Anthrax - For All Kings

Band: Anthrax
Album: For All Kings
Label: Megaforce/Nuclear Blast, 2016
Genre: Thrash, Speed Metal, Heavy Metal
FACEBOOK

Илиян Иванов

Anthrax е една от любимите ми метъл банди и не мисля, че имат някой албум, който да ме е разочаровал някога. Тук не включвам едно тяхно EP с кавъри от 2013, което беше адска скука. Затова и когато бандата анонсира For All Kings, бях доста ентусиазиран да го чуя. Албумът излиза чак на 26 февруари, но по разни неведоми нелегални канали се сдобих с него и веднага започнах да го въртя у нас.

Предходният Worship Music (2011) беше много силен и се прие добре, след като старият вокалист Джоуи Беладона се завърна на мястото на Джон Буш. Последният от своя страна винаги е бил по-добрият певец от двамата, но не бих казал, че с него са записали по-качествени албуми. Беладона има по-мек хард рок тембър и не толкова впечатляващ глас като на Буш, но това не му пречи да пасва на метъла, който Anthrax бичат.

Групата претърпя една промяна преди For All Kings. Соло китаристът Роб Каджиано напусна в посока Volbeat, а на негово място дойде Джон Донайс от Shadows Fall. На пръв поглед тази рокада не е кой знае колко важна, но все пак ми се струва, че Донайс свири по-интересни сола - само чуйте това в едноименната песен. Дали това обаче прави For All Kings по-добър албум от Worship Music?

Отговорът е "на кого му пука?". It's fucking Anthrax and it kicks ass!

For All Kings съдържа типичните Anthrax похвати - от скоростните рифове на Скот Йън, през картечните каси на Чарли Бенанте, та чак до лиричните отклонения в добавка към пънкарливия спийд метъл. Някои от песните като Breathing Lightning и Blood Eagle Wings според мен са сред най-доброто на бандата от началото на 90-те насам. Други като откриващата You Gotta Believe и Evil Twin са свежи препратки към класическите им траш албуми от 80-те, а в интротата на Suzerain и All Of Them Thieves се чуват влияния от Meshuggah и Pantera.

Беладона също пее доста добре, макар че имах съмнения в него напоследък. Хардкорските хорови вокали ала Caught In A Mosh в парчета като Defend Avenge помагат за разчупването на вокалните линии и това прави композициите още по-корави. Финалната песен Zero Tolerance има шансове да се превърне в концертен фаворит, ако Anthrax решат да я свирят на живо - след надъхващото интро идва абсолютната траш риф мелачка, а Бенанте буквално звучи сякаш иска да потроши барабаните.

На фона на всички терористични атаки в последно време, бандата определено имат какво да каже. Evil Twin например осъжда атентаторите от редакцията на френското списание Charlie Hebdo, a в Zero Tolerance се говори за нещо подобно - религиозния фанатизъм. Позицията на групата винаги е била остра към политическите извращения, въпреки че преди години бяха под натиск да си сменят името заради зачестилия тогава биотероризъм с антракс.

Както казах в началото, Anthrax нямат слаби албуми. For All Kings е стара, позната и изпитана рецепта от траш, спийд и хеви метъл, поръсени с малко пънк и щипка модерен саунд, както гласи едно от честите ми клишета в ревютата. Дори през 2016 година, Anthrax стоят все така гордо на предните редици на американската тежка музика и не дават признаци да отсъпват назад.
8/10
Препоръчителни песни:   Breathing Lightning    Evil Twin    Blood Eagle Wings     Defend Avenge   Zero Tolerance
           
           
Други подобни ревюта:

Коментари

Популярни публикации