Bloodhound Gang - Hard-Off

Band: Bloodhound Gang
Album: Hard-Off
Label: Interscope, 2015
Genre: Dance Pop, Alternative Rock, Alternative Rap, Rap-Rock, Comedy Rock, Disco Pop
FACEBOOK

Илиян Иванов

Aйде стига сме се залъгвали и да си кажем честно - колкото и голям guilty pleasure да са, Bloodhound Gang винаги са били тъпа банда. Да, Jimmy Pop, Evil Jared Hasselhoff, DJ Q-Ball и останалите постоянно сменящи се членове никога не са се взимали насериозно, което е една от причините да си ги слушаме тайно и не чак толкова тайно, но, Боже мой, The Bad Touch беше актуален хит преди повече от 15 години!

През този период групата издаде само един нов албум и сборник от хитове, беше в България два пъти и се замеси в няколко скандала по време на свои концерти в Украйна и Русия. Факт е, че като Hefty Fine (2005) остана далеч от мултимилионните продажти на Hooray For Boobies (2000), Bloodhound Gang се покриха за дълго време. А може би трябваше изобщо да не записват нов материал.

Hard-Off излезе малко преди края на 2015 година, но едва ли много хора са разбрали за това, особено ако съдим по това, че не влезе в нито една класация за албуми, дори и тези на страните, където групата е най-популярна - Германия, Швейцария и Австрия. Може би, Bloodhound Gang щяха да продадат няколко стотин копия повече, ако обложката не беше тази отгоре, а примерно някоя друга снимка на германската моделка Лиа Мей, украсила Show Us Your Hits. ------->>>

Първата песен My Dad Says That's For Pussies не е лоша - като вулгарна версия на Weezer. Симпатичният алтърнатив рок/поп пънк обаче като цяло не е особено застъпен в Hard-Off. Групата има само още две по-китарно ориентирани парчета - Socially Awkward Penguin и Uncool As Me с участието на някогашния член на NSYNC - Joey Fatone (чието име все още да чета като Джоуи ФатУан). Второто прилича на някоя от по-глупавите стреднотемпови песни на NOFX, но му давам по-скоро плюсова оценка, понеже има някакъв чар във вокалната му структура. American Bitches е нещо като кънтри балада и ме кара да се прозявам отегчително, а останалите песни са някакви смесици между денс, поп и рап (плюс малко потресаващо евродиско в Diary Of A Stranger).

Дебелашкият хумор и сарказмът винаги са били водещи при Bloodhound Gang. Джими Поп е вкарал в микровълновата разни скучни лафове и шеги за мами, татковци и Nickelback, като основнo лириките се въртят около секс тематиката. Фронтменът на бандата явно още не е забравил чудовищната пищност за покойната силиконова бомба Ана Никол Смит, която е спомената в някоя от песните. Diary Of A Stranger пък описва преживявания на Джими Поп, който повръща след като вижда някакви лайна в тоалетна по време на парти - "Diarrhea, diarrhea, some people think it's gross, but I really think it's good on toast". Моля?!


We're Gonna Bring The Party To You ми се стори като яко заглавие и има готина провлачена гръндж бас линия, но песента така и не експлодира и остава впечатление за недовършеност. Между другото - щеше да пасне идеално в един друг тъп скорошен албум - Brimstone Sluggers на Crazy Town. Накрая има нещо като аутро, което не е песен, а разказана шега и всъщност ми стори смешна първия път.

Bloodhound Gang обаче са свършени. След някоя друга година може и да издадат още някой албум, но това едва ли ще развълнува дори редовните посетители на Маймунарника. В Hard-Off липсва пънк зарядът на някои от по-старите парчета на бандата като Kiss Me Where It Smells Funny и Along Comes Mary, няма го Beastie Boys-кият парти рап подход като в Why Is Everybody Always Picking On Me и Mama Say, нито пък има нещо толкова забавно, хормонално нестабилно и здраво еректирало като хитове за порно звезди и имитиране на полов акт по Дискавъри. На Bloodhound Gang им е спукана работата.
2,5/10
Препорчителни песни:  My Dad Says That's For Pussies      Uncool As Me     We're Gonna Bring the Party To You
Други подобни статии:

Коментари

Популярни публикации