сряда, 23 декември 2015 г.

Топ 15: Най-добрите албуми на 2015 (Вичо)


Още една година си замина неусетно. Вече прегледах набързо всички онези банди, които пренебрегнах, волно и неволно. Тенденциите през 2015 едва ли биха изненадали някого, музикалната индустрия стана изключително лесно предвидима, без значение за какъв стил говорим. Но стига толкова празни приказки! Ето ги и най добрите 15 (+1) албума, които излязоха през изминалата 2015, подредени специално от мен по изключително необективен начин с очакване на бурни недоволни реакции.



Изключително добър и лек албум. Свеж electro swing, идващ от сърцето на Париж и подходящ за всяка една ситуация. Не влиза в класацията, защото някак не се вписва, но препоръчвам горещо!

Чуй: Caravan Palace - 'Lone Digger' - 9/10



15. PRODIGY - THE DAY IS MY ENEMY

Prodigy са фактор дори в слабите си години и макар The Day Is My Enemy да е далеч от големите им албуми, не е никак лош. След десетина слушания става особено приятен и из парчетата се прокрадват страшни хитове. Ревю така и не написах, но му давам едно почетно 15-о място (бел. ред. - линкът е към ревюто, което Илиян написа и оценката не отговаря на тази на Вичо).


Чуй: The Prodigy - 'Wild Frontier' - 7/10

14. TRIVIUM - SILENCE IN THE SNOW

Едно от разочарованията на годината, което присъства в класацията единствено, защото е Trivium. Скучен и еднообразен хеви метъл албум, спасен от няколко по-интересни песни. Звук, цялостна продукция и преобладаващият инструментал са на ниво.

Чуй: Trivium - 'Until The World Goes Cold' - 7/10

13. IN HEARTS WAKE - SKYDANCER

Бандата е на прав път и свири с хъс и заряд, а пътят е постлан от Parkway Drive, с които делят родния Byron Bay. Основен минус е дразнещо слабият лек вокал и прекаленото залагане на гости в песните. Ако продължават в същия дух и поизгладят някои неизправности, ги чака светло бъдеще.

Чуй: In Hearts Wake - 'Badlands' - 7/10

12. CANCER BATS - SEARCHING FOR ZERO

Канадците отново представят един албум с музика, която няма да чуете по радиото. Не особено лесен за слушане, но като цяло добър и стойностен албум, ако му се даде шанс. Стабилна доза слъдж метъл, премесена с хардкор пънк и мръсен звук.

Чуй: Cancer Bats - 'Satellites' - 7.5/10

11. RANDOM HAND - HIT RESET
За жалост последния албум на британските ска-пънк герои. Бенефисът е от очакваното добро ниво - бърз, енергичен, премерено мелодичен и достатъчно агресивен. Основен минус остава фактът, че повече такива няма да чуем, а и без това са рядкост.

Чуй: Random Hand - 'After The Alarm' -  7,5/10


10. COAL CHAMBER - RIVALS

Изненадващо завръщане на едни от легендите на ню метъла. След дълги години оригиналният състав се събира, за да изкара един приличен и леко носталгичен албум, който успява да хване положителните черти на старите албуми. Похвално е и, че музикантите все още са живи след всичките наркотици и алкохол.

Чуй: Coal Chamber - 'I.O.U. Nothing' - 7.5/10

9. BULLET FOR MY VALENTINE - VENOM

След катастрофалния провал на предния албум, Venom реално е попадение. Имах нулеви очаквания и съм очарован да видя положителната промяна. Bullet For My Valentine са далеч от добрите си години и тежестта отново е обрана, но албумът е динамичен и музикален, подплатен от достатъчно метълкор/хеви елементи.

Чуй: Bullet for My Valentine - 'You Want A Battle? (Here's A War)' - 7.5/10

8. SKINDRED - VOLUME

Не е тайна, че Skindred са ми големи любимци и Volume отново доказва, че са голяма банда, която измина дълъг път дотук. Без изненада албумът е зареден с позитивен заряд, заразителна енергия, свежо настроение и стабилен ню/алтърнатив метъл в комбинация с рага влиянието на Benji.

Чуй: Skindred - 'Volume' - 8/10

7. MISS MAY I - DEATHLESS

Приятна доза традиционен и непретенциозен метълкор в духа на Threat Signal и As I Lay Dying. Албумът минава като валяк без излишни експерименти и лиготии. Приятно носталгичен и в същото време умерено прогресивен, което го превръща в една от приятните изненади и попадения на 2015.

Чуй: Miss May I - 'Deathless' - 8/10

6. CROSSFAITH - XENO

100%-ов Crossfaith албум, който покрива напълно очакванията за него. Бърз, енергичен и електронен, с любезното съдействие на Benji от Skindred и Caleb Shomo от Beartooth за цвят. Японците продължават да държат короната в тази сцена и не мислят скоро да я дават.

Чуй: Crossfaith - 'Ghost In The Mirror' - 8/10

5. MAJOR LAZER - PEACE IS THE MISSION

Един от най-свежите и приятно разнообразни албуми, които съм слушал последните години. Петото място може да не се понрави на много, но Major Lazer са абсолютна институция в съвременната денс сцена и Peace Is The Mission е поредното доказателство.

Чуй: Major Lazer - 'Powerful' - 8,5/10

4. ENTER SHIKARI - THE MINDSWEEP

Потенциалната ябълка на раздора в класацията ми. Enter Shikari добиха популярност и автоматично цяла нация ги мрази, без дори да са ги чули. Ок, само че The Mindsweep e страшно добър и хитър албум, с целия си диапазон от стилове, идеи и композиции. Експлозивен и мелодичен в точните моменти.

Чуй: Enter Shikari - 'Anaesthetist' - 8.5/10

3. AUGUST BURNS RED - FOUND IN FAR AWAY PLACES

Не веднъж съм казвал, че August Burns Red е една от малкото банди, които имат правото да носят етикета "метълкор". Албумът е последното бижу в дискографията им като пичовете за пореден път надминават себе си откъм музикалност, аранжимент, постройка и цялостен баланс. Абсолютно брилянтен от първата до последната секунда.

Чуй: August Burns Red - 'Ghosts' - 8,5/10

2. LAMB OF GOD - VII: STURM UND DRANG

Безкомпромисен и железен албум, който отново изстрелва Lamb Of God в челните редици на съвременния метъл (ако въобще някога са ги напускали). VII:... e емоционално заредената изповед на Randy Blythe след преживяното през последните години и аз лично не мога да си представя по-феноменално завръщане.

Чуй: Lamb Of God - '512' - 9,5/10

1. PARKWAY DRIVE - IRE

Защото Parkway Drive просто не могат да издадат слаб албум. Защото критиката към него е безвкусна и изсмукана от пръстите. Защото едва ли има по-добра метълкор банда в последните години. Защото като цяло през последните 12 години не се появиха много по-добри банди. Защото музикантите останаха пичове, стъпили на земята. Защото Ire, без да е най-добрият в дискографията им, е по-богат и разнообразен от всички останали.

Чуй: Parkway Drive - 'Crushed' и 'Dedicated' - 9,5/10


ИЗНЕНАДИТЕ: Bullet For My Valentine издадоха един не лош албум, достойно извинение за провала на предишния. Miss May I представиха приятна и носталгична доза метълкор. Caravan Palace са свежо ново попълнение в музикалната ми колекция.

РАЗОЧАРОВАНИЯТА: Bring Me The Horizon се изгавриха с Thats The Spirit. P.O.D. изненадаха с нов албум, който пък изненада с посредственост. We Came As Romans направиха жалък опит за качествен запис. All That Remains продължават да крачат надолу след пореден неуспех. Trivium можеха много, много повече.

КОЛАБОРАЦИИТЕ: В новия In Hearts Wake личат имената на музиканти от The Ghost Insite, Hacktivist, As I Lay Dying, Northplane. Crossfaith имат песен с Benji от Skindred и Caleb Shomo от Beartooth. Lamb Of God включиха Chino Moreno от Deftones в последния си албум, а August Burns Red очаквано записаха с Jeremy McKinnon от A Day To Remember. А JFT и Станко Томов от Bright Sight?! Avengers assemble!

ОЧАКВАНИЯТА: Какво ни готви 2016? Deftones! Hacktivist! Bury Tomorrow! Architects? Caliban? Смеем ли да очакваме System Of A Down??? Някой въобще чака ли още Limp Bizkit? Мина ли достатъчно време за нови албуми от Korn, Slipknot, Linkin Park, Machine Head? Спокойно, една Metallica или пореден Iron Maiden ще оправи настроението на родния метъл елит.

ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ ОТ SCRAGGLED MUSIC - ВАШИТЕ ЛЮБИМИ АВТОРИ - ВИЧО И ИЛИЯН!

вторник, 15 декември 2015 г.

Епопея на забравените 2015



Виктор Балчиклиев


   Измина поредната година, изпълнена със страхотна музика и качествени албуми. Преди да ви представя и моят 2015 Tоп 10 държа да спомена всички онези, които по една или друга причина не ревюирахме или споменахме. Scraggled Music тотално преструктурира виртуалните офиси и в процеса на местене и преустановяване в други градове и държави не една банда остана пренебрегната. В следващите редове ще направя бърз преглед на албумите, за които не остана време или просто не си заслужиха вниманието.

Ако прегледате моите ревюта веднага се набива на очи, че така и не написах нито една дума за Slayer, Iron Maiden и Saxon - съответно за техните Repentless (12-и албум), Book Of Souls (16-и албум) и Battering Ram (21-и албум!!!) - и причината е много простичка - писна ми. Да, втръсна ми от тези групи и безкрайната им доминация над метъл чартове, концерти, фестивали и въобще цялата индустрия. Жалката ми мини революция и медийно затъмнение няма да промени нищо, но си струва опита. Като знам, че май се гласи нова Металика догодина и ми прилошава...


Нови албуми изкараха Sylosis, 36 Crazyfists и Fear Factory и съм почти 100% сигурен, че поне два от тях щяха да ми харесат. Време така и не остана и освен някой друг сингъл не успях да ги преслушам като хората. По същата причина не прочетохте и ревю на I Worship Chaos на Children Of Bodom и War Eternal на Arch Enemy, но за тях не съм толкова убеден. Въпреки интереса ми към стила така и не успях да прослушам и двете банди и очевидно 2015 няма да е изключение.

Нямаше ревюта и за Amorphis и Soilwork като по традиция и двете банди издават добри албуми, макар и  понякога трудни за преслушване. Чух 'Death Of a King' от Under The Red Cloud (100%-ова Amorphis песен с лек източен привкус) и 'Death In General' от The Ride Majestic (Soilwork в олекотен прогресив прочит), които само подсказаха, че освен в заглавията не е останал много death в метъла и на двете банди. Бях решил да чуя Meliora на Ghost, но Илиян ме изпревари с ревю и впоследствие се разсеях и отказах да слушам нашумелите шведи и наистина не се интересувам кой точно е Papa Emeritus III. Впрочем, и Папата издаде албум...


Така и не намерих време за Marilyn Manson, a Papa Roach ме издразниха на първо слушане и така и не им дадох втори шанс, въпреки поносимото парче с Maria Brink. Добавяме и новия на Apocalyptica, EP-то с кавърите на Stone Sour, както и EP-то на The Devil Wears Prada Space - което е изключително сполучливо и следва хитра концепция и характерна атмосфера, но чакам нов албум, за да го отразя. Disturbed ме отегчиха веднага с нескопосани хеви балади и прескочих, простете.


Веселяците Korpiklaani представиха своя девети албум Noita, в който няма абсолютно никакви изненади, освен поредна доза фолк метъл от високо ниво. На друг фронт любимците от моите тийн-годините P.O.D. някак изненадващо изкараха The Awakening и за съжаление албумът просто не струва. С изключение на 'This Goes Out To You' останалите песни са слаб и измъчен опит, подплатен от абсолютно ненужни skit-ове, които правят албумът още по-досаден. Да бъдем честни, JFT издадоха къде къде по-качествен nu/crossover албум с къде къде по-ограничени ресурси...който пък изпуснах по обективни причини...


Извън метъла изпуснах ревюта на три албума, които определено си заслужават - Occult Classic на Kill The NoiseThe Big Smoke на Gentlemen's Dub Club и Return Of The Pistoleros на Dub Pistols (който е страхотен и може и да понапиша нещо след празниците). Не писах нищо за The Prodigy като The Day Is My Enemy беше едно от събитията на годината, което Илиян моментално отрази. Гледайки назад към албума най-вероятно бих му поставил едно символично 7/10 като силните парчета продължавам да слушам, но мисля всички сме съгласни, че просто не е на очакваното ниво.


Давам си сметка, че съм изпуснал много повече албуми, отколкото реално успях да ревюирам. Най-вероятно пропускам и други, но криво-ляво съумях да драсна по някой ред за най-важните събития в и извън метъла на 2015-а. Стилове стотици, албуми хиляди, банди милиони - важното е да се слуша музика, още и още...останалото е чесане на езици. 

П.П. Ако сте прочели тази статия чак дотук и не се казвате Илиян Иванов, Ви благодаря искрено. Специално на Вас ще бъде посветена и предстоящата да излезе скоро годишна класация! До тогава stay tuned, rock on и may the force be with you, че е нашумяло. :)

сряда, 9 декември 2015 г.

In Hearts Wake - Skydancer

Band: In Hearts Wake
Album: Skydancer
Label: 
UNFD
Genre: 
Metalcore, Melodic Metalcore

FACEBOOK

Виктор Балчиклиев


In Hearts Wake ми попаднаха съвсем случайно покрай песента 'Departure (Death)', в която участва Winston McCall от Parkway Drive. Оказа се, че бандата е от Byron Bay, онова малко градче в Австралия, родила машините Parkway. Пуснах си Skydancer моментално с огромен ентусиазъм, очаквайки един албум в духа на Horizon, изсвирен със заряда на младежи, чиито батковци са карали сърф с Уинстън. Разочарованието обаче е също толкова голямо.

In Hearts Wake свирят заедно от 2006-а, и след три EP-та издават преди първи студиен албум чак през 2012, когато излиза дебютният Divination, от който е и въпросната 'Departure'. Бързо и смело само две години по-късно се появява Earthwalker (2014), моментално последван и от последния Skydancer, явно записани по едно и също време. Концепцията в заглавията на албумите е хитра и добре подплатена от оригинални обложки, а феновете им вече залагат следващите да са Waterswimer и Fireburner...

Тримата основатели на бандата са Jake Taylor (тежки вокали), Eeven Dall (китара) и Ben Nairne (ритъм китара), а малко по-късно се присъединяват Kyle Erich (бас и чисти вокали) и Caleb Burton (барабани) (макар, че не е много ясно кой е барабанист в момента, тъй като напоследък с тях свири Conor Ward). Без изненада, IHW разчитат на двуполюсния модел леки-тежки вокали и както в повечето случаи резултатът е потресаващ и значително сваля оценката на албума.

Jake Taylor е абсолютно железен вокал и песните, в които доминира неговото крещене, са добрите в албума. Очевидно Уинстън е оказал някакво влияние над стила на пеене, което ясно се чува в 'Cottonmouth'. Kyle Erich обаче е от тези чисти вокали, които сякаш не могат да направят разликата между мелодични метъл вокали и поп пеене. Гласът му е слаб, изкуствено разглезен и откровено дразни. В целия албум не успях да чуя един момент, в който неговите части да ми харесат и директно прескачах песни, които залагат основно на него.

Музикално In Hearts Wake не са открили топлата вода, но имат добри идеи. Сравнението с Parkway Drive е неминуемо, но реално няма място за каквито и да е паралели, защото Skydancer не стига онези мощ и енергия. Бандата свири мелодичен метълкор, с леки модерни влияния и джент заемки като най-ясен пример за обещаващите им умения е инструменталът 'Oblivion'. Знаят как да свирят брейкдауни, традиционните постройки и аранжимент са на ниво, рифовете не са лоши, на моменти китарите са интригуващи.

Подобно на участието на Уинстън в дебютния Divination и тук гостуват няколко впечатляващи имена, но е някак жалко най-силните песни в албума да са тези, в които бандата не свири самостоятелно. В пилотната 'Skydancer' моментално се разпознават вокалите на Jonathan Vigil от The Ghost Inside преди Erich да развали иначе страхотна песен. В 'Erase' гостуват Ben Marvin и J Hurley от Hacktivist като парчето е силно повлиянно от електронния им рап/джент метъл. 'Intrepid'  пък е може би най-добрата в албума и в нея помагат вокала на сънародниците Northplane - Marcus Bridge, и Nick Hipa, бивш китарист на As I Lay Dying (сега в Wovenwar), чието влияние моментално променя цялото звучене.

Колкото и да ми се иска In Hearts Wake да са добра и обещаваща група, негативите в Skydancer са доста осезаеми и остават силно смесени чувства. Трябва да си кажем истината, че ако Parkway Drive не бяха поставили Byron Bay на световната метъл карта, можеше и никой да не чуе за IHW. С постлан червен килим и готова популярност е някак срамно да разчиташ на установени имена, за да направиш един добър албум. In Hearts Wake получават бонус точки за хитра концепция, смислени текстове и моментни проблясъци, които в бъдеще може да се окажат ключови, но на този етап просто не са достатъчни

Излючваме микрофона на Erich и албумът без проблем е 9/10.


                                                                       7/10 

Препоръчителни песни:  Intrepid (ft. Marcus Bridge & Nick Hipa)   Erase (ft. Ben Marvin & J Hurvey)   Skydancer (ft. Jonathan Vigil)   Cottonmouth   Oblivion




Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:

вторник, 8 декември 2015 г.

Caravan Palace - Robot

Band: Caravan Palace
Album: Robot (<I°_°I>)
Label: 
Wagram Music
Genre: 
Electro Swing

FACEBOOK

Виктор Балчиклиев


За това ревю навлизам в много чужда територия и се извинявам предварително на тези, които ще обидя с потенциална некомпетентност. Но пък сякаш това е и чарът да се занимаваш с музикална критика - издирването на нови банди и стилове, особено когато нямаш идея за какво става въпрос. Такава е и моята любопитна среща с Robot на абсолютно непознатите ми доскоро Caravan Palace. Представената ви от мен музика този път идва от сърцето на Париж и е елегантен електро суинг с френски привкус.

За тази сцена не знам почти нищо и минималните ми познания започват и свършват с дразнещо комерсиализирания Parov Stelar, а и това го казвам само и единствено като ориентир без каквито и да било сравнения. Французите винаги са имали богата култура в електронната сцена и няма и нужда да се споменава познанието им в по-изтънчените джаз, суинг, туист. Caravan Palace са наследството на тези две идеологии, преплитащи се в една изключително сполучлива смесица със свежо модерно звучене.

Robot (oще известен като Robot Face или символите от обложката) е трети албум на парижаните след Caravan Palace (2008) и Panic (2012), с които също възнамерявам да се запозная в най-близко време. Групата се състои от Zoe Colotis (вокали), Arnauld Vial (китара), Hugues Payen (цигулка), Camille Chapeliere (кларинет), Charles Delaport (контрабас), Antoine Toustou (електроники, тромбон) и Paul-Marie Barbier (перкусии). С други думи Caravan Palace са една младежка джаз трупа със симпатична вокалистка и много талантлив диджей/продуцент.

Албумът е много приятен и лек, продължава 40 минути и минава неусетно. Въпреки френския произход, текстовете са изцяло на английски, изпяти с изключително мелодичния глас на Zoe, който пасва перфектно на стила. Напук на очакванията, музиката им въобще не е спокойна и лежерна, а енергична и танцувална. Не мисля, че някой може да изслуша цялата 'Lone Digger' без да се раздвижи дори за секунда.

В Robot се прокрадват и някои по-бавни парчета като 'Aftermath', 'Midnight' и 'Comics', но като цяло следва темпото, зададено от отварящата и най-хитово звучаща 'Lone Digger'. 'Mighty' с участието на JFTH (не JFT, да сме наясно...) поддържа заряда и хитрите композиции и идеи преливат в 'Wonderland', 'Tatoos', 'Russian'. Албумът е подходящ за всякакви поводи и звучи особено свежо, размесен в плейлист с Dub Pistols, Gentelemen's Dub Club и Ed Solo & Skool Of Thought, за лек ретро привкус.

Caravan Palace е едно от откритията на 2015 и мога само да съжалявам, че не съм им обърнал внимание по-рано. Robot e един прекрасен албум, който може да създаде прекрасна атмосфера във всяка една ситуация. Музикално, вокално и като цяло композиционно е изпипан прекрасно до най-малките детайли и през цялото време поддържа позитивно танцувално темпо. Накратко, забравете всякакви музикални предпочитания и ограничения, сипете си нещо за пиене и се насладете на едни наистина талантливи парижани.


                                                                       9/10 

Препоръчителни песни:  Lone Digger   Wonderland  Mighty (ft. JFTH)  Russian   Tatoos



Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:

петък, 4 декември 2015 г.

Топ 25: Най-добрите албуми за 2015 (Илиян)

Автор: Илиян Иванов

Дойде онова време от годината, през което бла бла бла... класации... бла бла бла.. преди коледно-новогодишните празници бла бла бла.. Изобщо, уводът е излишен, аз самият не ги чета уводите, когато преглеждам музикалните класации в края на годината. Затова направо пристъпвам към моя избор за най-добрите музикални издания за 2015.


ПРОЧЕТИ ТУК: Анти-топ 5: Най-слабите албуми на 2015




TOP 25

25.Ugly Kid Joe - Uglier Than They Used Ta Be
Едно от многото завръщания (макар че преди 3 години UKJ издадоха EP), които белязаха музикалната сцена през 2015. Американските рокаджии надали някога пак ще продадат пак 2 милиона копия в САЩ, но тяхната die-hard фенбаза винаги ще си ги обича.

 
24. Good Riddance - Peace In Our Time
Good Riddance са емблематична група за калифорнийския пънк рок и Peace In Our Time е тяхното голямо завръщане след разпадането им през 2007 година. Новият албум е солиден, бърз и наказателен - точно както е написано в учебника по калифорнийски пънк рок.
23. Zebrahead - Walk The Plank
Zebrahead не са от групите, които често попадат в класации за най-добрите албуми на годината. Сигурен съм, че на пичовете обаче им е през бирения кур.. ъъъ, кег за класациите. Но пък Walk The Plank е доста забавен и приятен парти албум, който ще слушам и през 2016.


22. Ryan Adams - 1989
1989 е единственият албум, който попада в моя класация за втора поредна година. През миналата година оригиналната версия на Тейлър Суифт влезе в топ 15, а през тази рокаджията Райън Адамс интерепретира по оригинален начин песните на поп сензацията и какво да ви кажа - доста е добре.




21. Kacey Musgraves - Pageant Material
Една от най-алтернативните кънтри певици на нашето време бързо издаде повече от сполучливо продължение на брилянтния си дебют Same Trailer, Different Park. Кейси притежава дарбата да бъде изключителен автор на песни и още по-изключителен техен изпълнител.


20. Lana Del Rey - Honeymoon
Макар и не толкова въздействащ колкото предишните ѝ албуми, Honeymoon е 100% нежност и ефирност, с които често асоциираме Lana Del Rey. Певицата залага на познатата изпипана схема плюс малко експерименти и заслужено се отчита с място в топ 20.




19. Blur - The Magic Whip
По мое лично мнение Blur е една от най-великите британски групи за всички времена и след завръщането в състава на китариста Греъм Коксън, това се потвърждава изцяло с The Magic Whip. Интересни, интригуващи, разнообразни - квартетът предвождан от Деймън Олбърн остава в друга орбита, на светлинни години пред която и да е инди рок банда.



18. Joey Cape - Stitch Puppy
След като през 2014 г. Джоуи Кейп с бандата си Lagwagon един от албумите на десетилетието - Hang, през настоящата той се завърна към своята акустична соло кариера. Stitch Puppy рефлектира върху живота му на баща, който трябва да дава обяснения на малката си дъщеря защо живеем в толкова побъркан свят.




17. Fonija - ...Bez Ime
Fonija са сред ветераните на македонската пънк рок сцена, но с ...Bez Ime решават да поемат по една по-различна и по-експериментална траектория. Групата обаче не е загубила нито йота от своята заразителна мелодичност и съм повече от убеден, че следващият им албум ще е гигантска крачка напред.




16. Faith No More - Sol Invictus
Най-големите критици на този албум казват, че той звучи като соло проект на Майк Патън, а останалите музиканти са просто някакви притурки за саунд. Дори да има нещо вярно в това, майната му - година с албум на Faith No More e 1000 пъти по-добра от година без албум на Faith No More.


15. JFT - Just For Today
Не е тайна, че с българската алтърнатив метъл банда JFT се познавам отдавна и не крия пристрастията си към тях. Честно казано обаче, не очаквах от тях да се справят толкова добре със студийните записи на дебютния им албум, който определено заслужава да се чуе от колкото се може повече сънародници (а и не само).

 
14. Leftover Crack - Constructs Of The State
В АЛБУМА ИМА ПЕСЕН С ДЖЕСИ МАЙКЪЛС ОТ OPERATION IVY. ТОВА НЕ ТИ ЛИ СТИГА, ЕБАСИ?!





13. H2O - Use Your Voice
Мисля, че след Nothing To Prove (2008), H2O най-накрая заслужиха правото да се считат за легенди на нюйоркската хардкор сцена. Бандата, която проповядва PMA, отново е в топ форма и с Use Your Voice - албум, направен с много любов и нестихваща енергия.




12. Eagles Of Death Metal - Zipper Down
Това трябваше да бъде една от най-добрите години за "орлите" (не тия от Лудогорец, бе). Но не беше. Знаете защо. Въпреки това, Zipper Down с песни като I Love You All The Time и кавъра на Save A Prayer на Duran Duran винаги ще стои на един специален и емоционален пиедестал.


11. Frank Turner - Positive Songs For Negative People
Симпатягата от Англия Франк Търнър е един от най-лесно възприемчивите изпълнители на света. Дори майка ми му се кефи. И това е позитивно нещо, негативно мислещ човеко.




10. Millencolin - True Brew
Винаги съм обичал Millencolin, защото в песните има онази енергия, която те кара да се усмихваш, без да има конкретна причина за това. Песни като Bring Me Home са едновременно оптимистични и леко тъжни, но крайният резултат от тяхното слушане винаги е приповдигнато настроение.




9. Strung Out - Transmission. Alpha. Delta
Oh, boy, here we go! Strung Out са записали френетичен албум, комбиниращ най-добрите им страни - скорострелен калифорнийски скейтпънк и мелодичен рифобълващ хеви метъл. Без капка съмнение Transmission. Alpha. Delta най-доброто от бандата от An American Paradox (2002) насам.


8. Anti-Flag - American Spring
Толкова силен албум на Anti-Flag бе изненада дори за самия мен. Квартетът от Питсбърг е завил в поп пънк териториите, но го прави със стил и с най-красивата обложка на годината.






7. Ghost - Meliora
Дали някога ще разберем кои стоят зад маските в Ghost, няма голямо значение. Факт е, че шведите (ако наистина са такива) са една от най-креативните и интелигентни рок банди на нашето съвремие, а Meliora е внушителен и монументален албум, който би вбесил всеки религиозен фанатик.




6. The Wonder Years - No Closer To Heaven
No Closer To Heaven беше от най-трудните за харесване албуми, тъй като The Wonder Years предприеха още по-романтичен завой след феноменалния The Greatest Generation (2013). За разлика от която и да е модерна поп пънк банда в момента, The Wonder Years are here to stay.


5. Noviot Pochetok - Az Sum Zemja
Силната година на Македония в алтернативна сцена се затвърждава тотално с четвъртия и бих казал, най-добрия до момента албум на Noviot Pochetok, които не се са уплашили да запишат осемминутната епика Rezeravatot, нито пък да удрят мощно с 60-секундния откос Pepel I Prav. Задължителен албум за всички на Балканския полуостров.

4. Meg Myers - Sorry
Споко, Мег. Нема нужда да се извиняваш. Албумът ти е повече от супер, ти също.







3. Not On Tour - Bad Habits
Мога да потвърдя, че няма по-слушан албум от мен тази година. От една страна, защото е много кратък,  а от друга, защото просто не можех да  му се наситя. Not On Tour звучат като най-добрият пънк с женски вокали от години насам, колкото и пресилено да звучи това. Фантастичен албум.




2. Refused - Freedom
Нека просто станем на крака и изръкопляскаме на Швеция, окей? Вагабонтите на "новия шум" се завърнаха от мъртвите с еклектичната си комбинация от един милион стилове. Мда...






1. Night Birds - Mutiny At Muscle Beach
Албум номер 1 на 2015 година дойде неочаквано от нищото. Само до преди 2 месеца дори не бях чувал за тая група, но след като прочетох две-три ревюта за тях, реших да дам шанс на Mutiny At Muscle Beach. Night Birds не са от фешън пост-емо-хардкор бандите с готините бради, многото татуси, ултра късите панталонки и прехвалените кардани. Те свирят олдскуул хардкор записан по старомоден начин и съхраняват по блестящ начин 80-тарското наследство на Dead Kennedys, The Circle Jerks и Descendents.

четвъртък, 3 декември 2015 г.

Анти-топ 5: Най-слабите албуми на 2015

Автор: Илиян Иванов

Аз съм напълно съгласен с твърдението "няма лоша или добра музика, има само различни вкусове". Вкусовете са неизмерими величини и се обусляват от толкова различни фактори, че би било нелепо да се съпоставят. Но все тая... Както е политически коректно да се каже - това не са най-слабите албуми на 2015, а най-слабите и разочароващи албуми, които аз слушах за изминалите 11 месеца (вече всички бързат да пускат класациите си в началото на декември, сякаш са отписали каквото и да е предвидено да излезе до Нова година).

Защо тези албуми са тук? Някои от тях са на банди, които са написали със златни букви историята на музиката, Банди, оставили са отпечатъци върху съвременната култура със същата значимост за човечеството, която имат стъпките на Нийл Армстронг на Луната и вдъхновили безброй свои последователи. Всеки обаче може да има лош период и най-големите разочароват. Други изпълнители са музикалните еквиваленти за храните за микровълнова фурна - лъскава опаковка, но с ужасно съдържание. Трети... трети просто толкова си могат.

И така...към класацията (между другото, самите ревюта са прикачени в линкове)


5. The Prodigy - The Day Is My Enemy - 5,5/10

Лиъм Хоулет, Кийт Флинт и Максим Риалити (+ напусналият преди много време танцьор Лирой Торнхил, ако така му беше името изобщо) бяха героите от детството ми през 90-те. Двата им албума от предишното десетилетие не ми бяха любими, но определно бяха доста слушаеми и сполучливи, но музиката в The Day Is My Enemy е като дращане с нокът върху стъкло - досадно и дразнещо. Похвално е, че Лиъм презира максимално диджеите с флашките, но аз този албум не си го качих на iPod-a.


4. Slayer - Repentless - 5/10

Дори фронтменът Том Арая призна в едно интервю, че Repentless звучи като половината от Slayer, визирайки факта, че от оригиналните членове на групата останаха само той и китаристът Кери Кинг. Последният узурпира цялата власт в една от най-влиятелните метъл институции след нелепата смърт на основния композитор и китарист Джеф Ханеман и уволнението на барабаниста Дейв Ломбардо и резултатът е един от най-скучните и безинтересни албуми на годината. Понеже Кери Кинг постоянно дава интервюта за метъл медии (сигурно веднъж седмично), чудя се дали след година-две той сам ще си признае, че Repentless e провал.


3. Crazy Town - The Brimstone Sluggers - 2/10

Пичове от Crazy Town, не съм Ви сърдит или ядосан. Вие си знаете, че никога не те били нищо особено, дори сте се опитали да измислите нов стил - пост нео-метъл, но просто това тук е като престояла 3 дни пица - с вкус на подметка. Естествено, Шифти, Брет и другите пичове от бандата, дето не им знам имената, едва ли ще прочетат тук, че съм ги нахранил и едва ли би им пукало, още повече, че заради тия наркотици някои от тях се споминаха рано, а други бяха на ръба (Шифти беше в кома преди няколко години). Не знам, но ако Crazy Town издадат някога 4-ти албум, нека да се обадят пак на Ривърс Куомо от Weezer - гласувам с две ръце за повече песни като Hurt You So Bad.


2. 5 Seconds Of Summer - Sounds Good Feels Good - 1,5/10

Бельо на American Apparel - ✔
Фешън прически, широки усмивки и снежнобели зъбки - ✔
Тениски на Misfits, Bad Brains, Iron Maiden, Nirvana, Black Sabbath и т.н. - ✔
Стотици хиляди влюбени в тях фенки по света, чакащи първа менструация - ✔
Цял  отбор от продуценти и съавтори на песни вкл. Джон Фелдман от Goldfinger и ония двамата братя от Good Charlotte - ✔
Албум с каквато и да е артистична стойност - ✘


1. Kurt Cobain - Montage Of Heck: The Home Recordings - 1/10

Номер 1 в тази анти-класация много ме натъжава. Нищо не може да оправдае излизането на това... "нещо", което се рекламира като саундтрак на биографичен филм и соло албум на Кърт Кобейн. Музиката трябва да е наслада за сетивата, а Montage Of Heck  е все едно да чистят ушите с бургия. Лейбълите издоиха за пари всичко възможно от творчеството на Nirvana и накрая посегнаха чак на домашните касетки на Кърт. Какво следва - втори албум на Кобейн с песнички, които е пял и свирил на 12 години на училищен празник в читалището ли?