понеделник, 15 декември 2014 г.

Топ 10 албуми на 2014

Автор: Стефан Топузов


*Много се радвам, че Стефан Топузов ни даде своята класация за най-добрите албуми на 2014 година, тъй като сега ще ни вдигне посещаемостта, хаха. Anyway, няма да Ви занимавам с глупости, просто четете... (Илиян)

Идва онова магическо време от годината, когато всички поглеждат назад към изминалите 12 месеца и подреждат музиката от тях в класации, все едно това има значение. Да, тази година се появиха доста яки албуми, както и доста тъпи. Но преди всичко тази ножица доста се отвори.

От една страна – отдавна не са излизали толкова много албуми, които да ме кефят толкова много. Някъде от петото място нагоре в класацията, която (може би) ще прочетеш след малко, са все издания, които вероятно ще си пускам редовно до края на живота си.

От друга – с риск да прозвуча като such a grandpa модерните групи да го духат. Настоящето на тежката музика явно е в ръцете на доста посредствени хора. (Или поне беше през 2014 – очаквам Sylosis и Periphery още през януари да ми върнат надеждата, защото да, тези банди са яки.) За да стигнеш до нещо добро, или трябва да бръкнеш дълбоко в ъндърграунда (откъдето например излиза гигантският втори албум на Pallbearer, който не е в тази класация само защото колегата Александър Радичев от Metal Hammer и Metal World ме светна за него едва миналата седмица), или да погледнеш назад в миналото.

А през 2014 г. една от тенденциите бе именно миналото да се завръща с пълна сила. Куп стари групи издадоха нови албуми през 2014. Някои от тях не бяха записвали нищо в продължение на десетилетия! За Бога – съвсем възможно е да не си бил роден, когато за последен път Sanctuary, At the Gates или Godflesh са издавали нова музика. И някак си подобни групи пак успяха да изметат пода с нефелните опити на наследниците им да поемат щафетата.

Ето какво, така да се каже, не ме разочарова тотално през 2014 г.:

10. Killer Be Killed – Killer Be Killed
Принципно съм безмилостно критичен именно към най-любимите си групи и музиканти. И едва ли някой го е отнасял (и заслужавал) повече от Макс Кавалера. Най-малкото защото Soulfly за мен е отдавна изчерпан и изстискан от смисъл проект, който на всичкото отгоре никога не е бил и кой знае колко впечатляващ, а Cavalera Conspiracy е общо взето Soulfly 2... С дебюта на новия си суперпроект Killer Be Killed (където свири с Трой Сандърс от Mastodon, Грег Пукиато от The Dillinger Escape Plan и Дейвид Елич от The Mars Volta) Макс най-сетне се поставя в ситуация извън комфортната си зона. И резултатът – за първи път от толкова много години насам – поне е интересен за слушане.

9. Crowbar – Symmetry in Black
Това за виното и времето е клише. Но обаче пасва великолепно на Crowbar. Symmetry in Black е  поредната кулминацията в самобитния стил, който Кърк Уиндстийн и групата около него отдавана са превърнали в занаят, практикуването на който да усъвършенстват още и още. И о, Боже, тези рифове! Ако преди звучаха като сблъсък на планети, натикан в непосилни за човека мащаби от интровертните текстове, то сега смазващата им тежест има гравитацията на имплодиращи слънца! Пети март ще е една от най-интересните дати догодина.

8. Judas Priest – Redeemer of Souls
Идеята да изкараш нов студиен албум, след като преди поне три години си обявил, че вече си прекалено стар и мислиш да го караш на запазване на наследството и епизодични концерти. Да запишеш този албум, след като най-старият член и общо взето музикален стълб на бандата я е напуснал. Да изкараш като първи сингъл, с който да надъхаш феновете, най-тъпата песен от албума (на която на всичкото отгоре и си го кръстил). Новият Judas Priest определено разполага с всички съставки от рецептата за тотална катастрофа. И някак си въпреки тях успя да е уникално силен албум, който ненапразно бе прегърнат от феновете на групата като най-доброто от Painkiller насам. Ебати!
 

Machine Head са любимата ми група, а реално съм ги отписвал повече пъти, отколкото можеш да си представиш. Неведнъж съм си мислел, че е свършено с тях. Последния път беше The Blackeningтогава групата беше развила музиката си до съвършенство, което граничи с креативно самоубийство. Просто не виждах как след този албум ще издадат нещо, което да не е блед негов преразказ. Два добри, но в същото време и различни, албума по-късно общо взето трябва да млъкна и да си гледам работата. В Bloodstone & Diamonds има толкова много (над 70 минути) и толкова разнообразна музика, че просто няма как някаква част от него да не ти хареса (а друга – да те остави съвършено безразличен). Но най-впечатляващото е колко откровено смели идеи има в този албум. А колко групи са смели на този етап в кариерата си?
  
6. Foo Fighters – Sonic Highways
В компанията на толкова много метъл групи Foo Fighters може и да седят нелепо. Но нека да не забравяме, че Дейв Грол е един от най-големите фенове и приятели на метъла. И не само. На музиката въобще. Със Sonic Highways си е поставил задачата да засвидетелства и предаде тази любов. И го е направил блестящо – и то с проект, който смазва с мащабите си. Всяка от осемте песни е записвана в различни легендарно студио в различен американски град, като за всяка е заснет и по един едночасов документален филм. И да – албумът в случая се явява само част от този проект. Но е нелепо да го оценяваш сам по себе си – би било все едно да имаш картина и да гледаш само синьото по нея, защото червеното не те кефи. А цялата картина на Sonic Highways е повече от впечатляваща!


5. Godflesh – World Lit Only by Fire
Знаеш как когато една група е култова, така или иначе се очаква много от нея – но пак никой не очаква точно, ей така, изведнъж да изкара нещо, което буквално да съперничи с най-важната й творба досега? Нали затова е култова – заради правилно послание, направено по правилния начин в правилното време. Завръщането на Godflesh – без преувеличение, майката на половината банди, които слушаш – обаче съвсем спокойно може да се окаже най-светлият им миг след Streetcleaner (1989). И под “светъл” разбирай ужасяващо мрачен и потискащо тежък в безмилостния си обективизъм за случващото се наоколо.


Talk shit – get shot! Body Count са за хардкора това, което е шок рокът за метъла – по-малкото, по-театрално братче, което обаче не се взима толкова на сериозно и затова може да му се размине да каже неща, които другите не смеят. Е, със завръщането си Айс-Ти сипва житейски истини на килограм върху може би най-качествената музикална продукция, която метъл бандата му е постигала досега. В Manslaughter има и доста безумие. И точно това е идеята. You can't spell manslaughter without laughter, do you?


3. Mastodon – Once More 'Round the Sun
В ревюто си за Body Count бях написал, че Айс-Ти е извън контекста и това за него е плюс, докато в същото време би било твърде предвидимо новият Mastodon да е албум на годината. Няма как да е иначе – в края на краищата, както и да ръчкаш статуквото, стремежът на света да се подреди обратно в състояние на равновесие кара всичко да си пада на мястото. Преди десетина години Mastodon също разбиваха стени и проправяха свой път с Remission и Leviathan. Сега са на етапа, когато вече могат да се разположат удобно в уюта на музикалния свят, който сами са създали. И Once More 'Round the Sun е точно това – триумфалният звук на група, която е едновременно и себе си, и в разцвета на силите си.

2. Sanctuary – The Year the Sun Died
Отзивите за завръщането на Sanctuary след 25-годишна (!!!) пауза обръщаха внимание главно на това какво този албум не е. Да, не е нов Nevermore – отсъствието на Джеф Лумис е ушевадно. Не е точно и продължение на старите Sanctuary – все пак за 25 години метъл музиката е родила доста по-интересни идеи от това да пръскаш стъклата на дома си с високи писъци като тези от “Battle Angels”. Силата на The Year the Sun Died обаче е в това какво този албум е. С корени в ортодоксалния спийд и пауър метъл и клони протегнати към слънцето на модерността в метъла, той първо има уникално звучене. И второ – песни, от които ти идва да куфееш като ненормален! 



1. At the Gates – At War with Reality
Сериозно ли пак трябва да пиша за този албум?! Чувствах се тъпо и първия път, защото при него всичко е ясно. Ако знаеш за какво става дума в тази група, отдавна вече си наясно защо At War with Reality е сред най-важните неща тази година. Ако не си запознат пък, поне от трепета, с който приятелите ти метъли са го чакали, трябва да си разбрал, че става дума за нещо специално. Основното достойнство на новия At the Gates обаче не е просто, че е нов At the Gates. Той е съвършено въплъщение на музикална форма, фокусирана по-най ефективния начин върху предаването на ясно послание. Освен това е еднакво помитащ и пристрастяващ! DEATH AND THE LABYRINTH! Толкова. Ако искаш още, просто иди и си го пусни. 


събота, 13 декември 2014 г.

Top 10 - 2014



ТОП 10 НА НАЙ-ДОБРИТЕ АЛБУМИ НА 2014

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ


   Ето, че измина и първата календарна година, в която пиша за Scraggled Music. 2014 беше белязана от доста активна и обещаваща първа половина, след която продуктивността ми беше значително редуцирана от странични фактори като смяна на квартира и работа. Въпреки това до голяма степен все още се опитвам да отразявам най-интересните и значими за мен албуми и събития в музиката.

   Годината очаквано беше изпълнена с качествена музика и силни албуми и сега, гледайки назад във времето и пишейки тази класация, си давам сметка колко точно невъзможно е да подредиш обективно 10 албума. Жанровите граници все повече се размиват, музикалната култура се обогатява, банди продължават да се раждат и залязват, оригиналността е все по-рядко качество, но пък техника и музикалност не са излишни.

   В класацията отново влизат групи от различни подразделения на метъла, което понякога ги прави невъзможни за съпоставка, така че като фактор съм ползвал единствено оценката от ревютата, които съм писал през годината. Номер едно предполагам ще е изненада за повечето, но съм опитал максимално да обоснова решението си за всяко едно място от 10 до 1.

   Два от албумите в класацията не са ревюирани лично от мен, а от госта в блога Стефан Топузов, но прецених, че моето лично мнение или е много подобно или поне си заслужават споменаването в един обзор на годината. За някои от по-интересните албуми през годината така и не успях да отделя по-голямо внимание, така че не се чудете защо банди като Arch Enemy, At The Gates и Sworn Enemy не присъстват - част от тях Илиян вече ревюира и включи в неговата годишна класация. Съвсем наскоро се усетих и за Dear Youth на любимците ми The Ghost Inside, но вече е късно за ревюта, така че албумът просто дебютира в обновения вариант на класацията.

   Сякаш оценките през 2014 бяха по-разнообразни като няколко албума категорично ме шокираха с тъпота, липсва на всякаква идейност и малоумие в текстовете. Единодушно мнение на писателите и голяма част от коментаторите на блога е, че Attila печелят номер 1 за най-нескопосан албум на годината като дори епизодичните силни моменти в музиката им не успяват да спасят катастрофалното впечатление, което остават скандалните опити за рапиране на господин фронтмена и безпрецедентната му лирична дарба. До тях (и все пак светлинни години напред) се нареждат и разочарования като Of Mice & Men, при които така и не разбирам масовата суматоха и увлечение по баналната им и недоразвита музика, и Rise Against, които определено разочароваха с иначе доста очаквания от мен The Black Market.

   Преди да започна със самата класация искам само да отбележа няколко албума, които за много малко не се добраха до Топ 10, въпреки позитивните ревюта. Това са епичния Runes на британците Bury Tomorrow, първият и едноименен албум на страничния проект на Чино Морено от Deftones - Crosses, The Haunting Party, който сякаш върна Linkin Park отново в правия път, изключително стабилната фоклкорна епопея на Eluveitie, както и не лошото завръщане на обновените Sonic Syndicate. Всички те носят оценка 8/10, както и последния албум в класацията, но прецених, че той е една малка идея по-значим от тях. Отново отбелязвам - The Ghost Inside щяха да имат място в класацията, ако не ги бях изпуснал до съвсем скоро.

Та така, ето ги 10 + 1 най-добри албуми на 2014 година:

Wildcard: Viza - Aria
Aria се превърна в първият и единствен за сега албум, който получи 10/10. Оценката обаче е изключително символична и субективна и бе поставена по няколко причини, които все пак не го правят в албум на годината. Първо, Viza са ми изключително любима група и Aria беше изключително силно завръщане след предния Carnivalia. Второ, винаги съм бил изключително впечатлен от огромната доза музикалност, въображение и лудатост, която групата влага в творчеството си. Трето, Viza са изключително непопулярни и реших, че една 10-ка може да накара повече хора да чуят албума им. Накратко - изключителни, защото са изключение в иначе клишираната музикална сцена.
Чуй 'Viktor's Vanguard', 'Quicksand', 'Forward March'


10. Body Count - Manslaughter
Стефан изброи 7-те причини, заради които този Manslaughter спори за титлата "албум на годината". Доста силно, агресивно, първично и директно завръщане на една банда от 90-те. Body Count не си поплюват да адресират проблемите от реалността с брутални рифове и безкомпромисни текстове. Номер 1 остава далечна величина за албума, но все пак значимостта на Manslaughter измести горепосочените от десетото място.
Чуй 'Pray For Death', 'Back To Rehab', 'Pop Bubble (ft. Jamey Jasta)'



9. Mastodon - Once More 'Round The Sun
Сякаш няма начин Mastadon да издадат албум, който да не попадне сред най-добрите за годината. Безпрецедентния гении и оригиналност на шайката, водена от Troy Sanders роди още едно пътешествие из безкрайните възможности на прогресивния метъл. По традиция трудно смилаем и не особено подходящ за ежедневно слушане, Once More 'Round The Sun просто нямаше как да бъде подминат.
Чуй 'Tread Lightly', 'Feast Your Eyes', 'High Road'


8. The Ghost Inside - Dear Youth
Нямам логично обяснение как може да изпусна този албум. Време за ревю и оценки няма, но с характерния си смачкващ звук, силни текстове и хорови напявания, мелодик хардкор шайката от Калифорния си заслужава поне осмото място в класацията. След първите десетина слушания, Dear Youth определено звучи като едно от най-значимите събития в метълкора за 2014...точно както предния им Get What You Give от 2012.
Чуй 'Avalanche', 'Move Me', 'With The Wolves'


Skindread са може би най-доброто нещо, родено в Уелс, след Гарет Бейл. Kill The Power беше онова обещаващо музикално начало на 2014, продължавайки вече утвърдения стил на бандата от предните албуми. Веселяшки, купонджийски, на моменти лековат, в други по-натежаващ, албумът е безпрецедентен фаворит при ню метъл/алт. метъл албумите на годината.
Чуй 'Ninja', 'Playing With The Devil', 'World's On Fire'

Един особено добър албум на една особено любима моя банда. Интересно е, че 2014 бе годината, в която и Mushroomhead, и Slipknot издадоха нови албуми след сравнително дълги затишия, а при това и изключително сполучливи. The Righteous & The Butterfly бележи завръщането на стария вокал J Mann, чието присъствие се усеща във всяка една от психарските песни на добрите стари Гъбени Глави.
Чуй 'Out Of My Mind', 'Our Apologies', 'How Many Times'


В средата на класацията стои един албум, който предизвика впечатляващо количество спорове, повечето от които откровено безсмислени. Да, Siren Charms е много далеч от предишни шедьоври на шведските великани In Flames. Да, това ми е може би най-любимата банда и е нормално да съм по-субективен към тях. Всякакви разбирачески драскания, критики и апологии настрана, в основата на всичко, с което се занимаваме, стои стремежът към търсене и пропагандиране на хубава музика. Siren Charms е един от най-музикалните албуми на годината и ако това довежда до липса на онази тежест и агресивност от миналото, аз съм склонен да го приема. Ако вие не сте, цъкайте надолу.
Чуй 'Paralyzed', 'When The World Explodes', 'Filtered Truth'



B&D е един от албумите, които така и не успях да ревюирам, макар че все още не мога да спра да слушам. За пореден път, един безупречен албум на Machine Head, който само продължава тенденцията Роб Флин и компания да надминават себе си с всяко следващо творение от Through The Ashes Of Empires насам. Разнообразен, богат, идеен, изпипан, безкомпромисен, смачкващ, епичен.
Чуй 'Ghosts Will Haunt My Bones', 'Night Of Long Knives', 'Game Over'

3. Caliban - The Ghost Empire
Пореден безгрешен албум на едни от лидерите на европейската метъл сцена Caliban. Макар през годините немците да кривнаха леко от първоначалния си по-суров стил, с последните албуми Caliban не спират да изненадват приятно и най-скептичните им фенове с един мощен звук и премерена мелодичност. Макар останал настрани в повечето ревюта и класации, за мен Caliban остават една от най-силните банди в модерния метълкор.
Чуй 'Who We Are', 'Í Am Rebellion', 'yOur Song'

Защото The Gray Chapter е най-добрият начин, по който Slipknot можеха да се завърнат след шест-годшина пауза и да реагират на смъртта на един от емблематичния си оригинални членове. Защото беше една от най-приятните и неочаквани изненади на 2014. Защото събира най-добрите качества на предишните им албуми. Защото Кори Тейлър и Джим Руут най-после спряха да си губят потенциала с концептуалните лабиринти на последните Stone Sour. И защото, макар да е далеч от значимостта на онези първични Slipknot и IOWA, ни накара да си ги пуснем пак с очарование.
Чуй 'AOV', 'Skeptic', 'The Negative One'

1. Architects - Lost Forever // Lost Together
По мое лично и скромно мнение, абсолютен фаворит за 2014, въпреки смазващата конкуренция на предните няколко албума. След дълго колебание и въпреки близките оценки, реших че Architects доминират годината по следните причини:
1. Демонстрират впечатляващо развитие в сравнение с предишните си бози, както в колективен план като група и звук, така и в индивидуален с личностно израстване и развитие на техника и оригиналност.
2. Отдавна не съм чувал толкова директен и пленяващ начин да изразиш ярост, болка, недоволство, носталгия.
3. Винаги съм подкрепял социалното послание в музиката и съм повече от впечатлен от разнообразието от текстове и проблеми, които адресират със смазваща доза реализъм.
4. Повече от добър краен резултат откъм аранжимент и миксиране на една иначе хаотична музика, превърната в добре смазана и цялостна композиция.
5. Ако това е извадка от "новото" поколение в тежката музика, значи всичко е наред и Fronz от Attila може само да suck the fuck на всеки един от Architects.
Слушай целия албум внимателно и периодично.

Тези, които са доволни и съгласни от класацията поздравявам с доволното количество стабилна музика, събрана в горните 11 албума. Тези, които са неприятно изненадани и се чудят за какъв точно се мисля с тези простотии, пожелавам весели празници и до нови срещи, На всички останали, на които им е точно все тая какво точно правим в Scraggled Music, но въпреки това са прочели цялата некратка статия, благодаря и казвам отново Весела Коледа и Щастлива Нова Година.

сряда, 3 декември 2014 г.

Най-добрите албуми за 2014 година


Автор: Илиян Иванов

Класациите за най-добрите албуми на годината се правят главно поради две причини. Едната е самохвално изтъкване колко много музика си слушал, другата е надежда, че хората ще почнат да спорят с теб под поста и да ти вдигнат рейтинга на публикацията. Миналата година направих топ 10 (ВИЖ ТУК), но тази реших да го разширя малко до топ 15.

Това не са 15-те най-добри албума за 2014 година, а 15-те най-добри албума, които аз съм слушал, поради което подборката не претендира за изчерпателност от последна инстанция. Два от албумите в класацията не са били рецензирани тук поради разни причини, но съм ги ревюирал в главата си. Другият автор в Scraggled Music - Вичо - също би трябвало да пусне своя класация до края на декември, а освен това може да има има и една от гост блогър.

Преди това обаче, нека припомня кои бяха най-слабите/ужасни/непоносими музикални издания, които имах неудоволствието да чуя:

3. Lily Allen - Sheezus
Jeezus, WTF, Lily?

2. Guano Apes - Offline
СКУКААААААААААААААА! Сигурно става за фон, докато премляскваш баница с айран в кухнята, но дотам!

1. Attila - Guilty Pleasure 
Част от текст от произволна песен: "HATE ME keep my name in your mouth I'll keep my dick in your mother while you're starin at each other". OK, dude - разбрахме, но беше ли нужно да се опитвате да правите и музика, ебати?

И без повече забавяния - топ 15 за 2014 година (Ако желаете да прочетете целите ревюта, цъкнете върху албума. Два от от линковете препращат към външен сайт)


15. Banks - Goddess

Интригуващият дебют на Banks получи много позитивни реакции в цял свят. С песни като Beggin For Thread, Waiting Game и Brain и висококачествена алтърнатив поп/R&B продукция, калифорнийката си спечели промоция за Шампионската лига.

14. Taylor Swift - 1989

Не мога да преценя дали 1989 е по-зрял от Red, но със сигурност е стилово по-издържан като инструментали, текстове, вокални изпълнения и очевидно - маркетингова стратегия. Дали след като записа изцяло поп албум, Тейлър няма да направи и изцяло рок албум?

13. Rancid - ... Honor Is All We Know

Обратно в играта за собствената им чест. Бях готов да издам тежка присъда на Rancid, ако пак бяха изкарали 20 и кусур песни, от които да стават 6-7. За щастие те са редуцирали бройката до само 14, а крайният резултат е най-добрият им албум от 2000 година насам.

12. Comeback Kid - Die Knowing

След поредните рокади в състава си, канадската хардкор машина Comeback Kid издаде поредния си всепомитащ албум. Хубавото за нас беше, че усетихме истинската сила на бандата на живо в началото на лято, когато Die Knowing бе промотиран в Mixtape5 на европейското им турне.

11. Morning Glory - War Psalms

Кръст пънк в най-мелодичната му форма. Morning Glory поставят на масата за дискусии важни социални и религиозни проблеми, за да издадат един от най-добрите политически пънк албуми не само на годината, а и от началото на настоящето десетилетие.

10. Marmozets - The Weird And Wonderful Marmozets

Вече написах, че това за мен е рок дебютът на 2014 г.. Млада и пълна с енергия банда свири техничен мат рок/метъл/кор, а готината им вокалистка Бека Макинтайър пее и крещи, та пушек се вдига.

9. Chuck Ragan - Till Midnight

Чък е от следния тип хора: Би дошъл в София, без никой да разбере, би свирил цял ден на пейка в Борисовата градина, без никой да го разпознае и би пил уиски със случайни хора не само до полунощ, ами и направо до първия тролей.

8. Pennywise - Yesterdays

Yesterdays е носталгично завръщане към корените и спомените . В него няма нищо оригинално или нечувано, а и едва ли някой го е очаквал от Pennywise. А и какво лошо има в това калифорнийците да са като AC/DC на пънк рока?

7. Bane - Don't Wait Up

Хардкор сцената ще бъде една идея по-скучна без Bane. Техният прощален албум звучи като не особено лесен начин да ни кажат сбогом като група, защото на позитивизма, който лъха от тях, няма как да бъде намерени заместител.

6. Lykke Li - I Never Learn

В житейска дупка и с разбито сърце, Lykke Li изкара наяве разтърсващите откровения на I Never Learn. Шведката прави гигантска крачка напред в кариерата си, но изтънчената ѝ музика в никакъв случай не е лесносмилаема за масовия вкус.

5. The Lawrence Arms - Metropole

Изключителният Oh! Calcutta (2006) е един от онези албуми, на които давам 10 от 10. Осем години след него най-накрая излезе и неговият наследник Metropole, който не е шедьовър, но утвърждава The Lawrence Arms като една от най-значимите пънк групи на XXI век.

4. At The Gates - At War With Reality

През 2014 година не слушах много метъл албуми, но със сигурност слушах доста от At The Gates. At War With Reality е триумфално завръщане на шведите след огромна времева пауза, но е и просто най-добрият метъл запис за 2014 година.

3. Bright Sight - Каквото Сееш, Ще Жънеш

С поне 2 класи над дебюта им "Ехо на душите ни", Bright Sight пуснаха за мен най-добрия български албум за 2014 - "Каквото сееш, ще жънеш". Еволюцията при софийската банда е очевидна и най-вече ушевадна, което само вдига очакванията за следващата им творба след някоя друга година.

2. Foo Fighters - Sonic Highways

Готиният Дейв Грол отново намери Свещения Граал на рокендрола и отпи от медовината на безсмъртието. Foo Fighters отдавна са константна величина в музиката и надали ще има по-подходящ момент да ги видим в България след поредния им изключителен албум Sonic Highways.

1. (поделено)  

Against Me! - Transgender Dysphoria Blues
Lagwagon - Hang 

Въпреки че на първия албум поставих пълна 10-ка, а на втория 9,5, беше ми много трудно да преценя в кой от двата албума се влюбих повече. Може би и за двете банди това са най-добрите творби в кариерите им, а може би не, това е въпрос на лично усещане. 

Факт е, че Against Me! като група премина през голям катарзис заради личната драма на Лора Джейн Грейс (преди Том Габел), за да филтрират най-емоционалните 10 истории, които някой може да разкаже чрез силата на музиката. Факт е и, че Lagwagon разбиха всякаква конкуренция на пънк сцената с албум, който не просто вдигна високо летвата, а направо я опря в тавана и другите банди ще трябва да скачат още по-високо, за да я достигнат.

Приключвам класацията с по една песен на двете банди, които по стечение на обстоятелствата са последните в траклистите - Black Me Out от Transgender Dysphoria Blues и In Your Wake в Hang.

вторник, 2 декември 2014 г.

Foo Fighters - Sonic Highways

Artist: Foo Fighters
Album: Sonic Highways
Year: 2014
Label: RCA
Country: USA
Genre: Alternative Rock, Hard Rock, Post-Grunge
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Винаги съм смятал, че Дейв Грол е просто нормален пич, който в същото време e и световна рок звезда. Честно казано, няма да се учудя, ако примерно Foo Fighters имат концерт на Националния стадион в София и след това той цъфне на някакво афтър парти в Маймунарника, за да се налива с бира с всички и да си прави селфита с фенове, просто защото му се забавлява. Цялостното държание на Дейв в публичното пространство говори достатъчно колко е готин и съм сигурен, че и други хора го приемат така.

Освен пич, той е и много ценен за нашето време музикант. В първата половина на 90-те Дейв е просто "барабанистът на Nirvana", а 20-тина години след смъртта на Кърт Кобейн, той често прави албуми, с които "спасява рокендрола", който толкова често е бил обявяван за мъртъв. Такъв е и случаят със Sonic Highways - под номер 8 в дискографията на Foo Fighters.

На първо слушане албумът не звучеше толкова гневно и агресивно, колкото ми се искаше. Стори ми се прекалено лиричен, сякаш очаквах Foo Fighters да са брутални като Napalm Death. Веднъж отървал се от тъпите ми очаквания, успях да усетя правилната атмосфера на Sonic Highways. Като музикант, който се е вдъхновявал от монументални банди като The Beatles, Led Zeppelin и Minor Threat, Дейв Грол знае как да направи албум, без да се налага да се питаш "Това сега хеви метъл ли е, а това пънк е ли или пък е гръндж?" и т.н.

Foo Fighters усвояват едно рокендрол наследство, трупано с години и успяват да звучат едновременно по свой уникален начин и в същото време да навяват асоциации с банди от миналото. Вече всичко е казано по темата с рифа на Holy Diver на Dio в Something From Nothing, но в доста от другите 7 песни има неща, които си струват да се отбележат.

What Did I Do?/God Is My Witness е песен (или по-скоро 2 песни в едно) обвита във великолепието на Queen, ала има и типичното за Foo Fighters настроение от по-ранните им албуми. Congregation и Outside спокойно можеха да бъдат песни на Pearl Jam, ако вместо Дейв пее Еди Ведър, а призрачното настроение и особено вокалите в Subterranean приличат на Alice In Chains.

Най-вероятно всеки би открил "друга група" в коя да е от 8-те песни, но може би и точно такъв е бил замисълът. Самите Foo Fighters записват 8-те парчета в 8 различни града, като по време на сесиите са участвали куп гост музиканти, за да се получи този търсен ефект - бандата да бъде едновременно себе си и в същото време да отдаде почит към корените на рока.

Агресията, която споменах, че ми липсваше на първо слушане, си я има, но просто се усеща по друг начин. The Feast and The Famine не е точно хардкор, но има достатъчно енергия, за да захрани с ток една обикновена столична панелка, а същото може да се каже и за откриващата полубалада Something From Nothing. По-лиричните моменти са във финалните две песни, като седеминутната I Am River се разлива нежно върху струнните аранжименти, за да сложат грандиозния финал на един отличен албум.

Дейв, хващай бандата и идвайте в България, пък после да пием бири в Маймунарника.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни: Something From Nothing    The Feast And The Famine    What Did I Do?/God Is My Witness    I Am River