Pennywise - Yesterdays (Илиян)

Artist: Pennywise
Album: Yesterdays
Year: 2014
Label: Epitaph Records
Country: USA
Genre: Punk Rock, Skatepunk, Alternative Rock, Hardcore Punk
FACEBOOK

Автор: ИЛИЯН ИВАНОВ

Мога да говоря/пиша за Pennywise с часове без да ми писне. Това е една от бандите, които са дефинирали ценностната ми система, дали са ми ценни уроци с посланията в песните и винаги са звучали искрено в това, което правят.

Така, както слагам оценки в своите ревюта - от 1 до 10 - почти всеки един от албумите на Pennywise е между 8 и 10, като може би си само From The Ashes го слагам по-ниско, както и All Or Nothing, който бе записан с вокалиста на Ignite - Zoli Teglas (ако искате да прочетете един от първите ми опити за рецензия - цъкни тук).

През 2014 година обаче бандата е в своя обичаен състав - с Jim Lindberg зад микрофона и се завръща към корените си. Не че някога Pennywise са напускали своята зона - техните албуми звучат почти идентично - бързо, стегнато, ядосано, едновременно мелодично и тежко, напълно в традициите на калифорнийския пънк рок. От тях не можеш да очакваш да запишат Time Of Your Life или Boulevard Of Broken Dreams. Нито пък да правят шегаджийски песнички като NOFX или хитове в духа на Original Prankster и Pretty Fly (For A White Guy).

Преди да почна да пиша текста, гледах отново филма One Nine Nine Four, документирал цялата предистория и последвалата експлозия на пънк рока през 1994 година. Това е годината, която разделя поколенията, които слушат тази музика. Преди 1994 това е било локално ъндърграунд движение в най-готиния щат в Америка, а след това се появяваме всички ние, които харесваме тази музика - от Филипините до България.

Smash, Dookie, Let's Go!, Punk In Drublic, Stranger Than Fiction.... Всички тези албуми излизат тогава и се явяват времевата граница, както християните броят преди и след Христа. About Time на Pennywise излиза през 1995 година и макар да не постига огромен комерсиален успех, затвърждава няколко години на всеотдайност и тежки турнета с почти никаква финансова изгода.

Всъщност Pennywise са могли да бъдат и далеч по-популярни в световен мащаб, ако не е било самоубийството на басиста Jason Thirsk през 1996 година. Бандата продължава и без него, като всеки техен концерт е трибют към техния другар и това потвърждавам от личното ми преживяване в клуб Plush в Джаксънвил през 2008 (дотогава не знаех, че абсолютно всяко тяхно шоу приключва с Bro Hymn).

Yesterdays е албум на Pennywise от 2014 година, но той включва главно материал отпреди 20 и повече лета - въображаемата времева граница, която сложих. Това е колекция от (предимно) неиздавани досега песни и улавя духа на групата преди изобщо да се стигне до рок радио хитове като Alien, Fuck Auhtority и The Western World.

"Старо, но златно" е подходящо клише за Yesterdays, който освен, че е състаен от парчета от "вчерашните дни" разказват и за още едни още по-отминали времена - "Sometimes I think of you / And all the fun things we used to do / And when I think of the past / Seems like it went by too fast", както се пее в първия куплет на ретроспективния финал I Can Remember.

Изобщо Pennywise винаги са знаели как да оценяват "времето" като единица за измерване на човешките животи и потъването в спомени с този албум и неговата страхотна обложка го доказват. Две от песните вече бяха познати на феновете - Slow Down (бонус трак от Unknown Road) и No Way Out (от първото им EP - A Word From the Wise ), но с нова енергия те добиват един по-различен смисъл през 2014 година.

Без да е перфектен, Yesterdays е най-искреният и най-вълнуващ албум, който Pennywise можеха да издадат сега. Това е все едно сега The Offspring и Green Day да запишат нещо като Ignition и Kerplunk. След края на 11-те парчета има и една репетиция на бандата (с Jason Thirsk) от 1989 година. Интересно е да се чуе просто от любопитство. А това преди репетицията да се слуша и заради носталгията по младините.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни:   What You Deserve   Noise Pollution   Violence Never Ending    Slow Down    I Can Remember



Коментари

Популярни публикации