вторник, 31 декември 2013 г.

Преглед на 2013


АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

2013.........

Каква година беше само – вярна на тенденциите и пренаситена с революции, протести, атентати, бедствия, сензации, юбилеи. Десетки правителства паднаха, милиони хора протестираха, няколко държави се изправиха на ръба на гражданска война, докато други продължиха да се борят с кризата. Докато клетата ни родина все още не се е отърсила от революционната треска, разпалена някъде през февруари, в съседна Турция споменът от площад Таксим също не е напуснал съзнанието на по-мислещите граждани.


През 2013 някъде из Русия падна метеорит, който не успя да трогне пияните братушки. Комините на Ватикана запушиха отново като за пръв път папата подаде „оставка” – аржентинският му наследник пък за по-малко от година успя да направи няколко важни промени за християнския свят. За добро или лошо Хърватия се присъедини към така нареченото Европейско семейство, а кралският двор на Великобритания се сдоби с нов принц.


През 2013 посетих четири европейски столици – Лондон, Мадрид, Кардиф и любимата ми София. През 2013 успешно приключих висшето си образование и мога гордо да се разхождам по света като бакалавър. През 2013 групата ми за пръв път стъпи на сцена и по-късно направи един прекрасен концертен месец. Една от вечерите някъде из тълпата се запознах и с Илиян и ето, че през 2013 започнах и да пиша ревюта за Scraggled Music.


През 2013 един немски отбор от едно бирено градче покори Уембли, докато любимият тим на главния редактор вдигна купа в Амстердам. Едни български орли със съмнително финансиране направиха сензация, докато националите ни най-после успяха да си подадат топката. И все пак да не забравяме как Суарез очарователно опита Иванович.


През 2013 медийният свят бе няколкократно разтърсен от Miley Cyrus, която окончателно реши да заличи спомените за невинния тийн идол Хана Монтана. В желанието си да привлече повече внимание не особено привлекателната девойка първо се понадупи на скандалния чичко Robin Thicke, след което се разголи на една стоманена топка.

През 2013 един от джентълмените в музиката Pharell показа как малко олдскуул фънк, соул и R&B все още могат да те направят номер 1. Правейки ретрото модерно отново, песните му с Daft Punk и вече споменатия Robin Thicke дефинираха тенденциите в поп музиката, завършвайки на съответно първо и второ място в класацията за най-продавани сингли на Великобритания. За финал бившият член на N.E.R.D. ни направи Коледен подарък с първият 24-часов клип къмхипер-позитивната ‘Happy’.


През 2013 Kanye West проповядваше колко е велик и се натискаше нелепо с новата си придобивка Ким Кардашиян на един мотор. За щастие рапът беше спасен от двама бели – големият Eminem, който изкара пореден брилянтен албум със смазващия сингъл Survival, и Macklemore, чиято съвсместна работа с Ryan Lewis роди втори всепризнат хит след вече легендарния Can’t Hold Us.

През 2013 по-комерсиалната електронна музика беше тотално доминирана от двама европейски диджеи. Скромният шведски младеж Tim Bergling, по-известен като Avicii, уцели печелившата формула, комбинирайки кънтри мотиви, лек равен ритъм, щипка носталгия и запомнящ се напевен текст, и спечели сърцата на милиони с Wake Me Up и новата Hey Brother. Междувременно шотландецът Calvin Harris се превърна в най-скъпо платения диджей в света и продължи да изкарва хит след хит, работейки с имена като Ellie Goulding, Tinie Tempah, Example, Florence Welch, Ne-Yo и Rihanna.

През 2013 светът изненадващо откри почти никому неизвестният диджей Baauer. Изкараният през май 2012 сингъл Harlem Shake моментално се превърна в онлайн сензация и през февруари планетата ни полудя. От обикновени хора и пияни младежи до футболисти, войници и балерини, всички не спираха да изтрещяват след култовото ‘Do the Harlem Shake’. Заслужено гласувано и като номер 1 в класацията на Channel 4 за най-смешни моменти на годината, която задължително трябва да се гледа.


През 2013 британците от Rudimental изкараха песента, която за мен символизира цялата година. ‘Waiting All Night’ моментално спечели всички без значение кой какво слуша. Лек дръм’ен’бейс с приятна брас секция и силни вокали от Ella Eyre, песента се превърна в саундтрака на лятото. Страхотният й клип пък е вдъхновен от съдбата на Kurt Yaeger и превърна едно лековато хитче с любовен текст в класика, символизираща приятелство, надежда, непреклонност и силен дух.

   
През 2013 китаристът Bryan ‘Head’ Welch се завърна в любимите ми Korn и резултатът бе The Paradigm Shift, който за мен си остава албумът на годината. Междувременно другите големи в ню метъла Limp Bizkit изкараха първи сингъл от предстоящия им албум, както и безумен клип към него. Участието на Lil Wayne и като цяло на Cash Money Records обаче постави много неизвестни пред Фред Дърст и компания.

През 2013 електронната музика все повече навлезе в метъла. Примери много – от страхотния последен албум на японците Crossfaith, през джент рапкор мешавицата на Hacktivist, елементите в противоречивия ‘Sempiternal’ на BMTH, чак и до набиращите сила Enter Shikari, които уважиха и нашия Spirit of Burgas. Дали тази тенденция е за добро или лошо, предстои да видим.

През 2013 Trivium отново доказаха, че са номер едно с новият им Vengeance Falls. Междувременно конкуренцията им звучно се провали като Bullet For My Valentine и Avenged Sevenfold извадиха меко казано слаби албуми. Asking Alexandria си останаха посредствена банда, лутаща се между съвременен метълкор и традиционен хард рок, Кори Тейлър съвсем се оплете в идеите си и новият Stone Sour не впечатли никого, а Max Cavalera отново поведе племето към Обетованата Земя с последното творение на Soulfly.

През 2013 и българската 'ъндърграунд' сцена (смешно понятие за състоянието на родния пазар) се представи на ниво. Бърз преглед на профила ми в Last.fm показва, сред десетте най-слушани групи за годината редом до световноизвестни банди се нареждат и три наши бижута - JFT (по ясно причини), MAZE и Bright Sight (последните две освен страшни музиканти са и страшни пичове, само отбелязвам). Освен това супер готиният проект Ampsonair се разрастна и даде шанс на десетки прохождащи банди. Кaто за финал пък харкор титаните от Last Hope и Vendetta пуснаха клип към 'До Дъно' от сплитът 'Sofia Hardcore 2013'. Ще стане хора и от нашите музиканти.


През 2013 българският режисьор Supers4upen направи няколко брилянтни видео клипа и утвърди името си като може би най-добрият в бранша. Сред произведенията му се отличават видеото към смачкващата 'A Former Life' на метълкорчовците This Burning Day, 'Hands In The Air' на изключителния електронен проект Abysmatic, както и приятната изненада за всички родни фенове - официалният клип към 'R.A.T.S.' на канадските хардкор диваци от Cancer Bats, заснет почти изцяло по време на коцертът им в Mixtape 5. Одобрявам!


Това са само малка част от безбройните събития, които се случиха през 2013. Излязоха десетки албуми, най-добрите от които вече бяха подредени от мен и Илиян. Вече чакаме с нетърпение новата 2014 като се надяваме тя да е поне толкова интересна и да ни даде нова порция силни албуми. Още от сега очаквам новите творения на In Flames, Skindred, Limp Bizkit, Caliban, Viza и много много други. Да не забравяме и за Световното в Бразилия...


.................................................................................................................................................................
P.S. Обещах да ви направя и малка изненада - завършвам годината с една скромна класация на десетте най-добри парти песни на годината. Предстои як запой и пируване, така че ви оставям един топ 10, с който да разнообразите от обичайните неща, които слушате. Малко купон от време на време не пречи, особено пък за Нова Година.

1. Rudimental - Waiting All Night (ft. Ella Eyre)

Честита Нова Година! :)

понеделник, 30 декември 2013 г.

Worlds Scariest Police Chases - NOFX And Out Come The Wolves Dookie

Artist: Worlds Scariest Police Chases
Album: NOFX And Out Come The Wolves Dookie
Year: 2013
Label: A-F Records
Country: USA
Genre: Punk Rock, Hardcore Punk
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Изглежда, че никой от приятелите ми във Facebook не харесва Worlds Scariest Police Chases (как не те е срам, Теодоре), което ме възпираше известно време да пиша за тази ъндърграунд банда от Питсбърг. Освен това си бях казал, че ще пусна ново ревю чак след нова година. И все пак - как бих могъл да пропусна албум, който се казва NOFX And Out Come The Wolves Dookie?

Да започнем от обложката - човекът, който прави неприлични неща с овцата, явно трябва да е Tim "Timebomb" Arsmtrong, а този мотив е взаимстван директно от корицата на Heavy Petting Zoo на NOFX. Останалата част от оформлението е базиран на на най-продавания пънк албум за всички времена - Dookie (OMG, нали не питаш на кого е?), като името на групата Worlds Scariest Police Chases е илюстрирано нагледно в картинката.

Приликите с Rancid, NOFX и Green Day свършват тук, тъй като тия момчета имат далеч по-мръсен, гаражен, почти хардкор саунд. И явно много мразят бащите си, ако се вгледаме в имената на песните и в текстовете - Fuck You Dad, Cops And Fathers и т.н. Както предполага името на бандата, полицията също не е на почит при тях (тя къде ли е на почит всъщност), а освен това изпитват откровена неприязън към Господ (Hello, Fat Mike) и към хомофобите - песента Gay Jesus For President казва всичко.

Шумен, бърз и суров - NOFX And Out Come The Wolves е истински пънк рок албум, който трае точно толкова колкото е нужно - около 20 минути. Тъй като не открих сходства с имената на бандите, който са повлияли името му, дълго се чудих с какво да го сравня. Продуцент на албума е Chris #2 от Anti-Flag, а издаващият лейбъл е A-F Records, който всъщност е собственост на Anti-Flag (които също са от Питсбърг) и вече трябва да се сещате накъде бия. От друга страна парти рокерът Andrew W.K. веднъж ги нарекъл "Wu-Tang Clan на пънка", което е най-якото определение, което може да се каже за World Scariest Police Chases.

NOFX And Out Come The Wolves Dookie едва ли ще продаде 10 милиона копия в САЩ като Dookie, едва ли ще продаде и 1 милион като ...And Out Come The Wolves, за Бога - той вероятно няма да продаде и 1000 копия, но това в никакъв случай не трябва да е причина да пропускате този пънк звяр, защото е направен с много сърце и още повече сарказъм. Както пеят Worlds Scariest Police Chases в припева на 49-секундния картечен откос I Had A Good Time - "Fuck you, God - I had a good time".

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчителни песни:  I Had A Good Time   Gay Jesus For President  Punk Rock Ruined My Life  Fuck You Dad 



понеделник, 23 декември 2013 г.

Top 10 - 2013 (Vicho)

 ТОП 10 НА НАЙ-ДОБРИТЕ АЛБУМИ НА 2013

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ


Дойде време и за любимия ми топ 10 на албумите през годината. Да, класацията е изцяло субективна и изразява моето виждане за това каква трябва да е съвременната музикална сцена – ударна, бърза, изпълнена със заряд, с поглед към бъдещето, но и уважаваща традициите, смислена. Основно смислена, мразя разни никому ненужни албуми, които не дават нищо на феновете и на развитието на музиката.

Пиша за блога едва от края на Септември, затова и половината албуми не съм ги ревюирал – при тези, които вече съм разгледал, съм прикачил линкове към ревютата. Стилови рамки няма, става въпрос за хубава и стойностна музика, макар че покрай моята специалност чартът естествено натежава.

Нито един албум не получи пълно 10, но пък няколко минаха 9. Реално бях по-критичен към добрите албуми и по-снизходителен към слабите, което доведе до леко уеднаквяване на оценките. В крайна сметка финалната подредба се оформи основно от приноса на дадения албум към света на музиката, вместването му в конкретната жанрова традиция и оригиналността на идеите вътре. И, както ще видите от номер 1, най-важното си остава сантименталната стойност за мен самия.

Като следиш 1000 групи от всевъзможни стилове е малко трудно да изслушаш всички навреме. Доста не влязоха в класацията, просто защото така и не ми остана време за тях. Последните творения на Amorphis, Soilwork, Turmion Katlioot, Sepultura и Sevendust потенциално биха могли да изместят някои от присъстващите. Същото важи и за Asian Dub Foundation, Bonobo и Dropkick Murphys.

От всичко чуто тази година може би най-слабото беше ‘Hаil To The King’ на Avenged Sevenfold, който си получи 4 и в ревю вече обясних защо. Към графата с разочарованията може да спаднат още Bullet For My Valentine, които тотално се излигавиха с Fever, Stone Sour, които се оплетоха в дълбоките концептуални идеи на Кори Тейлър, Five Finger Death Punch, чиито два албума оставиха смесени чувства, както и Chase & Status, чиито последен Brand New Machine бледнее пред предните им творения и дори не заслужи ревю.

Но стига празни приказки – ето как се подрежда годината според мен.


Wildcard: Feed Me – Calamari Tuesday (Electronic, House, Dubstep)
Защото Jon Gooch, още известен като Feed Me и Spor, достатъчно се е доказал като диджей и продуцент. Защото албумът е лек и приятен, готина смесица от различни електронни движения и настроения. Защото сам по себе си сингълът Ophelia е шедьовър и заслужава да бъде споменат.
Чуй Ophelia и Rat Trap


10. Dubioza Kolektiv – Absurdistan (Ska, Dub, Reggae, Balkan)
Стига сте хейтили от високопоставените си позиции в иначе миризливи панелки, а се отпуснете малко, Dubioza не са чалга. На тия пусти Балкани всичко е абсурд и Absurdistan е едно от малкото достъпни успокоителни. Макар да е една идея по-слаб от Wild Wild East, песни като Kazu и 99% (с небезизвестните La Plebe) са голям купон. Оценка: 8/10
Чуй Kažu и 99%


9. Blacklistt – Blacklistt (Nu Metal, Alternative Metal) - ревю
Приятен, лек и мелодичен ню метъл от далечна Нова Зеландия. На места агресивен, но основно личирен и дори меланхоличен, албумът е идеален за път, почивка, работа, купон. Ако Blindspot някога са ви били любимци, то Blacklistt е естествено продължение на творчеството им. Горещо препоръчвам, макар да не е в топ 5. Оценка: 8/10


8. Hadouken! – Every Weekend (Electronic, Drum’n’Bass, Dubstep, New Rave)
Имах честта да ги слушам на живо и, повярвайте ми, направиха впечатляващо шоу. Hadouken! са едни от лидерите на съвременната електронна музика. Every Weekend не е нищо ново и изненадващо, но точно предвидимостта му е най-силната черта – албумът е това, което феновете очакваха. Бърз, зареждащ, купонджийски, силен. Оценка: 8/10


7. August Burns Red – Rescue & Restore (Metalcore)
August Burns Red са една от модерните банди, които не спират да ме радват. Музиката им е технична, умно композирана, много внимателно структурирана, изключително разнообразна и променлива, екзотична, епична, смачкваща, но и достатъчно мелодична, на моменти е ударна и хитова, на други е дори трудно смилаема, но винаги, винаги добра. Оценка: 8.5/10


6. Dark Tranquillity – Construct (Melodic Death Metal, Swedish Death Metal) - ревю
Вледеняващ полъх от Скандинавия, един от най-добрите мелодет албуми, излезли през последните години. Ако уцелите точното време и настроение за него, то много лесно ще ви стане любим. Със смразяваща атмосфера и онова емблематично звучене, Construct е поредната перла в дискографията на едни от пионерите на жанра Dark Tranquillity. Оценка: 8.5/10


5. Hacktivist – Hacktivist (EP) (Djent, Rapcore, Progressive Metal) – ревю
Едно EP от 2012, доизпипано, допълнено и преиздадено през 2013, което задължително трябва да чуете, ако искате да проследите някои от последните тенденции в тежката музика. Hacktivist са смазана машина, в чиято музика можете да чуете джент, рапкор, метълкор, ню метъл, индъстриъл, комбинирани в една изкуствена и студена атмосфера. Оценка: 8.5/10


4. Bring Me The Horizon – Sempiternal (Metalcore)
Ябълката на раздора в Scraggled Music (виж защо тук) и целия метъл свят. За едни пълен боклук, за други тотален шедьовър, трябва да си признаем, че албумът привлече вниманието на всички. Без да изпадам в крайности, накратко ще отбележа, че за мен албумът е изключително силен и разнообразен – стойностен и завършен продукт на една израснала банда, която до скоро не ставаше за нищо. Оценка: 9/10


3. Crossfaith – Apocalyze (Electronicore, Metalcore, Industrial) - ревю
Един от най-свежите албуми на годината идва от японска електроникор банда Crossfaith. Все още млада и пълна със смазваща енергия, групата много бързо набира сила, разчупвайки установените рамки на жанровете. Понятието електроникор е малко плашещо, но ако им дадете шанс, ще ви грабнат веднага с уникален звук и заряд. Оценка: 9/10


2. Trivium – Vengeance Falls (Heavy Metal, Metalcore) - ревю
Безспорно най-добрият метъл албум за годината. Trivium отдавна не са онези млади надежди с неясно бъдеще, а едни от лидерите на тежката сцена с вече утвърдена репутация. И този албум е едно от най-добрите неща, които са правели, а те имат зад себе си уникално и всепризнати неща. Трябва да се преслуша внимателно няколко пъти за по-добър ефект. Оценка: 9/10


1. Korn – The Paradigm Shift (Nu Metal, Alternative Metal) - ревю

Връщането на Хед в бандата оказа по-голямо влияние, от колкото и най-обнадеждените фенове на бандата очакваха. Готино е след 20 години любимата банда от тийн годините ти все още да те радва до такава степен, особено след дълъг и неясен период, в който понякога се чудехме дали няма да се разпаднат. Албумът е наистина изпипан и звучи прекрасно като цялост. А и е точно това, което може би всички искахме да чуем от Korn през 2013-а. Оценка: 9.5/10
Чуй Pray For Me, Love & Meth и всичко останало


Та така, това беше всичко от мен за сега. Празнувайте, яжте, пийте, хвърлете по едно ухо на изброените албуми (ако вече не сте) и тръпнете в очакване за ревизията на 2013 с една малка изненада, която ви готвя преди Нова Година.
Весела Коледа от мен!

четвъртък, 19 декември 2013 г.

Dark Tranquillity - Construct


Artist: Dark Tranquillity
Album: Construct
Year: 2013
Label: Century Media
Country: Sweden
Genre: Melodic Death Metal, Swedish Death Metal, Gothenburg Metal

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

Покрай вълната от нови амрикански и британски банди не пречи да се върнем малко към добрите стари традиции на Скандинавия. Швеция винаги е била в сърцето на метъл музиката и някъде покрай заледените брегове и заснежени хълмове се крие едно китно градче, което през 90-те променя изцяло насоката на дет метъла - Гьотеборг.

Вторият най-голям град и основно пристанище в Швеция ражда три банди, които се превръщат в пионери на мелодичния дет метъл – At The Gates, In Flames и Dark Tranquillity. И ако първите изчезват скоро след издаването на няколко революционни албуми, то In Flames и Dark Tranquillity са активни и до днес и не спират да радват многобройните си фенове из целия свят.

Историята на Dark Tranquillity е дълга и оплетена и започва със съвместата работа между китариста Микаел Станне и вокала Андерс Фриден – днес и двамата измежду най-най-големите имена в метъл средите. Скоро след дебютния Skydancer от 1993 Андерс напуска, за да създаде In Flames (чиято история е отделен том и се надявам през 2014 да имам честта на ревюирам и техния нов албум). Микаел Станне пък поема ролята на вокал и фронтмен на DT.

За 20 години бандата издава 10 албума, всеки един в различна насока и с уникално настроение. Истината е, че дори най-слабият им продукт също предлага едно неповторимо музикално пътешествие из мрачната и студена Скандинавия. Музиката на Dark Tranquillity не е лесно смилаема и определено не е за всеки ден и повод. Но пък в точния момент и с точното настроение песните им са уникални. Впрочем, студът навън помага...

Да продължаваш да правиш мелодичен дет метъл през 2013 не е лека задача. Първо, стилът се изчерпва и трябва да си наистина много добър, за да се продаваш добре. През двете десетилетия на развитие на жанра не една банда изчезна и се разпадна и, макар да има стотици мелодет групи, то стойностните от тях се броят на една ръка.

Второ, като отражение на заобикалящата ни електронизация и светкавично развитие на технологиите, електронната музика все повече навлиза в метъла. Музиката става все по-бърза, по-ниска, по-технична, по-мрачна, следвайки тенденциите във всевъзможните корове, които доминират пазара.

При тези условия да следваш утвърдените традиции на мелодичния дет си е рисковано и това, което държи банди като DT живи и след 20 години, са наистина верните им фенове. Викинги има много и магията на Скандинавия все още държи много хора по света. Характерното за този тъп музика е комбинацията от вледеняващ мрак, смразяващи крясъци, атмосферични мелодии и меланхолични вокали. Бързи и насечени барабани, режещи рифове, нежно пияно, красив китарен фон, нисък бас, всичко това може да се чуе в Construct.

Освен верен на традициите и за някои дори малко ‘oldschool’, албумът е и завидно разнообразен. ‘The Science of Noise’ и ‘Apathetic’ са бързи и препускащи, докато ‘For Broken Words’ и ‘The Silence In Between’ носят характерното за мелодичния дет носталгично усещане с повече бавни и лирични части.

Трябва да обърна внимание и на ‘State Of Trust’, която за мен е абсолютен шедьовър и освен всички вече изброени качества носи в себе си и онази премерена доза комерсиализъм, която да я превърне в легендарен хит. Нещо като емблематичните ‘Lost To Apathy’, ‘ThereIn’ и ‘Hours Passed in Exile’, превърнали се в запазена марка на DT и в символи на албумите от различните периоди на групата.

Това е за Construct, албумът е наистина силен. Макар и да не обичам неясни понятия като ‘атмосферичен’ и ‘концептуален’, те съвсем спокойно биха могли да важат за него. Пак казвам, този тип музика не е за всеки човек и всеки ден. Ако пък сте в подходящото настроение за едно епично и меланхолично пътешествие из мрачни, северни земи, то няма начин Dark Tranquillity да не ви запленят.


ОЦЕНКА: 8.5/10

Препоръчителни песниState Of Trust   For Broken Words   The Silence In Between   The Science Of Noise   Uniformity



неделя, 15 декември 2013 г.

Топ 10 албуми на 2013 година

Автор: Илиян Иванов*

Мислех, че ще ми е по-трудно да направя класацията за топ албумите на 2013-та година, но съм грешил. Албумите между 10-то и 6-то място са с оценки 9 от 10, тези между 5-то и 2-ро място са почти съвършени - с 9,5 и само този под номер 1 е пълна десетка. Който не е съгласен с моя избор, знае къде да си го завре.
(*предполагам, че Вичо и той скоро ще "изригне" със своя класация, която едва ли ще има нещо общо с моята)

Бонус място: Pixies - EP1
Хич не бях съгласен с острите критики към завръщането на тази легендарна банда, която получава "уайлд кард", защото все пак това не е цял албум, а четирите парчета вътре са изключителни.

10. Birdy - Fire Within
Не съм писал ревю за втория албум на Birdy, но този албум буквално ми влезе под кожата, откакто започнах да го слушам през декември. Изпитвам огромно съжаление към банди като Coldplay, които също правят пиано ориентиран инди поп/рок, но са на светлинни години от тази 17-годишна ангелогласна певица, чиито песни Strange Birds и All About You са способни да ме разтопят от кеф.

9. Queens Of The Stone Age - ...Like Clockwork
Малко се затруднявам да дам някакво кратко резюме на този албум. Както и за Fire Within, ревю за ...Like Clockwork в блога нямаше, но имаше материал за Avtora.com. Там може на прочетете това-онова, ако ви интересува.

8. Janelle Monae - The Electric Lady
Правя хеттрик от албуми, за които не остана време и място в Scraggled Music с безобразно добрия концептуален проект на тая нахакана американка. The Electric Lady е като старите епизоди на Star Wars - гледал си ги по 100 пъти, но винаги са ти интересни.

7. The Wonder Years - The Greatest Generation
Четвъртият албум на бандата от Пенсилвания затвърждава тенденцията, че поп пънкът изживява огромен прогрес и е време критиката да спре да гледа с насмешка на стила. Наситен с много музикантски елементи и неудържими емоционални текстове, The Greatest Generation не можа да ме остави равнодушен в нито един момент.

6. Paramore - Paramore
Братята Farro, които бяха в основата на старите песни на бандата, няма да липсват на никого. Hayley и другите двама останали членове (не им помня имената, затова не ги пиша) вдигат Paramore до съвсем различно измерение с изумително силния и разнообразен едноименен албум. Голяма крачка към бъдещето, без сантименти към миналото - това е резултатът от този почти епохален проект.

5. The Story So Far - What You Don't See
По-горе стана дума за The Wonder Years, които съвсем леко бяха засенчени от най-модерната поп пънк банда на настоящата декада. The Story So Far пишат история и ако историята се отнесе с уважение към тях, за What You Don't See след време може да се говори по същия начин, по който се говори за албуми като Ignition на The Offspring и Kerplunk на Green Day,

4. Streetlight Manifesto - The Hands That Thieve
Ако The Beatles свиреха ска/пънк едно време, то те щяха да звучат точно като Streetlight Manifesto. Подозирам, че това може да се окаже и прощалният албум на бандата, което е някак си тъжно, но дори тогава The Hands That Thieve ще бъде за пример на безбройните групички, които са добавили брас секция към своя пънк саунд.

3. Eminem - The Marshall Mathers LP 2
Комерсиалният хип-хоп беше толкова скучен без Eminem. Така например - кой по дяволите би слушал онова менте Kanye West, когато имаш песни като Rap God и Berzerk? Дано Eminem по-скоро направи някой концерт в България, защото не ни се чака да го гледаме след 20 години на Rap'n'roll Forever Tour като Scorpions.

2. Carcass - Surgical Steel
Досега не съм прочел и най-миниатюрна критика към Surgical Steel. Защото кой ще посмее да го оплюе, братче? Този албум стана класика още преди да бе излязъл, а когато всички го чуха, очакванията бяха надминати стократно.

1. Bad Religion - True North
През 2002 година Bad Religion издадоха изключително силния Process Of Belief, който ги върна обратно в играта. Последваха още няколко албума - не чак толкова добри колкото споменатия, с което се заговори, че бандата пак навлиза в творческо тъпчене на едно място. True North не е стилов завой, в него няма нещо, с което Bad Religion да ни изненадат, но това не пречи да бъде най-добрата им продукция от гениалния Suffer (1988) насам. Изпитвам уникален кеф във всяка една секунда от албума, който завършва с може би най-любимата ми песен за 2013-та година - Changing Tide.






петък, 13 декември 2013 г.

Hacktivist - Hacktivist


Artist: Hacktivist
Album: Hacktivist
Year: 2013
Label: Wake To Reality/PIAS Recordings
Country: United Kingdom
Genre: Rapcore, Djent, Progressive Metal, Nu Metal

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

Позволявам си да разгледам това EP сега по две причини – първо, макар да излезе миналата година, наскоро бандата пусна re-release през официален лейбъл с няколко бонус песни, което само по себе си е достатъчно да ми привлече вниманието; второ, в момента не излизат особено много интересни неща, а този „албум” определено заслужава статията си.

Попаднах на Hacktivist съвсем случайно и дълго време не се бях занимавал особено с тях. Наскоро забелязах, че издават наново EP-то си и не спират да ни обстрелват с нови и нови клипове, та реших да ги чуя пак. И бях очарован.

Няма лесен начин да опишеш стила на Hacktivist. От една страна клонят към джент – стил, който все още никой не може адекватно да обясни без да дава Meshuggah за пример. От друга страна са модерен метъл, който комбинира всякакви различни влияния – от рапкор до индъстриъл.

Музиката им е технична и смазваща. Барабаните са неравноделни и разнообразни, с постоянно променяне на темпо и ритъм. Китарите и басът са изключително ниски и украсени с толкова много ефекти, че на моменти не звучат естествено. Вокалите са предимно рапиращи с малки изключения на пеене и крещене, не задължително следващи мелодията, а по-скоро действащи като още един елемент в перфектно смазана машина.

Заради ниските звуци и електронните елементи се усеща и силно индустриално влияние. Към цялата смесица добавяме и онзи специфичен за английския модерен метъл дух. Като държава, която се гордее със солидни корени в електронната музика, е нормално подобна банда да използва ефекти и мотиви, характерни за дъбстеп и дръм’ен’бейс.

Допълнително разнообразие добавят и хип хоп заемките, които подсилват иначе изключително смислено натоварената социална тематика на текстовете (което пък е и отражение на името - ето какво значи hacktivism). Hacktivist са саундтракът към размирното положение в Англия и останалия свят, с цялата индустриализация и с всички проблеми с имиграция и мултикултурализъм, отразени и в заемките от всевъзможни музикални стилове.

Още отварящата ‘New Age’ загатва за какво става въпрос – музика от новото време, която не постява началото на нещо ново и оригинално, но затвърждава модерните тенденции с едно граничещо с проповед самочувствие. Албумът те праща в сърцето на една забутана и мрачна фабрика, в която чуваш единствено отекващите звуци на пневмачитни чукове и резачки. Все пак музиката е отражение на настоящето и подобен албум доста добре отговаря на пикселите и байтовете, която ни е заливат отвсякъде.

Готиното в Hacktivist са онези малки детайли, които създават цялата студена и изкуствена атмосфера, в която се развихрят социалните теми на Tim Beazley и J Harvey. Говоря за онзи смразяващ риф след припева на ‘Hacktivist’, за призразчното интро на ‘Cold Shoulders’, за загадъчния фон при куплета на ‘Elevate’.

За да подсили допълнително връзката на Hacktivist с различни музикални традиции, в EP-то са включени и два ремиска – на ‘Elevate’ и ‘Unlike Us’, които без да са особено уникално постижение на електронната музика, все пак изпълняват функцията си.

Всичко звучи перфектно и Hacktivist определено демонстрират завидно желание, енергия и ентусиазъм да продължават напред. Първият им продукт е мечтано начало, с което не само регистрират името си на музикалния пазар, но и успяват да създадат онова специфично и уникално звучене, за което всички дебютанти си мечтаят. Да не говорим и че вече имат зад гърба си участия на повечето големи фестивали във Великобритания.

Остава си проблемът, че в един момент песните стават малко еднакви и повтарящи се. Сами по себе си стиловете, които Hacktivist комбинират, не предлагат огромно поле за креативност и събрани заедно ефектите и уникалните идеи доста бързо се изчерпват. Надявам се в предстоящия албум това да е пооправено и да е внесена нужната доза разнообразие, което да ги изстреля на върха.


P.S. За мен Hacktivist са си един типичен industrial rapcore и малко ми напомнят на френските зверове Smash Hit Combo – да правят едно съвместно турне из Англия и Франция и да забравим за Стогодишната война, хм?


ОЦЕНКА: 8.5/10


Препоръчителни песниElevate   Cold Shoulders   Hacktivist   Unlike Us  


вторник, 3 декември 2013 г.

Bad Religion - Christmas Songs

Artist: Bad Religion
Album: Christmas Songs
Year: 2013
Label: Epitaph
Country: USA
Genre: Punk Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

"Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината.

В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. 


Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единия чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара."

Това е откъс или по-скоро началото на "Малката кибритопродавачка" от Ханс-Кристиан Андерсен (превод от Светослав Минков). Произведението на датския автор влиза в графата приказки, но винаги съм си мислел, че приказките имат щастлив, а не фатален край за главните герои.

За голяма част от човечеството Коледа е някакъв празник, свързван със семейно щастие, домашен уют и много веселие с всякакви подаръци. Има ядене и пиене на корем, гледаме тъпи филми за белобради старци с червени роби, който повтарят "Хо-Хо-Хо" и пият Coca-Cola и сякаш нарочно забравяме за проблемите, с които ни заобикаля светът. Радост и още как!

Друго е внушението, което лъха от обложката на Christmas Songs. Точно такова, каквото се носи от тъжните, мрачни и вледеняващи изречения на Андерсен. Докато ние се тъпчем на масите пред телевизорите, от които се бълват реклами за най-новите смартфони с възможно най-изгодните тарифни планове, милиони хора по света просто търсят малко топлина навръх този най-голям християнски празник.

Състраданието, което надявам се, ще изпитате, докато четете това "ревю" е превзето. Или поне е такова за по-голямата част от нас, включително и за мен. Забързани в ежедневните битовизми, с които се сблъскваме, няма как да мислим за проблемите на хора, които не познаваме. Разбира се, сещаме се да пратим по някой sms за някоя благотворителна кауза, ей така, докато продължаваме да се тъпчем край отрупаните трапези.

След това отново се връщаме към собственото си уединение и пак игнорираме нуждаещите се чак до следващата зима и следващата Коледа, когато този цикъл се повтаря за сетен път.

Двадесет процента от приходите от продажби на Christmas Songs отиват за Фондация за жертви на сексуално посегателство от свещеници. Scraggled Music пожелава на всички весело посрещане на коледните празници.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:  White Christmas   Little Drummer Boy   American Jesus (Andy Wallace Remix)