Brody Dalle - Diploid Love

Artist: Brody Dalle
Album: Diploid Love
Year: 2014
Label: Caroline International
Country: USA
Genre: Alternative Rock, Post-Grunge, Post-Punk, Shoegaze, Psychedelic Rock
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Аз съм от тези, които адмирират жените в рока, а и в други стилове като хип-хоп. И съм готов да ги защитавам от мъжкия шовинизъм, стига музиката им наистина да си струва. Зачеквайки темата обаче, трябва да призная, че винаги съм смятал, че Courtney Love няма да остави отпечатък на този свят като Courtney Love от Hole, а като Courtney Love - вдовицата, на която мнозина вменяват вина за самоубийството на Kurt Cobain. Нейните песни са окей, нейната банда е окей, но тя няма да бъде запомнена заради музиката ѝ, а заради връзката ѝ с един от най-обичаните музиканти от 90-те.

Но, хей, shit happens (лайно се случва?). Никой не е съвършен, особено кучките. Brody Dalle също е кучка, при това с главно "К". За нея имам интересен спомен от пред повече от 10 години - обедна емисия новини по телевизията, огромен фестивал (май беше Glastonbury), групата The Distillers, водена от "новата Courtney Love" - Brody (тогава все още) Armstrong. Казах си "Брей, щом bTV знаят за The Distillers, значи са станали супер известни".

Истината е, че нито нейната банда стана супер известна (поне не колкото Hole), нито пък музиката им бе чак толкова стойностна. Brody Dalle привлече повече внимание с развода си с Tim Armstrong (Rancid, The Transplants) и официализиране на новата ѝ връзка - с Josh Homme (Queens Of The Stone Age). Какво стана после? The Distillers се разпаднаха, Tim изля душата си с Fall Back Down, Queens Of The Stone Age издадоха куп велики албуми, а Brody Dalle направи нова банда Spinnerette (с кратък живот) и попя тук-там, включително и в няколко песни на бандата на новия си съпруг.

Diploid Love е първи солов албум на Brody и предвид първия сингъл от него Meet The Foetus/Oh The Joy, очакванията ми към него бяха високи. Горе-долу, когато излезе парчето, тъкмо наваксвах със сериала Terminator: The Sarah Connor Chronicles, в който участва Shirley Manson от Garbage. Нейните беквокали в Meet The Foetus/Oh The Joy са невероятно обсебващи, а самият инструментал е в най-добрите традиции на Queens Of The Stone Age. Shirley не е много добра актриса, но като рок певица просто гази, а в записа имаме и пеене трета жена - Emily Kokal от инди бандата Warpaint, което прави лудницата пълна.

За мое съжаление обаче, това си остава най-доброто парче в Diploid Love. Албумът звучи в най-добрия случай като b-sides на QOTSA, само че с женски вокали. Влиянието на Josh върху музиката на Brody е осезаемо. Също както навремето The Distillers обираха част от фенбазата на Rancid, с този албум сякаш целта е да не се изпуска парата от миналогодишния албум на Queens Of The Stone Age - ...Like Clockwork.

Първата песен от албума Rat Race е скучна и безинтересна, за сметка на следващата Underworld, която е единствената песен, която отговаря на класата на пилотния сингъл. Включването на бебешките гласчета на децата на Brody и Josh в Massive Attack-ското и ужасно протяжно I Don't Need Your Love изглежда неуспешно като експеримент, а присъдата ми за Dressed In Dreams и Carry On е просто пълнеж.

За щастие Blood In Gutters и Parties For Prostitutes - финалните две парчета спасяват албума от тотален провал и заличават лошото впечатление от Diploid Love. Албумът има своя лек чар, има своите силни моменти, но няма да остане важен отпечатък за бъдещето. Да смесваш песни, вдъхновени от семейството и родилните мъки/радости е интересно и затрогващо, но не е непременно форма на гениалност.

С две думи за Diploid Love - средна работа.

ОЦЕНКА: 6/10

Препоръчителни песни: Underworld   Meet The Foetus/Oh The Joy   Blood In Gutters   Parties For Prostitutes



Коментари

Популярни публикации