понеделник, 29 септември 2014 г.

Weezer - Everything Will Be Alright In The End



Artist: Weezer
Album: Everything Will Be Alright In The End
Year: 2014
Label: Republic
Country: USA
Genre: Alternative Rock, Power Pop, Pop Punk, Emo
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Майната ти, ако си очаквал нов The Blue Album или пък нов Pinkerton. Това просто няма как да стане. Изобщо - как може някой да издаде втора версия на свой класически албум? Просто няма такъв филм, защото животът е бил един през 1994 година и съвсем различен сега.

В много медии се прокараха мненията, че Weezer ще се завърнат към корените си в Everything Will Be Alright In The End и като доказателство бе приведен пилотният сингъл Back To The Shack. Текстът наистина говори за онази емблематична година, която у нас свързваме със световното по футбол в САЩ, но го прави по един саркастичен начин, с много самоирония, която е присъща само на великите банди.

Ривърс Куомо явно е слушал доста Propagandhi в последно време, защото отварящият риф на Back To The Shack e взет назаем от склада с рифове на Крис Хана. По-нататък парчето продължава в онова радиофонично и типично за Weezer бавно темпо, в което можеш да поклащаш спокойно глава и да вдигнеш пластмасовата си халба бира във въздуха, без да се притесняваш, че ще се появи някой хардкор тип, който ще те отнесе на концерта.

Финалната сюита от три песни - I. The Waste Land, II. Anonymous, III. Return To Ithaka - пък е нещо средно между Queen и мегаломанско звучащия American Idiot на Green Day, но в по-малък мащаб.

Изобщо в новия албум на Weezer има заемки, които си струват да си отбележат, но това едва ли е най-важното. Everything Will Be Alright In The End е точно това, което една от най-значимите имена в рок музиката на 90-те трябва да звучи през 2014 година. Да, има няколко песни, които звучат повече като пълнеж, отколкото като несъмнено великите Say It Ain't So или Tired Of Sex.

Пак ще кажа - майната ти, ако си очаквал нещо такова. Кой би могъл да повтори онзи дисторшън в припева на Say It Ain't So каращ косъмчетата по ръцете ти да настръхнат? Това е единствено по рода си.

Но в Everything Will Be Alright In The End можеш да намериш спокойно нови моменти, които да добавиш към емоционалната ти фонотека. Ако не вярваш - пробвай с Go Away, в което пее Бетани Косантино от Best Coast. Женски вокали и тези на Ривърс сътворяват красива звукова картина, а подобно е положението и във Foolish Father.

Ако има нещо, заради което тази банда никога няма да загуби чара си, е да превърне най-минорният текст на света - "Ain't got nobody to love me, ain't got nobody to kiss and hug me / I'm living all alone, nobody at home, it's hard to fall asleep, I really start to freak" - в нещо, което може да си припяваш с приповдигнат тон. Няма нищо случайно, просто Weezer са велики толкова, колкото 90% от любимите ти групи никога няма да са. Ясно ли е?

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песниAin't Got Nobody    Back To The Shack   Lonely Girl  Go Away  Foolish Father




събота, 27 септември 2014 г.

Eluveitie - Origins


Artist: Eluveitie
Album: Origins
Year: 2014
Label: Nuclear Blast
Country: Switzerland
Genre: Folk Metal, Celtic Metal, Melodic Death Metal, Pagan Metal

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев
  
   Eluveitie са симпатична банда от Цюрих, Швейцария. Свирят фолк/келтски метъл с тежка основа, богата музикалност и красива украса от цигулки, гадулки, флейти, ирландско бузуки и гайди. Origins e техният шести студиен албум в тяхната дванадесет годишна история, който излиза четири години след страхотния четвърти Everything Remains (As It Never Was) (2010), заради който почнах да следя групата.

   По традиция фолк метълът използва богат арсенал от музикални инструменти и ритми, характерни за народите от Северна и Централна Европа. Темите и текстовете в албумите обикновено циркулират покрай фолклор, митове, древни легенди, фентъзи романи (Толкин е особено голям любимец) или история и култура на варварските племена.

   При Eluveitie и особено в този Origins, основната концепция се върти около легендарни личности и исторически събития в богатата култура на келтите (в частност тези в Галия). Ако не сте големи фенове на историята, обаче, не подценявайте бандата, защото стабилната дет/мелодет основа е достойна за всяка друга „сериозна” банда от Европа.

   Швейцарците са изключително добри музиканти и в Origins демонстрират едно особено впечатляващо сработване и разбирателство. Композицията и аранжиментът са от много висока класа, а финалният продукт е записан и мастериран изключително добре – нещо, което понякога е предизвикателство за банди с толкова много различни инструменти. Отличен шест както за музикантите, така и за целия екип на Nuclear Blast, отговорен за Origins, тук изненади няма.

   Фолк метълът определено не е музика за всеки ден и повод, но в точното настроение и кондиция може да се превърна в перфектния саундтрак на забързан ден, меланхоличен следобед или пиянска вечеринка. Музиката е богата и интересна, метълът в основата е безкомпромисен и бърз, и всичко в комбинацията на епични вокали и разнообразни теми може само да разчовърка въображението ви.

   За разлика от пиянски шайки като Korpiklaani (Финландия) и Alestorm (Шотландия), Eluveitie са значително по-сериозна банда, която обръща много голямо внимание на дет и мелодик дет елементите в музиката си. Макар основно да се пее на английски, ‘Celtos’ и ‘Carry The Torch’ претендират да са на келтски и придават особена автентиченост на албума.

   В бандата се подвизава симпатичната Anna Murphy като втори вокал и майстор на така наречения струнен инструмент “hurdy gurdy”. За разлика от страхотния музикален и вокален акомпанимент във всички останали песни, ‘The Call Of The Mountain’ е поверен изцяло на нея и като резултат това е най-слабата, пазарно-ориентирана и откровено наивна на фона на целия албум песен. Което пък само потвърждава теорията ми за тотално ненужните чисто женски вокали в метъла, но това е друга тема.

   За щастие във вторият сингъл ‘King вокалите отново са поети от създателя на бандата, страхотн фронтмен и мощен глас Chrigel Glanzmann. Песента е възхвала на митична фигура в келтската история и фолклор – легендарния крал Амбикат от Галия, и представя Origins в неговата истинска същост – с цялата му бързина, тежест, музикалност, инструменталност и епичност. Да не говорим и за феноменталното соло накрая, абсолютно бижу.

   Към ‘King’ добавяме и внушителнитеFrom Darkness’ и ‘The Day Of Strife’ – ако и тази комбина не ви грабне, то фолк метълът не е за вас. Ако пък ви хареса, то почвайте да се ровите в дискографията на Eluveitie. Origins е просто поредното бижу в нея, което само утвърждава групата като едни от лидерите на може би последния основно европейски жанр, редом до дебили като Korpiklaani, Alestorm, Flinntrol и т.н.


ОЦЕНКА: 8/10


Препоръчителни песниKing    From Darkness   The Day Of Strife   Celtos   Carry The Torch   


сряда, 10 септември 2014 г.

Lagwagon - дисекция на дискографията


След 9 години пауза Lagwagon ще издадат нов албум, който ако съдим от тийзърите, ще е величествен. Още помня в MySpace как на профила на бандата имаше следното стилово описание: Punk/Metal/Metal. PUNK/METAL/METAL - How cool is that?

Докато чакаме предстоящия Hang! (датата е 25 октомври), нека прегледаме набързо дискографията на тези титани от Калифорния.

Duh (1992)

Две десетилетия по-късно Джоуи Кейп признава, че дебютът на бандата е бил записан и миксиран само за 4 дни. Продуцент е Fat Mike от NOFX, а това е едно от първите издания за лейбъла Fat Wreck Chords. Duh постига солиден ъндърграунд успех, залагайки на много хеви метъл рифове и стил на свирене, който някои наричат stop'n'go заради барабаниста Дерик Плърд. Lagwagon поставят солидна основа, а в този албум са някои от най-обичаните от феновете им песни - Angry Days, Tragic Vision, Beer Goggles и кавъра на Bad Moong Rising на Creedence Clearwater Revival.
ОЦЕНКА: 8/10

Thrashed (1994)
Вторият албум на Lagwagon излиза, когато пънк рокът е започнал да става мейнстрийм. Thrashed не достига седемцифрени продажби, макар според Fat Mike изданията на лейбъла му от онзи период ('93-'94) да реализират между 200 и 300 хиляди копия. С този албум Lagwagon надграждат много след Duh. В лирическо отношение Джоуи Кейп показва много повече зрялост и сериозност (Island of Shame, Rust), въпреки че хуморът също е запазен (Stokin' the Neighbors, Going South). Вокалите му също са на по-високо ниво, а инструменталите стават все по-изчистени, с технични китарни рифове, разчупени и вибриращи бас линии и марковото свирене на барабани на Дерик. Thrashed е абсолютна класика и неслучайно е включен в топ 10 на любимите ми албуми за всички времена.
ОЦЕНКА: 10/10

Hoss (1995)
Третия албум на бандата излиза 23 месеца след Thrashed и бележи край на една ера. Lagwagon претърпяват една ушевадна промяна, залагайки на далеч по-мелодичен поп пънк саунд, отколкото на метъл рифове и скорострелни сола, а изненадите включват неравноделни бийтове в парчета като Move the Car. Hoss е (р)еволюционен както за бандата, така и за стила. С песни като Sleep, Sick, Razor Burn и Violins - Lagwagon полагат стандарти, които не могат да бъдат застигнати от нито една поп пънк банда на нашето съвремие. Една дума за Hoss - ШЕДЬОВЪР!
ОЦЕНКА: 10/10

Double Plaidinum (1997)
След Hoss в Lagwagon настъпват промени, тъй като единият китарист Шон Дюи и барабанистът Дерик напускат. Със сигурност това оказва влияние върху групата, тъй като Double Plaidinum определено е на по-ниско ниво от предходните два албума. Това, което трябва да се знае, че новият барабанист Дейв Рон (R.K.L и по-късно в Me First and The Gimme Gimmes и освен това лирически герой в Stokin' the Neighbors) е любимият ми пънк барабанист изобщо и той се справя по перфектен начин с това да замести Дерик, а заглавието е закачка с всички групи, които се фукат със своите платинени и мултиплатинени продажби. Повечето от песните обаче не са на нивото на тези от Hoss, макар някои като Choke и Alien8 да са фен фаворити и имат трайно присъствие в концертните сет листи на Lagwagon.
ОЦЕНКА: 7/10

Let's Talk About Feelings (1998)
До известна степен Let's Talk About Feelings е на нивото на предходния албум - стилизирано издържан, но без творческо надграждане, въпреки отделни композиции. Всъщност доста хора, които са изпуснали албумите на бандата от първата половина на 90-те научават за Lagwagon заради една от песните тук - May 16, която е включена в саундтрака на играта Tony Hawk's Pro Skater 2. Няма да крия, че това една от най-любимите ми песни на групата, чието послание е обяснявано вече от Джоуи Кейп (става дума за край на дългогодишно приятелство), но е толкова добре прикрито, че може да се тълкува по доста различни начини. Let's Talk About Feelings е симпатичен и приятен албум, но не и разтърсващ.
ОЦЕНКА: 7,5/10

Let's Talk About Leftovers (2000)
Никога не съм бил фен на компилациите с неиздавани песни. Тук имаме цели 25 песни, плюс няколко скрити и няма как да се получи нещо кохерентно. Разбира се, има и няколко страхотни попадения като Wind In Your Sails, Allison's Disease и Brodeo, кавърите на No One Like You на Scorpions и великолепната Want на Jawbreaker. Като цялостно издание обаче е трудно да му се даде правдива оценка, тъй като е ясно защо бандите издават някои песни чак в подобни издания - просто защото преди да смятали за недостатъчно добри.
ОЦЕНКА: 6/10

Blaze (2003)
Blaze може да се нарече голямото завръщане на Lagwagon. Бандата събира разхвърляни парчета мозайка от Thrashed, Hoss и Let's Talk About Feelings и ги подрежда в един нов унисон. Групата запазва марковите си китарни рифове и сола с уа-педал, темпото на песните постоянно се променя, много често неочаквано, а Джоуи Кейп намира перфектния начин да се шегува с възрастта си в песни като Falling Apart. До известна степен именно Blaze е албумът, с който Lagwagon успяват да съчетаят своите различни дирекции, без това го прави да звучи разнородно.
ОЦЕНКА: 9/10

Live In A Dive (2005)
Lagwagon се оказва седмата банда от каталога на Fat Wreck Chords, която се включва в концертните серии на лейбъла - Live In Dive. Като всеки един пънк албум, най-лошото за нас като слушатели, е, че не сме били там. Иначе е ясно - Lagwagon се справят безупречно, свирят няколко неиздавани песни, куп класики и вероятно са размазали щастливците, присъствали на записа.
ОЦЕНКА: 8,5/10


Resolve (2005)
Дерик Плърд, който напуска бандата след Hoss, продължава да работи с Джоуи Кейп по странични проекти като Bad Astronaut, се самоубива през април 2005 година, заради проблеми с психическото здраве. Почти веднага след това Lagwagon записват албум, който е техният Full Circle. Resolve е тъжна и мрачна ода за изгубен завинаги другар, а песни като Heartbreaking Music, Infectious и Sad Astronaut не биха били разбрани, ако човек не е наясно с тъжния край на Дерик. Искреността в думите на Джоуи на моменти е твърде болезнена и това се усеща и в начина му на пеене.
ОЦЕНКА: 9,5/10

I Think My Older Brother Used to Listen to Lagwagon EP (2008)
Няма какво да се лъжем - какво заглавие само! Това EP съ 7 песни е ни повече, ни по-малко в стилистиката на Blaze и е също толкова добро. Песни като B-Side и Memoirs And Landmines показват, че Lagwagon винаги са в отлична форма. Това се оказва и последният студиен запис на групата до анонсирането на предстоящия албум Hang!.
ОЦЕНКА: 8/10

Putting Music In Its Place (BOX SET, 2011)
Тук няма да поставям оценка, защото не мисля, че е нужда. Винаги съм обожавал този артуърк (виж най-отгоре) и смятам, че това е ясно доказателство колко е добро чувството за хумор на Lagwagon. Ремастерираните албуми са окей, макар че не лично за мен по-важното тук са акустичните версии на песни като Angry Days и May 16, които са изключително красиви, а просто от любопитство е интересно да се чуят и разни демота на други класики.

понеделник, 8 септември 2014 г.

In Flames - Siren Charms


Artist: In Flames
Album: Siren Charms
Year: 2014
Label: Sony
Country: Sweden
Genre: In Flames, Melodic Metal, Alternative Metal, Melodic Death Metal

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев
  
   Публикувам това ревю с ясното съзнание, че загърбвам всякакви принципи и опити да бъда максимално обективен. In Flames не само са едни от най-големите ми любимци, а и може би една от най-влиятелните метъл банди през последните десетилетия. Въобще не преувеличавам, приносът на In Flames за развитието на тежката музика, особено в Европа, е колосален, и може лесно да се измери във внушителни 24 години и 11 студийни албума.

   Започвам директно с проблема покрай последния им албум Siren Charms – огромна част от фенове и критици открито го охулиха, защото не е достатъчно тежък като за In Flames, при това съдейки само по синглите. Сама по себе си тежестта първо е много относителна характеристика и, второ, никога не е била определяща за качество и сила на един албум. Наричайки един метъл албум слаб заради по-“лек” звук е ограничен възглед, който демонстрира единствено плашещо ниска музикална култура и пещерни идеали.

   През 2014, когато музикалния пазар е засипан от буквално стотици хиляди банди във всевъзможни стилове и от всякакви държави, могат да се намерят от екстремни до по-екстремни групи. Ако търсите тежест, знаете къде да търсите. Да, In Flames винаги са били запазена марка за стабилен мелодет, но от поне десет години посоката им на развитие е доста по-различна и логично стига и до Siren Charms.

   Били леки за мелодик дет банда. Ама нека не забравяме, че In Flames са едни от създателите на този жанр и благодарение на тях знаем що е то. Заедно с At The Gates и Dark Tranquillity (по-късно и Soilwork) пичовете утвърждават определен тип метъл и цяла субкултура, базирана в Гьотебург, Швеция, която впоследствие повежда стотици млади банди след себе си. И ако другите групи постепенно изчезват или западат, In Flames не спират и за миг.

   Първо показаха какво е то мелодичния дет метъл. След това с всеки следващ албум демонстрираха в какви посоки може да се развие този стил. След 2000 отново те бяха тези, които намериха начин да съхранят жанра, обогатявайки го с модерни изразни средства, така че да го спасят от западане и наивен идеализъм. In Flames се превърнаха в дефиниция.

   Те бяха тези, които показаха как една метъл банда може да е стабилна и брилянтна, без да се носят маски и гримове, без снимки по гробища, без текстове за смърт, дракони или Скандинавски легенди. Дори за миг In Flames не бяха комерсиални – първо жанрът не го предпоставя и второ – американския пазар така и не се отвори за тях, така че обвиненията, че са комерс са комични по простата причина, че In Flames ефирно време няма да видят.

   Още в Reroute to Remain (2002) демонстрира една по-различна насока от предните им албуми, която впоследствие беше развита в Soundtrack To Your Escape (2004) и особено в Come Clarity (2006, един от най-големите им албуми). Да се реве за загубата на едно звучене, което е загърбено от бандата от повече от 10 години също е необяснимо за мен. Siren Charms е логичното продължение на поредица от албуми и музикално развитие.

   Има го моментът с напускането на Jesper Stromblad, който е боготворен и наричиан от много хора „бащата на мелодичния дет”. Неговото отсъствие от 2010 насам определено оказва някакво влиание, но Sounds Of A Playground Fading (2011) и сега Siren Charms доказват, че втората китара (и бивш барабанист до 1999) Bjorn Gelotte също има огромен принос за създаването на типичния In Flames звук и тяхното музикално наследство.

   Интересно е, че критиците ги обвиняват, че са си загубили въпросния характерния звук. И все пак едва ли има фен, който може да обърка кой стои зад всяка една от песните в Siren Charms. Няма кой да обърка специфичния глас на Anders Friden, начинът на свирене на барабанистта Daniel Svensson, рифовете и уникалните мелодии на Bjorn, композиции и аранжимент. Нека не си говорим глупости, защото Siren Charms е толкова In Flames албум, колкото Come Clarity или дори Clayman (2000).

   Пък и да се върнем към тежестта. В албума си има песни като ‘Everything’s Gone’ и ‘When The World Explodes’ да ви напомнят кои точно са In Flames. Siren Charms е един много по-мелодичен, експериментален, може би прогресив (не помня някой да е хулил Mastodon, които не са постигнали и половината на In Flames, без да ги сравнявам), дори алтърнатив албум, с по-голяма доза емоционалност и романтика, граничеща с дуум наклонностите на банди като Opeth и Katatonia (може би е показателно и че In Flames тръгват на турне точно с Opeth).

   Не на последно място, разнообразието в идеите, текстовете и мелодиите във всяка песен в Siren Charms трябва да са достатъчни да впечатлят и най-големия критик. Ако продължавате да сте с манталитета на средностатистическия потен пого мьетал, по-добре не си правете труда да го слушате. Факт е, че официалните сингли ‘Rusted Nails’ и ‘Through Oblivion’ далеч не са най-силните песни в албума и очаквано предизвикаха дори моето недоволство, но само едно слушане на целия албум веднага ме убеди колко точно прекрасна е концепцията и реализирането на Siren Charms. Класата си е вечна.


П.П. – Ще прощавате, че ревюто излезе толкова дълго и се превърна в една апология на In Flames – това не е обичайна практика за блога.

П.П. 2 – Какво по-удачно име от Siren Charms за подобна музика – мистериозна, пленителна, чаровна.


ОЦЕНКА: 9/10


Препоръчителни песниDead Eyes    Paralyzed   Everything’s Gone   When The World Explodes   With Eyes Wide Open   Filtered Truth


петък, 5 септември 2014 г.

Godsmack - 1000hp


Artist: Godsmack
Album: 1000hp
Year: 2014
Label: Universal / Republic / Spinefarm
Country: United States
Genre: Heavy Metal, Alternative Metal, Hard Rock

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев
  
Time to rewind
Back to 1995 when we were nothing
Walking through the streets of Boston no one listening
No one caring about the empty rooms we played
Until they all showed up one for one day
Then we took the stage and everything changed

   Така започва отварящата песен и първи сингъл ‘1000hp(hp = horsepower, да не се чудите) от новия шести албум на всеобщите хеви метъл любимци Godsmack. С нескрито самодоволство Godsmack е поредната банда, която с натрупан опит, утвърден имидж, изграден стил, завидна фен база и солидна дискография, поглежда назад към онези трудни първи крачки и вярната публика, съпътствала ги плътно през годините.

   Всички знаем кои са Godsmack и за какво се борят. С достатъчно труд и упоритост бандата си създаде име, разпознавано и харесвано във всяко кътче на света. Без значение с какво се занимавате и каква музика слушате, няма как да не знаете хитове като ‘I Stand Alone’ (песента от оня филм със Скалата и ония скорпиони, както е по-известна в далечните кътове на родината) и ‘Awake’.

   След албуми като Awake (2000) и Faceless (2003) някои критици си позволиха да наричат Godsmack “новите Metallica”. Без да имам мнение по въпроса, без да искам да възхваля Godsmack или да принизя Metallica, прилики могат – не толкова в музика и стил, колкото в имидж, поведение, значимост, принос и т.н. Което пък е колкото плюс, толкова и минус.

   Някъде из годините спрях да следя Godsmack не поради конкретна причина, а защото след IV (2006) леко ми доскучаха. Като всеки ясно дефиниран и утвърден стил, хеви метълът също крие риск групите да затънат в еднообразие. Пуснах си новия 1000hp с ясната идея какво да очаквам и реално няма и грам изненада.

   Четох няколко ревюта, пълни с критики как албумът не е от класата на Faceless и определено не съм съгласен по простата причина, че не може да извадиш един албум от контекста на времето просто ей така и да го сравниш с нещо, появило се 10 години по-късно. Ако 1000hp беше излязал през 2003 най-вероятно щеше да предизвика същата еуфория.

   Споменатото отварящо парче 1000hpи любимата ми ‘I Don’t Belong’ са заредени с онази първична енергия, замаскирана ярост и хеви метъл непоколебимост, които се превърна в запазена марка на Godsmack. ‘Something Different’ пък загатва за онази прикрита романтична мелодичност на харизматичния фронтмен Съли Ерна, заради който девойките обикновено се подмокрят и узупрират предните редици по фестивалите.

   За да са доволни всички фенове, ‘Turning Into Stone’ е намигване към онези по-акустични и екзотични „tribal” парчета като класиките Voodoo’ и ‘Serenity’. Няма какво да си кривим душата, 1000hp си е класен албум, който би се въртял по всяка една радиостанция и който тепърва ще пълни концертни зали и телевизионния ефир.

   Нещо, което така и не харесах в Godsmack e цялата хеви метъл стереотипност, която лъха от дискографията им. От текстовете до имиджа на Съли и компания, всичко напомня за клиширан Тексаски рокер. Лееща се бира, мириз на бензин, разголени девойки с кожени дрехи, разкъсани дънкови якета, пърпорещ Харли, рунтави коси и бради, парещото слънце на средните Щати, Американската моторна хеви идеология отдавна се изтърка и не е по вкуса ми праз 2014 (нищо против бирата и девойките).

   Ако се абстрахирате от баналността и еднобразието, 1000hp е един приятен, лесно смилаем, предвидим и смея да кажа силен албум на една банда, която няма нужда от представяне и няма навика да разочарова. Дали конските сили са 1000 е под въпрос, но албумът доказва, че Godsmack все още имат достатъчно мощност в двигателя.


ОЦЕНКА: 7/10


Препоръчителни песни1000hp    I Don’t Belong   Something Different   Living In The Grey   Turning Into Stone

сряда, 3 септември 2014 г.

Ill Nino - Till Death, La Familia


Artist: Ill Niño
Album: Till Death La Familia
Year: 2014
Label: Victoria
Country: United States
Genre: Alternative Metal, Melodic Metalcore, Nu Metal, Latin Metal

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев
  
   Пускам си Till Death, La Familia пак, и пак, и пак, и продължавам да не съм сигурен какво ми е мнението. Има албуми, които те грабват още от първото слушане, има и такива, които те отказват от първата песен. TDLF e от онзи трети тип, за който ти трябват двадесет слушания, за да ти хареса. И обикновено ти омръзва завинаги след това.

   Иначе Ill Nino са ми големи любимци и, предполагам, не само на мен. През последното десетилетие се утвърдиха като една от най-постоянните и стабилни алтърнатив метъл банди. През годините създателите и основни лица на бандата – Dave Chavarri (барабани) и Christian Machado (вокал) успяха да съхранят онази оригинална идея и енергия, която моментално грабна феновете по света.

   Ill Nino имат изключително характерно звучене и много трудно могат да бъдат объркани. Постоянно комбинират ню/алтърнатив метъл с по-тежък метълкор, разнообразен от латиноамерикански привкус и много перкусии. Мачадо пък затвърди имиджа си на един от най-харизматичните и силни фронтмени в модерната тежка музика. До тук отличен.

   Няма как Ill Nino да не са всеобщи любимци след онези вече носталгични Revolution Revolucion (2001), Confession (2003) и One Nation Underground (2005) – едни страхотни албуми, след които имахме честта да видим латинската свита на Мачадо и в София. Последваха няколко колебливи години с откровено разочароващи албуми, преди през 2012 да се появи Epidemia.

   Epidemia постави доста въпроси относно бъдещето на Ill Nino. След няколкогодишен спад бандата се завърна с една смазваща енергия и сравнително втежнено звучене. Израстването на групата съвпадна почти перфектно с порастването и на по-голямата част от фен базата им. Въпреки много добрите впечатления, албумът не успя да ме убеди, че Ill Nino не са се изчерпали и, за жалост, Till Death, La Familia по-скоро ме кара да мисля, че са.

   Не, че албумът е лош. Напротив, много е готин. Иска ми се да не ги бях чувал никога и TDLF да е един дебютен албум на нова нечувана банда – най-вероятно щях да полудея. След дълги години слушане и вярно следене обаче Nino стават еднообразни и дори скучни. TDLF продължава започнатото от Epidemia с леко връщане назад към оригиналния стил на бандата – песните вътре съвсем спокойно могат да се разпределят по предните албуми.

   В сравнение с Enigma (2008) и Dead New World (2010) TDLF е наистина страхотен. Започва изключително силно с напевното ‘Live Like There’s No Tomorrow и ударната ‘Not Alone In My Nightmare’, стига до по-хитовото и комерсиално парче ‘I’m Not The Enemy’ и продължава с ‘Blood Is Thicker Than Water’, която засяга темата за семейство, родова принадлежност и т.н. – нещо, което няма как да не се харесва на феновете им (характерно този тип латиноамерикански трайбъл метъл банди носят със себе си усещане за „племенно” обединение сред публиката си).

   И втората част на албума не отстъпва с насечената ‘World So Cold’, една от любимите ми ‘Dead Friends’ и резачката ‘Payaso’. За пореден път Nino са уцелили сравнително перфектен баланс между мелодичност, леки вокали, крещене, по-брутални части, брейкдауни, перкусии и всякакви орнаменти. До тук всичко звучи перфектно, но албумът просто издиша в малките детайли.

   Тексответе така или иначе никога не са им били силна страна, но в TDLF дразнят особено на моменти (сериозно, "The cops are banging on the front door / They want to burn me"...?!). Аранжиментът и цялостно композиране на повечето песни остава банален и клиширан, а по-интересните части сякаш вече сме ги чували някъде. И, не на последно място, струва ми се, че албумът можеше и да е продуциран и миксиран по-добре, за да се прикрият някои дреболии.

   Пускам си го и пак, и пак, и скоро ще спра не защото не ми харесва, а защото става скучен. Продължавам да се възхищавам на Ill Nino за енергията и постоянството (и като стил, и като състав). Макар никога да не достигнаха върховете на нито един жанр (може би от прекалено комбиниране), групата си остава една от наистина добрите модерни метъл банди, които периодично ни радват с нови албуми, пък дори и те да си приличат. Скептицизмът, породен от праволинейната им дискография, обаче, си остава.

ОЦЕНКА: 7.5/10


Препоръчителни песниLive Like There’s No Tomorrow    Not Alive In My Nightmare   Dead Friends  I’m Not The Enemy   Payaso


вторник, 2 септември 2014 г.

NOFX - Top 20 Songs

Трудно е обясниш на някого какво е NOFX. Да, на първо място те са група, но по-важното е, че те са институция в пънка, те са елитът в стила, важната граница, която разделя значимите послания от пошлата конвейрна музика.

За повече от 30 години NOFX имат сигурно над 350 песни, преживяват няколко рокади в състава си, изчистват почти първобитния си звук до марковия си непогрешим стил, който е вдъхновение за стотици други групи по света.

Ако изобщо забравим за The Decline - техният умопомрачително велик 18-минутен опус, нека разгледаме кои са 20-те им най-велики песни в пребогатата им дискография.

20. Theme From A NOFX Album (Pump Up The Valuum, 2000)
Горе-долу на половината време от кариерата им като като група досега, NOFX издават леко автобиографично парче, в което има много хумор, самоирония и пиянски истории. Кой е казал, че хората на(д) 30 години не могат да пият бира?
ключов момент от текста: My name is Fat Mike I'm obsessed with big lesbians, I've been a punk rocker for most of my life

19. Bleeding Heart Disease (Heavy Petting Zoo, 1996)
Heavy Petting Zoo е един от стабилните албуми на бандата от средата на 90-те, а това е вероятно най-силната песен от него. Bleeding Heart Disease разглежда едно популярно схващане, че парите ни правят щастливи, но това не е съвсем така, защото финансовото богатство ни отдалечава от нещата, които наистина имат значение в живота.
ключов момент от текста: Happiness was killed we watched it bleed, some say it died from hate, some say from bleeding heart disease

18. Vanilla Sex (S&M Airlines, 1989)
Един от редките диаманти за NOFX От 80-те години, когато бандата все още търси своето звучене. Vanilla Sex може да се приеме и като пре-гръндж парче, а в текста Fat Mike разсъждава над това как правителството и властите като цяло следят обикновените хора като в един Big Brother.
ключов момент от текста: Don't ever take away from me my pornography, obviously we don't agree on what's obscene

17. Don't Call Me White (Punk In Drublic, 1994)
Безспорно една от най-разпознаваемите песни на NOFX заради набиващия се рефрен. Don't Call Me White е хит по своему - не е типично радио парче, но е достатъчно запомнящо се, ако го чуете някъде. Don't Call Me White носи анти-расистко послание, по-важното е, че носи послание против всички предразсъдъци и всички недоразумения, възникващи заради комуникация тип "развален телефон".
ключов момент от текста: So go ahead and label me "an asshole" 'cause I can аccept responsibility for what I've donе but not for who I am 

16. Franco Un-American (The War On Errorism, 2003)
В разгара на голяма пънк кампания против тогавашния американски президент Джордж Буш (Rock Against Bush), NOFX правят брилянтна сатира не само на политическото невежество на държавния глава, но и на игнорантното поведение на голяма част от населението на страната. Franco Un-American е среднотемпово парче, а основният мотив в него не е бас или китара, а на синтезатор
ключов момент от текста: Let the whales worry about the poisons in the sea, Outside of California, it's foreign policy

15. Together On The Sand (Ribbed, 1991)
Може би доста необичаен избор, но сигурно няма фен на NOFX, който да не знае наизуст и без това краткия текст, който се пее от бившия китарист Стив Кидуилър.
ключов момент от текста: Country music played on the radio, So I turned it off and we walked down to the water as she grabbed on to my honker

14. All Outta Angst (So Long And Thanks For All The Shoes, 1998)
Зад закачливото ска с тромпета на El Hefe се крие урок за разбиване на стереотипи, независимо дали се отнася за групи, обединини по политически, религиозен или какъвто и да е друг признак.
ключов момент от текста: I'm not insane, I'm not bummed out, I got no one to blame, nothing to change, I got no evil to fight

13. Please Play This Song On the Radio (White Trash, Two Heebs And A Bean, 1992)
През 90-те NOFX имат големи противоречия с комерсиалните медии - радио и MTV и се гордеят с това. Една от най-големите находки на групата по темата е тази песен, която използва всички стандартни похвати за правене на музика, като същевременно ги описва в текста по хумористичен начин.
ключов момент от текста:  We wrote this song, it's not too short, it's not too long, it's got back up vocals just the right places

12. The Idiots Are Taking over (The War On Errorism, 2003)
Песента е предупреждение, че глупостта е заразна, независимо каква е формата. Бас интрото е супер хващащо, а по-нататък бандата разгъва парчето в схемата без припеви, макар заглавието да се повтаря няколкократно в края.
ключов момент от текста:  Тhere's no point for democracy when ignorance is celebrated

11. The Brews (Punk In Drublic, 1994)
Fat Mike е от еврейски произход, но е атеист, (бивш) алкохолик и изобщо човек, няма проблеми да се шегува на каквато и да е тема. Има много моменти от текста на този химн, които не биха били разбрани от хора, които не са запознати с еврейските обичаи, но пък пречупени през призмата пияни скинхед пънкари анти-расисти, добиват съвсем различно значение.
ключов момент от текста:  We're the brews sportin' anti swastika tattoos, Oi oi we're the boys the orthodox, hasidic, o.g. ois

10. Scavenger Type (Punk In Drublic, 1994)
Финалното 17-то парче от Punk In Drublic е минималистична акустична композиция за животите на бездомниците. Текстът е тъжен, докосващ и реалистичен и затваря цикъла на албума, който започва с Linoleum (ще я има и нея в класацията, не бързай), където също се разглежда бедността като социална категория, макар и в малко по-мажорен и оптимистичен тон.
ключов момент от текста: As the wind penetrates his bones, his mind keeps focused tidal waves of sound catapulted from his horn wail like lovers

9. Dinosaurs Will Die (Pump Up The Valuum, 2000)
Още една от песните, в които NOFX критикуват музикалната индустрия без задръжки. Самият Fat Mike е бизнесмен и музикант, който твърди, че не прави компромиси с музиката на бандата, но отказва да остави лейбъла си на големите акули.
ключов момент от текста: We're gonna fight against the mass appeal, We' re gonna kill the seven record deal, Make records that have more then one good song

8. Soul Doubt (White Trash, Two Heebs And A Bean, 1992)
Сериозна, мрачна и леко депресивна, тази песен е донякъде и хумористичен поглед върху живота, ако съдим от заглавието. Soul Doubt е душевно съмнение, но чисто звуково името може да се произнесе и като Sold Out - израз, използван за нарочените за продажници банди, които изведнъж стават супер попуярлни. Също така парчето притежава някои от най-добрите китарни рифове на El Hefe.
ключов момент от текста: Can't keep my thoughts from flying 'round, not sure what I'm thinking about, I got soul doubt

7. Leave It Alone (Punk In Drublic, 1994)
Най-големият хит от Punk In Drublic има всичко - зарибяващо интро, приглушено напрежение, последвано от взрив на енергия, рефрен с Na-Na-Na, китарна модулация... Текстът е малко абстрактен - може би песента е за проблеми с наркотици, а може би има има и друго значение.
ключов момент от текста: Leave it alone, heel and stay, roll over and shake and beg for the bone, leave it alone

6. It's My Job to Keep Punk Rock Elite (So Long And Thanks For All The Shoes, 1998)
Откриващата песен от албума So Long... е декларация за независимост на музиката на NOFX. Бандата е прекарала цялата си кариера в инди лейбъли и през годините съперничеството на сцената е водило и до раздори.
ключов момент от текста: I'll choose my own shit scene

5. Bob (White Trash, Two Heebs And A Bean, 1992)
Главният герой Боб вероятно е бил проекция на Fat Mike или на който да е от членовете в обозримото бъдеще. Песента разглежда алкохолизма и борбата с него едновременно в шеговит и поучителен тон. Всъщност обаче същността на текста е във въпроса какъв е смисълът на живота, ако няма какво друго да правиш, след като си спрял да пиеш?
ключов момент от текста: He spent 15 years getting loaded for 15 years, 15 Till his liver exploded. Now what's Bob gonna do now that he can't drink?

4. Lori Meyers (Punk In Drublic, 1994)
Бърза и гневна песен, в която главната героиня - порно актриса - първо е описана през призмата на далечен познат от детството, а след това тя самата дава отговор на критиките защо се снима във филми за възрастни. Женските вокали се изпълняват от Ким Шатък от The Muffs. ключов момент от текста: Who the hell are you to tell me how to live my life? You think I sell my body, I merely sell my time

3. The Separation of Church and Skate (The War On Errorism, 2003)
Признавам, че именно тази песен ме накара да се захвана с класацията. Името е игра на дума, а посланието е насочено отново към музикалната индустрия. По-важни са обаче въпросите, които Fat Mike задава в текста, като един от тях е "Кога пънк рокът стана толкова безобиден и опитомен?" Темата е безкрайна и актуална дори сега, когато съществуват банди като 5 Seconds of Summer, на които им се слага етикет "пънк". По-важното е, че вдигналата се тогава полемика роди и оригинален и много важен отговор - от страна на Propagandhi в тяхната песен Rock For Sustainable Capitalism (2005). The Separation of Church And Skate е една от петте най-важни пънк рок песни за последните 15 години.
ключов момент от текста: When did punk rock so safe? When did the scene become a joke?

2. Stickin' In My Eye (White Trash, Two Heebs And A Bean, 1992)
Заклевам се, че първият път, когато гледах клипа, стоях като гръмнат и не можех да спра да си пускам песента отново и отново. Интрото на баса е гениално и велико, нещо като Waiting Room на Fugazi, но много по-експлозивно, защото по-нататък инструменталът връхлита като вихрушка със скоростно темпо и чудесна китарна работа. Вокалите звучат леко фалшиво на моменти, но точно в това се крие чара на парчето, а припевът с хоровите вокали е брутално напомпан. Една от песните, която вероятно е в топ 5 на около 90% от феновете на NOFX.
ключов момент от текста: Kill beneath the camera, watch the world begin to cry, It's not from pity, it comes from what's been sticking in my eye

1. Linoleum (Punk In Drublic, 1994)
Много пъти се се опитвал да се сетя за друга песен, която не е сингъл на някоя група, няма видеоклип, има странна структура, защото е без припев и въпреки това е безобразно известна. Със сигурност Linoleum е нещо повече от песен, тя е начало на един легендарен албум, но в същото време е и цяло течение в пънк рока, тъй като много от бандите се опитват да се нагаждат към музиката именно заради китарните партии. Дълбокомисленият текст е една ужасяваща реалност, която подминаваме всеки ден - съдбите на хората без дом и подслон, тези, които се хранят с нещата, които ние изхвърляме в кошчето, забравяйки, че излишните за нас хапки ще са нужни някому. Linoleum е NOFX - песента, която ти се забива в главата и чийто текст винаги пееш до края.
ключов момент от текста: Possesions never meant anything to me, I'm not crazy 'cause I got none, well that's not true I've got a bed and guitar and dog named dog who pisses on my floor, that's right I've got a floor, so what?