Pennywise - Yesterdays (Вичо)

Artist: Pennywise

Album: Yesterdays

Year: 2014

Label: Epitaph Records

Country: United States

Genre: Punk Rock, Skate Punk

 FACEBOOK

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев

“Can we go back to those days / When everything was simple then / And nothing could ever change / Can we go back to those days / We didn't have a care at all / I wish I could remain / Back in yesterdays”. Повечето от вас веднага ще разпознаят припева на онзи приятна ‘Yesterdays’ от иначе не толкова сполучливия From The Ashes (2003). Групата, естествено, е Pennywise, и, съдейки по последния им албум, отговорът на въпроса по-горе (бел. ред. - Can we go back to those days?) е "Да".

С наскоро излезлият Yesterdays калифорнийската пънк рок банда успява да върне първо себе си, а след това и многобройните си фенове по света към онези славни и безгрижни дни от носталгичното минало – за едни ранно детство, за други труден пубертет; дните в зората на тази нова вълна пънк рок/скейт пънк; дните на ‘Genocide’, ‘Basket Case’, ‘Linoleum’; дните, когато Jason Thirsk все още беше жив.

Албумът общо взето е компилация от неиздавани песни и демо записи, повечето композирани от Jason и никога не намерили място в дискографията на Pennywise (с изключение на 'No Way Out' и 'Slow Down', които сериозните фенове със сигурност разпознават). Yesterdays бележи и завръщането на Jim Lindberg в бандата, а също така излиза и непосредствено след като миналата година Pennywise отпразнуваха 25-ата си годишнина.

Като резултат, албумът е искрен, емоционален, носталгичен, непретенциозен, но в същото време звучи като всеки друг Pennywise – директен, бърз, неспирен, композиран на тънката линия между мелодичност и агресивност. Yesterdays носи духът на старото и изразните средства на 90-те, но преработени и презаписани, така че да звучат актуално и през 2014.

Признавам си, че пънк рокът не ми е най-любим стил и обикновено избягвам да ревюирам банди, с които не съм достатъчно запознат. Всичко обаче тръгва от моя първи клас (’98-’99, примерно), когато случайно ми попадна Americana – един албум, който ми показа що е то истинска музика и какво може да се прави с китари и барабани.

The Offspring завинаги останаха незаменимо любима моя група и предизвикаха значителен интерес към пънк рок, който впоследствие ме сблъска с различни банди и албуми. Без да съм голям фен, по-късно открих Pennywise, които веднага ме запалиха с по-мелодик хардкор песните им. Оттам и се заслушах основно в по-новите им албуми и старите неща останаха незабелязани (лесно поправимо).

По тази причина ще избягам каквито и да е рецензии на песните в Yesterdays. Това, което ме вълнува е очевидната доза емоционалност, детска наивност и директност, с които е продуциран албума - от записите, през дизайна на обложката, до страхотния клип на 'Violence Never Ending'. Макар All Or Nothing (2012) да беше един доста приличен албум, така и не успях да възприема Pennywise без Lindberg и неговото завръщане само засилва позитивизма покрай Yesterdays.

Отново ще споменем и Jason Thirsk, чието самоубийство пренаписва и все още влияе на историята и развитието на бандата. След всички tribute албуми и турнета, идеята да презапишеш композирани от него парчета е гениална, вълнуваща и много на място. Тук споменаваме и този любопитен запис от репетиция от 1989, отново с Jason.

Стойността и значимостта на Yesterdays е преди всичко в носталгията, с която са пропити всички единадесет песни. Трудно може да се каже нещо лошо за подобен албум, както е и ненужно да се поставя оценка на подобна идея. Без значение дали песните ви харесват или не, Yesterdays със сигурност ще събуди отдавна забравени спомени и моменти от „those days when everything was simple then and nothing could ever change”.

ОЦЕНКА: 8/10 (символична)

Препоръчителни песни:  Violence Never Ending   Am Oi!   No Way Out   Slow Down   What You Deserve