петък, 14 август 2015 г.

Frank Turner - Positive Songs For Negative People

Artist: Frank Turner
Album: Positive Songs For Negative People
Label: Xtra Mile, 2015

Genre: Folk Rock, Folk Punk, Acoustic Rock, Alternative Rock
FACEBOOK
Илиян Иванов

Два пъти съм писал за Франк Търнър досега. Първият път представих британеца в блога си, когато излезе компилацията Last Minutes & Lost Evenings (2012), а вторият път не беше тук, а в сайта Avtora.com и материалът беше свързан с актуалния му тогава албум Tape Deck Heart (2013). Тогава Франк преминаваше през тежкия период след раздяла, но явно всичко вече е минало - Positive Song For Negative People е тук, за да докаже това.

Не че новият албум (отново записан с неговата съпорт банда The Sleeping Souls) е само "пчелички, пеперудки и цветенца", но определено се усеща, че изпълнителят вече гледа по-ведро на нещата от живота. Както се казва, меланхолията е консервирана, а позитивните намерения бликат от всяка песен именно с цел да повдигат духа изпадналите в душевна дупка, точно както заглавието подсказва.

Първото парче The Angel Islington залага на традиционния фолк минимализъм - акустична китара и глас, записани все едно в кухнята между две уискита. Следващата песен и пилотен сингъл Get Better е химнът в албума. В нея може да се насладим наистина на положителното настроение на Франк, който се опитва да ни убеди, че никога нищо не е загубено, докато си жив. Припевът "We could get better, cause we're not dead yet" се забива силно в съзнанието, а пънк рок енергията от инструментала подсилва значимостта на парчето.

Търнър е достатъчно убедителен в метафорите на метеорологична тематика и в следващите две песни - The Next Storm и The Opening Act Of Summer, които зареждат със слънчева и позитивна енергия. Тържественото Glorious You оставя албума в същата посока, а последвалата Mittens е вероятно най-добрата песен на Франк в цялата му дискография. В нея има онази Coldplay-ска тъга, но без елемента на протяжността, а по-нататък се разгръща в красива епика, за да се превърне в гвоздея на Positive Songs For Negative People.

Във втората половина от албума намираме надъхано пънкарливо рокабили - Out Of Breath, което страшно много прилича на парче на Mad Caddies, а по-нататък и парчета като Josephine и Silent Key, които съответно сладнеят здраво на Green Day и Weezer. В Silent Key чуваме и женските вокали на Есме Патерсън, които придават призрачност и красота в края. Финалът в албума е доста по-тъжен - Song For Josh е елегия за Джош Бърдет - близък приятел на Франк, мениджър на легендарния клуб "9:30" във Вашингтон и легендарна фигура от американския рок ъндърграунд.

Фолк пънк трубадурът отново не успя да разочарова. Все още не знам къде точно стои Positive Songs For Negative People сред цялата дискография на Търнър, но едно е сигурно - това е колекция от емоции и преживявания и е предназначена за емоционални и авантюристични натури. Песните са истории, а певецът и китарист е техният прекрасен разказвач.
8/10
Препоръчителни песни:   Get Better    The Next Storm    Glorious You   Mittens   Silent Key
Други подобни ревюта

понеделник, 3 август 2015 г.

Public Enemy - Man Plans God Laughs

Band: Public Enemy
Album: Man Plans God Laughs
Label: Spitdigital, 2015
Genre: Hip-Hop, Hardcore Rap, Political Rap, East Coast Rap
FACEBOOK

Илиян Иванов

Мнозина от Вас, които следят потока от музикални новини, със сигурност са наясно, че Kanye West се самопровъзгласи за "най-голямата жива рок звезда на планетата" по време на хедлайнерското си участие на фестивала Гластънбъри. То е естествено някак рапърите да имат голямо его, но това никога не било на дневен ред при Public Enemy. Може би, защото легендите от Ню Йорк са най-вече барометър на състоянието на социално-политическия хип-хоп, отколкото хитмейкъри със засилено използване на аутотюн.

Все си мисля, че Public Enemy не са толкова релеванатни от началото на новия век. Бандата издаде доста албуми през последните 15 години, като през 2012 са цели два, но нито един от тях не получи достатъчно внимание от феновете на хип-хопа. Затова и започнах текста с изникващия от всеки лайфстайл/ентъртейнмънт сайт Kanye West - времената са други, а това го осъзнава и лидерът на групата Chuck D. Public Enemy обявиха, че Man Plans, God Laughs е най-напрегнатият, емоционален и интензивен албум на групата през XXI век. А причини за това твърдение не липсват. Достатъчно е да спомена само, че Public Enemy винаги са черпили вдъхновение за текстовете си от живота на улицата и несправедливостта и насилието, които произхождат от трагедии като убийството на Майкъл Браун от страна на полицай и последвалите бунтове във Фъргюсън, Мисури.

Bring the Noise! Public Enemy & Anthrax, circa 2015
В инструментално отношение бандата е опитала да запази своето типично олдскуул звучене, но и да придаде към него т.нар. от мен оксиморон "модерен ретро саунд", с който Kendrick Lamar изби рибата в последните години и най-вече с актуалния му шедьовър To Pimp A Butterfly (2015). И тук може да чуете блъскащите баси, шумните сиреноподобни звуци, раздвижените бийтове и скречовете, като наравно с това се усещат и по-лежерни, и фънки подходи в изграждането на траковете.

Както винаги Flavor Flav внася колорит с типичните хайп мен-ски подвиквания измежду лириките на Chuck D. Неговият глас е толкова разпознаваем, че всеки път си представям как си криви устата, показвайки два реда облицовани с благородни метали зъби. Chuck D пък изглежда ядосан на целия свят заради лоши работи като войни и тероризъм. Това може да се усети още от откриващата песен No Symphathy From The Devil и едноименната с албума Man Plans, God Laughs, в които той сърдито прави паралели между Човека, Господ и Дявола. На всичко отгоре Chuck D ни е "претоплил" и старите слогани Fight the power и Bring the noise, което според мен беше някак неизбежно.

Me To We обаче е първото парче, което остава по-трайна следа със запомнящия се рефрен с използването на детски гласчета "Can we get together we the people? (Oh Yeah), See The people are they free and equаl? (Hell no), Can we get from me to we my people? (We don't know)". Mine Again пък е най-интелигентната като лирики песен, в която думата "mine" се използва и като "мина" (бомба) и като притежателното "моя", като Chuck D говори за Африка. Сред другите много силни тракове бих посочил Lost In Space и Earthizen, а Honky Talk Rules е блус рок парче с женски вокали и речитативи, което е нещо като ремикс/кавър на Honky Tonk Woman на The Rolling Stones.

Понеже споменах To Pimp A Butterfly, това е албум с дължина почти 80 минути. Man Plans, God Laughs е само 27 минути и това всъщност е добра страна, тъй като няма шанс албумът в един момент да доскучае. От друга страна Public Enemy сякаш са искали да отбият номер и просто да напомнят на останалите, че все още съществуват. Man Plans, God Laughs е сполучливо издание, което макар да не е от класата на великите албуми на бандата от 80-те и началото на 90-те, ще задоволи претенциите на тези, които им е писнало от аутотюн и рими за пички и курове.
7/10 
Препоръчителни песни: Me To We   Man Plans God Laughs   Mine Again  Lost In Space  Earthizen
Други ревюта на подобни албуми:
Anthrax - Anthems