петък, 24 април 2015 г.

Faith No More - Sol Invictus

Artist: Faith No More
Album: Sol Invictus
Label: Ipecac Records, 2015
Genre: Alternative Rock, Alternative Metal, Experimental Rock, Heavy Metal
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Малко преди Великденските празници се разрових из колекцията ми от стари броеве на списание "Ритъм", което всъщност имаше сериозна заслуга и аз да почна да водя този блог. Самата колекция има огромна сантиментална стойност за мен, тъй като благодарение на тези книжни издания, през годините открих за себе си много групи.

В един от броевете от 2000 година ми попадна една кратка статия тип новина за Майк Бордин, който по това време се подвизаваше като концертен заместник на Дейвид Силвериа в Korn. Барабанистът бе запитан за евентуален риюниън на Faith No More и неговият отговор бе добър опит за игра на думи - "Faith No More? Никога повече!".

Както знаем обаче - никога не казвай никога. Събиранията на великите рок банди рано или късно се случват и Faith No More не се оказаха изключение от правилото. Колкото и чепати характери да са били Майк Патън, Роди Ботъм, Били Гулд и Майк Бордин, явно идеята да възкресят този музикален тиранозавър е дошла - 1) или след като изгладили противоречията помежду си; 2) или след като са решили, че ще изкарват повече пари; 3) или комбинация от двете.

От най-популярния лайн-ъп на групата липсва само китаристът Джим Мартин и неговото място отново е заето от Джон Хъдзън, който свири в излезлия през 1997 година и носещ доста красноречивото име Album Of The Year. Faith No More обаче никога не е била силно китарно-ориентирана група или по-скоро никога китарите не са били най-водещата част от музиката им, както например е в Metallica. Заслугата затова, наред с вокалната лудост на Патън, е именно на останалите трима - клавириста Ботъм, барабаниста Бордин и басиста Гулд. Липсата на изпъкващ инструмент позволява по-широк набор от звукови експерименти, а изтърканото понятие "алтърнатив" да приляга толкова на Faith No More като естествено изначало, а не като изкуствено присадена категория.

Сега към Sol Invictus (от латински "Непокорено слънце" и всъщност е римски бог на Слънцето). Няма спор, че очакванията към бандата бяха завишени, особено след толкова години. През цялото това време феновете на Патън имаха възможност да се насладят на безбройните му музикални превъплъщения от другите му проекти. Всъщност тези фенове са по-скоро фанатици и биха изпаднали в екстаз, ако Майк запише цял албум само с пръдни, което е ненормално.

Разбира се, Патън сам си го е заслужил този статут в музикалните среди - той може да прави, каквото си поиска. По всичко изглежда, че и в Sol Invictus неговото его е надделяло над тези на останалите. Албумът е 1/3 Faith No More и 2/3 Патън, което не е непременно нещо лошо, но по-скоро е неочаквано.

Ако някой се е надявал на фънк/рап-рок неща тип Epic от The Real Thing или повече по-злостни пънк/метъл излияния като Diggin The Grave от King For A Day, Fool For A Lifetime, вероятно ще остане разочарован. Едноименната откриваща песен започва със стелеща се сатанинска дуум атмосфера и остава впечатлението, че не се разгръща докрай. Ок, песен тип интро - няма проблем. Сред останалите 9 песни обаче може да открием още поне 2-3 примера как витае това усещане за недовършеност на композициите - особено в сингъла Motherfucker.

Когато нещата стават по-груби и Faith No More включват турбото, ситуацията става изключително еклектична. Едва ли Cone of Shame е най-тежкото парче, което ще слушате някога, но саундът е адски смазващ. Представете си как стоите между две стени, които бавно се движат една към друга - толкова е брутално.Трудно ми е да предвидя дали някоя песен може да стане радио хит, но финалната From The Dead (между другото носи пиянското ухание на Take This Bottle) е възможно най-мелодичната и смилаема в целия албум.

Sol Invictus не е лесен за харесване. И всъщност това е добра новина. Майната им на лесните за харесване албуми. Faith No More са изпълнили целта си - да си останат "алтърнатив" до последно, без да се съобразяват нито с модните течения, нито пък дори със завета на собственото си творчество. Не е важно и дали идеите на Патън са надделели над тези на другите в групата, защото Sol Invictus ще се превърне в един от най-дискутираните рок албуми на 2015 година и със сигурност ще бъде едновременно възхвалян до небесата и отричан с неподправен хейт.
7,5/10
Препоръчителни песни:  Superhero    Sunny Side Up    Cone Of Shame    Rise Of The Fall    From The Dead

събота, 18 април 2015 г.

Agnostic Front - The American Dream Died

Artist: Agnostic Front
Album: The American Dream Died
Label: Nuclear Blast Records, 2015
Genre: Hardcore Punk, Punk Metal, Metalcore, Heavy Metal

FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Много са хората, за които първата асоциация с Agnostic Front е Gotta Go. Това важи в най-голяма степен за тези, които не са навътре в хардкора. Gotta Go е нещо като Pretty Fly For A White Guy на хардкора - видеото от официалния канал на BlankTV е гледано над 4,3 млн. пъти от 2007 година насам. Сигурно всеки, който чете тези редове, поне веднъж в живота си е шернал във Facebook въпросния клип.

Ако си от тези, които са споделяли поне веднъж и друга песен на Agnostic Front - дори това да е някои от другите по-големи хитове - Riot, Riot Upstart или For My Family, може да дочетеш ревюто до края. Ако не си, значи едва ли ще обърнеш внимание на новия албум на нюйорската шайка на Роджър Майрът и Вини Стигма.

Всъщност то няма кой знае какво да се ревюира. Докато слушам песните, не мога да преценя изобщо каква оценка е подходяща за албума, в който няма никакви изненади. Откакто Agnostic Front преминаха в лагера на Nuclear Blast Records, тeхният хардкор отново стана метълски, след по-пънк/ой ориентираните издания за Epitaph Records.

The American Dream Died съдържа общо 15 парчета плюс едно Intro, което е по-дълго (2:02) от повече от 50% от траковете. Agnostic Front са наблъскали куп резачки под минута, малко над минута и такива малко над две минути. Бандата се намира в чудесна форма за напомпан мачо хардкор с хеви рифове, много кардани, типичните ядосано-сълзливи вокали на Роджър и както винаги - подходящи текстове за социални неправди и лоялност в братството.

Както сам можеш да се досетиш от заглавието, Police Violence не е ода за New York's finest и е съвсем актуална след събития като тези в град Фъргюсън. Old New York е носталгично обяснение в любов към "най-великия град в света", а Only In America и едноименното The American Dream Died критикува политическата система в Земята на свободните.

Подозирам, че химновите парчета като финалното Just Like Yesterday и Never Walk Alone ще се превърнат в концертни фаворити, а поради очевидни причини, второто може да ти е двойно по-любимо, ако си фен на Ливърпул.

Най-тъпото клише, с което мога да опиша албума, е солиден. След толкова много години на хардкор сцената, легенди като Agnostic Front знаят отлично как да поднесат това, което феновете им очакват. Мамка му, в Just Like Yesterday са използвали отново запазената си марка - силен вик на Майрът "STIGMAAAAA", последвано от надъхващо китарно соло, което нали, не е точно Стив Вай-ско, но върши перфектна работа. В крайна сметка това е пореден албум на Agnostic Front, който ще бъде оценен по достойнства от феновете.

7/10
Препоръчителни песни:  Police Violence  Test Of Time  Old New York    Never Walk Alone    Just Like Yesterday


четвъртък, 9 април 2015 г.

Noviot Pochetok - Jas Sum Zemja

Noviot Pochetok - Jas Sum Zemja

Sixtynine Records, 2015

Punk Rock, Pop Punk, Alternative Rock

FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Да си една от най-големите пънк банди на Балканите е също толкова престижно, колкото и да си Bad Religion в SoCal (Южна Калифорния). Може би не в същия мащаб, тъй като Noviot Pochetok нямат зад гърба си 35-годишна история, но няма спор, че от началото на XXI век са сред водещите имена на тази сцена в нашия регион. Момчетата от Скопие натрупаха солиден авторитет благодарение на серия от силни албуми, а с четвъртия си проект Jas Sum Zemja окончателно затвърждават реномето си на една от най-креативните източноевропейски банди изобщо.

Първите две песни, които бандата пусна в YouTube - Jadi Od Leshot Svoj и Rezervatot - загатнаха за една нова посока. Зад привидно спокойното и мелодично начало на пилотния сингъл се крият и доста агресивни китарни рифове, което навява асоциации с последните неща на The Flatliners. Rezervatot пък е дълга 8 минути и в композиционно отношение се разгръща по един впечатляващ начин, за да не може да остави слушателя да скучае. Лирически Noviot Pochetok също стават по-сериозни, като дискутират глобални проблеми свързани с пагубното влияние на човечеството върху природата и околната среда.

За разлика от предишните албуми, в Jas Sum Zemja преобладаващо е средното темпо или поне такова е усещането след 20-тина слушания. Албумът е лесносмилаем, но не в лошия смисъл на думата, а е такъв, защото бандата е запазила в действие своите най-силни черти - вокалните хармонии и мелодичността на китарите, въпреки няколкото по-хеви рифа като този във финалното 98%. Другото любопитно нещо в албума е самият саунд - доста по-суров и аналогов в сравнение с да речем Melancholic Machine.

Дали Jas Sum Zemja е по-добър от предишните албуми на Noviot Pochetok, това е въпрос на много дебати. Най-позитивният му аспект обаче е ушевадната стилова еволюция. Да, в най-общ смисъл това е пънк рок. Jas Sum Zemja обаче е ново лице на една група, която знае как да надгражда на постигнатото до момента.

Споменатите вече Jadi Od Leshot Svoj и Rezervatot са сред най-добрите песни на групата изобщо, но сред останалите 10 в албума може да се открият още няколко, които да претендират да бъдат новите диаманти в короната. Личните ми фаворити са Propadja, Osamenite, Paralelni Svetovi и едноминутното Offspring-ско Pepel I Prav.

Jas Sum Zemja е отлично композиран, изпипан до най-малките детайли и за стандартите на Балканския полуостров - перфектно продуциран албум. Артуъркът е много стилен и напълно в тон със съдържанието и темите, които се разискват в песните, което е половин бонус точка от мен. Меланхолична музика за меланхолични души, поднесена в нова освежена опаковка.

8,5/10 
препоръчителни песни: Jadi Od Leshot Svoj    Propadja    Rezervatot    Osamenite    Paralelni Svetovi