Rise Against - The Black Market (Илиян)


Artist: Rise Against
Album: The Black Market
Year: 2014
Label: Geffen/Interscope
Country: USA
Genre: Punk Rock, Alternative Rock, Pop Punk
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Предговор: Имахме уговорка с другия автор в блога Вичо да направим двойни ревюта за този албум и за Yesterdays на Pennywise, но поради липса на достатъчно време, пускам само моята част. Все пак е възможно, той също да пусне своята гледна точка скоро!

В кариерите на някои групи се стига до определен момент, в който нещата просто се случват на самотек. Една от тези групи е Rise Against, които в началото на предишното десетилетие  издадоха много важните за пънк рока албуми Revolutions Per Minute и Siren Song On The Counter Culture.

Използвайки едновременно много ярост, гняв, емоция и отправяйки силни социални послания за равни права не само за хората, но и за животните, пичовете от Чикаго неусетно станаха мейнстрийм. Последвалите албуми The Sufferer & The Witness (2006) и Appeal To Reason (2008) регистрираха седемцифрени продажби в цял свят и ги наредиха сред най-популярните имена на съвременния рок.

Там някъде обаче Rise Against започнаха да губят от онзи младежки плам, с който стартираха своето музикално пътешествие, за сметка на осланянето на една безопасна творческа среда. Appeal To Reason маркира най-големия комерсиален успех и първите наченки на творческа криза, но вече с Endgame (2011) стана ясно, че музиката на бандата затъва в блатото на баналността.

Новият албум The Black Market трябваше да покажe дали Rise Against са готови да рискуват с връщане към хардкор корените си или ще продължат с изпитаната формула от мелодични радиофонични парчета с лесно запомнящи се припеви. За добро или за лошо Тим, Джо, Зак и Брендън са избрали да се придържат към рецептата за лесния успех.

The Great Die-Off открива албума със страховит китарен риф и продължава със смяна на бързо и бавно темпо, редуване на по-агресивни и по-лирични моменти и е една от най-силните песни в албума. Познатият вече хит сингъл I Don' Want To Be Here Anymore е ни повече, ни по-малко нещо, което групата ни предлага в последните си 3 албума - химново и каращо косъмчетата по ръцете да настръхват парче, което американските радиостанции ще обожават.

След това обаче Rise Against ни предлага Tragedy + Time - скучно, плоско и лесно забравимо. Ако може да перифразирам заглавието - песента е трагедия и загуба на време. Едноименната песен и следващата The Eco-Terrorist In Me са по-добри, но не и впечатляващи, а Sudden Life напомня малко на U2, което показва, че бандата отдавна се цели в още по-големи поп висини.

Във втората половина на албума е и сигурно най-силната композиция - A Beautiful Indifference, изненадващата с леко стоунърския риф Zero Visibility и симпатичната акустична People Live Here, която би се вписала чудесно в някой албум на Frank Turner или The Menzingers.

Methadone, Awake Too Long и Bridges съвсем спокойно могат да са остатъци от Endgame - имат всичко необходимо да бъдат радио хитове, но не и нужното да бъдат фенски фаворити, или поне така ги усещам аз.

Обобщено казано - бандата има вече ясно изразен модел на записване на албуми - няколко химна, няколко по-хардкор парчета, няколко поп/рок песни, една-две по-различни и една балада. Преди време изразих съмнение, че The Offspring се опитват да копират Rise Against, ала май сега е по-скоро обратното.

Текстовете остават в полето на политически некоректния тон и спазват принципите за социална ангажираност, само че не са достатъчно убедителни като в State Of The Union и Prayer Of The Refugee. Остава отворен въпросът дали Rise Against е същата кауза, каквато беше преди 10 и повече години...

ОЦЕНКА: 6/10

Препоръчителни песни:  The Great Die-Off    I Don't Want To Be Here Anymore   A Beautiful Indifference    Zero Visibility    People Live Here






Коментари

Популярни публикации