сряда, 28 януари 2015 г.

Enter Shikari - The Mindsweep


Artist: Enter Shikari
Album: The Mindsweep
Year: 2015
Label: Ambush Reality (техен инди лейбъл, UK) / Hopeless Records (USA) / PIAS Recordings (EU) / ...
Country: United Kingdom
Genre: Electronicore / Post-Hardcore / Electronica / Experimental Metal / Alternative Metal

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев

   The Mindsweep хвана вниманието ми моментално с излизането на 'teaser'-а към албума. Преди време вече се бях наслушал на първия сингъл 'The Last Garrison', който след няколко години чакане и извън контекста на целия албум определено не ме грабна. Този 'teaser' обаче е класа, и визуално и музикално, и моментално ме накара да слушам последното им творение.

   Enter Shikari заемат особено място сред феновете на всякакъв тип музика, от метъл до електроника. За някои са изключително неслушаеми и неразбираеми, докато други ги възхваляват за иновативността и гения им. По мое мнение и двете позиции са доста екстремни, а Enter Shikari си остават една свежа и симпатична банда, която слушам с удоволствие от време на време.
   
   The Mindsweep е четвъртият албум на британската шайка, маркирайки едно обещаващо развитие и постоянство. Доколкото следя всякакви онлайн блогове и коментари, редица уважавани институции в съвременната електронна и тежка музика дадоха доста добри оценки и регистрираха очевидното израстване на господата Shikari. Просто албумът е едно ниво над предните три и си заслужава слушането, независимо от мнението ви.

   Да започнем още с отварящата 'The Appeal & The Mindseep I' - характерно Shikari интро с електронна основа, проповедно говорене за нещата от живота, което води до типичен Prodigy/Faithless пик преди крясъкът "I am the mindsweeper" да отекне над лек британски метълкор а ла Architects. Нататък песента се развива в очаквания електронен метъл стил на бандата, минавайки през няколко разнообразни части до смазващия си финал.

   От хардкор брейкдауни и хорово пеене, през дъбстеп дроп и електронни семпли, до режещи рифове, нежно пияно, красиви мелодии, агресивно рапиране, скречове и прочие мешавици, продукт на една пост-модернистична музикална култура, събираща най-добрите страни на повечето актуални музикални течения и обвиваща ги в един цялостно изпипан продукт, The Mindsweep се развива на перфектно премерения баланс между тежест и мелодичност.

   Синглите от албума "The Last Garrison" и "The Anesthetist" представят брилянтно добрите страни на новия Shikari, докато "Never Let Go Off The Microscope" добавя това допълнително ниво на музикалност и аранжимент, чуждо на предните албуми на бандата. Просто чуйте "Myopia", за да усетите пълния диапазон на Rou Raynolds и компания, преди нежната вледеняваща мелодия в началото, прерязана от наелектризирани рифове да доведе до смазващия хоров брейкдаун. 
   
   Силна страна на бандата винаги са били и социално ангажираните текстове, които директно адресират важни проблеми от ежедневието както във Великобритания, така и в света. Темите варират от бедността и глада, през проблемите на здравната система, до корупцията в управлението и банковата система - емблематична черта на бандата, която обикновено им носи повечето положителни коментари и им помага да изпъкнат на фона на масата, която обикновено се върти из стереотипи и шаблони.
   
   За жалост към своя край албумът издиша и демонстрира лека загуба на оригиналния си заряд и идея като след 'Interlude' постепенно замира. 'The Bank Of Englang' не се развива на очакваното ниво, 'There's A Price For Your Head' е нескопосан  електронен System Of A Down, 'Dear Future Historians' е просто ненужно лековата, 'The Appeal & The Mindsweep II' е излишно продължение/ремикс на отварящата песен с препратки към предишни албуми, а 'Slipshod' е просто майтап и не разбирам защо е толкова обичана от бандата и феновете.

   Този финал пречи на албума да има и по-висока оценка. The Mindsweep  започва брилянтно и развива богат диапазон от музикални жанрове, теми и идеи, но след средата продължава надолу по инерция и убива първоначалното впечатление. И, макар да е далеч от нивото на големите албуми в метълкор/пост-хардкор средите, новото творение на Enter Shikari определено е постижение на електронния метъл и съвременната мешавица, ако това е по-вкуса ви.

  
ОЦЕНКА: 8.5/10

Препоръчителни песни   Anaesthetist     The Last Garrison     Myopia     The Appeal & The Mindsweep I     Never Let Go Of The Microscope






понеделник, 26 януари 2015 г.

Leighton Meester - Heartstrings

Leighton Meester - Heartstrings

Hotly Wanting Records, 2014

Folk Pop, Indie Pop, Adult Alternative Rock
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов


Много от нас следят N на брой ТВ сериали. Един от тези, които никога досега не съм гледал, а само съм чувал това онова, е "Клюкарката" (Gossip Girl) с Блейк Лайвли, Лейтън Мийстър и Тейлър Момсън. За първата все още не съм чувал да е почвала музикална кариера, а мис Момсън от край няколко години насам е считана за най-сексапилната (или поне в топ 1) мацка в рока, а пък ние тук даже написахме двойно ревю за втория албум на бандата ѝ The Pretty Reckless.

Учестен ли ми е пулсът, докторе?
Стигаме и Лейтън Мийстър, за която примерно аз научих не от Gossip Girl, а от няколко серии на "Доктор Хаус", където играеше роля на невръстно изкушение на любимия ни ТВ хаховец. Оказва се, че Лейтън може да бъде и музикалното изкушение, тъй като нейният дебютен албум Heartstrings се оказа една от най-приятните изненади, на които съм попадал в скоро време.

Американската актриса се пробва да стартира певческа кариера още преди 6-7 години и даже подписва някакъв договор за албум, но добре, че не се е стигнало до издаването му, защото общата ѝ песен с досадника Robin Thicke е пълен ташак - ужасно кичозен денс-поп, който само прикрива истинските ѝ гласови данни. След още няколко спорадични музикални излияния, през есента на 2014 година Лейтън най-накрая пуска албум.

Heartstrings започва с едноименната песен, която е изключително представителна на цялостното звучене и на останалите 8 - нежен фолк поп, много акустични и слайд китари, намекнато хавайско усещане и тъжна инди рок атмосфера. Върху този инструментален набор гласът на мис Мийстър се разстила като мъгла върху поляна, носейки полъх за приказност и меланхолия.

Абсолютно всяко едно парче е достатъчно обаятелно и не може да те остави безразличен, щом вече си преслушал албума поне 2 пъти. Понякога Лейтън звучи като в някои от по-сериозните песни на Taylor Swift - да речем бижуто от Red - State of Grace, а в други моменти и на Хейли от Paramore или дори на Lana Del Rey.
Лейтън Мийстър има прекрасен глас
Heartstrings е брилянтен албум - и като композиции, и като изпълнения, и като продуциране. В него има онзи ретро дух, който в наши дни е все по-експлоатиран от изпълнители на фолк/инди поп музика. Но това в никакъв случай не е лошо.

Стигаме и до текстовете. Щеше да е учудващо, ако те бяха весели, нали? Вместо това Лейтън пее за нещастна любов, разбити сърца и всякакви други такива гадни неща, които рано или късно се преодоляват: "I was fighting, for you, now I'm fine, without you, for you... never knew" или пък "I'm an amnesiac, forgot what it's like, to be happy".

Heartstring e прекрасен албум, който препоръчвам на всеки, който харесва ефирни женски гласове. Ако оценявах външния вид на Лейтън, щях да дам 11 от 10. Но и 8,5 от 10 не е зле, което пък навярно щеше да поразмести пластовете в класацията ми албуми за 2014 година, но както и да е.
8,5/10
чуй:   Heartstrings    Sweet    On My Side    Entitled


понеделник, 12 януари 2015 г.

Propagandhi - Potemkin City Limits

PROPAGANDHI - POTEMKIN CITY LIMITS
FAT WRECK CHORDS, 2005
Punk Rock, Progressive Rock, Punk Metal, Heavy Metal, Thrash
Илиян


Когато през 2003 година NOFX издадоха албума The War On Errorism, в една от най-важните песни от него The Separation of Church And Skate фронтменът Fat Mike постави редица интересни въпроси относно състоянието на пънк рока в началото на XXI век. Фразата When did punk rock become so safe? рефлектира върху глезените момчета от богаташките предградия на Калифорния и върху все по-ограничената сила на музиката да променя, вдъхновява и кара ума да разсъждава.
От една страна Fat Mike индиректно атакува всички, дори бандите, които записват за Fat Wreck Chords, сред които част от самото създаване на лейбъла са и Propagandhi. Канадците вече имат три албума зад гърба си, всеки от които е фундаментален за пънк сцената по свой собствен начин. След скейтпънк ориентираните How To Clean Everything и Less Talk, More Rock, Propagandhi преорганизират състава си с новия басист Тод Ковалски и посягат към траш и хеви метъл територии с Today's Empires, Tomorrow's Ashes (2001). Новите саунд и стил донякъде разделят мнението на старите им фенове, но в същото време им печелят и много нови.

Propagandhi обаче смело продължават напред. През есента на 2005 година бандата (тогава все още трио) пънк рокът вече не е същият след появата на Potemkin City Limits, а Fat Mike най-накрая получава отговор на своя въпрос. В седмата песен от албума Rock For Sustainable Capitalism Крис Хана иронично отмята: ""When did punk rock become so safe?", Well, excuse me If I laugh in your face, while I itemize your receipts and Powerpoint your balance sheets" и взема на прицел още банди като The Offspring и Rancid, както и един от най-популярните пътуващи фестове Warped Tour.

Rock For Sustainable Capitalism е новото потекло песни на Propagandhi - скоростни хардкор пънк рифове в бясно темпо изненадващо преминаващи в прог рок или мелодичен хеви метъл. А такива в Potemkin City Limits има доста като например A Speculative Fiction, която разиграва хипотетична студена война между САЩ и Канада или Die Jugend Marschiert, в която Хана осъжда видео игрите на военна тематика като подготовка за набиране на хора за армии.
Fat Mike се ръкува с бившия кандидат за президент на САЩ Джон Кери по време на кампанията PunkVoter, когато излизат компилациите Rock Against Bush, които Propagandhi бойкотират.

За редовия слушател на пънк Propagandhi биха звучали като група, която сякаш трудно може да запомни как да изсвири разноликите и много на брой части в дадена песен, а текстовете на Хана и Ковалски сякаш са напъхани насила върху инструменталите в неособено логичен ред.

Споменавайки Ковалски, ако влиянието му върху творческия процес на Today's Empires, Tomorrow's Ashes е било осезаемо, то в Potemkin City Limits, то просто е гигантско. Мелодичната му страна в парчета като неравноделното Cut Into The Earth и леко радиофоничното The Bringer Of Greater Things контрастира с хардкор натурата му, изразена в картечните откоси Impending Halfhead и Superbowl Patriot. Присъствието на Ковалски в Propagandhi се усеща и в самите инструментали, тъй като бас линиите вече не са скучни преповтаряния на тоновете на китарните акорди. Това насища с много енергия парчета като мини шедьовъра Fixed Frequencies и бруталната Feddalah's Hearse.

Potemkin City Limits съдържа общо 11 парчета - с 3 по-малко от Today's Empires, Tomorrow's Ashes, но е с цели 8 минути по-дълъг като времетраене, което се дължи на усложнените композиции, които рядко следват схемата куплет-припев-куплет-припев. Завършекът на този грандиозен албум е с грандиозното соло на Хана в Iteration - още една политически некоректна песен, този път към бившия министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд, който въображаемо е представен като военен престъпник на съд.

Potemkin City Limits сложи край на взаимоотношенията между бандата и Fat Wreck Chords - следващите 2 албума на Propagandhi излязоха през други лейбъли. Fat Mike обаче може да се чувства доволен - пънк рокът най-накрая не бе безопасен, а анти-корпоративен, с конкретно послание, с революционни музикални идеи и без цензура. Без съмнение, това за мен е най-добрият албум на предишното десетилетие.