четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Comeback Kid - Die Knowing

Artist: Comeback Kid
Album: Die Knowing
Year: 2014
Label: Victory Records
Country: Canada
Genre: Hardcore Punk, Punk Metal, Heavy Metal, Metalcore
FACEBOOK

АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ

Само преди броени дни Team Canada триумфира мощно на струващите 51 милиарда долара олимпийски игри в Сочи. Естествено, че говоря за хокейните богове от най-северноамериканската държава - спортисти, на които открито симпатизирам.

Вниманието ми през този февруари остава върху Канада и NHL - National Hardcore League, където един от претендентите за Купа Стенли - Comeback Kid направиха голямо завръщане с чисто новия си албум Die Knowing. Страната на "кленовите листа", която обожавам по ред причини, има уникални музикална фауна и момчетата от Уинипег са от тези, които могат да се похвалят като едни от най-кръвожадните хищници.

Паузата между Die Knowing и предишния Symptoms + Cures (2010) се оказа най-дългата между албуми на бандата. През това време Comeback Kid направиха поредна промяна в състава си, като вече имат нов китарист - някой си Stu Ross, свирил метълкор в Misery Signals и поп пънк в Living With Lions.

В цялата история със замените на музиканти няма никаква драма, тъй като Comeback Kid стартират своята кариера като страничен проект на Andrew Neufeld и Jeremy Hiebert от Figure Four. След два албума, в които зад микрофона избочва Scott Wade, през 2006 година идва катарзисът. Neufeld сменя китарата и поема вокалите (Wade напуска), което ражда умопомрачително добрия албум Broadcasting... (2007) и смазващото му продължение от 2010 година, за което споменах в предишния абзац.

Предполагам, че има хора, които се кефят повече на албумите с предишния вокалист, но именно с Neufeld като фронтмен Comeback Kid изглеждат съвсем завършено и точно този пич ги прави толкова интересни и значими в океана от хардкор групи.

Die Knowing е по-различен албум от предишните два, в които имаше доста повече мелодични пасажи и моменти не само като инструментали, но и като пеене. Настоящият е директен, около две идеи по-тежък и абсолютно безкомпромисен.

Вероятно причината се крие в новия китарист, вероятно не. Die Knowing удря с бавен и мощен груув в откриващата едноименна песен. Думата "скорост" обаче преобладава в албума. Бързите "съркъл пит" части логично са повече от бавните брейкдауни и това си личи в парчета като Wasted Arrows и Should Know Better. Друг характерен за хардкора елемент - хоровите вокали са изведени напред в няколко песни като финалната Sink In, а за тези, на които им липсва Scott Wade - бившият вокалист гостува във Full Swing.

Comeback Kid е една от най-важните хардкор групи за последните 15 години и Die Knowing е издание за ценителите на жанра. По подобие на едни други герои, възникнали като страничен проект - Bane (чакаме с тъга и нетърпение техния прощален албум), тези канадци отдавна са лигата на големите и неслучайно се заиграх с NHL в увода. Die Knowing е солиден, мачкащ и донякъде тривиален албум, но на кого му пука за последното определение? Със сигурност на живо песните вътре ще звучат още по-яко и се радвам, че ще се уверим в това на 9 юли, когато Comeback Kid ще разтърсят София.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни: Wasted Arrows   Should Know Better   Beyond   Unconditional   Sink In




сряда, 19 февруари 2014 г.

Ektomorf - Retribution


Artist: Ektomorf
Album: Retribution
Year: 2014
Label: AFM Records
Country: Hungary
Genre: Groove Metal, Thrash, (Nu Metal?)

Автор: Виктор 'ВИЧО' Балчиклиев

Изпитвам особено силни чувства към европейската метъл сцена. Ако трябва да се опиша с една дума, то най-вероятно ще е ‘европеист’, която в моят случай би означавала лице, което проявява особен интерес и привързаност към европейската история, култура и изкуство. Като резултат, винаги съм се стараел до голяма степен да отделям нужното внимание на европейските метъл/рок/пънк банди.

Дали заради някакъв криворазбран континентален шовинизъм или заради по-трудните условия за вадене на албум на Стария континент, има нещо в европейските групи, което американските нямат. Обичам новия британски метълкор, безкрайното богатство на скандинавския дет, мелодет и фолк, силните германски корени в индъстриъл, траш и метълкор, епизодичните, но винаги качествени появи на френски, италиански и испански банди.

Естествено, има я и източноевропейската метъл сцена с онази специфична суровост и недоволство, продиктувано от почти невъзможните условия за живот и историческа несправедливост. Не само в Европа, но като цяло не-Американските банди в повечето случаи нямат онази дразнеща звездоманщина и самочувствие, които често пречат на чисто музикалните качества.

Не ме разбирайте погрешно, Америка е дала и продължава да дава брилянтни имена в историята на музиката, имам стотици любими групи от Щатите, но на всички те им липсва нещо, което може да се чуе само из Европа. Все пак да си знаем корените.

Ektomorf е име, което сякаш винаги съм знаел, но никога не съм преслушвал – една от тези банди, за които знам, че съществуват и че са уважавано име, но не знам защо. Най-вероятно и сега щях да ги подмина, ако не беше съвместната им песен ‘Numb and Sick’ с Christian Machado от Ill Nino – факт, който леко подкопава всичко, за което до сега говорех и демонстрира завидно неуважение към една наистина добра унгарска банда, но пък поне служи за пример как точно действа добрия маркетинг.

Ektomorf са създадени във вече далечната 1993 в не толкова далечната Унгария. Нужни са им четири демо албума преди да издадат първия си студиен албум Kalyi Jag през 2000. И така до днес имат зад гърба си 9 албума, 1 EP, 1 акустичен, 1 лайв, множество фестивални участия, 17 клипа, както и настояща работа за AFM Records, към които небрежно принаделжат още Ill Nino, Fear Factory, Lordi, Ministry (да не изброявам бивши проекти).

Определяни са като groove, но този път няма да се впускам в обяснения за стила. Нека приемем, че groove е тип пост-траш, пост-Pantera поджанр, който се лепи на дразнещо много групи, но накратко събира бърза и агресивна музика. Слушам Retribution и в главата ми постоянно седи едно име – Soulfly. Приликите са твърде много, а дали това е добре, оставам на вас да прецените.

Реално Retribution е онзи тип директен, гневен и безкомпромисен метъл, без излишни провлачени сола, без експерименталност, без нелепи опити за мелодичност и емоционалност, без лигавщини, без електроника, без дъбстеп, без криворазбрана постмодернистична мешавица. Пускаш си ‘You Can’t Control Me’ и от първата секунда започва онова източноевропейско недоволство, което вече споменах. Всичко е наистина чудесно, но подобен тип албум винаги крие риска доста бързо да стане еднообразен и да омръзне, особено ако е девети пореден.

Из албума може да се чуе солидното влияние на Кавалера (в един блог някои ги беше определил cavaleracore) от добрите му години в Sepultura и Soulfly като особено силен паралел може да се направи с Prophecy от 2004. В ‘Who The Fuck Are You’ леко прозвучава SlipKnot, докато в останалите песни на моменти се усетят и елементи от старите Ill Nino (все пак Мачадо е в съседния офис...)

Сравненията с тези групи в никакъв случай не целят да омаловажат постиженията на Ektomorf. Retribution си е супер здрав албум със солидни траш корени и леки ню-метъл ала Soulfly и Nino елементи, който те изнася със всяко слушане, но бързо омръзва. Покрай цялата тресня се появява и ‘Collapsed Bridge’, които не се вписват особено в гнева, но пък внася леко разнообразие.

Съжалявам, че не съм чул Ektomorf по-рано, защото бандата си заслужава. Retribution е едно от поредните доказателства за качествата и приноса на европейската метъл сцена, което ви препоръчвам да чуете дори само от любопитство. Няма да съжалявате.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песниNumb And Sick   You Can’t Control Me   Who The Fuck Are You   Escape   Lost & Destroyed




петък, 14 февруари 2014 г.

Against Me! - Transgender Dysphoria Blues

Artist: Against Me!
Album: Transgender Dysphoria Blues
Year: 2014
Label: Total Treble Music
Country: USA
Genre: Punk Rock, Folk Punk, Alternative Rock
FACEBOOK

АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ

Има определени обстоятелства, които завинаги променят отношението ни към дадена група или определен изпълнител. Например, когато Rob Halford разкрива пред обществеността, че е гей, мнозина фенове на метъла и на Judas Priest в частност, са изпаднали в шок и са се отрекли от него. Предразсъдъците са лошо нещо, но напълно предвидимо човешко състояние. Вероятно "предадени" са се чувствали навремето и част от чернокожите фенове на Michael Jackson, когато в един момент са забелязали, че цветът на кожата му се е сменил. В крайна сметка тогава не е имало интернет и усещането, че Краля на попа е искал нарочно да стане бял, е витаело във въздуха.

И ако смъртта на Michael Jackson остави отворен въпроса дали той е посягал на дечица, съвсем наскоро пък Ian Watkins от групата Lostprophets бе осъден по N на брой обвинения в педофилия и други гадости. Ако изключим разни психопати със сходни сексуални наклонности, кой друг някога би си пуснал песен на тази група. Кое радио изобщо би пуснало в ефира се Last Train Home или кой да е от другите им хитове от преди 10-ина години?

Започвам този текст отдалеч, тъй като Transgender Dysphoria Blues е следствие от едни такива обстоятелства, които завинаги променят мирогледа ти към даден изпълнител. Аз никога не съм бил фен на Against Me! или поне не съм бил кой знае колко заинтригуван от старите им албуми.

Това е пънк група със сравнително нормален път на развитие. Дебютът им Reinventing Axl Rose (2002), издаден за No Idea Records, е достатъчна причина да бъдат привикани от Fat Mike (NOFX) и да пуснат два албума за Fat Wreck Chords, след което да подпишат с мейджър лейбъл като Sire и да станат толкова популярни в САЩ, че и майка ти да ги знае. И след няколко промени в състава, бандата отново да стане независима.

Дотук нищо кой знае колко фрапиращо, но някъде през май 2012 година светът научава, че идеологът и единствен постоянен член на Against Me! - Tom Gabel цял живот е бил трансполов и не можел повече да живее като мъж, поради което той тръгва по нелекия път да се превръща постепенно в жена, приемайки името Laura Jane Grace. Bummer, както казват в САЩ!

Шокиращата новина разтърси пънк обществеността, а както подчертах по-напред из текста, не всички хора са настроени добронамерено към различните. Като доказателство към това ще добавя, че след като Tom a.k.a. Laura съобщава това на другите членове на бандата, двама от тях наистина постъпват като "членове" и напускат.

Transgender Dysphoria Blues е замислен като концептуален албум, разказващ историята на транссексуална проститутка, още преди проблемите на новата жена да станат обществено достояние. И тогава сигурно това щеше да звучи като една прекрасна колекция от пънк/фолк/рок песни, но сега е нещо много повече.

Laura признава, че е имало възможност този албум да не види бял свят или поне не под името на Against Me!, но за щастие това не се случва. В групата пристигат барабанистът Atom Willard (свирил в The Offspring, Rocket From The Crypt, Angels & Airwaves и др.) и бившият басист на Refused - Inge Johannson, а на помощ за записите притичва и вездесъщият Fat Mike.

Чисто инструментално десетте парчета бележат връх в творчеството на бандата - перфектен баланс между композиране и аранжиране и между агресия и мелодия. В Osama Bin Laden As The Crucified Christ има чудовищно добри рифове, които все едно са изсвирени от Toni Iommi (Black Sabbath), а има и песни с на пръв поглед стандартни акордни прогресии като FUCKMYLIFE666, за които Mike Ness от Social Distortion би убил някого.

Текстовете в албума са едни от най-въздействащите, които някога съм чел. Тук наистина става дума за една човешка драма и всичко, което произтича от нея. Когато си транссексуален музикант и изпееш "You want them to notice / The ragged ends of your summer dress / You want them to see you / Like they see any other girl / They just see a faggot", няма как да не зададем въпроса - "Не виждаме ли всички точно това - един педал?" - нещо, което Laura много добре обяснява в The Lawrence Arms-кото парче Drinking With The Jocks.

Крайният резултат в Transgender Dysphoria Blues е смес от искрени отвращение и облекчение, които са съвсем ясно доловими в припева на финалното парче - "Black me out - I want to piss on the walls of your house". Но освен тези разнопосочни чувства този албум на Against Me! е и 100% музикална брилянтност, породена от безпардонност. На всичко това аз казвам ДА, 10 пъти ДА!

ОЦЕНКА: 10/10

Препоръчителни песни:  True Trans Revel  Osama Bin Laden As The Crucified Christ FUCKMYLIFE666  Paralytic States   Black Me Out


сряда, 12 февруари 2014 г.

Of Mice And Men - Restoring Force

Artist: Of Mice And Men
Album: Restoring Force
Year: 2014
Label: Rise
Country: United States
Genre: Metalcore, Atlernative Metal, Nu Metal

Автор: Виктор 'ВИЧО' Балчиклиев

Of Mice And Men са млада банда с огромни амбиции и все още ограничени възможности. Незнайно защо имат завидна репутация на „млади надежди”, разнасящи се по турнета с глуповото си име, което може и да е подходящо за новела на Стайнбек, но за банда е просто плод на налудната тенденция групите да се кръщават гръмко, загатвайки за богата обща култура и скрит дълбок смисъл, който обикновено липсва.

Основани са през 2009 от Austin Charlie след като напуска бившото си творение Attack! Attack! По принцип се водят метълкор, но последният (трети в дискографията им за четири години, похвално) Restoring Force на доста места е класифициран като метълкор/ню метъл – комбинация, която предизвиква огромна доза скептицизъм. Макар това да са може би двата най-успешни и популярни подразделения на метъла, сами по себе си са прекалено различни и дори противоположни.

Дълбоко в корените си, метълкорът и ню метълът използват взаимно изключващи се елементи, теми и изразни средства, които ги правят почти несъвместими (представете си албум, който се води хардкор/гръндж...просто не става). Истината е, че Restoring Force е наполовина метълкор, наполовина ню метъл, звучащ като леко нескопосан опит на Bring Me The Horizon, Papa Roach, Slipknot, Breaking Benjamin и Asking Alexandria да издадат общ албум.

В разни интервюта въпросният Остин Чарли споделя, че целта на албума е да е по-директен, агресивен, с рокенрол привкус, ориентиран повече към текстовете и рок/ню-метъл влияния. След което добавя, че звукът е като смесица на Meshuggah и Nickleback, което почти ме отказа да ги слушам. И признавам, преди не ги бях слушал и ако не беше Scraggled Music най-вероятно нямаше да го направя и този път.

Ще се опитам да не бъда толкова критичен, защото бандата все пак има амбиции и ги гони със завидна скорост и желание. Лошото е, че нямат характерен звук и нищо емблематично, което да ги отличи от хилядите подобни. Албумът е разнообразен в лошия смисъл на думата, тъй като оставя впечатление за група, която се лута между стилове и не може да намери мястото си. А не е да са лоши музиканти, пичовете зад Остин си забиват здраво.

Restoring Force почва доста силно. ‘Public Service Announcement’, ‘Bones Exposed’, ‘Glass Hearts’ и ‘Break Free’ са силната страна на албума и напомнят на добрите неща на Bring Me The Horizon (на моменти ‘напомнят’ прекалено много...) – бърз и агресивен модерен поп метълкор, който може да се появи дори в програмата на MTV и радиото. Разликата е, че с последния Sempiternal BMTH поставиха заявка за доста по-силно бъдеще, докато Of Mice And Men все още нямат онзи ударен звук, който да ги изстреля нагоре.

‘Feels Like Forever’,  ‘Would You Still Be There’ и ‘Identity Disorder’ от друга страна са си чисто Breaking Benjamin и Papa Roach хитчета, които не се вписват добре покрай останалите песни. ‘Another You’ също е дразнещо лирична алтърнатив метъл баладка от онзи тип, в който не разбираш дали пее жена или мъж (Earshot, anyone?). Разликата е, че и Benjamin и Papa Roach с доста усилие и труд си извоюваха места в историята на стила със специфичен звук и разпознаваеми елементи, които Of Mice and Men все още не са намерили.

Стигаме естествено и до песен като ‘You Make Me Sick’, чието клиширано заглавие трябва да присъства  в дискографията на всяка прохождаща банда, за да грабне малко от сърдитите ученици във физкултурния салон. И така си продължава мешавицата от стилове  и теми чак до последната ‘Space Enough To Glow’, която никак не помага на крайната оценка.

Проблемът в звука на групата идва и от факта, че вокалът не е впечатляващ - когато крещи, не е достатъчно силен и дълбок, а когато пее, клони към лигавене. Не съм запознат как е като сценично поведение и като фронтмен, но като добавим интервютата, които беше дал покрай албума и самочувствието, което демонстрира, не прави добро впечатление. Бандата може и да е известна и да трупа почитатели, но за мен все още не струва.

Реално нямам какво повече да добавя, не съм впечатлен. Ако през 2014 млада банда ще ми представя подобен албум, благодаря предварително, но не ми трябва, има повече от добри банди, които не спират да ме радват. Това, което Rising Force направи, беше да ме накара да си пусна отново Sempiternal, Infest, Phobia, Iowa, а не да ме запали по Of Mice And Men. Запомням бандата не с хубава музика, а с нелепо име, съжалявам.

ОЦЕНКА: 5/10


Препоръчителни песниPublic Service Announcement   Break Free   Bones Exposed   Glass Hearts