сряда, 29 януари 2014 г.

The Crystal Method - The Crystal Method

Artist: The Crystal Method
Album: The Crystal Method
Year:2014
Label:Tiny E
Country: United States
Genre: Electronic, Big Beat, Breakbeat, Dubstep

Автор: Виктор 'ВИЧО' Балчиклиев

The Crystal Method са Кен Джордан и Скот Къркланд, електронно дуо от Лас Вегас, което добива световна популярност през 90-те - онова златно време за всички видове електронни поджанрове. Покрай всевъзможните клонове на електрониката, някъде там се заформя и така нареченият big beat – изкуствен термин, въведен по-скоро от пресата, за да разграничи нашумялата в края на миналия век музика.

Що е то big beat? Дефиницията му е доста бегла и се припокрива с други електронни жанрове, затова няма да изпадам в подробности. Big Beat използва неравноделни ритми (за разлика от монотонното техно или хаус), които напомнят на основата на breakbeat или drum’n’bass. Big Beat използва повтарящи се луупове от синтезатор, комбинирани с нисък и силно дистортнат бас, електронни китари, елементи от фънк и джаз, както и вокали, които напомнят пънк и дори метъл.

Половината тези думи реално не съществуват, но няма как да обясня стила по друг начин, освен да дам примери с групи – The Prodigy, The Chemical Brothers, Fatboy Slim, Propelerheads. Аааа, ето какво било, сега трябва да е по-ясно. Та, редом до лидерите на BIG BEAT-а се подвизават и The Crystal Method, банда с дълга история и променлив успех.

Името може и да не ви говори много, но със сигурност знаете не една тяхна песен, която впоследствие е оказала огромно влияние във формирането на по-модерните електронни жанрове. През 1997 излиза най-успешният им албум Vegas, от който са песни като ‘Keep Hope Alive’, ‘Busy Child’, ‘Trip Like I Do’ и т.н. – до болка познати от компютърни игри, трейлъри, екшън сцени, телевизионни реклами, семпли в други песни.

Знаете и онази ‘Born Too Slow’ с участието на Джон Гарсия  и Уес Борланд (Limp Bizkit), която става един от символите на NFS: Underground.  The Crystal Method са използвани още във Fifa 98, NFS: Nitro, Pimp It Up, League of Legends (за Lucian), Gran Turismo 2, Blur. Като допълнение, тяхна е и култовата ‘Nowhere To Run’ с безумната комбинация от DMX и Oзи.

Сред множеството албуми с ремикси и какви ли още не специални издания, The Crystal Method издават и няколко много приятни албуми – като споменатия Vegas, Legion of Boom, и доста приятния Divided By Night от 2009, от който са прекрасните Down In The Now и Smile?’. Без да съм им най-големият фен, съм голям почитател на big beat-а като цяло и винаги съм опитвал да следя бандите от жанра – признавам си, бях изненадан от излизането на ‘The Crystal Method’ преди няколко седмици.

Не знам дали защото стилът вече се изчерпа и лидерите му замряха (дори Prodigy вече не са онова, което бяха, няма спор), или защото просто не съм на електронна вълна, но албумът не ме впечатлява. Реално погледнато The Crystal Method е точно това, което очаквам от тях (което е подсилено и от символиката в заглавието на албум, който излиза двадесетина години след създаването им).

В албума може да се чуе по нещо от всички техни предишни произведения, както и няколко по-хитови песни. ‘Emulator’ изневерява леко на типичното звучене, но пък е по-хващаща и лесно възприемаема от класиките им. ‘Sling The Decks’ ми е личен фаворит, която леко напомня на песните в Divided By Now, докато ‘Storm The Castle’ леко препраща към лудниците във Vegas.

Стигаме и до Over It’ с участието на Dia Frampton – официален промо сингъл и клип към албума. Песента е екстра, всичко е точно, наистина ми харесва, само че отново залагаме на дъбстеп. Нормално е повечето електронни групи и диджеи да се подвеждат по един от актуалните жанрове в електрониката, но в случая е малко излишно.

Over It’, колкото и да е готина (макар клипът да е безумен), няма нищо общо нито със стила на бандата, нито наподобява останалите песни в албума (освен може би Difference) и въобще кариерата им – промотирането на целия The Crystal Method чрез нея е малко евтин опит за обиране на повече публика без реално продукта да отговаря на рекламата. А продуктът не е лош и без вече неизбежен дъбстеп елемент.

Толкова за The Crystal Method – приятен и лек албум, който не блести с нищо особено и няма претенции за голям хит. Бих го препоръчал само на верни фенове на бандата или на хора, интересуващи се какво се случва със старите пионери на big beat-а.

ОЦЕНКА: 7/10


Препоръчителни песниOver It   Sling The Decks   Storm The Castle   Difference   After Hours  

Kacey Musgraves - Same Trailer Different Park

Artist: Kacey Musgraves
Album: Same Trailer Different Park
Year: 2013
Label: Mercury Nashville
Country: USA
Genre: Country, Country Pop, Blues Rock
FACEBOOK

Автор: ИЛИЯН ИВАНОВ

Още не мога да повярвам, че Taylor Swift не успя да вземе нито една награда Grammy на тазгодишното раздаване на статуетките. В смисъл - Red беше внушителен албум за комерсиалната музика, а тя, милата, дори не беше отличена и в кънтри категориите. След като премина първоначалното ми почервеняване от яд, събрах сили да превъзмогна несправедливостта и най-накрая да обърна внимание и на голямата победителка в този жанр по време на церемонията - Kacey Musgraves.

Нейният албум Same Trailer Different Park, излязъл през март 2013 година, се брои под номер 4 в дискографията ѝ, но в действителност си е дебют в корпоративния свят. Има нещо в Kacey Musgraves, което ми напомня на актрисата Jennifer Lawrence. Втората изневиделица нахлу през парадния вход на Холивуд, но го направи благодарение на упоритост, труд, финес и сладурски вид, а това както знаем и донесе куп престижни призове, включително и Оскар. Kacey също работи здраво, за да се изстреля светкавично на стабилна височина към музикалните върхове, изпълнявайки красиви и чувствени песни с меката си бленда и за награда да си тръгне от Калифорния с две "грамофончета".

Всъщност между албумите Red и Same Trailer Different Park можем да открием доста разлики. При Taylor Swift кънтрито е започнало да избледнява с годините за сметка на поп, инди рок и дъбстеп мотивите, с които тя прегръща съвсем различна аудитория. Kacey, която е с около 2 години по-възрастна, засега остава традиционалистка в жанра като една друга американска любимка - Miranda Lambert.

Кънтри и фолк елементите могат да се усетят във всяка една от 12-те песни в Same Trailer Different Park под формата на типичните за стила инструменти - "pedal steel" китари, хармоники, банджо и акордеони си ги има в изобилие, а самата Kacey Musgraves, освен че пее прекрасно, свири и на акустична китара.

Разбира се, в албума са налични и поп, рок и блус влияния, но те не са чак толкова натрапени като в Red на Taylor Swift. Песните варират от по-бавни и баладични до такива в средна темпо, с по-игриви и откровено закачливо-саркастични текстове като в Blowin' Smoke: "She always thought she was too good to be a waitress / We all say that we'll quit someday / When our ship comes in we'll just sail away / But we're just blowin' smoke".

От друга страна Kacey Musgraves има интересна позиция за еманципацията на половете и стои настрана от прекаления феминизъм, което е похвално. Тя очевидно има проблем с жените, които приемат красотата си за даденост и се възползват от нея, за извличат ползи за живота или поне такова е внушението в песента Step Off - една от най-добрите в албума. Друг голям триумф за певицата е и Merry Go 'Round - масивният пилотен сингъл, привлякъл вниманието със сериозни куплети като: "If you ain't got two kids by 21 / You're probably gonna die alone / Least that's what tradition told you / And it don't matter if you don't believe".

За около 8 месеца Same Trailer Different Park е продал около 300 000 копия в САЩ (а Red около 4 милиона бройки), но бе посрещнат възторжено от критиката, бидейки в куп класации за най-добрите албуми на годината. Което навява на мисълта, че присъденото ѝ Grammy май си тежи на мястото. Ще следя развитието на Kacey Musgraves, тъй като ми се струва, че нейният потенциал е много по-голям дори от този страхотен албум, който върви чудесно с бутилка червено вино.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:   Merry Go 'Round    Dandelion   Blowin' Smoke   Step Off    Stupid


понеделник, 27 януари 2014 г.

Caliban - Ghost Empire


Artist: Caliban
Album: Ghost Empire
Year: 2014
Label: Century Media
Country: Germany
Genre: Metalcore, Melodic Metalcore

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

‘Гарантирано немско качество’ – със сигурност ежедневно чувате този израз, обикновено свързан с коли, кухненски уреди и всякаква техника. В случаите, когато се прилага за музика, то обикновено е по-тежка - с имена като Helloween, Accept, Gamaray, Edguy, Sodom, Kreator, Grave Digger и т.н. и т.н.

Като изключим всички тези динозаври, до голяма степен модерната екстрамна сцена се свежда до три групи – Rammstein, Heaven Shall Burn и Caliban. Последните две имат няколко сплита, множество съвместни концерти, и са може би основната причина за популяризирането на метълкора из Европа.

Понятието метълкор винаги е било прекалено мъгливо и заради голямата популярност започна да се прилага към всяка модерна група. Жанрът е може би най-активното крило на новата вълна Американски метъл (NWOAHM) и най-комерсиално успешното подразделение на метъла през последното десетилетие.

Навъдиха се хиляди некадърни групи, които за жалост създадоха лошо има за жанр, които в дълбоките си традиции е нещо прекрасно. Роден в Америка, метълкорът постепенно се разпространи до всички краища на света, смесвайки се с всякакви местни музикални традиции и популярни течения. Като резултат, наставката –кор се прилага до абсолютно всичко от дет и мат до рап и грайнд.

Много хора (за жалост и групи) забравят, че жанрът е точно толкова метъл, колкото и кор. А кор идва от хардкор и носи в себе си белезите на едно от най-силните подразделения в екстремната музика – както чисто технически (бързи преходи, насечен ритъм и мачкащи брейкдауни), така и символични (като усещането на музиката като начин на живот и идеология, чувството за семейна и групова принадлежност, социална ангажираност).

Само когато тези качества се смесят с добрите страни и теми на съвременния метъл, тогава се ражда истински стойностен метълкор. Доста банди забравиха корените си, което доведе до размиване на жанра и масовата негативна оценка. За щастие, сред морето от дразнещо тъпо кръстени банди, все още има бижута като Caliban, които не спират да ме радват с всеки следващ албум.


Немците дебютират през 1997 като Never Again, преди да се прекръстени на Caliban (герой от ‘Бурята’ на Шекспир) покрай сплит с титаните Heaven Shall Burn. Основните лица в бандата са Andreas Dorner (вокал) и Marc Gortz (китара). След множество промени в състава и стила, през 2002 към Caliban се присъединява Deris Schmidt като втора кирата и вокал, който тласка бандата в посоката, в която ги познаваме днес.

През 2006 е последната смяна в състава и от тогава групата издава The Awakening (2007), Say Hello To Tragedy (2009) и I Am Nemesis (2012) – едно стабилно развитие и изкачване, по времето на което бандата стига и до съвместно турне с As I Lay Dying и Trivium (две от може би най-стабилните и почти недостижими модерни групи) – доказателство за качествата и целите на Caliban.


The Ghost Empire комбинира всички онези вече изброени черти на метълкора. Албумът е перфектно балансиран, по-завършен и цялостен от предните, с огромна доза заряд, чувство, емоция и дори епичност. Границата между бруталност и мелодичност е много тънка, с постоянната смяна на вокалите на Dorner и Schmidt. И ако добрият албум има силно начало, много добрият - и силен край, то перфектният те смазва от начало до край. The Ghost Empire е точно такъв.

Албумът започва с ‘King’ – типичен Caliban, напомнящ на по-старите им албуми и даващ начало на поредица от ударни и болезнено ниски (с леки джент елементи) песни като Chaos-Creation, ‘Wolves and Rats’, ‘nebeL’. ‘I Am Ghost’ е преходът към по-мелодична част на албума, която изгражда онази призрачна и емоционална атмосфера, за която бандата загатна в I Am Nemesis и която концептуално се разгръща в Ghost Empire.

'Devil’s Night' до голяма степен представя новото звучене на Caliban и не случайно е избрана за първи официален клип към албума (за жалост не особено уникален) - брутален насечен ритъм, смразяващи крясъци, прекрасна и епична мелодична част. yOUR Songпък залага на по-бавен ритъм и на онези символични хардкор елементи, които вече споменах, като засилва усещането за групова принадлежност с текст и хорови вокали.

Тези идеи за развити до съвършенство в ‘I Am Rebelion’ и особено в ‘Who We Are’, която съвсем спокойно може да бъде ползвана като дефиниця на модерния мелодичен метълкор. След онова хорово ‘Can you feel my heart beat’, нямаше какво да свали оценката под 9.

Нормалната версия завършва със силната 'My Vertigo', но истинската изненада е скрита в Delux изданието на албума, където последна е ‘Falling Downwards’ с участието на Matt Heafy от Trivium – сами си направете изводите каква точно сивмолична стойност има това гостуване.

Вече няма съмнение на какво точно са способни Caliban и към коя лига принадлежат. Ghost Empire директно влиза в топ 5 на най-любимите ми метълкор албуми (където впрочем е и предният им I Am Nemesis) и в топ 10 на 2014. А аз вече чакам следващия и благодаря сърдечно на Германия.

ОЦЕНКА: 9.5/10

Препоръчителни песниWho We Are   I Am Rebellion   Devil’s Night   yOUR Song   King   Wolves And Rats




Mustard Plug - Can't Contain It

Artist: Mustard Plug
Album: Can't Contain It
Year: 2014
Label: No Idea Records
Country: USA
Genre: Ska-Punk, Third Wave Ska, Alternative Rock
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Колкото повече се приближаваме към финала на How I Met Your Mother, толкова повече скуката надделява в сериала и смехът ни май вече е пресилен. Докато сме на половината от деветия сезон, една ска/пънк банда, наречена Mustard Plug малко изненадващо надигна глава и издаде своя осми албум, озаглавен Can't Contain It.

Може би се чудите каква е връзката между How I Met Your Mother и музикантите. Mustard Plug е неделима част от сериала по начин, по който само най-наблюдателните тесни музикални специалисти (като мен) знаят. Но преди да видите двата скрийншота, искам да припомня, че пънк бандите често са "декор" в телевизионните шоута и ще дам примери: плакат за концерт H2О в "Приятели" (Friends), стикери и рецитиране на текстове на NOFX в "Трий Хил" (One Three Hill), постер на Rancid в What I Like About You и още, и още...

Ta Mustard Plug са в стаята на бъдещия татко архитект Тед Моузби, където на стената са залепени обложките на култовите им албуми Skapocalypse Now! (1992) и Evildoers Beware! (1997). Вторият е не само комерсиален (над продадени 100 000 копия само в САЩ), но и творчески пик в кариерата на бандата от Мичиган, продуциран от великите Bill Stevenson и Stephen Egerton от Descendents.




В това няма нищо странно. Втората половина на 90-те е известна с разцвета на т.нар. "трета вълна на ска музиката", когато излизат други супер популярни албуми на банди като The Mighty Mighty Bosstones, Reel Big Fish и други. До голяма степен с Evildoers Beware! Mustard Plug помага на малкия независим лейбъл Hopeless Records да разшири дистрибуцията си, но след 2007 година двете страни се разделят.

Седем години по-късно на 14 януари 2014 година групата пуска 14 чисто нови парчета. Can't Contain It започва силно и ударно с купонджийските We Came to Party и The All-Nighter, който са и най-яките песни в албума.

По-нататък Mustard Plug не изневеряват ни най-малко на себе си и продължават равномерно да раздават порции 2-Tone ска и пънк рок, допълнени със стабилна брас секция. На моменти манджата е леко пресолена, тъй като имаш чувството, че повечето песни вече си ги слушал преди години. Но пък и така Can't Contain It успява да задържи вниманието за по-дълго време отколкото последните албуми на споменатите Reel Big Fish и The Mighty Mighty Bosstones.

Както знаем оценяването на албумите на дадена група винаги е обект на дискусии между феновете. На мен ми се струва, че Can't Contain It не може да се сравнява с Evildoers Beware!, но вероятно е най-доброто от Mustard Plug оттогава насам. И това не е малко, нали?

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчителни песни:  We Came To Party   The All-Nighter   Bang!  Twist The Knife   Running Out Of Time





вторник, 21 януари 2014 г.

The Lawrence Arms - Metropole

Artist: The Lawrence Arms
Album: Metropole
Year: 2014
Label: Epitaph
Country: USA
Genre: Punk Rock, Pop Punk, Alternative Rock
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Трудно ми е да си представя какъв човек щях да бъда сега, ако през есента на 2007 г. не си бях пуснал за пръв път Oh! Calcutta! - епохалния пети албум на The Lawrence Arms, излязъл в предишната година.

За броени дни тогава триото от Чикаго ми влезе под кожата с песни като Cut It Up,  Beyond The Embarassing Style, Lose Your Illusion 1, Like A Record Player и една от най-любимите ми песни изобщо - Are You There Margaret? It's Me, God. После харесах и старите албуми на The Lawrence Arms, но Oh Calcutta си остана голямата ми любов и даже си купих тениска на бандата именно с дизайна от него.

Оттогава насам минаха много години, а Brendan (вокали/бас), Chris (вокали/китара) и Neil (барабани) се отдаваха предимно на странични проекти и единственото нещо, което чухме от тях заедно беше едно EP oт 2008 година. Крайно недостатъчно.

Естествено анонсът за излизането на Metropole ме изпълни с ентусиазъм. Още повече, че това щеше да бъде дебютът на The Lawrence Arms за  лейбъла Epitaph Records след няколко години в Asian Man и във Fat Wreck Chords.

Може би най-важното нещо за Metropole е, че групата не се опитва да повтори агресивния и директен Oh! Calcutta, нито пък изцяло да се върне назад към по-мелодичните неща като предшестващия го The Greatest Story Ever Told. Бидейки някъде по средата между тях, новият албум сумира най-доброто, което триото е създало от 1999 година насам.

В по-ранния период творчеството на групата е разделено главно на - "песните на Брендън" и "песните на Крис", като тези на първия от двамата вокалисти преобладаваха като брой. В Oh! Calcutta дойде и важната промяна - създаването на дуетни парчета напук на доста несходните им гласове. За разлика от предишния албум обаче в Metropole песните по-обуздани като темперамент, не толкова хаотични и с малко повече финес. 

Пилотният сингъл You Are Here, базиран върху елементарна акордна прогресия тип Hüsker Dü/Bob Mould, доказва, че за да бъде една песен истински добра, се нуждае от перфектен аранжимент. Но същото може да се каже и за почти всички песни в албума, особено за бавните и леко баладични Metropole и The YMCA Down The Street From The Clinic.

Текстовете на The Lawrence Arms са много специфична материя, тъй като поезията им е издигната в култ от феновете. Реално и в Metropole песните са главно истории и ретроспекции, свързани с родния им град Чикаго, но това са истории, пропити (освен обилно с алкохол) с болка, мизерия, тъга, пот и кръв.

Както казах в самото начало Oh! Calcutta е албум, който излиза веднъж на десетилетие - той е безупречен във всяко едно отношение и може да бъде сравняван като влияние само с други класики в жанра като да речем Punk In Drublic на NOFX. Metropole от своя страна има съвсем леки кусури, но e повече от достойно завръщане на една от най-великите пънк групи за последните 15 години.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни: You Are Here    Hickey Avenue    Acheron River     Metropole    The YMCA Down The Street From The Clinic


петък, 17 януари 2014 г.

Skindred - Kill The Power


Artist: Skindred
Album: Kill The Power
Year: 2014
Label: BMG, Double Cross (Cooking Vinyl)
Country: Wales
Genre: Ragga Metal, Nu Metal, Alternative Metal, ‘Nu-Reggae’
FACEBOOK

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

Ню Метълът е мъртъв, да живее Ню Метълът!

Едни от най-актуалните и комерсиално успешни подразделения на метъла за последните двадесетина година все още не е замрял, въпреки апокалиптичните прогнози и оценки на много от водещите музикални критици (включително и моят колега хехе). Да, стилът отдавна не е на върха на класациите, но феновете му все още за гладни. Все пак израстнахме с него.

Истината е, че стотици банди изчезнаха по пътя. Някои от тях дори не успяха да запишат имената си сред 'големите', други изкараха по един добър албум преди да се разпаднат, трети смениха изцяло стила, за да се запазят живи. Въпреки това, Korn издадоха един от най-добрите албуми за 2013-а, Linkin Park все още са неизменна част от ежедневните музикални новини, Deftones не спират да ни радват с брилянтна музика, а Limp Bizkit предстои да издадат един от най-очакваните албуми на 2014-а. Далеч не е мъртъв този стил, само да отбележа.

Една от бандите, които през годините постоянно гравитираха около горе изброените, е Skindred. Групата шантави пичове от Уелс издават първи албум през 2002, а сега, 12 години по-късно, Kill The Power е техният пети официален студиен албум, и може би най-добър в дискографията. Стилът им е определян с хиляди безумни определения, като едно от тях винаги е било ню метъл (редом до онова 'nu-reggae', което емблематичния фронтмен Benji Webbe шеговито им поставя).

Skindred носят онези най-хубави черти на въпросния стил - готовността да се експериментира, смелостта да събереш на пръв поглед противопоставящи се жанрове, умението да го направиш с мярка и вкус. Събирайки елементи от реге и рага с тежка метъл основа, безкомпромисно рапиране и леки електронни елементи, Skindred бързо се превръщат в любимци на феновете по многобройните фестивали, които ежегодно обикалят (нека не забравяме и награда им за най-добра жива банда на Metal Hammer от 2011).

Освен вманиачен любител на новата музика, приятелите ме познават и като лесно зарибим геймър. Ако сред вас има и други такива, то със сигурност познавате онова чувство, когато през годините излизаше нова игра от поредицата Need For Speed. Вълнението не идваше само от новата доза екстремни състезания, а и от брилянтния саундтрак, който играта винаги ни е давала. В онзи уникален Underground 2 из песните се мяркаше и една Nobody - така се срещнах със Skindred, може би и вие.

Музиката на бандата и по-специално в новия Kill The Power може да се определни като чудата смесица от добрите страни на стария ню метъл, ранния Soulfly, лудостта на SOAD, безумието на модерния дъбстеп, готините елементи в регето, купонът в рагата и малко от онази бунтарщина на пънка в социалните теми на текстовете. Skindred не са за всеки, но пък хората с по-богата музикална култура и отворен поглед за нови предложения определно биха ги харесали и оценили.

Kill The Power е може би най-очаквания от мен албум през последните години - още откакто предния Union Black леко промени насоката на бандата и заяви едни доста по-сериозни амбиции за бъдеща кариера. Излезлите през 2013 ударни сингли 'Ninja' и 'Kill The Power' само засилиха апетита и дадоха обещание за един страшен албум - от който аз съм изключително доволен, напук на високопарните критики, които вече витаят из нета.

Чисто технически записът, миксът и мастерингът са брилянтни, което подпомага възприемането на иначе един стилово омешания албум. Песните са разнообразни - от вече споменатите мачкащи сингли, през почти чисто дъбстеп ориентираната 'Rulling Force', през драматично насечената 'Playing With The Devil', рага експлозията на 'Worlds On Fire', носталгичното алтърнатив рок хитче 'The Kids Are Right Now', изпипаното дъб парче 'Dollar And Dimes', препирнята а-ла SOAD в 'Proceed With Caution', чак до безгрижното реге на 'More Fire'.

В албума има и по-слаби песни, които леко разводняват нещата и пречат на чистото 10/10, но пък като цяло продуктът е изпипан и завършен. 'Kill The Power' е едно приятно пътешествие из актуалните жанрове, купонджийски поглед към уж замиращия ню метъл, задължително попълнение към колекцията на всеки меломан, едни 50 минути приятна и стойностна музика. Отърсете се от всякакви стереотипи и очаквания и му се насладете.

П.П. Като барабанист няма как да не го отбележа - Arya Goggin е изрод и без него албумът можеше да си между 7 и 8!
  
ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песниKill The Power   Ninja   Worlds On Fire   Playing With The Devil   Rulling Force




понеделник, 13 януари 2014 г.

Raizing Hell - Of Ghouls And Men

Artist: Raizing Hell
Album: Of Ghouls And Men
Year: 2013
Label: Contra Lights Records
Country: Romania
Genre: Psychobilly, Horror Punk, Rock'n'Roll, Punk Rock
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Ако не е станало ясно досега, че си падам по всякакви рок банди с женски вокали, значи не четете отдавна блога. Така например вече съм ревюирал две сайкобили/пънк групи - The Creepshow от Канада и Kitty In A Casket от Австрия, а сега имам възможността да добавя още една топлийка към картата с географските открития на Scraggled Music.

С Румъния запълваме още една страна от Балканския полустров, която представям тук (виж за Македония, Сърбия и Гърция). Raizing Hell твърдят, че са първата и засега единствената хорър пънк група на север от река Дунав и няма как да не отчета, че чисто визуално не отстъпват на най-големите в жанра. В крайна сметка знаете кой е живял в Трансилвания и то си им е в кръвта...

Raizing Hell ще гостуват на 18 януари в софийския клуб Swinging Hall, поради което в последните няколко дни преслушах техния актуален албум Of Ghouls And Men, излязъл през миналата година. В него има 13 песни, които без да правят огромно впечатление, притежават нужния рокендрол заряд, присъщ за бандите от този калибър.

Фронтдамата Liv Decay има запомняща се мелодична рокендрол бленда, която на моменти преминава в дрезгаво пеене ала Brody Dale (The Distillers, Spinnerette). Текстове на Raizing Hell изобщо няма да изненадат никого - смърт, зомбита, кръв, гробища, малко курвенски номера и всичко това отново и отново до спукване.

Трудно ми е да избера най-добри песни от албума, макар някои като Shining, Rock'n'Roll For The Dead и Terror Television да са една една идея по-запомнящи се от останалите десет. Просто Of Ghouls And Men е много подходящ предварителен саундтрак за деня, ако сте решили да превърнете вечерта си във филмов хорър маратон с пуканки и бира.

При всички положения албумът ме убеди, че Raizing Hell си заслужават да бъдат видени и чути на живо, пък да се надяваме, че скоро и в България ще има сайкобили банда с жена певица, за която да пиша позитивно ревю.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:   We Are Raizing Hell    Terror Television    Shining    Rock'n'Roll For The Dead   Invasion Of The Infrasluts