PUP - The Dream Is Over

Банда: PUP
Албум: The Dream Is Over
Лейбъл: SideOneDummy, 2016
Жанр: Punk Rock, Pop Punk, Alternative Rock, Post-Hardcore
FACEBOOK

Илиян Иванов

За банда, която е създадена едва през 2013 година, PUP вече се ползват с огромно уважение на пънк сцената. Канадците издадоха едноименния си дебют през 2014 година, след което се озоваха на ръба на разпадане след общо 450 концерта в рамките на 2 години. Това епохално турне на бандата от Торонто за малко да коства здравето на фронтмена Стефан Бабкок, който в един момент отива в болница заради проблеми с гласните струни. След медицинските прегледи, коравосърдечна докторка му споделя (навярно иронично): "Това е краят на мечтата" (The dream is over), препоръчвайки на Бабкок да спре да пее.

Звучи като да те плеснат неочаквано с мокър парцал, докато ядеш сладолед. Но Бабкок и останалите от PUP категорично отказват да хвърлят кърпата и се втурват да опровергаят лекарката, че все още могат да преследват "мечтата". Самата мечта е доста иронично определение на живот, прекаран в почти непрестанно пътуване с ван и свирене от град на град, от клуб на клуб. Така се ражда и The Dream Is Over - наследникът на едноименния PUP и потенциален кандидат за албум на годината.

Тези две години след издаването на дебюта са подействали като креативен катализатор и групата използва всички емоции, за да пресъздаде ада и рая в 10 парчета. Със сигурност да си въвлечен в изтощително, направо безкрайно турне, да виждаш същите хора всеки ден, да прекарваш денонощия с тях в свирене, спане, ядене и така нататък, води до търкания дори и между музиканти най-добри приятели. "Why can't we just get along?" - част от текста на откриващата If This Tour Doesn't Kill You, I Will е само част от обобщението на тези две години. Едновременно, това е изключително забавно и болезнено, също както и самата песен препуска през експлозия от настроения, ескалирайки шумно след щурия веселяшки бридж.

В резултат на тези турбулентни две години, PUP са станали още по-агресивни и по-експресивни в The Dream Is Over. Пилотният сингъл DVP рефлектира върху романтичната връзка за Бабкок по възможно най-смешния начин, а текстът съдържа толкова много на брой части, които си плачат за крещене на концерт, че би било нелепо да бъдат синтезирани само в "She says I need to grow up".

В The Dream Is Over групата сякаш е захвърлила инди рок завоите, но запазва все така игривите китарни рифове като в Sleep In The Heat и If This Tour Doesn't Kill You, I Will. Хоровите вокали са по-могъщи от всякога, а Бабкок въпреки проблемите се гласа, се дере като за последно - само чуйте Can't Win, Old Wounds или Familiar Patterns.

На моменти PUP звучат дори прекалено хаотично, но това е плюс. Човек има усещането, че кожите на барабаните ще се продънят, дисторшъните няма да затихнат в микрофонията, басът ще остане без струни, а членовете (и най-вече Бабкок) наистина ще загубят гласовете си във викане. По-лиричните моменти обаче заличават тези притеснения - песни като като финалната Pine Point или вледеняващото начало на The Coast.

Това тук си е чисто злато. PUP показват нечовешка жертвоготовност, за да измерят прага на поносимостта в човешките отношения между близки, поставени в опасна близост един до друг за прекалено дълго време. The Dream Is Over е френетичен и биографичен водевил за един кратък период, през който PUP минават през вътрешни конфликти, емоционални сривове и здравословени проблеми и събитията са несвойствено на ръба на сарказма и самобичуването.
9/10
Препоръчителни песни:   If This Tour Doesn't Kill You, I Will      DVP      The Coast    Old Wounds    Familiar Patterns


Други подобни ревюта:

Коментари

Популярни публикации