The Story So Far - The Story So Far

Band: The Story So Far
Album: The Story So Far
Label: Pure Noise Records, 2015
Genre: Pop Punk, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов



Имах една чернова за тоя албум още от преди няколко седмици. Бях обещал ревюто още в средата на месец май, а то вече сме навътре в юни. Причина да загубя интерес към едноименния на The Stor So Far е, че нечовешката скука, която се носи от по-голямата част от парчетата. Реших, че е нужно да слушам албума по-нататък и в последните дни поднових ротациите, но положителна промяна нямаше.

Преди две години ревюирах предишния им What You Don't See и останах адски очарован от него. Неговият наследник си звучи почти едно към едно към предшественика му, но но не съвсем. Както писах за What You Don't See - това вече е една от модерните пънк класики на настоящето десетилетие. Изглежда, че с него обаче The Story So Far да достигнали зенита си и са започнали да се спускат стабилно надолу по склона.

Едноименният трети съдържа точно 10 парчета, но за беда, повечето от тях са все едно артисали от сесиите на What You Don't See. Похвално е, разбира се, че The Story So Far са станали още по-добри инструменталисти. Ритъм секцията е първото нещо, което прави добро впечатление в албума. Не са малко парчетата, в които неравноделните бийтове на барабаниста Райън Торф и бас линиите на Келън Карпентър изкарват песните над средното ново - най-вече в Heavy Gloom, Mock и How Are You, като първата от трите може да бъде наречена "диамант" в албума, както впрочем и Nerve.

Това в известен смисъл леко променя характерната за бандата и за стила като цяло мелодичността на бандата, заложена в китарните рифове и вокалите на Паркър Канън. Последният им специфичен и приятен тембър, който кара тийнейджърките да припадат, особено след като самите текстове са емоционални и въздействащи за тази възрастова група - семейни проблеми, проблеми с гаджета, проблеми на растежа и прочее проблеми. Със сигурност Канън, както и цялата група, се опитват да бъдат по-зрели в този албум, но и да запазят своята младежка наивност, което ми се струва, че е отнело частици от креативността им.

Във времето между двата албума The Story So Far загатнаха за своята акустична и баладична страна с EP-то Songs Of. Затова наличието на меланхоличната, бавна и в същото време крайно досадна песен Phantom не ме изненада особено много. Всъщност идеята не е лоша, но просто не е добре изпълнена - песента не се развива в никаква посока и оставя усещането за безкрайна протяжност - все едно да си гледаш часовника и да очакваш да са минали 3 часа, а всъщност да са минали едва 3 минути.

Всъщност The Story So Far е един окей албум, който съм убеден, че повечето фенове на групата ще харесат. Продажбите от първата седмица в САЩ говорят красноречиво за това - над 22,5 хиляди копия бяха разграбени, предимно от хора, които легално нямат право да си купуват алкохол, но така или иначе го правят и прекарват ежедневието си в Инстаграм, ядейки пица и пушейки трева. Докато довършвам ревюто, рязко ми се дослуша What You Don't See. Може проблемът да е в моя телевизор, но третата глава от "Историята досега" е разочарование. Да видим следващата им стъпка.

6/10

Препоръчителни песни:  Heavy Gloom  Mock   How Are You   Nerve