван и китариста Золтан (симпатични имена), 5FDP успяха да изкарат вече 4 албума за 8 години, като ноември чакаме още един .

Реално, споменатият The Wrong Side of Heaven..., Volume 1 е много добър, поддържа нивото на предишните, затвърждава вече така или иначе утвърдения характерен стил и ще се хареса на всеки, който смята 5FDP за любима група. Но, преди да му поставя високата оценка, има няколко неща, които държа да отбележа.

Още от дебютния си албум 5FDP уцелиха печелившата формула, съчетавайки установените традиции на класическия метъл с бързината и агресивността на съвременната екстремна музика в един достъпен и комерсиално успешен продукт. Музикантите забиват здраво и безкомпромисно, стилът им е простичък, но пък всеки може да ги познае от първия тон.
Всичко перфектно, но докога така?

Между четирите албума просто няма почти никаква разлика. Същите структури, сола, мелодии, текстове. Страхотно е да си изградиш собствен стил, но това винаги крие опасността да кривнеш към еднообразие, което рано или късно ще откаже и най-верните ти фенове.

Вторият ми проблем е с текстовете. Извинайте, пичове, ама не може 8 години да пеете само и единствено за гняв, омраза, предателство и изневяра. 'Die motherfucker, die', 'I hurted you, deserted you', 'Break me down, but I won't let you win' и т.н. Нищо лошо с темите, просто са представени в прекалено простоват вид при това с натрапчивото повтаряне на местоимения I и You (дори песен има този път), подсилващи вътрешния конфликт у лирическия герой.

Американската тийн драма изисква такива текстове и те гарантират сигурни фенове в големи количества. Това обаче е и нож с две остриета, защото с подобни прости драматични лирики се печелят временни фенове, които търсят фон за да изкарат агресията си или да удавят мъката, а не такива, които реално слушат и разбират музиката ви.

Имам малък проблем и със заглавието. Религиозните тематики отдавна се клишираха, понятието christian metalcore никога не е било особено ясно, а дори опита за оригиналност на BMTH, кръщавайки предния си албум There Is a Hell, Believe Me I've Seen It. There Is a Heaven, Let's Keep It a Secret, все още се подминава основно с насмешка. Полярността на Ада и Рая тук просто не ми се вързват с албума.

Веднага се забелязва участието на големи имена – Rob Halford (Judas Priest), Max Cavalera (знаете го...), Jamey Jasta (Hatebreed), Maria Brink (да, тази Мария от In This Moment). Гостуването на други светила винаги е готино, защото поставя бандата в определена музикална среда, работи като перфектна реклама, обогатява дадения албум, а в конкретния случай представя най-силните моменти в целия Volume 1.

Ефектът щеше да е още по-силен, обаче, ако три от песните с гости не бяха просто преработки на вече записаните и чути по-рано парчета на бандата. Малко е безсмислено да имаш песните по два пъти просто за да си пробуташ delux версията на албума, капиталисти такива!

Но стига критики – пак казвам, албумът е добър. Ако обаче 5FDP не разнообразят малко, не мисля, че ще продължават още дълго да водят парада на модерните американски метъл банди (да, същото онова NWOAHM). За сега си дослушвам The Wrong Side of HeavenVolume 1 и чакам след някоя седмица да излезе и Volume 2 с надежда за поне малко повече оригиналност, когато ще пиша по-обстойно за самите песни. To be continued...

  
ОЦЕНКА: 7.5/10


Препоръчителни песниLift Me Up (ft. Rob Halford)   Watch You Bleed   Dot Your Eyes (ft. Jamey Jasta)   I. M. Sin (ft. Max Cavalera)   Wrong Side Of Heaven 


вторник, 29 октомври 2013 г.

Negative One [-1] - True Story..

Artist: Negative One [-1]
Album: True Story..
Year: 2013
Label: Self-Release
Country: Bulgaria
Genre: Pop Punk, Easycore, Alternatve Rock
FACEBOOK

АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ

Изоставих писането на три ревюта, за да подхвана това за дебюта на българската банда Negative One [-1], които определят себе си като смесица от поп пънк и ийзикор, което пък написано на кирилица изглежда нелепо. Може би и затова трябва да го пиша easycore, защото и песните в True Story.. са изцяло на английски.

Много хора не харесват, когато българските банди пеят на друг език, което не важи за мен. В този ред на мисли, аз очаквах, че албумът на четирите момчета (Тео Огнебореца, Георги Желибончето, Марто Лечителя и Йоцов Плюнката) ще ми хареса, особено след като чух предварително OMG и Lay On Me, но крайният резултат ме изненада повече от приятно и заради това, че са на английски.

Има нещо много очарователно в 11-те парчета от албума, макар отдавна да съм преминал тази тийн вълна от типа "Бащи на 16-годишни гимназистки, заключвайте вратите, защото Negative One пристигнаха във вашия град". Докато слушах цял ден True Story.., потърсих малко странично инфо, за да изградя представа за целия процес на измисляне, аранжиране и записване на песните, както и идеята за обложката. Обогатих представите си и знам, че нищо тук не е случайно.

То въобще не е лесно да издаваш пънк музика в България, защото в крайна сметка всичко опира до пръскане на пари, без кой знае каква възвръщаемост, ако изобщо има такава. Поради тази причина осъзнавам, че Negative One са вложили повече от необходимото, за да могат да се гордеят със своя албум.

True Story.. е силно повлиян от Blink-182 и още един тон други американски групи, на които момчетата искат да подражават от години, но докато аз го слушах, се сетих за позабравените (и вероятно вече несъществуващи) шведи - Adhesive. Подобно на тях Negative One залагат на обичайните за стила неща - мелодични китарни рифове, скоростни и агресивни барабани и силни вокални хармонии - нещо, за което аз следя внимателно.

Текстовете обхващат основно пубертетски проблеми и в това няма нищо лошо - не очаквам Negative One да пишат политически памфлети за сирийските бежанци. И въпреки че тази тематика изглежда несериозна, групата държи да се знае, че лириките са свързани с истинси истории и преживявания, дори когато става дума за трети лица - в OMG се пее за това какво е тийнейджърската бременност.

Въобще проблемите на растежа за широко застъпени в целия True Story.. (на моменти, разбира се, с голяма доза хумор) - Growing Up, Sick Of Everybody и Mistaken For A Good Girl, чието работно име беше Lay On Me. Баладичната интерлюдия Even If.. също е съвсем на място в албума, но безспорно най-впечатляващото е The Simple Things. Това парче със заряд на инструментал на Nirvana и с изцяло с женски вокали (на момиче на име Маги) внася голяма свежест в True Story... Също така - краят на ..We Never Talk Again много ми напомни на българските легенди Crowfish.

И сега малко негативизъм към Negative One. В няколко парчета бандата прави кратки паузи за скитове. Примерно в Mistaken For A Good Girl е съвсем на място, но в други като The Simple Things и A Song About A Girl ми се струват неуместни и според мен можеше да ги пропуснат.

True Story.. е прекрасно ново начало за тази банда, която на 3-ти ноември ще прави промоция на албума, заедно с Face-Off (и те ще правят промоция, но за тях в блога по-нататък), както и още две други имена в родната поп пънк/easycore цена - Screanshot и Flyswatter - повече инфо тук!

Pop punk is not dead, it's just a high school dropout.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни: Growing Up, Sick Of Everybody  Mistaken For A Girl (Lay On Me)   OMG  The Simple Things   ..We Never Talk Again






вторник, 22 октомври 2013 г.

The Creepshow - Life After Death

Artist: The Creepshow
Album: Life After Death
Year: 2013
Label: Stomp Records
Country: Canada
Genre: Psychobilly, Horror Punk, Punk Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ

За The Creepshow смяната на вокалистки не е новост и в никакъв случай не мисля, че напускането на Sarah "Sin" Blackwood е било кой знае каква драма. Както мнозина може би знаят, русокосата мацка стана супер звезда в YouTube благодарение на кавърите, които Walk Off The Earth правят на актуални хитове. В същото време един от палавниците в тази банда е посял семето си в корема на Sarah и от няколко месеца насам младото семейство се радва на първо дете.

Ако се върнем малко назад в миналото, ще видим, че бременността е по-скоро обичайно явление, когато говорим за The Creepshow. Оригиналната вокалистка Jen "Hellcat" Blackwood бива заменена от сестра си Sarah, именно защото онова, дето прилича на химикалка, "е показало две черти".

Така стигаме до 2013 година и четвъртия албум Life After Death, в който пее трета певица - Kenda "Twisted" Legaspi. За зло или за добро, новата фронтдама няма роднинска връзка със Sarah и Jen, но все пак може да залагаме кога ще забременее. Коефициентът до края на 2014 година е по-нисък от този за титла на Ливърпул.

Шегата настрана. но в The Creepshow няма драми при напускане и приемане на нови членове. Защото освен татуираната сладурана Kenda, отскоро канадската банда има нов барабанист - Sandro Sanchioni и нов китарист - Daniel Flamm.

Всъщност може би тук няма се крие разковничето дали е било трудно "да забравиш Sarah Blackwood" (алюзия със заглавието на онзи филм е, не се чуди защо е в кавички). Kenda може да е зловещо готина, може да пее точно толкова добре, колкото го изисква стилът, но The Creepshow са имали нужда и от човек, който да свири на китара.

Life After Death излиза след най-добрия албум на бандата - They All Fall Down (2010). Там някъде Sarah Blackwood вдига високо летвата. Но го прави от втория опит (първият албум с нея е Run For Your Life), поради което не мога да съм критичен към Kenda.

Новото отроче на The Creepshow излиза във възможно най-подходящия момент - в навечерието на Хелоуин. В албума има 11 парчета с обща дължина малко над половин час, в които има много рокендрол, сайкобили и хорър истории.

Първите два сингъла Saints & Sinners и The Devil's Son са безспорно най-силните парчета в Life After Death. Не че другите са лоши, но в тези две най-силно се усеща малко по-различния почерк в пеенето на Kenda. Друга любопитна подробност, с която бих разграничил този албум от предишните на The Creepshow е, че няма по-баладична песен от типа на The Garden или Sleep Tight.

Реално не бих могъл да кажа нищо лошо за Life After Death. Албумът е точно, каквото очаквах. Няма да го сравнявам с по-старите издания на The Creepshow, но ако го съпоставя Bittersweet на австрийската банда Kitty In A Casket, но канадците ще получат половин единица по-малко.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни: 
The Devil's Son   Saints & Sinners   Born To Lose   Last Call    Life After Death






петък, 18 октомври 2013 г.

Korn - The Paradigm Shift


Artist: Korn
Album: The Paradigm Shift
Year: 2013
Label: Prospect Park, Caroline
Country: United States
Genre: Nu Metal, Alternative Metal

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

2005Хед напуска Korn и за много фенове групата умира. Но пък изнася знаменит концерт в София. Към края на годината излиза ‘See You On The Other Side’ – албум със солиден комерсиален успех, но и колелбива оценка.

2006 – Силверия напуска бандата, което не е чак такава драма. Но пък задълбочава творческата криза.

2007 – Появява се албум без заглавие, което само по себе си загатва за липсата на креативност. Но пък към групата официално се присъединява барабанистът Рей Лузие, който тепърва ще се докаже като един от най-добрите съвременни музиканти.

2010 – ‘Korn III: Remember Who You Are’  подсказва, че Корн все още го могат. Но пък отделят твърде много време на житните кръгове.

2011 – Експерименталният период на Корн ги тласка към нашумелия дъбстеб, партнирайки със световни звезди на елетронната сцена и издавайки ‘The Path Of Totality’, който за мен беше изключително силно попадение. Но пък за много фенове направи положението още по-неясно.

2012 – Хед, който междувременно е издал един солов албум и един със страничната си група Love & Death (оп, 'Love & Meth'), свири ‘Blind’ с Корн. Логично последва взрив от коментари и се разнасят слуховете, че той ще се върне в групата.

2013 – Така и става.

Ако вече сте чули албума, благодаря за вниманието. Ако пък не сте, спрете да четете каквото и да било. Вижте календара – октомври 2013-а. Сега си пуснете ‘The Paradigm Shift’ и се насладете на един модерен албум на една вече легендарна банда с почти 20-годишна история.

Сингълът ‘Never Never’ не даде ясен отговор на въпроса ‘Какво е бъдещето на Корн?’ Някои го харесаха...други продължиха да си хейтят, забравяйки че вече не е 1998-а...трети изчакаха да го чуят в контекста на пълния албум и те се оказаха най-мъдри.

‘Pray For Me’ звучи така, както може би всички искаха. Започва като Korn и пдорължава като Korn. Бърз и насечен ритъм, мръсни китари, интересна мелодия. Представяме си как Дейвис крещи пред емблематичния микрофон, как Фийлди блъска по баса, как Хед и Мънки свирят с глави до земята, как Рей откача на барабаните. И така до последната ‘It’s All Wrong’, когато може би и най-скептичните и старомодни фенове леко се усмихват.

В момента гледам на Korn като на онези футболни отбори със славна история, които изпадат в дълга криза, преди да се появи някой богат собственик и да направи нужните трансфери. Той оставя начело капитан като Дейвис и дава нов шанс на стари звезди като Фийлди и Мънки. След това купува млада надежда като Рей, който да вдъхне сила на останалите. За финал прави трансферния удар, връщайки стара легенда като Хед, който да обедини играчите в една обща цел – титлата. Трябва им време да се обиграят и макар първия сезон да не стигат до трофей, то загатват за силно бъдеще. Мисля, че ги чакат силни години, ако задържат състава.

Защо Хед е толкова важен? Справиха се и без него, експериментирайки с различни влияния и идеи. Но феновете си искаха него и предпочитаха да слушат неговите албуми, които несъмнено бяха на много високо ниво. В новият албум веднага се усеща присъствието му и всички разбират какво е липсвало на Корн през последните години – оригиналните идеи на Хед.

The Paradigm Shift представя Korn през 2013-а. Времената се променят, групите също. След 20 години не можем да очакваме да чуем отновно ‘Freak on a leash’ и няма и нужда, защото най-после Korn ни дадоха логичното продължение на дискографията си. Насладете му се.


ОЦЕНКА: 9.5/10

Препоръчителни песниPrey For Me   Love & Meth   Victimized   Mass Histeria   Spike In My Veins 


___________________________________________________________________

Когато написах това ревю, няколко неща все още не се бяха случили, та реших да обновя леко с два кратки параграфа.

Първо, в оригиналната рецензия не бяха взети предвид трите бонус песни, които бяха пуснати към Delux изданието на The Paradigm Shift - три достатъчно силни песни, които могат само да затвърдят оценката на албума. И 'Wish I Wasn't Born Today', и 'Tell Me What You Want' са достойни и за най-добрите албуми на Корн, но най-голямо впечатление прави 'Die Another Day', която измества доста от горе изброените препоръчителни песни от стандартното издание.

Второ, през 2014 излезе много добрия клип към 'Spike In My Vains', което открито и остро критикува по-значимите музикални и политически събития на изминалата година. Като допълнение към целия албум излезе и DVD-то Reconciliation, което започва с кратко видео за напускането и връщането на Head в бандата и само затвърждава оценката за албума и позицията му като номер едно за 2013.





сряда, 16 октомври 2013 г.

Avenged Sevenfold - Hail To The King


Artist: Avenged Sevenfold
Album: Hail to the King
Year: 2013
Label: Warner Bros.
Country: United States
Genre: Heavy Metal, Hard Rock

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ


Напомням, че по дефиниция блогът е място за споделяне на субективно мнение и критика. Ако някъде попаднете на музикален блог, който претендира за обективност, по-добре въобще не го четете. С това уточнение започвам това не особено позитивно ревю на последния албум на Avenged Sevenfold, грандиозно развявайки се из светновните сцени и като A7X. Това, което ще прочетете, е изцяло мое мнение относно една от най-актуалните банди през последните години и е плод на първото ми сблъскване с тях. Преди последния Hail to the King не им бях слушал нищо сериозно и не смятам и да го правя.

Сериозно ли Hail to the King? Сякаш Manowar не точиха мечове и брадви достатъчно дълго. Avenged Sevenfold постоянно са сравнявани с големите стари банди, наричат ги новите Metallica, новите Queen (?), новите Maiden...от това, което чух за мен си остават просто Avenged Sevenfold, по-скоро стари, отколкото нови, един хубав спомен от Need for Speed: Most Wanted с онази 'Blinded in Chains', на която хвърчах с любимото ми Gallardo.

Чисто технически албумът е изряден – кристален запис и перфектно мастериране. Не мога и да не призная, че музикантите са си много добри. M. Shadows не веднъж е доказвал вокалните си умения, гостувайки на други банди, а останалите в групата са на същото ниво. И до там. Безинтересни рифове, познати преходи, изтъркани текстове, банални сола – скука.

Чуйте последните албуми на In Flames, Mastodon, Machine Head, Parkway Drive, Gojira, Trivium, Caliban, Stone Sour – все модерен метъл в различни вариации. Сега чуйте любимите класики на Metallica, Iron Maiden, Iced Earth, Helloween – записани със златни букви в историята на тежката музика. Avenged Sevenfold висват някъде по средата.

Относно песните в албума – официалният сингъл ‘Hail to the King’ не представя нищо ново и интересно, подобно на може би най-силната в албума – ‘Shepherd of Fire’. Не искам да взимам страна в спора за ‘This Means War’, но не мога да не отбележа, че е едно да се вдъхновиш от велика група, едно е да направиш кавър (каквото несъмнено A7X могат), друго е очевидно да пренаредиш ‘Sad But True’ – тотална липса на креативност. 

‘Requiem’ започва с хорово пеене на латински, една от най-дразнещите и клиширани идеи на хеви метъла (като човек, учил латински, подобни объркани стереотипи могат да ме накарат да спра албум по средата). По-нататък стигаме и до ‘Heretic’, която е може би единствената песен, която бих си пуснал отново, макар и все още да не осъзнавам защо.

Може би, ако бях слушал предишните албуми на Avenged Sevenfold, сега щях да съм доволен от развитието и самочувствието на бандата. Може би, ако ми се слуша хеви метъл и старите групи са ми втръснали, бих пуснал ‘Hail to the King’ отново. Може би, ако нямах алергия към етикета ‘rock star’, щях да съм по-щедър в оценката. Може би, ако не бях слушал абсолютно нищо, изязло през последните две десетилетия, щях да съм очарован. Може би, ако не беше цялата превъзбуда на фенове и критици, нямаше да тръгна с големи очаквания. Може би, ако още се биех с дракони и тролове, щях да съм ентусиазиран и да извадя старата брадва от гардероба. 

Но не, сега казвам само това – not today, A7X, not today.

ОЦЕНКА: 4/10


Препоръчителни песниHeretic   Shepherd of Fire   Hail to the King   


вторник, 15 октомври 2013 г.

Noviot Pochetok - Melancholic Machine

Artist: Noviot Pochetok
Album: Melancholic Machine
Year: 2012
Label: Sixtynine Records
Country: Macedonia
Genre: Skatepunk, Punk Rock, Pop Punk, Alternative Rock
FACEBOOK

АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ

Първо искам да кажа, че We Come From The Ass Of Europe Tour е велико име за турне и даже го написах под снимка на Noviot Pochetok (The New Beginning) в техния Facebook. Според мен си струва човек да гледа тази македонска банда на живо само заради тази прелестна форма на национална самоирония. Но ще ви дам една далеч по-голяма причина да посетите техния концерт на 26 октомври в 8th Ball заедно с българските вокално-инструментални състави Expectations и Bright Sight, а именно - Noviot Pochetok са на световно ниво.

Поне що се отнася до стиловите граници, в момента тази банда в никакъв случай не отстъпва на да речем NOFX и Millencolin. Noviot Pochetok имат изключително много допирни точки (първата песен от Melancholic Machine се казва Dopir) със споменатите пънк светила и са се учили от тях на китарни рифове и октавни мелодии, вокални хармонии, скоростни барабани и прочее неща типични за класически албуми като Punk In Drublic и Pennybridge Pioneers. По-скорошните неща на NOFX и Millencolin обаче не са толкова смазващо яки, за разлика от това, което са направили момчетата от Скопие.

И тъй като в България често хората нямат представа какво точно ще слушат и ще гледат на живо, когато ни гостува банда от някоя съседна страна, би било чудесно, ако всеки отдели малко време, за да послуша поне Melancholy Machine, излязъл през февруари 2012-та година.

Въпреки че в началото не бях сигурен как ще се "оправям" с пеенето на македонски език, бързо разбрах, че с Noviot Pochetok ще разберем безболезнено. С всяко слушане на Melancholy Machine (до преди две седмици бях слушал само 2-3 техни парчета в YouTube), ми ставаше все по-благо на ушите, понеже голяма част от аудио колекцията ми е заета от подобен мелодичен пънк и обичам, когато нещо ме изненадва повече, отколкото съм се надявал.

Някои парчета са по-радиофонични и са си направо готови хитове - например Nadrealni Prikazni и Bulimija, други са яростни атаки Milion Prashanja (все едно слушам някаква класика на Bad Religion) и Amater, но повечето са някъде в средата между двете крайности - Novela, Tamu Zhiveam, Mashina... Най-прекрасното нещо в албума е, че няма нито една песен, за която да си кажа, че е за пълнеж, макар да имам личен фаворит измежду тях - Sopstvena Parodija.

Благодарение на Noviot Pochetok (и на други хора) бях открехнат и на още една македонска пънк група - Fonija, които също са страхотни и въобще ползите от слушането на Melancolic Machine са твърде много. Ако на живо пичовете от Скопие са толкова добри, колкото и на студийните записи, но концертът им се очертава да бъде изключителен.

Noviot Pochetok предлагат много опции как да се сдобиеш с тяхната музика на техния уебсайт. Затова не чакай, а слушай и ела на подписването на българо-македонската пънк спогодба на 26-ти октомври.

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчителни песни:  Nadrealni Prikazni   Tamu Zhiveam   Milion Prashanja   Sobstvena Parodija  Bulimija




понеделник, 14 октомври 2013 г.

Fall Out Boy - PAX AM Days

Artist: Fall Out Boy
Album: PAX AM Days
Year: 2013
Label: Island/PAX AM
Country: USA
Genre: Hardcore Punk, Punk Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ

(вместо някаква тъпотия за 100-тната публикация в блога - Keep calm and listen to hardcore punk)
Ние, които пишем ревюта, много често подхождаме към даден албум или дадена група с предразсъдъци. Или може да е само при мен. Така например, когато разбрах, че Fall Out Boy ще издават "хардкор пънк албум" си казах: "Тия смешници пък, къде са тръгнали?". През първите няколко преслушвания на PAX AM Days даже си мислех, че няма как да дам положителна оценка. Просто не ми го побираше акълът как така тази група ще прави нещо, което е близко до творчеството на Minor Threat и Black Flag?! Това е все едно в България Ogi 23 да решат да записват албум в стил Холера или Аборт.

Но след като първоначалният ми песимизъм изтече от пръстите, спокойно мога да кажа, че Fall Out Boy в никакъв случай не са се изложили. Това мини-албумче от 8 песни за около 13 минути няма нищо общо с тяхната настояща същност, но е неразривна част от тяхното музикално израстване.

За да стигнат до това да бъдат една от най-популярните (алтърнатив) поп-рок групи на нашето време, пичовете от групата някога също са били хлапета, слушали до пръсване рифовете на Greg Ginn и запомняли наизуст лириките на Ian MacKaye. Да, в един момент четиримата са скъсали с ъндърграунд културата и започват да правят парчета с разни рапъри като Jay-Z и Big Sean или пък такива с Elton John, но те никога няма да забравят какво е да си слушал до пръсване Kids On Coffee на Descendents.

PAX AM Days е записван с продуцента Ryan Adams и за щастие е лишен от лъскав и полиран саунд. Може би единствено вокалите не звучат 80-тарско, но Patrick Stump май не може да си позволи да пее по друг начин. От друга страна инструменталната част е точно в традициите на американската олдскуул хардкор пънк сцена - бърза и яростна. Дължините на самите песни също се вместват в тези рамки, като само последната Caffeine Cold надхвърля две минути.

Моите предразсъдъци към Fall Out Boy остават, тъй като намирам голяма част от дискографията им за боклучив поп-рок, но PAX AM Days е като мощна гръмотевица в ясно време. И със сигурност това EP ще втрещи голяма част от вманиачените по тях фенки, за които Minor Threat е стикер на овца.

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчителни песни:   Love Sex Death    American Made  Caffeine Cold






четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Blacklistt - Blacklistt



Artist: Blacklistt
Album: Blacklistt
Year: 2013
Label: Self-release
Country: New Zealand
Genre: Nu Metal, Alternative Metal

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

This is the way it should sound’ – ако дори малко се интересувате от ню метъл (ню, ну, нео, нека за ревюто се придържаме към най-безболезненото ню...), то със сигурност разпознавате тази фраза от началото на From the Blind Spot, дебютния сингъл на новозеландската банда Blacklistt. Казано е със същия онзи глас като ‘And now for my next number, I’d like to return to the classics’, със същия онзи скреч, от онази Nil By Mouth на Blindspott, която вече има статута на олдскуул класика за хиляди фенове по света.

Да, Blacklistt са четирима от оригиналните членове на Blindspott и ако не гледате името, музиката на практика е същата, за което основно допринася уникалния глас на Damian Alexander и характерните скречове на DJ Dlay. След втория и за жалост последен албум на Blinspott (The End of Silence от 2006-та), започват дълги и неприятни съдебни процеси с барабаниста за правата върху името на групата. Скандалът се проточва толкова много, че в един момент през 2010-а въпросните четирима решават просто да създадат „новата” банда Blacklistt като и до ден днешен нямат постоянен барабанист, а работят с Tristan Reilly по записи и турнета.

Нека се върнем на дебютния едноименен албум на една иначе стара банда. Blindspott бяха изключително силна група, която за жалост така и не постигна заслужената си слава, може би и заради ранното разпадане. В Нова Зеландия обаче все още имат статута на тотални звезди с два платинени албума и с постоянна позиция като хедлайнер на местния Homegrown Festival. Искрено се надявам Blacklistt да продължат започнатото и да достигнат мястото, което им се полага в световен мащаб.

Музиката на Blacklistt е приятна и лесно смилаема, лека и красиво мелодична, достатъчно ударна и емоционално заредена. Албумът е подходящ както за дълъг път с колата, така и за бутаница в рейса; както за меланхоличен неделен слебоден, така и за избухваща петък вечер. Някои ще кажат, че Blacklistt’ е прекалено лиричен на места, но не бива да забравяме, че песните в него са резултат от преодоляването на един не лек за бандата период.

Интрото ‘Tell Me Who’ до голяма степен обяснява всичко – песента е изповед и молитва, представяща кои са Blacklistt, през какви трудностти са минали и какво предстои – с нежен женски глас, типичното рапиране на Alexander и ангелски хор, върху лека основа, която загатва нещо познато. Стигаме и до вече споменатото ‘This is the way it should sound’, което демонстрира самочувствието и амбициите на “новата” група, преди да започне вече превърналата се в хит From the Blind Spot.

Тук е моментът да споделя може би единствената по-сериозна критика към продукцията на албума – четири от най-силните песни бяха пуснати като сингли в последните две години. През 2012 излязоха въпросната From the Blind Spot и Worth Fighting For, а през първата половина на 2013 чухме Burn и Home (опит за преработка на Phlex?), като и четирите имат официални клипове. Реално при положение, че албумът е съставен от едва 10 песни (9 + интро), феновете предварително са се наслушали на по-силната му половина, което не винаги е добра маркетингова стратегия.

Като фен на Blacklistt и Blindspott за мен поне остана очарованието да чуя за пръв път страшно добрите Icon и White Lies, които внасят нужното разнообразие между вече споменатите сингли и по-леките Always, Red Hush и Not My Hell. По-леки в никакъв случай не означава по-слаби – всяка песен в Blacklistt носи различна емоция и уникален заряд, затова този албум е един от малкото случаи, в които е по-добре той да се слуша на части и да не се разглежда като едно концептуално цяло. Чуйте го и преценете сами.

ОЦЕНКА: 8/10


Препоръчителни песни:  From the Blind Spot   Icon   Worth Fighting For   Home   Burn    White Lies   Tell Me Who