петък, 29 юли 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Радослав Пенев

Закриваме седмицата и даже месеца с още едно интервю в рубриката "Аз, фенът". Поредният ни гост е един млад музикант от София, а неговото име е Радослав Пенев. 

Радо очевидно е разнолик, тъй като до момента е свирил в две групи на различни инструменти. В настоящата му метъл група Citizen Erased, той свири на барабани, но до преди това е бил вокалист и китарист на несъществуващите вече поп пънкари Screanshot.

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?

Мога да започна със куп неща, които ми идват на ум, но най-честно ще е да кажа,че е Bad Habit на The Offspring. Песента винаги ме кара да избухвам и да искам да съм все още онова объркано хлапе, което не знае накъде ще поеме в бъдещето.

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, коятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Доколкото помня, всичко започна, когато бях с моя брат, бях на 6 годинки и в един слъчев и хубав ден си купих на касетка Kerplunk на Green Day. Тoва бе като ново начало на живота, който се промени мигновенно. Емоцията, която ми предадоха все още я има и е прясна, като кафето, което пия всяка сутрин с 3 лъжички захар... хех (бел ред. - yikes, кафе със захар, OMG). След това почнах да се интересувам и от други банди, които свирят подобни неща, че даже и по-тежки. Бих могъл да кажа, че си пускам Kerplunk почти всеки ден и не ми омръзва, трудно бих се разделил с такива герои. И така до ден днешен си ги слушам и тъй като са ми повлияли от емоционална гледна точка.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?

То вече е ясно, че са Green Day. Може да е смешно, но е факт... с тях заспивах и ставах почти всеки ден. Още от дете, като чух за пръв път тяхна песен, се влюбих в гласa на Били Джо. С гласа, китарата и баса и най-якият инструмент за мен - барабаните, Green Day сякаш знаят как да нанасят удари по емоциите и щастието.

Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?

Щеше ми се да кажа, че първият ми концерт е бил на мои любимци, но всъщност истината е, че беше на Ogi 23. Помня даже точната дата - беше 24 август 2012 г. в град Черноморец на брега в едно барче, входът беше безплатен. Няма нищо по-хубаво от почивка, бира и приятели, с които да отидеш заедно на концерт.

После дойде т.нар. "голямо събуждане", когато видях, че едни от любимите ми групи ще ми донесат много радост в последното ми ученическо лято. Естествено, говоря за The Оffspring през 2014-та. Няма да забравя, какво казах на приятели те си тогава "Оф, къде има пого, защо няма движение, затова ли чаках толкова време да дойдат?" и само секунди по-късно видях чичаци да се бутат и скачат все едно към някакво неизбежно щастие.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Всъщност бих живял без албуми, защото вместо това бих взел китара, за да мога сам да си правя кефа. Но тъй като трябва да отоговоря адекватно на въпроса, ще взема трите ми ми най-любими музикални творения - NOFX - Punk In Drublic, Twenty One Pilots - Blurryface и Parkway Drive - Atlas.
Ерик "Smelly" Сандин от NOFX? Не, Радо от Citizen Erased

Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Аз мисля, че не трябва да ни е срам от това, какво сме и какво слушаме, защото всеки стил може да създава свое "специфично чувство". Трябва да уважаваме музиката във всичките ѝ форми, тя е универсално изкуство за изразяване.

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Защо трябва да има такава власт?

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

Мисля, че Metallica имат едно адски недооценено творчество, наречено St. Anger. Според мен албумът и особено едноименната песен са супер готини, дори и да са записани, хм... как да кажа - некачествено.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Просто не мисля, че има такъв, хаха.

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искала да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?

Не мога да се сетя за конкретна банда, но понякога не си пускам нещо, само защото мисля, че може да не ги харесам или да ги намразя, отколкото да намеря нещо специално. "Специалното" се открива по-късен етап на слушането

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Ревютата са за любителите на музиката, да изкажат мнението си. Пожелавам успех на блога, да продължавате да изказвате мненията си.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

понеделник, 25 юли 2016 г.

Descendents - Hypercaffium Spazzinate

Банда: Descendents
Албум: Hypercaffium Spazzinate
Лейбъл: Epitaph, 2016
Жанр: Punk Rock, Alternative Rock, Pop Punk
FACEBOOK

Илиян Иванов

Темата "поп пънк" явно ще бъде актуална през цялата 2016 година, в която ще отбелязваме завръщане след завръщане. Descendents не бяха издавали албум от цели 12 години, но и никога не са попаднали в категорията "банда на пълно работно време". Освен това все още не разбирам и защо са в категорията "поп пънк", но за това след малко.

Hypercaffium Spazzinate е първи албум на Descendents от 12 години и той по нищо не се различава от който и да е друг техен албум. От епохалния дебют Milo Goes To College (1982) насам, бандата не е променила абсолютно по никакъв начин стила си. Също като акулите, Descendents не еволюират. Просто защото не се нуждаят от промяна. Те така са си повече от добре.

Мелодичният пънк рок с пауър акорди, пулсиращи енергични бас линии, скоростни барабани и nerd-ското пеене на Майло си остават запазена марка на Descendents през годините. Единствената разлика при тях е, че с времето членовете на групата (най-вече барабанистът Бил Стивънсън) подобряват продуцентските си умения и успяват да избистрят изцяло саунда.

Колкото и Descendents да бъдат вкарвани в категорията "поп пънк", те толкова и не се вписват в този оксиморон. Тяхната популярност е в пъти по-малка от да речем тази на Good Charlotte (тъжно и несправедливо, знам). За сметка на това, тяхното влияние върху "поп пънк" сцената е несравнимо с това на споменатите Good Charlotte. Дори в средата на 90-те, когато Epitaph вече се къпеше в слава и пари, Descendents си останаха просто един ъндърграунд култ - надрусани с кафеин пичове, които свирят бързи песни за ядене, пички и плажове, плюс малко саркастични размишления за остаряването. И най-големият им комерсиален успех май е видеото Lucky с участието на прохождащия тогава в Холивуд актьор Мат Деймън.

Още от първите 20-тина секудни на откриващата Feel This знаех, че този албум няма как да разочарова - начало с тривиална акордна прогресия, фус, следван от барабанен брейк и вливане на бас линия с повече тонове от всички песни на Drake и The Weeknd взети заедно. Тази схема (която иначе се разгръща в типичните куплетно-припевни парчета) се повтаря много пъти до края на Hypercaffium Spazzinate.

No Fat Burger и Victim Of Me са напълно репрезентативни за цялосното творчество на бандата - не само като стил и саунд, но и като лирики. Smile и Spineless And Scarlet Red са сред най-емоционалните парчета в цялата им дискография, като пеенето на Майло във второто изненадва с дълбочина. Романтичното Without Love не е кавър на Propagandhi (колкото и да се надявах първоначално), но е абсолютно инспирирано от песента на канадците със същото име - в едно интервю барабанистът Бил Стивънсън я нарича "най-великата песен изобщо".

Това, че Descendents никога не са се взимали за група, която търси излишна популярност, пари и прочиее заема основна тема във финалната Beyond The Music. Затова и този албум няма да открие нови музикални хоризонти, нито да донесе кой знае какви нови фенове. И по-добре. С едва седмия си албум за почти 40 години, Descendents са ни повече, ни по-малко там, където са били в началото. Само с разлики в годините и теглата.
8/10
Препоръчителни песни:   No Fat Burger    Without Love   Smile    Spineless And Scarlet Red    Beyond The Music



Други подобни ревюта:

вторник, 19 юли 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса със Сава Савов

Вече официално прехвърлихме 400 харесвания във Facebook - юхуууу, но няма да се задоволяваме с малко и до края на годината се надявам да сме 4000. Just kidding.

И така. Продължаваме по план с нов интервю за лексикона. Чудех се по какъв начин да представя следващия ми гост. Сава Савов знае и 2, и 200 за музиката, тъй като той е китарист, продал е N на брой инструменти, оборудване и всякаква техника, свързана със свирене, обича да слуша London Calling на The Clash със сутрешното си кафе и да харесва всеки наш пост във Facebook. С такава визитка, нямаше как да не му пратя лексикона, като бях убеден, че ще ни предостави интересни отговори. Така и стана.

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?

Веднага в съзнанието ми изникват The Rhythm of The Night (също известна с българския си прочит „Да се заринем във лайна”) и The Power, която чух в интрото на някакво предаване по БНТ, но не помня как се казваше. В семейство, в което главно се слушаха The Beatles, Stones, Zeppelin и Purple, в колата на баща ми се подмяташе някаква касетка „Лято ’94” пълна с т.нар. Eurodance хитове – La Bouche, DJ Bobo, C-Block и т.н, както и Замунда Банана Бенд – Избори в Замунда, която помня, че беше с много забавни песни (не че съм разбирал претъпканите с политически шеги за „прехода” песньовки, но както и да е).

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

Първата ми презаписана касетка вероятно е била запис на предаването на Васил Върбанов „Зона 967” по тогавашното Радио Тангра. Вечерта го записвах, а сутрин напът за училище, както и в междучасията, прoслушвах записаното . Не съм сигурен коя беше първата купена, защото горе-долу по едно и също време си взех ...And Justice For All на Metallica, Chocolate Starfish and The Hot Dog Flavored Water нa Limp Bizkit, Americana на The Offspring и Stankonia на OutKast. Иначе след това в S.M.F. продаваха презаписани касетки за по 2.50 лв. и бая си купувах от тях.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката? 

През годините какви ли не групи са ми променяли мирогледа, но The Great Southern Trendkill на Pantera, действително постави представите ми за „метъл” на едно друго ниво и тогава ми се струваше като най-екстремния албум на света! Освен това бях записал на видео касета една от тематичните вечери по ММ “Punk and Hardcore Night”, включваща банди от Sex Pistols, The Clash и Ramones до всички най-изявени предсатавители на NYHC сцената. А даже няма да споменавам по VIVA какви готини клипове даваха, откъдето съм научил сума ти банди!

Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?

Първият ми голям концерт беше на Slayer и Halford  на Академик през 2002 г. Не че съм имал база за сравнение, но помня, че звукът беше отврат, но пък емоцията беше уникална. Иначе на клубно ниво, май първият ми концерт беше на Уикеда в „О!Шипка” където бяха „дежурни” по едно време.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Този тип въпроси винаги са много трудни, но тъй като ще съм на самотен остров (всяка прилика с Латинопартизани е случайна)  и ще ми трябва разнообразие, ще кажа Pennywise – About Time, Dance Hall Crashers – The Old Record и Art Tatum & Ben Webster – The Album. В стила на „Scraggled Music” съм длъжен да добавя и honorable mention – Ugly Kid Joe – Menace To Sobriety (бел. ред. - honorable LOL).
Сава с подарък за РД - билет за The Offspring

Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Сигурно малко хора знаят, че се кефя на PJ Harvey. Иначе бих добавил две песни, едната от които е La Isla Bonita - Madonna, а с втората малко ще дублирам предишен участник в лексикона и ще кажа Activ – Doar Cu Tine.

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Вярвам, че светът е по-хубаво място без всички ревюирани банди от Today’s Metal.

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

The Beatles – A Hard Day’s Night, както и много други.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Голямо разочарование за мен беше Splinter на The Offspring (бел. ред - The Offspring се споменават супер често в тия интервюта).

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?

По конюнктурни възрастови прични съм опитвал с Korn, System Of A Down и Disturbed, но не ми се получи.

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Смятам, че е възможно, макар че според мен важни части от ревюто са групата и албумът, които се ревюират, защото именно те създават предпоставки, които да кататлизират интересни идеи и начини, по които ревюто да се напише така, че да има някакво влияние, да създаде някакво по-различно отношение и да остави отпечатък в съзнанието на читателя. Трудно човек може да напише ревю с такъв ефект, ако е например за албумите на Hatebreed (нямам нищо против тях, даже ги харесвам).


ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

петък, 15 юли 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Мелина Крумова

Следващият ни гост в рубриката е дама, с което отново се надяваме, че ще разнообразим съдържанието. Мелина Крумова се вписва по много различни начини в критериите на "Аз, фенът". На първо място тя е китаристка на родната метъл банда Grimaze, а освен това се занимава и с няколко други интересни начинания, свързани с музика. Мелина е създател на студиото за уроци по свирене, репетеции и записи RockSchool.bg и на сравнително новата платформа/социална мрежа за музиканти - Drooble

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?
Мисля, че е Californication на Red Hot Chili Peppers (бел ред - чийто нов албум The Getaway ревюирахме преди броени дни). Доста я даваха по MTV и помня, че ме впечатлавяше. Впоследствие тя стана и първата песен, която изсвирих на китара от начало до край; беше по избор на учителя ми тогава. Друга песен, с която свързвам детството си, е Insomnia на Faithless.

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Americana на The Offspring. Не помня изобщо как ми хрумна, сигурно и тях съм ги чула по MTV, защото семейството ми нямаше богата музикална култура и вкъщи не се купуваха касетки и дискове, нито се слушаше музика. Но пък на мен много ми харесваше звука на китара с дисторшън и като чуех някоя такава част по MTV много се радвах.

Иначе албума Americana си го пускам понякога и намирам някакъв сантимент в него.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?

Pantera. Влюбих се още от първата песен, която чух. Мисля, че беше Domination. Преди това не слушах метъл, но Pantera счупи тази граница за няколко секунди и ми помогна да усетя красотата на този стил музика. Оттогава съм сериозно закачена.

Scraggled Music:  Какво си спомняш от първия концерт, който си посетила?


Не помня кой точно е първият концерт. Но помня едно свирене на Gary Moore в някакво малко клубче, на когото попаднах случайно, тогава дори не знаейки кой е той. През целия концерт не си откъснах очите от Gary Moore, а музиката почти не слушах – толкова впечатлена бях от това колко силно беше свързан с китарата този човек и как си изразяваше емоциите през нея, сякаш тя е част от него.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенка на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Малко повече от 3 ще са май; примерно 7.

Jimi Hendrix - Axis: Bold as Love
The Kilimanjaro Darkjazz Ensemble - Here be Dragon
Pantera - Reinventing the Steel
Gojira - From Mars to Sirius
Stevie Ray Vaughan - Texas Flood
Led Zeppelin – Led Zeppelin
Fink - Distance and Time

Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Не мога да се сетя за нищо скандално. Може би по-нетипични неща, които слушам понякога, са NWA (нещата от началното им творчество), Tupac, както и на Dr. Dre - албума “2001”.

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Не бих забранила. Това, че аз не харесвам дадена група, не означава, че някой друг няма да намери красота в нея. Според мен обаче, много музиканти не осъзнават, че носят голяма отговорност за примера, който дават на хората и всеки индивидуално трябва да се замисля за това каква култура разпространява.

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

Има доста неща, които според мен са много яки, но не стигат до много хора. В днешно време е нормално – има прекалено много музика в интернет и слушателите са пренаситени. Ще кажа албумите на Soko (една френска певица), примерно - I Thought I Was An Alien.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Не се сещам за нещо конкретно, но ме разочароват банди, които сменят стила си, само за да се нагодят към това, което е модерно и слушаемо в момента, вместо да си правят тяхната си музика.

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?

Metallica. Чух ги като много малка (мисля, че “Черния албум”) и си казах: “Ооо, ако това е метъл - определено не ми харесва”. После пораснах и ги чух пак и си казах: “Все още не ми харесва”. След това наистина започнах да уважавам тази банда, защото – каквото и да си говорим – са огромни и са направили много в музиката, но все още не ми харесва да ги слушам. Даже имаше един момент, в който реших да пробвам да посвиря от техните песни да видя дали ще се зарибя, но отново не успях. Има време, разбира се.

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Аз приемам музиката повече емоционално, отколкото ментално, така че едва ли някое ревю може да ми промени отношението. Пускам си нещо и ако усетя, че резонирам с него, естествено го харесвам. Ако не ми допадне – просто не е моето нещо в този момент. Всеки си е отделен свят – виждайки нещата по своя си начин. Ревютата са просто интерпретациите на други хора и според мен не би трябвало да влияят, нито музикантите да се нараняват от ревюта. Най-важното е човек как сам възприема музиката си и дали тя докосва него самия.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:
11 ВЪПРОСА С NINA HAVEHEART

сряда, 13 юли 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса със Стефан Андонов

В рубриката "Аз, фенът" продължаваме да издирваме интересни и различни гости и ще се опитваме да го правим, докато не се изчерпат всички меломани в България, хаха.

Следващият участник в лексикона се казва Стефан Андонов. От сравнително скоро той списва блога за екстремен метъл Djent Mag, чийто банер се вижда вдясно на нашия сайт. Похвално е, че Djent Mag има и английска, и българска версия - нещо, което ние в Scraggled Music нямаме време да си позволим. Освен блогър, Стефан е и китарист на варненската метълкор банда My Own Destiny. 

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?

Първият ми много смътен спомен е Roxette - It Must Have Been Love, едно време нашите много са я въртели, много велика песен, когато я чуя ставам моментално на 3 години.

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Брат ми купуваше касетки компилации, ако ги помните, онези черните, на които се различаваше само цветът на текста, помня, че превъртах на The Prodigy - No Good. Първата, която пак той ми подари, беше на 2 Unlimited, не помня кой албум, ама го бяхме сцепили от слушане. От тези неща когато почне нещо по телевизията, се радвам адски много, но вече не е това музиката, която бих си пуснал.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?


А съвсем ме заби с този въпрос! Доста изпълнители са ми повлияли... това май стана с времето, след като бях изслушал адски много музика и прочел адски много лирики. Да съм честен, май Rage Against The Machine са ми повлияли най-много да възприема изкуството като оръжие, няма да пояснявам, то се знае защо.

Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?


Оф, не помня, хаха, ама помня, че ходех да слушам участия на Wrong Decision (една адски яка метълкор банда от Варна), беше си мазало, мизерийки... сещам се, че след някой от концертите, един от китаристите на две ракии ми предложи да ме учи да свиря. Определено тази вечер промени живота ми. Ама първият концерт, на който си бях с идеята, че отивам да видя нещо голямо, беше Scorpions в Каварна... преди 10 години някъде.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Pink Floyd - The Division Bell
Стефан гледа на живо в Будапеща едни от любимците си Killswitch Engage
Killswitch Engage - As Daylight Dies
Periphery - Juggernaut: Alpha/Omega

Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Еми не ме е срам от нищо, ама хората биха се учудили, когато кажа, че харесвам на Coldplay старите неща и Lady Gaga, но чак да си ги пускам, не.

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?


Five Finger Death Punch, Godsmack, Disturbed - тези банди повтарят един и същ албум със всяко следващо издание... срамота.

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

Адски са много, хората не оценяват истински добрата музика.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Parkway Drive - Ire. Има една хубава песен, другото е комерс, още ми е разбито сърцето от този албум (бел. ред. - в контраст с мнението на Стефан, нашият автор Вичо го обяви за албум номер 1 на 2015 година).

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?


Едно време имах някакъв проблем с това да се опитвам да харесвам банди. В момента мисля, че е тъпо, а истината е, че обикновено хората се опитват да харесат нещо и си кривят душата, само и само да не обидят някой приятел (или защото има лош вкус, хаха бам!). Аз лично дяволски много мразя някой да го прави с мен, бъдете искрени бе, хора! Като нещо не ви кефи, кажете си и нека да бъде БХ (бел ред. - трябваше да гугълна какво значи БХ, оказа, че е някакъв варненски лаф за "боли ме х*я").

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Ами ревютата помагат доста на малките банди според мен лично, но доста сайтове паразитират около информация за големи изпълнители, смятам, че е редно да се подкрепят малките изпълнители, по-яки са и са по-истински и винаги можеш да им пишеш... представи си, отговарят, защото не им пишат 13124324 фена да ги псуват или да ги боготворят колко са големи.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

вторник, 12 юли 2016 г.

The Interrupters - Sing It Out Loud

Банда: The Interrupters
Албум: Say It Out Loud
Лейбъл: Hellcat Records, 2016
Жанр: Ska-Punk 2-Tone Ska, Punk Rock, Alternative Rock

FACEBOOK

Илиян Иванов

Съвсем наскоро, благодарение на наш читател, си припомних ревюто за първия албум на The Interrupters, което бях позабравил. Колкото и самохвално да звучи, посмях се на това, което съм писал, но и малко ми стана тъпо, че съм "нахранил" лекичко бандата и в частност певицата Ейми Алън.

Две години по-късно при The Interrupters няма абсолютно никаква промяна, което обаче може би е за добро. Вторият албум на калифорнийската ска/пънк банда - Say It Out Loud - е почти идентичен с едноименния дебют, на който поставих сякаш леко занижена оценка 6 от 10. Истината е, че към днешна дата и двете издания могат да получат между 6 и 7,5 взависимост от моментното ми настроение.

Може би буквално ден след като си припомних ревюто, докато чаках да почне поредния мач от Европейското по футбол, в една от рекламните паузи по ESPN завъртяха спот за някакво мега важно бейзбол събитие (home derby нещо си), а музиката за фона бе... Take Back The Power от първия албум на Interrupters! Веднага в главата ми нахлуха няколко асоциации - как хитът на CIV от 1995 г. Can't Wait One Minute More бе използван в реклама на Nissan преди 10-тина години и как Diamonds & Guns на The Transplants се опитваше да продава шампоаните на Garnier Garnier и Neutrogena. Въпросното бейзболно превю се въртеше непрестанно в следващите дни по иментия спортен канал

Именно и заради това, едно от първите неща, които направих, преди да почна да пиша ревюто, бе да проверя колко харесвания имат The Interrupters към този момент. Оказаха се над 61 хиляди, което е около 10 пъти повече отколкото бяха преди 2 години, когато излезе дебютът им (и съответно им лайкнах страницата във Facebook).

Както вече казах, звукова промяна в групата няма. Ейми Алън продължава да пее продрано (но и секси) като бившата жена на Тим Армстронг (Rancid, The Transplants) - Броуди Дал, а тримата братя с фамилия Бивона все още свирят като кавър банда на Rancid. The Interrupters не изглежда, че ще изневерят на комбинацията от upbeat 2-tone ска и мелодичен пънк рок, ако ще и Роланд Емерих да направи mash-up блокбъстър Independence Day 3: Open The Stargate.

Пилотният сингъл By My Side може да съперничи на споменатата Take Back The Power за химн на бандата, а самият Джеси Майкълс (фронтмен на митичните Operation Ivy) одобри песента и клипа във социалните мрежи, което си е меко казано събитие на сцената. She Got Arrested е песен, която при определени обстоятелства можеше да е в някой албум на Rancid, особено по начина, по който е разказана историята в текста, включваща грозно битово домашно насилие, самоотбрана и нещастен край.

On A Turntable, Control и Media Sensation са от по-пънкарските парчета и са много добри попадения - съдържат послание и притежават нихилистичната нотка от ранните албуми на Rancid. Споменавайки Rancid и Армстронг на няколко пъти, трябва да кажа, че той е нещо като пети член на групата. Без да съм проверявал, всичко може да сте напълно убедени, че той е продуцирал Sing It Out Loud и беквокалите му ехтят в почти всяка песен - само чуйте началото на Babylon.

Реално обаче, само една песен е с етиката feat. Tim Timebomb и това е Phantom City. Парчето е доста късно 70-тарско (или ранно 80-тарско) 2-tone ska, с много сериозни препратки към британските легенди Madness и The Specials. Най-любимата ми песен от албума май е The Valley - отново традиционно ска, но вокалната мелодия на Ейми я прави малко по-специална, а като добавим към това и напевите "na na na na", резултатът е изключително удовлетворяващ.

От 15-те песни има няколко, които не изпъкват кой знае колко, ала Say It Out Loud не доскучава нито за миг. Без особено много да блестят, The Interrupters са записали приличен, стегнат и най-важното - танцувален (super skanking) албум, от който всеки фен на Rancid, The Distillers, The Transplants и Operation Ivy ще остане доволен.
7/10
Препоръчителни песни:   By My Side    She Got Arrested    Control    Phantom City     The Valley 


Други подобни ревюта:

понеделник, 11 юли 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Димитър Райков

В предишното интервю от лексикона споменах, че всички гости в рубриката ги познавам малко или много. Но популярността на "Аз, фенът" достигна космически размери (just kidding) и бе въпрос на време да пратя въпросите и на някого, с когото не се познавам лично.

Димитър Райков е сред най-будните и дейни хора в българския хардкор ъндърграунд. Той е организирал доста на брой концерти и стои зад уебзина DIY Conspiracy, както и зад за кратко просъществувалото списание Tigersuit Zine (чийто първи два броя притежавам). Споменах ли, че Митко е и веган? Не съм? Нищо, той ще сподели как музиката е променила начина му на живот.

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?
Без никакво колебание бих казал Self Esteem на The Offspring. Сестра ми имаше голяма колекция от касетки и на една от тях имаше песни на The Offspring, Nirvana, Green Day и пр. След това си потърсих Smash и останалите албуми на Offspring. И, както може да се досетиш, веднага станаха първата ми любима група. След това, благодарение на Тhe Offspring, се запознах с разни странни хора и още когато бях на 14, започнах да ходя по хардкор/пънк концерти.

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Първите ми дискове и касетки си купих от един музикален магазин и бяха на Agnostic Front, Shelter, Rancid и Bad Religion. След като започнах да ходя на концерти, си отделях пари да си купувам касетки и дискове направо от бандите и хората с дистрота (бел. ред - хората, които дистрибутират DIY зинове, албуми, мърч и т.н). Първите ми касетки на български банди бяха One For One на Last Hope и "Пънк, нихилизъм, анархия" на Кокоша Глава, а първият диск беше компилацията от фестивала "Freemind" във Варна през 2002 г.

Най-добрият ми приятел по това време имаше една схема да тегли неща от интернет и после отивахе в един компютърен клуб да записваме на дискове. Теглихме яко Blink-182, NOFX, Black Flag, Dead Kennedys, Rancid, Operation Ivy, Goldfinger, Minor Threat, Gorilla Biscuits и т.н. Естествено, че никога няма да спра да си пускам много от тези неща, които вече имам и в колекцията ми от винили. Вече си правил интервю със Станко Томов, който тогава се зарибяваше с едно момиче от родния ми град и всеки път като идваше, ни зарибяваше с разни групи (бел. ред. - Станко го е играл двоен зарибител).

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?

Толкова много групи са променили отношението ми към живота, а не просто към музиката. CRASS, Flux of Pink Indians, Rudimentary Peni, Resist And Exist, Aus-Rotten ми показаха политическите идеи в пънка, че това не е просто музика за забавление. Музиката и текстовете на Conflict и Riot/Clone пък ме накараха да стана вегетарианец, а малко след това и веган, когато бях на 16 години. Orchid, Saetia, Los Crudos, Catharsis, His Hero Is Gone и мн.др. пък ми показаха какво е да правиш хардкор с невъобразима страст и енергия. Иначе групи, които са променили отношението ми към музиката чисто музикално, може би са Godspeed You! Black Emperor и Swans.

Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?


Вдигнати гребени, шумна музика и запознанства с много хора.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Lift Your Skinny Fists Like Antennas to Heaven на GY!BE, саундтракът към Samurai Champloo на Nujabes и някакъв съвсем случаен джаз или хип-хоп албум, който е бил на някой от екипажа или пасажерите на кораба.

Scraggled Music: Има ли банда, или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш, или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Are you ready for some badass ABBA tunes?
Някои хора се изненадват, когато дойдат вкъщи и пусна плоча на ABBA или Boney M.

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Всички български групи от рода на Хиподил, Черно Фередже, Pomorians и пр.

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?
Слушам доста ъндърграунд неща, които носят невероятен заряд от емоции и послания, но остават оценени единствено от малки кръгове от хора.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Обикновено се разочаровам, когато някоя банда се събере отново след 20 години и издаде нов албум. Няма смисъл да давам примери с такива банди.

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?

Да, има доста такива банди, но няма да ги изреждам.

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Да, със сигурност. Аз самият пиша ревюта за DIY Conspiracy и ежедневно чета ревюта на много неща, които излизат в ъндърграунд пресата. Определено едно добре написано ревю може да повлияе върху отношението ми към даден албум.

OЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

петък, 8 юли 2016 г.

Useless ID - State Is Burning

Банда: Useless ID
Албум: State Is Burning
Лейбъл: Fat Wreck Chords, 2016
Жанр: Punk Rock, Hardcore Punk, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Преди година някъде писах за албума Bad Habits на израелците Not On Tour, споменавайки там за сънародниците им Useless ID. Сега вторите също издадоха нова музика и holy shit - тя е чудесна. Признавам, че може би нямаше да обърна внимание на State Is Burning, ако наш читател не ме бе посъветвал да го чуя в една скорошна Facebook публикация, касаеща Blink-182. Затова се радвам, че имаме будни хора в аудиторията на блога, които да ме насочват понякога.

Новият албум на Useless ID стартира с една от най-безкомпромисните песни на годината - Land Of Idiocracy, инспирирана от един от най-култовите филми на предишното десетилетие Idiocracy, настоящата президентска кампания в САЩ и разбира се, Bad Religion. За по-малко от минута израелците стоварват цялата възможна пънк безкомпромисност на света и дават добра насока какво да очакваме по-нататък в State Is Burning.

Албумът има доста на брой скорострелно-кратки френетични парчета, изсвирени с доста хардкор агресия, но Useless ID не са забравили и своята мелодична страна. Lonely Man съвсем спокойно може да бъде включено в който и да е албум на No Use For A Name и никой да не забележи разликата, защото гласът на Йотам Бен Хорин звучи почти идентично с този на покойния Тони Слай. Night Shift носи Ramones-ка нотка, но понеже е 2016 година, далеч по-удачно ще е да кажа Teenage Bottlerocket-ска.

Borrowed Time ми е един от фаворитите в албума - среднотомпов олдскуул пънк с хорови напеви, а Detune има по-Lagwagon-овска структура от песен на самите Lagwagon - бавно, почти баладично начало, последвано от вихрено темпо, което след това се променя няколко пъти с интересни бриджове, а черешката на тортата са ескалиращи вокали.

Като израелци, Useless ID са наясно с всичко сбъркано в този свят и песни като How To Dismantle An Atom Bomb и едноименната State Is Burning лирически са базирани на политическите и военните конфликти в последните години. Финалната Closer To The Edge е най-дългото парче и единственото над 3 минути и завършва с епично аутро от хорови вокали и нещо като клавирно соло.

Въпреки че Useless ID са като събирателен образ на 90% от бандите от каталозите на Epitaph и Fat Wreck, договорът с втория лейбъл доказва, че в тях има нещо повече от специално. И наистина има. С прецизно свирене, страхотни вокали и актуални лирики - Useless ID са една от топ пънк бандите на 2016 година. Отличен албум, за какъвто Neck Deep и повечето от галениците на Alternative Press могат само да си мечтаят. А споменах ли, че е записван в The Blasting Room със самите Бил Стивънсън и Джейсън Ливърмор?
8/10
Препоръчителни песни:   Land Of Idiocracy     Borrowed Time     How To Dismantle An Atom Bomb    Night Shift    Detune
               

вторник, 5 юли 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Nina Haveheart

Няма да е кой знае каква изненада, ако призная, че досега всички гости в "Аз, фенът" дотук ги познавам малко или много. В крайна сметка, не е лесно да стартираш рубрика и да разчиташ, че ако пишеш на абсолютно непознати, те ще се отзоват веднага на въпросите.

Много се радвам, че най-накрая в лексикона имаме представител на нежния пол. С Нина се познавахме първо виртуално, още от MySpace времената, а след това вече станахме и приятели и в другия, истинския живот. Прекарвали сме безброй часове в чатене на тема музика преди, което бе основателна причина тя да бъде "набелязана" за отговаряне. В момента Нина е популярен блогър в България - може да намерите, какво я вълнува на Nina Haveheart's Blog и е активна природозащитничка към WWF.

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?

Първото нещо, което ми изскочи в ума беше – Macarena. Да, Los Del Rio – Macarena. Имам видео запис от мой рожден ден, на който танцувам на песента. Често ме караха да танцувам на нея по време на семейни сбирки, тюх, хаха.

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Първата касетка, която ми купиха беше на Цветелина от един магазин в Пампорово. Уау! Още го помня, а бях на около 6 години, хаха. А, чакай, бе, въпросът е за първата касетка, която АЗ си купих, а аз се издадох, че съм слушала чалга като малка. Хаха. Пф, подобни майтапчета май не се получават добре при писмен отговор на въпроси, но нищо, опитах (бел. ред - yeah, nice try). Тааааааа… първият диск, който си купих беше на Bob Marley - Natural Mystic. Имах период около 7-ми и 8-ми клас, през който обичах много всички Marley-та и ги слушах заедно с метъла и пънка. После дойде хардкора и всичко приключи… Първата и единствена касетка, която си купих, е 3-Way Split на Vendetta, Skinflick и Last Hope.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?
 Нина гледа любимата си група, но не SOAD,  а българите Melekh

System Of A Dоwn или както я наричам – първата ми истинска музикална любов. Когато ги открих и се зарибих истински по тях, бях като обсебена. Събирах всичко свързано с тях, четях, гледах, слушах, фенгърлствах до последно и сякаш чрез тях навлязох истински в света на музиката, и разбрах какво е да обичаш дадена музика и група, и да си част от нещо по-голямо.

Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетила?


Някои неща, които си спомням, ще ги спестя, защото бях под 18 тогава, хаха. Няма, беее, аз бях (и съм) прекалено примерно момиче, нищо нередно не съм правила. Та… OMG! Отворих папката, в която си събирам постери от концерти и видях плаката на първия ми концерт – A-D Festival – Plastic Bo., Face The Truth, D.S.O.L., Soundbleed, Мурзилка, Angerpoint, Sickflag. А датата е 17.11.2007. 2007?!… Плача. Догодина ще станат 10 години от първия ми концерт. Ай, стига, бе! Какво си спомням ли? Спомням си залата, хората, това, че стояхме отстрани на "мелето" и това, че влязох за малко в "мелето", хм.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенка на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Ох, това е много сложен въпрос. Но да речем - Parkway Drivе - Atlas, Всеки Следващ Ден - Часовник Без Стрелки (бел. ред. - а ние дори му имаме ревю - цъкни ТУК) и малко рап за разнообразие - La Coka Nostra - A Brand You Can Trust.

Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Ъм, не.  Защо трябва да ме е срам от нещата, които харесвам? Тц, тц, тц, хахаха.

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Не ми е нужна подобна власт, защото никой не ме кара на сила да слушам нещо, което не харесвам, и знам, че нещата, които аз не харесвам са любими на други хора и няма да е много яко да ги лиша от музиката им.

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?


Въпросите стават все по-трудни за отговор, хаха. Може ли да прескоча този?

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Сигурно има и други, но албумът, за който се сещам точно сега е Masters Of The Dark Arts на La Coka Nostra. Супер много си промениха звученето в този албум в сравнение с A Brand You Can Trust. Така и не успях да го харесам.

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искала да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?

В момента ми изникна името на една българска група, но ако го кажа, навярно ще бъда отритната от хардкор обществото в България завинаги, хаха.

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Отношението – не, но мисля, че са полезни от гледна точка на това да ти помогнат да решиш дали все пак да си пуснеш даден албум или не.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

понеделник, 4 юли 2016 г.

Blink-182 - California


Банда: Blink-182
Албум: California
Лейбъл: BMG, 2016
Жанр: Pop Punk, Punk Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

От дистанцията на времето изглежда, че историята се е оказала все пак благосклонна към Blink-182. Когато бандата щурмува класациите и MTV с хитовете си от Enema Of The State (1999), да признаеш, че си техен фен не беше особено пънкарско. Ревюиращите не ги обичаха кой знае колко, големите анти-капиталисти с гребените, изявяващи се като пънк полиция също ги отричаха, наричаха ги "позьори", "продажници" и още куп други далеч по-обидни определения. Вече повече от 15 години по-късно сериозните медии започнаха изведнъж да говорят за огромното влияние на Blink-182 върху съвременната (пънк) рок сцена - Rolling Stone дори включи Enema Of The State в скорошния си списък с 40-те най-велики пънк албума. Пънк пуританите и вече поостарели ветерани пък започнаха изведнъж да говорят с огромен респект за Dude Ranch и Enema Of The State и да възхваляват едноименния албум заради влиянията от The Smiths и The Cure.

Blink-182 обаче отдавна вече не е същата група, за която историята се оказа благосклонна. Всъщност Blink-182 не е една и съща група от излизането на Take Off Your Pants & Jacket (2001) насам. Триото мина през много стилови завои, разпадания и сътресения, което доведе до раздялата с китариста Том Делонг. Раздялата с него беше меко казано грозна, ако съдим от изказванията му и тези на Марк Хопъс (бас/вокали) и Травис Баркър (барабани). Най-хубавото нещо, което можеше да се случи на Blink-182 бе ново начало с нещо познато и тук се появява спасителят Мат Скиба. Той е доста популярно и уважавано име на пънк сцената, но никой от албумите на The Alkaline Trio не може да се доближи до осемцифрените продажби на Enema Of The State и неговия наследник.


Скиба обаче не е единственият нов в бандата. Джон Фелдман (фронтмен на Goldfinger) е нещо като скритият 4-ти член на Blink-182 в California. За него вече говорих в супер продуцентския проект 5 Seconds Of Summer, но изглежда, че той се справя много добре в това да наставлява записите и да участва в писането на парчетата.  Фелдман е едновременно продуцент и ко-автор в California, а това безспорно се е оказало продуктивно - да работиш с други доказани композитори като Хопъс и Скиба и с вероятно най-пъргавия и техничен барабанист в пънк рока - Травис Баркър.

Очакванията ми за California не бяха големи, главно защото никога не съм бил кой знае какъв фен на Blink-182, а драмата с Делонг ми дойде в повече. Пилотният сингъл Bored To Death първоначално не ми хареса, мислех си само за клишираната шега, че песента ме "отегчава до смърт". Но с повече прослушвания, особено с тези в албума, парчето започна да узрява в мен. Вокалите на Скиба са факторът, който променя значително саунда на групата, поне според мен към по-добро. Докато тембърът на Делонг е някак назален, мрънкащ и дори дразнещ, ако щете, то този на Скиба е далеч по-мелодичен и идеално пасва на този на Хопъс за вокални хармонии. Да, при старите Blink-182 пеенето на Том бе част от чара, но сега се разкрива един цял нов неподозиран хоризонт. Само чуйте страхотните хармонии в Left Alone или No Future. Когато двамата фронтмени пък се редуват зад микрофона на куплетите, имаме и контраст, както беше по времето на Делонг.

Факт е, че Blink-182 са обърнали голямо внимание на почти всеки един детайл в California. Освен вокална, Скиба носи със себе си и китарна промяна, особено в дуелите с бас мелодиите на Хопъс. Макар Баркър понякога да ми звучи разпиляно в по-старите албуми, тук всеки един бийт стои непоклатимо на място. На няколко места бандата използва електроника. Los Angeles например стартира леко объркващо, дори за секунди се притесних, че парчето ще забие в трап територии, но после се променя на 180 градуса с един от най-епичните припеви на годината. По-баладичните и меланхолични моменти - Home Is Such A Lonely Place и едноименното California дълбаят по-дълбоко и по-емоционално. Друга отличителна черта на групата - тоалетният хумор под формата на супер кратички песни също не е занемарен - Build This Pool и Brohemian Rhapsody ни сервират точно това.

Като цяло Blink-182 са балансирали между много неща, всичките от които си пасват отлично. Определено California e емоционална ода за хубавите и лошите неща от великия щат на западното крайбрежие, но същевременно е забавен по свой си начин - парчета като She's Out Of Her Mind и Kings Of The Weekend могат вдигнат настроението всяко едно парти с хумористичните си текстове - "She got black shirt, black skirt and Bauhaus stuck in her head".

През тази година Blink-182, Sum 41 и Good Charlotte ще имат нови албуми, а като добавим към тях The Ataris, Yellowcard и Simple Plan, логично е да се запитаме - "Коя година сме, д'еба?" Не знам дали имам желание да чуя всички издания, но определено 2016 ще е свързана със завръщанията на по-големите имена в поп пънка. California е много силно, дори бих казал изненадващо силно завръщане на Blink-182. Интересно е дали тази колаборация между Скиба от една страна и Баркър и Хопъс от друга ще бъде печеливша в дългосрочна перспектива. Това обаче не е на дневен ред, California e.
8,5/10
Препоръчителни песни:   Bored To Death      Los Angeles    No Future    Kings Of The Weekend  Left Alone





петък, 1 юли 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Петър Тодоров

Мина известно време откакто пуснахме нещо в рубриката "Аз, фенът". Поради различни причини малко занемарихме активността кaто цяло, но ето че се завръщаме в началото на юли с ново интервю от нашия лексикон.

Поредният ни гост всъщност беше първият човек, който получи въпросите за рубриката, но той се позабави с отговорите. Преди да го представя, искам да отбележа нещо. Между меломан и колекционер има разлика. Но могат да бъдат и едно и също нещо. Петър Тодоров е и двете - човек с широка музикална култура и колекционер на плочи, чийто брой към днешна дата приближава 450. Както винаги, той е интересен събеседник на тема музика и с радост представям на аудиторията неговите отговори.


Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?

Хмм... добре, детството ми беше края на 80-те и началото на 90-те, време, в което по радио и телевизия (може би не точно българска) звучеше яко europop... сещаш се, всички тези прекрасни изпълнители - от Dr. Alban и 2 Unlimited, до DJ Bobo и Ace Of Base. Към тях можем да прибавим първо New Kids On The Block, а после и Take That, и East 17. Въпреки че съм израснал в семейство на The Beatles, Queen, Deep Purple и Uriah Heep фенове, имахме видеокасети със записани от немски телевизии видео клипове на гореспоменатите поп изпълнители и бой банди, които се гледаха/слушаха в захлас. Та... да, не са едно и две парчетата, с които свързвам детството си, по-скоро е този така обичан дори и днес "жанр". Ако трябва обаче да спомена едно - то би било - All That She Wants на Ace Of Base.
All that she wants is just another baby just gone tomorrow 

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

За мое голямо съжаление трябва да продължа да пиша за този стил...и отново Ace Of Base. Годината е 93-та, албумът е Happy Nation, а аз съм в трети клас. Да, пускам си няколко парчета от този албум поне веднъж годишно, даже скоро си го купих на Remastered double LP.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката? 

Ace Of Base... duh! Не, не... въпреки че започнах с Metallica, както много други, това за мен сториха KoRn. Но истината е, че когато си тийнейджър, във време без интернет и тепърва навлизаш в дебрите на музиката, не само една банда те променя. Всяка субкултура, до която се докоснеш, и бандата, която те накара да искаш да си част от нея, е такава... lifechanging. Освен KoRn, за мен това сториха и The Offspring, и Green Day, по-късно (вече с интернет) - Thursday, Funeral For A Friend, The Used, a още по-късно Killswitch Engage. Днешно време повечето от тези банди ги слушам колкото europop-а от първия въпрос, но това не омаловажава ролята, която са изиграли в изграждането на музикалния ми вкус.

Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?

Навалица...  "като у Пловдив на Metallica"! Спомянм си, че нямаше с кого да ида и в крайна сметка нашите ми намериха някви по-големи от мен дъщери на техни колеги, които аз не познавах. На Monster Magnet бяхме съвсем отпред, но нещо не ми хареса, а и изгубих момичетата и реших да отида на трибуните. Оттам нататък всичко беше прекрасно.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Искаш да кажеш, че ще знам, че ще корабокруширам и предварително ще мога да взема само 3 албума с мен? Три плочи ли? Или 3 диска? Мился да си взема телефона и на него да има доста повече албуми, окей? Въпреки че няма да изкарам много без ток. Да, да, знам целта на въпроса, но наистина не мога да избера само 3 албума. Като се замисля, имам чувството, че главата ми ще експлодира. Все пак ще ти кажа един - August and Everything After на Counting Crows.

Scraggled Music: Има ли банда, или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш, или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Ами те повечето хора не знаят аз точно кои банди слушам, а и да знаят, няма да са им познати, но, ок... guilty pleasures имам и някои от тях са: CHVRCHES, Bring Me Тhe Horizon, Dashboard Confessional, Emarosa, Paramore. Достатъчно...

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя? 

Не мисля, че бих забранил на някоя банда да свири, дори да не я харесвам. Разчитам на хората сами да се усетят колко гадна музика слушат - и да спрат.
Виниловата фонотека на Петър

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

За мен това е Understand This Is A Dream на The Juliana Theory, но това, че е недооценен всъщност го прави още по-личен и специален. Спокойно можеш към него да прибавиш дискографиите на други 90-тарски емо банди като Sense Field, Knapsack и Farside.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Прекалено много са, но първият, за който се сещам, е Coming Home на New Found Glory.

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея? 

Да, Every Time I Die. Тъпото е, че намирам специалното, но пак не се получава. Но пък новото парче не е зле и даже си поръчах албума, та да видим.

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група? 

Твоите могат, да (бел. ред. - well, well, well, пръскам се от гордост и радост)! При мен зависи от това кой ги пише. Имам си хора, чието мнение уважавам и намирам за сходно на моето, те са способени да ми променят отношението към албуми, банди или живота като цяло! Всичко хубаво, но от тези въпроси излиза, че се кефя на Металика и europop, гадно емо и дрийм поп. Не можах да разкажа колко много пънк слушам и колко съм хардкор (бел. ред. - LOL, dude).

И понеже само ти ни питаш, реших едно въпросче и за теб да има! Ако забранят концерите и всички банди правят по един последен и можеш да идеш само на един - кой ще е той? Или пък... правят живота ти на филм! Кое ще е първото парче в саундтрака?

Scraggled Music (Илиян): Това са доста интересни въпроси, чак ме е яд, че не съм се сетил за тях преди, за да ги включа в лексикона. Та на първия въпрос - 100% Propagandhi. Гледал съм десетки техни концертни клипове в YouTube и искам да съм един от тези, които крещят в публиката "Dear Ron McLean, dear coach's corner...". Колкото до другия въпрос за саундтрака. не е тайна, че най-любимата ми песен изобщо е Macy's Day Parade на Green Day. Тя вероятно би звучала на финалните надписи. Винаги съм смятал, че частта от текста "Cause I'm looking for a brand new hope, the one I've never known, cause now I know it's all that I wanted" е тази, която описва най-лесно същността ми. Was that cheesy, huh? Но тъй като въпросът беше кое ще е първото парче, вероятно ще е някое по-експлозивно в началото на филма. На прима виста отговарям - Staring At The Sun на The Offspring.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА: