петък, 23 декември 2016 г.

Най-добрите албуми на 2016 (Илиян)

За изминалите 12 месеца ревюирах общо 58 музикални издания (54 албума и 4 EP-та), 2 концерта и 1 книга, проведох 24 интервюта в рубриката "Аз, фенът" + още една "ALL STAR" статия с музикалните предпочитания на гостите за 2016-та и припомних златните времена на телевизия ММ. Заедно с тази класация сега, материалите ми в Scraggled Music стават точно 88, което е приблизително по статия на всеки 4 дни.

Реших да не променям формата от миналата година - топ 25, въпреки че спокойно можеше бъде топ 50. В топ 25 са всички албуми, на които съм сложил оценки 8 и нагоре. Преди да видите кои са най-заслужилите издания, ще посоча и петте албума, които са общо-взето между зле и пълна трагедия - с рейтинг от 5 надолу.







Най-слабите издания на 2016:

Ще отлича и трио EP-та тая година, две от тях на български банди, както и последното издание на едни шведи.
Най-добрите EP-та за 2016
2. Ghost - Popestar*
*неревюирано

Имаше албуми, за които се колебаех до последно дали не заслужават място в топ 25, като например:
Metallica - Hardwired... To Self-Destruct
Jimmy Eat World - Integrity Blues
The Interrupters - Sing It Out Loud
Madness - Can't Touch Us Now
Sleigh Bells - Jessica Rabbit
🎸🎶🎷ТОП 25🎧🎅🍺

25. Basement - Promise Everything
"Най-заетият музикален нърд в интернет" Антъни Фантано от YouTube канала The Needle Drop отказа да ги ревюира. Антъни е пич, но това не значи, че само неговите рецензии вАжат.






24. PEARS - Green Star 
PEARS са една от най-лудите нови банди на съвременната хардкор пънк сцена и вторият им албум Green Star e чудесна комбинация от първичност, мелодия и експлозивност.







23. Iggy Pop - Post Pop Depression 
Винаги, когато чуя Iggy Pop, се сещам за един брой на списание "Ритъм", в който имаше статия за него и The Stooges, на която кръстникът на пънка беше чисто гол, а коментарът към снимката беше, че той си "размахвал Малкия Иванчо".




22.  BANKS - The Altar
Не просто поредното красиво лице. Втори завладяващ и стилен албум на ранимата звезда на алтернативната поп/R&B сцена.








21. Anthrax - For All Kings 
Anthrax изживяват ренесанс след завръщането на най-успешния си вокалист Джоуи Беладона. Във For All Kings бандата отново е във форма, подобаваща само на "крале" на траша и хеви метъла.







20. Against Me! - Shape Shift With Me 
Продължението на превъзходния Transgender Dysphoria Blues, който бе едно от двете топ издания на 2014 година, бе един от най-очакваните албуми за мен. С Shape Shift With Me Лора Джейн Грейс и Against Me! затвърждават статута си на едни от най-вдъхновяващите музиканти на пънк сцената.



19. Bright Sight - Остани Жив В Очитe На Умората
Третият албум на Bright Sight звучи доста по-леко от предшественика си, но пък е по-разнообразен и в същото време много по-мелодичен. Не само много родните банди с 3 албума за 6-7 години.




18. Tove Lo - Lady Wood
Guess who's the cool girl in the picture?
A) - Tove Lo
B) - Tove Lo
C) - Tove Lo
And the answer is:....
17. Marauders Inc. - The Gods
Понякога всичко, от което се нуждаеш, е просто малко рокендрол. За българската банда това е официален дебют, който трудно може да те остави равнодушен.







16. Dinosaur Jr. - Give A Glimpse Of What Yer Not
Цитат от ревюто: "Групата от ветерани все още стои напълно адекватно зад понятието "алтърнатив рок", което в днешни дни (а и в много предишни) се отнася до ужасници като Breaking Benjamin или Imagine Dragons."




15. Descendents - Hypercaffium Spazzinate 
Descendents са като кафето, което те възпяват от време оно. Също като него, бандата действа пристрастяващо, но в добрия смисъл на думата и неочакваният (за мнозина) техен нов албум е завръщане към топ форма.





14. La Coka Nostra - To Thine Own Self Be True
Хип-хоп без аутотюн през 2016? Има ли такова животно? La Coka Nostra продължават да странят от модерните тенденции в рапа и влизат с бруталните рими на Slaine и Ill Bill в един от най-неочакваните албуми на годината.




13. Useless ID - State Is Burning
За втора поредна година в класацията си вкарвам израелска пънк банда. След Not On Tour през 2015, сега и ветераните на тамошната сцена Useless ID се завръщат с яростен нов албум, който ще ви махне главите.




12. Jeff Rosenstock - WORRY.
Don't worry, be happy! Или с други думи - слушай новия албум на Джеф Розенсток - искрен, емоционален, човешки.








11. Ignite - A War Against You
Това бе първото ми ревю за 2016 (ако не броим това за саундтрака на Star Wars: The Force Awakens) и още тогава знаех, че калифорнийците ще се озоват в класацията ми в края на декември. Интуицията ми не ме подведе.






10. Whores. - Gold.
Whores. са златното ми откритие за 2016 година. Не че аз съм ги открил за другите, а че ги открих за себе си, с което се надявам да са достигнали до 5-6 души повече в България.







9. Weezer - Weezer (The White Album)
Предишният албум на бандата от 2014 много ми хареса, но този притежава онзи ефект, който те кара инстинктивно да си го пускаш отново, след като свърши. Кой би предположил, че Weezer в средата на своите 40 ще звучат почти толкова свежо, колкото в средата на 90-те години?



8. Birdy - Beautiful Lies
Birdy е една от изпълнителките, които според мен често остават недооценени от по-широката аудитория и в интерес на истината, вторият ѝ албум A Fire Within бе едно от тези издания, които ме вдъхновиха за въпроса от лексикона "Кой според теб е най-недооцененият албум за всички времена?". Beautiful Lies не отстъпва много на предшественика си.




7. NOFX - First Ditch Effort
Беше страхотна година за NOFX. Автобиографията на бандата беше неописуемо забавление за четене, а First Ditch Effort се оказа най-добрият им албум от векове насам (или поне от The War On Errorism). И да, NOFX се оказаха пророци през 2003 - The Idiots Are Taking Over.





6. David Bowie - 
Никога не съм бил фен на Дейвид Боуи. Може би и никога няма да му стана. А и Blackstar не е албум, който може да се слуша ей така, между другото. Но когато се слуша с правилната нагласа, звездното пътешествие започва.






5. Blink-182 - California
Марк Хопъс и Травис Баркър предприеха голям риск да изгонят Том ДеЛонг, което бе една от най-драматичните истории на 2016-та - нещо като голът на Торес срещу Барса през 2012-та. Но с Мат Скиба (The Alkaline Trio), пред Blink-182 се откриха нови, неподозирани хоризонти.





4. Testament - Brotherhood Of The Snake
Brotherhood Of The Snake беше едно от закъснелите ревюта в края на годината. Както е видно, това закъсняло ревю донесе на албума място в топ 4 на 2016. Най-добрият метъл, който слушах през 2016-та, се оказа този на Testament.




3. Belvedere - Revenge Of The Fifth
Голяма година за канадския пънк рок. Belvedere се завърнаха от нищото с може би най-силния албум в цялата им, трябва да признаем - неособено голяма, дискография с взривната си комбинация от мелодичен скейтпънк и техничен хеви метъл.




2. A Tribe Called Quest - We Got If From Here... Thank You 4 Your Service
Сред множеството музикални легенди, които си отидоха от този свят през тая година, бе и Phife Dawg от A Tribe Called Quest. Групата записваше тайно нов албум, чието заглавие било именно негова идея, но никой не го схващал до смъртта му.  Хип-хоп от най-висока класа, без съмнение.

1. PUP - The Dream Is Over
Казват, че денят се познава по утрото. Така се оказа и с моите очаквания за The Dream Is Over, когато чух пилотния сингъл DVP. При PUP няма нищо случайно. Всяка песен тук има своя кулминационна точка, което е една от най-големите похвали, които мога да кажа за даден албум. С албум като The Dream Is Over, PUP се наредиха не само сред най-големите имена канадската, ами и на световната пънк сцена. "They used to say: "Don't quit your day job" / Well, guess what: "I never had one".

The Dream Is Not Over At All!



Накрая реших да споделя една плейлиста с някои от най-добрите песни за 2016-та година (подредени по азбучен ред според изпълнителя). Умишлено съм пропуснал парчета, излезли наскоро, които ще бъдат включени в албуми от 2017 година.

Весели празници, ш'си пишем!

четвъртък, 22 декември 2016 г.

Най-добрите албуми на 2016 според гости от рубриката "Аз, фенът"

Преди ние, авторите в Scraggled Music, да си пуснем класациите за най-добрите албуми на 2016 година, решихме да попитаме гостите от рубриката "Аз, фенът" за техните фаворити за изминалите 12 месеца. Не попитахме всички, от тези, които попитахме пък, не всички отговориха, а тези които пратиха своите лични предпочитания, го направиха по разнообразен начин.

Идеята на тази анкета беше гостите да пишат в свободна форма, затова и отговорите варират от семпло изброяване до практически писане на цяло ревю защо The Concrete Confessional на Hatebreed трябва да бъде номер 1, както е с първия попитан.


Harley Flanagan (Cro-Mags) в едно интервю казва: „At the end of the day If you‘re getting respect from the people you respect, that‘s all that matters“. Това важи с пълна сила и за музиката на Hatebreed – ако всички фенове са доволни или поне не разочаровани, на кого му пука какво мисли критиката – важна е сцената - т.нар. Nuestra Familia.

След творческия връх на бандата през 2006 г. със Supremacy, няма какво да се лъжем, бандата започна да тъпче на едно място и да "преиздава" вече старите си албуми под нови заглавия (Hatebreed и The Divinity of Purpose).Това вероятно се дължи на факта, че през този период фронтменът Jamie Jasta е по-активен на един друг фронт – със супергрупата Kingdom of Sorrow, редувайки вокали с големия Kirk Windstein. Но в крайна сметка никой не е имал и други очаквания. В даден етап на кариерата на всяка една банда подвизаваща се в този музикален ареал се случва едно и също.

Десет години след Supremacy бандата е почерпила сили и вдъхновение от неизвестни за мен дeбри, като крайният резултат The Concrete Confessional е повече от задоволителен. Както пее Jasta в едно от най-здравите парчета в албума From Grace We‘ve Fallen – SICKNESS HAS COME! Още на старта с откриващата A.D., групата дава сериозна заявка за качеството и тона на продукта, редувайки hardcore и groove елементи, последните от които са доста ясно изразени по-нататък в албума в парчета като Something‘s Off и Remember When.

Други парчета като The Aphex Within‘, Walking The Knife и Seven Enemies са в "сферата на влияние" на традиционния NYCH. Прави впечатление, че летвата е вдигната по отношение на текстова тематика, като обичайнaта до болка позната формула family/violence/respect фигурира, но не е преекспонирана и докарана до клиширан дисонанс, a работи в съзвучие със засегнатите теми на деня като национално самоопределение, преосмисляне на идеята за "американската мечта", придружени от моралния упадък в съвременния глобалистичен свят.

В огромния океан от себеподобни видове, едва ли някои обръща кой знае какво внимание на групи като Hatebreed – пък и самата сцена не го изисква. Все пак от първия им албум Satisfaction Is The Death Of Desire са минали 19 години, което си е сериозен стаж, имайки предвид краткото съществуване на повечето банди, представляващи жанра. Хубавото в случая е, че Hatebreed са едно от малкото приятни изключения, заедно може би с Terтоr, които през кариерите си държат едно средно ниво с тук-таме преобладаващи възходи. На фона на богатия с посредственост мейнстрийм, The Concrete Confessional е фертилен и витален и получава заслужена  акламация, поне що се касае до мен.

Следващите двама гости са известни с прякорите си Stiff и Unreal 😄


10. Ghost - Popestar EP
9. Trap Them - Crown Feral
8. Full Of Hell - Amber Mote In The Black Vault
7. Meghan Trainor - Thank You
6. Khemmis - Hunted
5. Scorched - Echoes of Dismemberment
4. Haken - Affinity
3. Gatecreeper - Sonoran Depravation
2. Homewrecker - Extinction By Design
1. Nails - You Will Never Be One Of Us
(Бел. ред. - това сигурно ще е единствената класация в света, в която ще видите Мегън Трейнър в подобна компания)

Тодор Unreal Първанов

10. Lacuna Coil - Delirium
9. Drowning Pool - Hellelujah
8. Flaw - Divided We Fall
7. Hatebreed - The Concrete Confessional
6. A Day To Remember - Bad Vibrations
5. Caliban - Gravity
4. Khanъ - Знамение
3. Killswitch Engage - Incarnate
2. Bury Tomorrow - Earthbound
1. Korn - The Serenity Of Suffering


Следващите двама, които предоставиха класациите си за нашия блог са китаристът и басистът на бандата It Is Good That We Never Met, които ние ревюирахме.

Сега като разглеждах календара с издадените албуми за 2016, виждам, че много мои любими банди са издали по нещо, без да разбера. Явно края на годината ще завърши с наваксване на изпуснатото, хаха. В списъка долу съм изредил в случаен ред албумите, които по една или друга причина ми направиха впечатление и са останали в съзнанитето ми.

1. David Bowie - Blackstar
Не слушам Bowie, даже бях забравил това име с какво се свързваше. Но като човек, който уважава и цени добрите идеи и тяхното добро изпълнение, не мога да не кажа, че да издадеш такъв албум е едно изключително финално изречение в житейската ти история.

2. Blink-182 - California
Покрай Теодор Цветков сигурно съм го изслушал 23 456 пъти. Фактът, че Травис Баркър записва барабаните си наведнъж - без рязане, е тежък удар срещу цялото дигитализиране и донякъде "омързеляване" на правенето на музика. Признавам се за виновен - и аз записвам на части, че понякога и на ноти, хаха.

3.  Asking Alexandria - The Black
Oкей, преди не слушах AA. Когато пускаха първите тийзъри с новото вокалистче, доста се изкефих на подхода му.  Според мен албумът прави едно много готино завръщане към звученето на ранното предишно десителите, което винаги има специално мясо в сърцето ми. Както и да е, сега към края на 2016 знаем, че пичът се провали и то защото много си повярва. Ех, това звездеене, хората не се научиха, че от високо се пада най-тежко... (бел. ред - Asking Alexandria се разделиха с Денис Шафростов и си върнаха стария вокалист Дани Уорсноп)

4. Whitchapel - Mark Of The Blade
Ако има банда дето си трае, бачка и накрая жъне успехите на добре инвестираното време и ресурси, това за мен е White(fucking)chapel. Фил Бозман дори пропя в този албум. Доказателство, че ако си артист и имаш идея, но нямаш уменията за изпълнението ѝ, не я заебаваш, а сядаш и си късаш задника докато не стане!

5. Deftones - Gore
Дори не знам какво да напиша за този албум, ако слушаш Deftones, си имал не една вечер тази година, в която просто си седял вкъщи, слушайки го в транс.

6. letlive. - If I'm the Devil...
Като всеки друг албум на letlive. - уникално умопомрачаващо добър! Слушах си го, докато ми правиха първата татуировка, хаха.

7. Tycho - Epoch
Aко сте фенове на ембиънт музиката, Tycho е проект, който трябва да слушате! Последният албум Epoch е доста по-жив и е перфектният саундтрак на всяка сутрин или късна самотна вечер вкъщи.

8. Lacey Sturm - Life Screams
Див, енергичен и пълен със сурова емоция. Абсолютно достойно продължение и еволюция на творчестото на Flyleaf, където Лейси беше вокалистка преди.

9. Korn - The Serenity Оf Suffering
Окей, време е да разваля купона... Много по-добър и по-улегнал от предишният албум на бандата, в който Brian тъкмо се беше завърнал. Все пак мисля, че тепърва имат да счупят някаква невидима стена, която им пречи да достигнат онези мрачни места, от които черпиха сила в първите си албуми.

10. smallman и Ivan Shopov - Inner Oceans
Два превъзходни български проекта се обединяват заедно за да направят един цялостен цикъл от приключения в страната на звука. Последният месец го слушам почти непрекъснато. Албумът представлява идеалната смесица между електроника и инструментална музика, нещо което не се получава на повечето ни родни банди. "Сори, мотори", хаха.

25 Bent Life – Never Asked For Heaven (Bridge Nine Records) – Hardcore/hc punk
24 Counterstrike – Fear Division Destruction (Algorythm recordings) – Drum and bass/crossbreed
23 TTNG – Disappointment Island (Sargent House) – Math rock/progressive/emo
22  Audio – Beastmode (RAM Records) – Drum and bass/breakbeat
21 Touché Amoré – Stage Four (Epitaph Records) – Hardcore/Screamo
20 Trash Boat – Nothing I Write You Can Change What You’ve Бeen Тhrough (Hopeless Records) – Pop Punk
19 Moose Blood – Blush (Hopeless Records) – Emo punk/Alternative
18 Belvedere – The Revenge Of The Fifth (Bird Attack Records) – Skate punk/melodic hardcore
17 Trophy Eyes – Chemical Miracle (Hopeless Records) – Emo/pop punk/post hardcore
16 Oathbreaker – Rheia (Deathwish inc.) - Hardcore/black metal
15 Can’t Swim – Death Deserves A Name (Pure Noise Records) – Emo/Alternative
14 COOH – Moth Scream (Position Chrome) – Drum and bass/crossbreed
13 Desolated – The End (Beatdown Hardwear Records) – Beatdown hardcore
12 Hesitation Wounds -  Awake For Everything (6131 Records) – Hardcore punk
11 Black Sun Empire/State Of Mind – The Violent Five (Blackout music) – Drum and bass
10 Saosin – Along The Shadow (Epitaph Records) – Post-hardcore/Emo/Alternative
9 Like Pacific – Distant Like You Asked (Pure Noise Records) – Pop punk
8 Drowning – Egotrip (Fast Break Records) – Beatdown hardcore
7 Trade Wind – You Make Everything Disappear (Equal Vision Records) - Post-hardcore/post-rock/progressive
6 Basement – Promise Everything (Run for Cover Records) – Emo/Alternative
5 Blink-182 – California (BMG) – Pop punk
4 Knocked Loose – Laugh Tracks (Pure Noise Records) – Beatdown hardcore
3 Stick To Your Guns – Better Ash Than Dust (Pure Noise Records) – Melodic hardcore
2 Arrows In Her – It Tired Me All The Same (self-released) – Emo/indie
1 Tiny Moving Parts – Celebrate (Triple Crown Records) – Emo/indie/math/scream

*Honorable mentions, които не успяха да влязат в топ 25:
Real Friends – The Home Inside My Head
Gojira – Magma
Yellowcard – Self-titled
Landscapes – Modern Earth
In Flames – Battles
Balance And Composure – Light We Made
This World Is A Beautiful Place & I Am No Longer Afraid To Die – Formlessness
Turnstile – Move Thru Me
Wolf Down – Incite & Conspire
City lights – Self-titled

Продължаваме с абсолютния шампион за най-четена публикация през 2016 година - Георги Димитров от Expectations, чието интервю в "Аз, фенът" се прочете почти 1600 пъти. Добре де, ревюто на Metallica има около 40-50 клика повече, но само защото беше спонсорирана публикация.

1. Thrice - To Be Everywhere Is To Be Nowhere
2. Жлъч/Гена - Светлосянка EP
3. Nails- You Will Never Be One of Us
4. David Bowie - Blackstar
5. Basement - Promise Everything


Metallica - Hardwired… To Self-Destruct 
Всеки албум на Metallica е заобикалян от много противоречиви мнения. Безспорно винаги има хора, които ги обичат и които ги мразят. Осем години са прекалено дълго време за чакане на нов албум от любимата ти група, особено ако песните не покрият неоправдано високите очаквания на феновете. В крайна сметка обаче, Hardwired се оказа доста добър албум, но не след първото слушане. Дори не и след второто. Трябват му много шансове, а след всяко следващо пускане, ти се струва все по-добър и намираш нови и нови плюсове.

Narcos OST от Педро Бромфман
Narcos си е истински феномен на малкия екран (на лаптопа) и наред с всичко останало, саундтракът му е изключителен. Не мога да кажа, че съм бил кой знае какъв фен на латино музика, но покрай Narcos почнах да слушам много повече и това е благодарение на Педро Бромфман. Вътре е и класиката Tuyo на Родриго Амаранте. Култ!

Ghost - Popestar EP
Знам, че е само EP с 5 песни, но е по-добре от много неща, които излязоха на метъл сцената през 2016 г. Ghost притежават онази перфектно балансирана комбинация от свеж звук и усещане за носталгия към тежката музика през 70-те и 80-те. Вокалите, китарите - всичко е пълна 6-ца, а идеите и продукцията им стават по-добри с всеки следващ албум.

Iggy Pop - Post Pop Depression
Не са много истинските рок звезди на световната сцена, поне в моите очи. Наред с Iggy Pop мога да наредя примерно Джак Уайт, Мат Белами от Muse, Алекс Търнър от Arctic Monkeys… Да не забравя и момчетата от The Libertines. Anyway, мисълта ми беше, че в такива времена да излезе подобен албум, крещящ на чист китарен рок от мозъчния гараж на Iggy Pop, Dean Fertita и Josh Homme (QOTSA) и Matt Helders (Arctic Monkeys) си е един от светлите моменти за 2016.

Megadeth - Dystopia
Дейв Мъстейн и компания са на моста между два бряга - на добрите албуми и на разочарованията за мен. Докато без съмнение Dystopia им е един от добрите записи през последните години, някак си не можа да ме грабне достатъчно, а му дадох доста шансове.Отделни песни определено грабват вниманието и си ги пускам от време на време (фактът, че Spotify не ми дава да си пусна точно този албум отежнява обстановката). Други обаче са излезли от същия този конвейер, който ни даде Super Collider и Th1rt3en. И това го казвам като голям фен на Megadeth… Просто е тъжно да не можеш да си спомниш и половината песни, излезли от последните три албума на една от най-любимите ти банди. Иначе качеството на албума е чук, Дейв Мъстейн е титан, тук няма какво да говорим… Фаворити и досега ми остават Dystopia, Poisonous Shadows, Conquer or Die и The Emperor,

Следващите двама гости са Станко Томов от Bright Sight и Боян Hellbobz Генов от Marauders Inc.. За пресните албуми на техните групи също имам ревюта:
Bright Sight - Остани Жив В Очите На Умората
Marauders Inc. - The Gods



5. Blood Youth - Closure EP
Най-обичам случайните влюбвания. Отдавна търсех нещо ново. Такъв е и случаят с Blood Youth. Вместо да ги търся, те сами дойдоха в България и ме плениха. Виждам в тях бъдещи любимци. Хем тежко, хем мелодично, хем звучи 20 16. Баси доброто. Чакам да си купя техен суичър.

4. А Day To Remember - Bad Vibrations
Въпреки, че понякога ме дразни този музикален миш-маш, трябва да призная, че това е любимото ми ядене приготвено от мама. Супер як албум, по-леките песни са много зареждащи. Прости, но свежи. Защото салатата с айсберг също е лесна за направа, но е винаги свежо решение, нали?

3. Green Day - Revolution Radio
Ах, с каква лекота се слуша този албум. Изчистен и семпъл. Без да се налага да провежда ревюлюции. Красив като лятна ваканция, когато нещата са прости и емоционални. Гениалните неща са прости и макар този албум да не е такъв, те хваща и носи от началото до края на всяка песен.

2. Rihanna - ANTI
Принцеса РиРи е най-добра в две неща. Да бъде секси и да е лошо момиче. През денсхол в Work, секси баладата Kiss It Better и бруталната Needed Me, тя мачка здраво. Consideration и Desperado са други две песни, които макар и да не станаха сингли, бетонираха здраво албума в главата ми.

1. Blink-182 - California
Завръщане в бъдещето. Албумът ме върна в 11-и клас, втория срок. Същото настроение, същата емоция. Магията на Blink-182 отново е тук. Чувствам се на точното си място. Албумът дебютира номер едно в САЩ и UK и е с номинация за Grammy. Явно е, че няма нужда да обяснявам колко е як.

10. Bastardolomey - Feed The Hounds! EP
9. Hatebreed - The Concrete Confessional
8. Amon Amarth - Jomsviking
6. Megadeth - Dystopia
5. Valley Of The Sun - Volume Rock
4. Stop The Schizo - Start EP
2. Suicidal Tendencies - World Gone Mad

Завършваме с Петър Тодоров, който притежава всичките албуми в класацията си на винили и е приложил снимков материал (btw, за да се сдобие с някои от тия плочи и аз имам заслуга, хаха). Освен това 10 от албумите в неговата класация са били ревюирани в блога.


Искаше ми се да се побера в топ 16 на 2016, но както всяка година се получава, не падам под 20. Въпреки това измислих начин да събера 20 албума в 16 позиции (бел. ред - cheater 😀). Ето ги и тях:

16. Thrice - To Be Everywhere Is To Be Nowhere
15. Mikey Erg - Tentative Decisions
14. Jimmy Eat World - Integrity Blues
13. Bayside - Vacancy
12. Face To Face - Protection
11. Aesop Rock - The Impossible Kid
10. Belvedere - The Revenge Of The Fifth
9. Useless ID - State is Burning
8. Brian Fallon - Painkillers
7. Mean Jeans - Tight New Dimensions
6. Touché Amoré - Stage Four
5. Get Dead - Honesty Lives Elsewhere
4. Jeff Rosenstock - WORRY.
3.2 Wonk Unit - Mr. Splashy
3.1 Against Me! - Shape Shift With Me
2.2 Direct Hit - Wasted Mind
2.1 PUP - The Dream Is Over
1.3 Descendents - Hypercaffium Spazzinate
1.2 Blink-182 - California
1.1 NOFX - First Ditch Effort

Ето и петте парчета, които бяха най-често на repeat през 2016. Не са в синхрон с класацията на албумите, но все пак:

5. Blink-182 - San Diego
4. Brian Fallon - Steve McQueen
3. Face To Face — Bent But Not Broken
2. Wonk Unit — Je M'appelle Alex
1. The Menzingers - Lookers

*Honorable Mentions: Не мога да си кривя душата - албумите на Green Day и Sum 41 заслужават да бъдат споменати, някак и двете банди успяха да ме накарат да си ги пускам отново и отново, въпреки ниските оценки които им дадох в началото.

2017 се очертава също доста интересна,а вълнението ми за новите албуми на The Menzingers, AFI и The Flatliners, е неизмеримо!

Весели празници, Scraggled Music, пожелавам ви много 9-ки, а защо не и 10-ка през 2017!


A ние благодарим! 

Не само на Петър за пожеланията, а на всички, които се отзоваха за този материал и изобщо на всички, които ни четат. Очаквайте и личните класации на Илиян и Вичо съвсем скоро!

сряда, 21 декември 2016 г.

Jeff Rosenstock - WORRY.

Артист: Jeff Rosenstock
Албум: WORRY.
Лейбъл: SideOneDummy, 2016
Жанр: Power Pop, Alternative Rock, Indie Rock, Punk Rock, Folk Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Изискват се херкулесови усилия да се следи цялата кариера на Jeff Rosenstock. Макар бандите, с които той е известен най-много - The Arrogant Sons Of Bitches и Bomb The Music Industry! да не съществуват вече, Джеф е замесен в още един куп музикални проекти, които непрекъснато бълват албум след албум. И всичко това от човекa, автор на песен с името Side Projects Are Never Successful (от любимия ми албум на Bomb The Music Industry! - Goodbye, Cool World)

Новият му солов албум пък излиза само година и половина след предишния му такъв, като в промеждутъка от време техниката на бандата му бе задигната за ОТНОВО, този път барабар с тур вана. Много хора биха били "разтревожени", дори съкрушени след такова събитие, но за Розенсток това се е оказало вдъхновяващо за WORRY..

Това, което прави този албум, толкова як, е, че в него няма нищо специално на повърхността. Отново със силно застъпени синтезаторни мелодии, Розенсток предлага поредните дози от пауър поп и инди рок, вкоренени дълбоко в пънк миналото (и настоящето) на музиканта, който се превърна в DIY легенда с Bomb The Music Industry!. Затова пък историите, които пичът разказва засягат обикновения (семеен) човек, който заедно с половинката си е принуден да търси ново жилище заради т.нар. "джентрификация" и не спи спокойно, тревожейки се както за откраднатото обoрудване, така и за полицейския произвол и засилващия се расизъм в САЩ след явлението "Тръмп".

We Begged 2 Explode дава минорен старт с баладично пиано ала The Beatles, за да експлодира след средата с епични пиянски хорови вокали.  Лесно влизащата под кожата Festival Song е традиционната за Розенсток атака върху музикалната индустрия - "Оh, they wouldn't be a friend if you weren't worth something" и съвсем спокойно може да бъде обявена за една от най-добрите песни на 2016 година.

Другият сингъл Wave Goodnight To Me (с цитати от The Simpsons в текста) също е сред топ попаденията на изминалите 12 месеца - сърф рок китарките, които се промъкват тук там носят баланс между пънкарливата идея и радиофоничната му същност. Триото Bang On The Door, Rainbow и Planet Luxury e с обща дължина малко над 3 минути и звучи като комбинация от песни на The Arrogant Sons Of Bitches - почва се с поп пънк, минава се през ска и се стига хаотичен хардкор.

Песни като To Be A Ghost... и Blast Damage Days разкриват по-меланхоличната страна на Розенсток с фолк мотиви, докато във финалната Perfect Sound Whatever музиканта се самоиронизира заради нарочното по-лошо качество на продукцията. "It doesn't exist", пее до припадък Розенсток в аутрото относно "търснето на перфектния саунд", но трябва да признаем, че WORRY. всъщност звучи като перфектен...  за DIY стандартите албум.

Както споменах в началото, да следиш цялостната кариера на Джеф отнема доста време и внимание. Аз някак пропуснах предишния му солов албум We Cool? (2015), въпреки че прочетох доста позитиви за него. WORRY. обаче нямаше как да го изтърва и мога да потвърдя, че той е сериозно постижение в кариерата на американския самодеец и мултиинструменталист. Брависимо, Джеф!
8.00 🎹🎸🎯💣💥👫😊💓
Препоръчителни песни:   We Begged 2 Explode   Festival Song    Wave Goodnight To Me    Rainbow    Perfect Sound Whateveр

Други подобни албуми:

вторник, 20 декември 2016 г.

Testament - Brotherhood Of The Snake

Банда: Testament
Албум: Brotherhood Of The Snake
Лейбъл: Nuclear Blast, 2016
Жанр: Thrash, Speed Metal, Heavy Metal
FACEBOOK

Илиян Иванов

Ако Testament бяха футболен отбор от елитно първенство, то те щяха да бъдат нещо като постоянен претендент за класиране в Шампионската лига, но обикновено щяха да завършват извън топ 4. Така наречената "Голяма четворка на траш метъла" е фиктивно определение, което от началото на 90-те звучи доста кухо и създава предпоставки за безсмислено елитарничане. А през 2016 година Testament заслужават да спечелят титлата в траш метъл лигата, защото Brother Of The Snake е невероятeн албум.

Китарната работа тук звучи повече от впечатляващо. Рифовете на Ерик Питърсън (автор на всичките 10 парчета) могат бъдат включени в учебник по траш метъл - има скорост и интензивност, плътност в по-грууви частите, спорадични мелодични моменти и огромна доза техничност. Другият китарист Алекс Сколник пък украсява песните с прецизирани сола, които в нито един момент не натягат.

Няма съмнение, че Brotherhood Of The Snake е политичеси албум, що се отнася до лирическата му част, макар текстовете да са хиперболизирани с препратки за извънзмена намеса върху развитието на човешката раса и влиянието на тайно илюминатско общество. Canna-Business пък рефлектира върху индустрията с медицинска марихуана, за която вокалистът Чък Били даже има рецепта.

Още от едноименното откриващо парче, Testament не губят време и стоварят целия си арсенал от рифове, смяна на темпо и ръмжащите вокали на Били. The Pale King е много Slayer-ско, но е в пъти по-добро от всяка една песен от Repentless. Stronghold вкарва малко нюйоркско хардкор усещане, Seven Seals пък стои една идея по-бавно, но пък има най-магнетичния и епичен припев в целия албум.

Born In A Rut също е интересно парче, в което гласът на фронтмена напомня малко на този на Майк Мюър от 90-тарските албуми на Suicidal Tendencies. Може би най-любимата ми песен от албума обаче е Neptune's Spear - тук китарната работа на Питърсън и Сколник е просто 10/10 - страхотни рифове, изненадващи преходи и епични сола.

Testament имат нова интересна политика в групата - ще мислят албум за албум, както във футболните отбори казват, че мислят "мач за мач". Тоест, ако Brotherhood Of The Snake бъде приет добре от феновете, то за тях ще има смисъл да продължават да свирят и да записват нов материал и за в бъдеще. Или с други думи - бъдещето на Testament изглежда обещаващо и по-бляскаво от миналото им на банда, която финишира на сантиметри от топ 4.
8.50 🎸🎸🎸👽🐍🐍🐍🐍💀
Препоръчителни песни:   Brotherhood Of The Snake   The Pale King     Seven Seals     Neptune's Spear    Canna-Business
Други подобни албуми:

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Marauders Inc. - The Gods

Банда: Marauders Inc.
Албум: The Gods
Лейбъл: Self-release, 2016
Жанр: Rock'n'Roll, Hard Rock, Heavy Metal, Alternative Rock, Post-Grunge, Stoner Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Докато много хора все още са на "stand by" за дългоочаквания нов албум на Fyeld, Бобз (китара, вокал) и Аксел a.k.a. Master Chi (бас) издадоха най-накрая дебютен албум с Marauders Inc., където участват още Хосе (вокали и китара, екс-Skoda и Сърмата Хари'с Коптор Микс) и барабанистът Ангел (познат още от Сепуко 6, където свири и Аксел). Никой от Marauders Inc. не гледа на бандата като на страничен проект или като на "супергрупа", а просто като на банда, която свири рокендрол и то какъв.

Ако The Gods бе бензин, то октановото му число щеше да е доста голямо. Албумът е енергичен, пълен със страхотни и разнообразни идеи, които ескалират по различни начини и саундът определено заслужава похвали. Което прави дебютът на Marauders Inc. едно повече от интересно издание.

От мръсната гаражна бас линия на откриващата Keys To Leeds до стоунърска рок атмосфера ала Queens Of The Stone Age в затварящата Helen Of Troy, The Gods не звучи като албум, който може да остави слушателя равнодушен. Бандата звучи нахъсано, благодарение на комбинацията от страхотни рифове, ритъм и вокални хармонии, което винаги е била и целта на истинския рокендрол, нали?!

Парчета като Suju и Rogue's Heart биха минали за малко "по-чийзи" - с някак по-радиофоничен отенък,  но пък такива като 70's Breaker и Reaper's Face втежняват ситуацията, а Tease и Draggin' вкарват (може би) неизбежната пост-гръндж нотка ала Alice In Chains/Soundgarden, където се чуват както по-блусарски китари, така и по-метъл части. (Straight) To The Bone пък е рокендрол в най-чистата му форма - свирня с много хъс и готини вокали (особено на припевите).

The Gods не звучи елитарно, макар че музиката, която Marauders Inc. в момента правят не се вписва към някоя "сцена", ако изключим Bastardolomey (двете банди правят общо промо на 17-ти декември). Което е по-добре сякаш. Бандата определено гледа сериозно на себе си, но и се забавлява, за което говори цялата палитра от влияния в албума - от класически хард рок/хеви метъл елементи до всякакви алтърнатив разклонения като стоунър рок и пост-гръндж. Излизането на този албум си е събитие и според мен The Gods трябва да стигне до повече уши (и умове).
8.00/10 🎸🎤👺🎸👌👹🎵🔥
Препоръчителни песни:   Suju    Rogue's Heart     70's Breaker      Tease     (Straight) To The Bone



ДРУГИ ПОДОБНИ РЕВЮТА:

вторник, 13 декември 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Иван Шопов

Иван Шопов надали има нужда от представяне, но пък все трябва да напиша нещо като въведение, нали? Затова ще споделя един спомен, за който се сетих след като ми се удаде възможността да го разпитам за "Аз, фенът".

Преди може би 6-7 години Иван a.k.а. Cooh беше на един купон у нас, поканен от общи приятели. Не говорих много с него, но ми се стори свестен пич, дошъл просто да се забавлява в нечий апартамент. След няколко дни споделих на едно момиче, с което по това време се срещах, че Cooh е бил у нас и тя изпадна в истерия "АААА, ама как така? Не мога да повярвам, че той е бил у вас". 

Кой е истинският Иван Шопов обаче? Отговорите ще могат да получат тези, които ще посетят 4-тото издание на неговия музикален маратон ONE MAN PARTY, който ще се проведе на 16-ти декември в София и феновете на електронната музиа у нас ще видят различните превъплъщения на диджея - Cooh, Balkansky, Drumkid и разбира се, Ivan Shopov + голям набор от гости/съратници (повече инфо за събитието в линка). А какъв е Иван Шопов, когато не е музикален артист, а просто фен, ще разберете от следващите въпроси и отговори.

С коя песен най-често свързваш детството си?

John Lennon - Imagine.


Коя беше първата касетка, коятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

Първата касетка беше дошла от брат ми - Sepultura - Arise, като после заедно събрахме над 600 касети с метъл, пънк, индъстриъл и какво ли още не в тази посока.

Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката? 

Много са, The Gathering, Edge Of Sanity, Ministry и Godflesh ми дадоха много посоки, но Aphex Twin и The Panacea промениха мирогледа ми към електронната музика през 1996-та. 

Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?

Как гледам замечтано сцената и си представям, че съм на нея един ден. 

Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Много труден въпрос. Някой от албумите на Мистерията на Българските гласове, Brambles - Charcoal, Erik Truffaz & Murcof - Mexico.
Иван Шопов и дамският вокален квартет Авигея
се подготвят за Coachella 2017 😜

Има ли банда, или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш, или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Не ме е срам от нищо, което слушам, но да речем че по-неочаквано е любимото ми парче на Bring Me The Horizon - Hospital For Souls.

Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Нямам забележки към никого, стига да не ми е в ушите 😀

Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

Edge Of Sanity - Crimson.

Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Новия албум на Bring Me The Horizon, хаха (бел ред. - визира That's The Spirit, който разочарова и Вичо от нашия блог).

Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея? 

Ох, много са....например Mastodon.

Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група? 

Определено, постоянно следя какво се пише и много често така откривам нови заглавия и музика.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

петък, 9 декември 2016 г.

Sleigh Bells - Jessica Rabbit

Банда: Sleigh Bells
Албум: Jessica Rabbit
Лейбъл: Tom Clean, 2016
Жанр: Noise Pop, Alternative Pop, Indie Pop, Alternative Rock, Dance Pop
FACEBOOK

Илиян Иванов

Името Sleigh Bells винаги ми е звучало коледно, макар че това едва ли някога е била концепцията на дуото. Но Дерек Милър и Алексис Краус сигурно са имали едно наум, че всяка година през декември чичко Гугъл ще помага много да се вдигат слушанията им в YouTube и всякакви стрийм платформи.

Излязъл през първата половина на ноевмри, Jessica Rabbit показа, че Sleigh Bells са загубили почти изцяло комерсиалната си инерция, натрупана с дебюта Treats и последвалия го Reign Of Terror, след като третият им албум Bitter Rivals (2013) остана незабелязан от широката аудитория. Което е жалко, от една страна и готино от друга. Жалко е, защото Jessica Rabbit има потенциала да бъде сред значимите издания на 2016 и готино, защото така бандата ще знае кои всъщност са техните хардкор фенове.

Макар като цяло да съм леко скептичен към Sleigh Bells, много техни парчета са били скрити "guilty pleasure"-и. А в Jessica Rabbit са записали изненадващо голям брой песни - цели 14, което констрастира с обичайната им формула от 10/11. Рискът да има пълнеж ме плашеше преди да започна да слушам албума, дори след като чух зарибяващия първи сингъл (и откриващо парче) It's Just Us Now. Песента звучи някак разхвърляно със своите "хрущящи" китарни рифчета, заразителен поп и объркващ темпов преход между куплети и припеви.

Групата експлоатира по отличен начин своето най-голямо качество - да бъде перверзно мелодична. Алексис Краус има пристрастяващ глас, който е подплатен от модерно звучащи електроника и китари - за справка Lightning Turns Sawdust Gold и I Can't Stand You Anymore. Crucible вкарва краткотраен Taylor Swift полъх ала Blank Space, който бързо затихва, но парчето така или иначе е достатъчно хващащо.

Throw Me Down The Stairs е доминирано от сайкъделик рифове плюс нова доза странна смяна на темпото, докато Rule Number One звучи дори още по-разхвърляна, но остава завладяваща. Baptism By Fire е с потенциал да бъде поп хит - простовата пиано мелодия, поредна порция Тейлър Суифт забежки и страхотни вокали от Алексис - "When you love something so much / Almost nothing can't go wrong". А финалът As If има странен почти индъстриъл рок заряд, който пък е подплатен от дръм'ен'бейс лудница.

Jessica Rabbit би бил страхотен поп албум, ако Sleigh Bells бяха страхотна поп група. Но Sleigh Bells са просто страхотна група, която както едновременно може да създаде най-надъхващото поп парче за танц на мажоретки, така и да в следващата си песен да звучи абстрактно, несвързано и объркано. Затова и Jessica Rabbit е просто страхотен албум, който въпреки леещата се поп енергия, дебютира едва на 187-мо място в Billboard, но все пак - идва Коледа, чуйте ги тия Sleigh Bells, за бога А, да - и какъв е тоя волтроноподобен Шир Хан на обложката? Изглежда доста зловещо.

7.75 👩👨🎸🎄🙌🐯👍👯 
Препоръчителни песни:   It's Just Us Now    I Can't Stand You Anymore     Throw Me Down The Stairs     Baptism By Fire     As If


Други подобни ревюта:

вторник, 6 декември 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Кристина Домозетова

Последната публикация в рубриката "Аз, фенът" е с Кристина Домозетова. Тъй като наближават разни празници, които често определяме с прилагателното "светли", реших, че е нужна малко "светлина" в блога. Кристина е втори алт в смесения хор Ave Musica, който ще изнесе коледен концерт на 15 декември в София (повече подробности за събитието в линка). 

Освен с пеене в свободното си време, тя е виден социален активист и то не само на статуси във Facebook, а в несвободното си време работи на едно място, където ме интервюира преди повече от 2 години. А сега аз я интервюирам за музика. 


С коя песен най-често свързваш детството си

Честно ли? „45 години стигат“… Не я бях слушала дълги години и веднъж
, когато случайно я чух, ме просълзи на едно много лично ниво, защото семейството ми беше много обвързано със „синята идея“ и вкъщи доста се пееха песните от митингите. Със същия успех може да е „Дано“ или „Вдигни очи“, но първата е по-знаменателна.  Иначе „Бъл-гаа-ри-яя въ-фъ Меерика 94“ и „Господи, дай на България“ са две песни, които много силно асоциирам с годините на Прехода и детството сиАма споменът по-скоро негативен, малко като „портрета от стената, (дето) вечно ме следи“.

Коя беше първата касеткакоятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

Някъде около 99-та записах първия си микс с много странна комбинация от песни от Bomfunk MCs, Americana на The Offspring, Том Джоунс, Ерик Клептън и... ABBA. Слушам си го все още, да – някои от песните продължавам да ги харесвам, други ми е по-скоро смешно, че ме зарибяваха в такава степен, че да им отделя място на безценните тогава касети. Но поне няма Бритни и Spice Girls в записa


Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?  
Queen. 
Първата ми любима група.. и настоящата. Някъде около 92-ра година буквално имах проникновение, докато слушах  The Show Must Go On – все едно песента спря да звучи като някаква произволна комбинация от тонове и разбрах на по-дълбоко ниво смисъла на Музиката.   

Какво си спомняш от първия концерткойто си посетилa 
Ами, 
седесарските концерти бяха популярни в тия ранните ми детски и помня доста радостни и сплотени хора, които пееха и танцуваха заедно.  По-късно, около втори клас ни заведоха на "Кармен" в НДК, което продължи четири часа и на третия от тях излязохме с другите деца да си играем по ескалаторите на ЕнДеКа-то. И до ден днешен много избирателно слушам опера, мисля че преживяването тогава леко ме стресира.   Иначе в ранните тийн години брат ми ме заведе на концерта на Manu Chao в Зимния дворец – там помня, че беше доста фраш и ми беше жега, но се чувствах като много голям пич, който ходи на концерти с големите.  

Ако си корабокрушенка на пуст остров и имаш възможност да избираш три албумакоито да слушaшкои ще са те? 
"Черният" на Metallica...
 Не, ебавам се, него няма да го взема. Вероятно ще взема Queen – Greatest Hits II, някаква компилация на класическа музика – Класицизъм или РомантизъмСъщо – The Best of Disney.  

Има ли бандаили изпълнителза които никой не подозираче слушаш и харесвашили просто те е срам да си признаеш за тях?Може да споделиш и само за конкретна песен. 


ManoWar са ми guilty pleasure (бел ред. -  в такъв случай със сигурност трябва да видиш това). И „Нещо неприлично“ на Ивана, ама предпочитам да не говоря много за това – да кажем, че образованието в една конкретна столична гимназия си имаше своите тъмни страни.  

Кристина през 2004-та, без коментар!

Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албумикоя би била тя? 
Знам ли.. не мисля, че бих забранила на някого да прави музика. 
Понеже вярвам в правото на хората да избират и да правят това, което им е приятно, не мисля, че е добре да се установява музикална диктатура – музиката винаги трябва да е свободна да съществува, дори и стилът да не е приятен за всеки. По този начин самата музика има възможност да се развива – чрез опити, импровизации.., грешки. Освен това се опитвам да не съдя хората по музиката, която слушат. В смисъл, вътрешно ги критикувам и им се подигравам ужасно много, разбира се, но в крайна сметка, това не е единственото нещо, което те определя като личност. Може просто да си „скъсал синджира“ и да искаш да послушаш малко Фики.

Кой е най-недооцененият албум за всички времена 
От моя гледна точка 
Pogues не получават вниманието, което заслужават, ама това е много лично мнение.
  
Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега? 
How To Dismantle An Atomic Bomb 
на U2 – като цяло с тоя албум спрях да ги слушам с наслада и почнах да ги слушам с досада. Може просто да е заради факта, че тембърът на Боно внезапно ми дотегна. Или пък прозрачните му оранжеви очила?!

Има ли бандакоято винаги си искала да харесвашно поради някаква причинане можеш да намериш нищо специално у нея?  

Metallica. В даден момент всички около мен полудяваха на 
Хетфийлд и носеха ръчно надписани мешки, но аз така и не се привързах. Не ги омаловажавам, разбира се, а и много куфеех на някои песни, но не се превърнаха в „моето нещо“. 


Смяташ личе музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?  

Възможно е. Аз не чета твърде много за музика и понякога ми липсва информация за това в какви условия е записана дадена песен/албум или през какви трудности е минала групата, докато стигне до успех. Така че такива детайли могат да ме впечатлят и да чуя музиката им с друга настройка.   

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА "АЗ, ФЕНЪТ"