петък, 26 август 2016 г.

Prophets Of Rage - The Party Is Over EP

Банда: Prophets Of Rage
Албум: The Party Is Over
Жанр: Rap Metal, Alternative Metal
Лейбъл: Self-release, 2016
FACEBOOK


Илиян Иванов

Prophets Of Rage е втората супер група, която членовете на Rage Against The Machine без Зак Де Ла Рока сформират с фронтмени на други банди. Първата, естествено, е Audioslave, но към този момент риюниън с Крис Корнъл изглежда малко вероятен, затова Том Морело и компания комбинират сили с B-Real от Cypress Hill и Chuck D от Public Enemy, плюс DJ Lord от последните, за да "накарат Америка да се разгневи отново".

Споменатото мото на Prophets Of Rage е реакция към президентската кампания в САЩ и в частност тази на нелепия расист Доналд Тръмп, който е на път да промени завинаги световната политическа картина, ако бъде избран да се настани в Белия дом през есента.

Няколко месеца след като новата група от познати лица се появи на картата, излиза и дебютното EP на секстета, в което има 5 песни, но само 2 от тях са авторски. Комбинацията от алтърнатив метъл и хардкор хип-хоп е точно това, което всеки би очаквал да чуе. И двете нови парчета - Prophets Of Rage и The Party's Over са инспирирани от актуалните политически събития в САЩ и макар че едва ли ще станат класики като Testify, Fight The Power и How I Could Just Kill A Man, заслужават солидно слушане на repeat с усилен на макс звук.

Останалата част от EP-то са лайв версии на три познати вече парчета. Killing In The Name на RATM е почти едно към едно с оригинала, с разликата във вокалите на B-Real и Chuck D. Shut'em Down на Public Enemy с включването на китари, барабани и бас ще ви припомни за Bring The Noise с Anthrax, а No Sleep Till Cleveland e кавър на Beastie Boys, като китарният саунд на моменти напомня повече на The Clash, отколкото на Rage Against The Machine.

Prophets Of Rage имат ясна политическа мисия и тя е да накарат колкото се може повече хора да гласуват срещу Тръмп. Да видим доколко техните концертни проповеди ще дадат положителен резултат. Като цяло The Party Is Over EP е добро издание, което има повече социална, отколкото музикална стойност.
7/10
Препоръчителни песни:  Prophets Of Rage     No Sleep Till Cleveland


Други подбни ревюта:

сряда, 10 август 2016 г.

Billy Talent - Afraid Of Heights

Банда: Billy Talent
Албум: Afraid Of Heights
Лейбъл: Warner Music, 2016
Жанр: Alternative Rock, Punk Rock, Emo, Post-Hardcore

Илиян Иванов

Billy Talent е една от бандите, които винаги съм харесвал много, никога не успях да обикна. Канадците са си изградили изключително специфичен стил, комбиниращ пънк рок, емо и алтърнатив рок, който ги отличава от повечето имена на тази сцена, но все нещо не им достига, за да ми станат на сърце.

Но няма лошо де. Има хиляди други хора по света, които буквално ги обожават - особено в родината им и в Германия, където Billy Talent са мега звезди и реализират платинени продажби и достигат номер 1 в класациите. Новият им албум Afraid Of Heights ме остави с леко смесени чувства обаче.

След трилогията от едноименни албуми и последвалия ги ударен Dead Silence, групата издаде компилация с най-доброто, а барабанистът Арън Соловонюк временно трябваше да предаде палките на Джордан Хейстингс (Alexisonfire), заради усложнения с множествената склероза, от която страда от години.

Първите два сингъла - едноименната песен и Louder Than The DJ почти ме отказаха да чуя целия албум. Но както се казва, и двете успяха да "узреят". Afraid Of Heights е едновременно и радиофонично и отнесено парче. Все пак след след известен брой прослушвания, започнах да го харесвам, макар да не е сред топ попаденията тук. Louder Than The DJ пък е енергично, готово да стане концертен фаворит, като големият му минус остава леко повърхностния текст, в който се говори за "спасяването на рокендрола".

Големите победители в албума са откриващата Big Red Gun и Rabbit Down The Hole. Първото от двете парчета е типично за Billy Talent - заредено с ярост и с голям припев, а текстът осъжда саркастично тревожното нарастващо решаване на проблеми посредствам огнестрелни оръжия. Rabbit Down The Hole, което е над 6 минути, ще навее асоциации с Alice In Chains - бавно, почти фолк интро, което се развива с мощни стоунър рифове, допълнени от лирики за наркотична зависимост.

Afraid Of Heights има и други определено добри моменти - сравнително бързата песен Time Bomb Ticking Away, включването на електроника в Horse & Chariots, където е постигнат някакъв дарк уейв ефект дори и похвалната защита на правата на бежанците в Европа във February Winds. Afraid Of Heights страда от лека липса на кохезия между отделните тракове, което не е непременно непростимо, а и дори песните с кусури си остават слушаеми.

Billy Talent са интересна група с готини идеи и изпълнения, но лично на мен пак нещо не ми достига да ги вдигна на по-висок пиедестал. Хубавото на албума е, че тези канадци не са безразлични към случващото се в политическия спектър на живота - тенденция, която започна с Dead Silence. Лошата е, че Billy Talent имат по-голям потенциал, който така и не разкриват напълно.
7/10
Препоръчителни песни:   Big Red Gun     Louder Than The DJ     Rabbit Down The Hole    Horses & Chariots     February Winds

Други подобни албуми:

петък, 5 август 2016 г.

NOFX - The Hepatitis Bathtub And Other Stories

Трябва да призная, че за пръв път пиша ревю на книга, а и като цяло в последните 2-3 години съм занемарил четенето почти изцяло, което може би не говори добре за мен. Но тази книга просто нямаше как да я пропусна. The Hepatitis Bathtub вече би трябвало да е бестселър и то съвсем заслужено. По-късно през годината NOFX ще издадат новия си албум First Ditch Effort, който, бъдете сигурни, няма да пропуснем.

Илиян Иванов

Помня времената, когато нямах личен компютър и бях принуден постоянно да ходя по интернет зали, за да задоволявам нуждите си от чатене и ровене на информация, особено такава за музика. NOFX бяха една от групите, които ме вълнуваха адски много, но за дълъг период от време не успявах да си намеря всичко, което ме интересуваше.

С годините интернетът обсеби ежедневието ни и в един момент човек си мисли, че вече може да открие отговор на всеки въпрос, да изслуша всяка една песен, да изгледа всеки един клип, който навремето е бил труднодостъпен. Винаги съм мислил, че научих предостатъчно за NOFX, но очевидно това не е така. В смисъл - знаех, че членовете на бандата са употребили промишлени количества наркотици и пиене през годините, знаех за обсебеността на Фет Майк към садо-мазо секса, знаех за конфронтациите им с мейджър лейбълите, мейнстрийм медиите и MTV, знаех, че са и задници като цяло, но чак след като прочетох The Hepatitis Bathtub And Other Stories, осъзнах колко малко знам за тях.

Идеята за автобиографична книга идва след телевизионното им реалити NOFX: Backstage Passport, по което работят заедно с журналиста Джеф Алулис. Последният се заема с тежката задача да синтезира и обработи в текст цялата история на групата и не само нея. В известен смисъл, събитията в книгата са хронологични, разделени в кратки глави, които се разказват от първо лице от всеки от членовете - фронтмена Фет Майк, китариста Ерик Мелвин, барабаниста Ерик Сандин (по-известен като Smelly) и присъединилия се чак през 90-те китарист Ел Хефе, а кратки появявания на страниците правят и бившите китаристи Стив Кидуилър и Дейв Касилас.

Това, което очаквах от книгата, бе да бъде истинско забавление и имаше моменти, в които дълго време се смях на глас, особено тези на Фет Майк, в които той говори за това колко зле е бил като басист и вокалист, колко нормално е приел да пие пикня, как е откраднал сценични атрибути на Red Hot Chili Peppers, за перверзността му и по-специално как дълго време се е притеснявал свободно да изразява нуждата си да се облича с женски дрехи. Разбира се, той не спестява и някои много тежки семейни драми, свързани с много смърт (за някои от историите, Фет Майк се консултира предварително дори с адвокат).

Тежкото детство на всеки един от групата заема голяма роля за развитието на NOFX. Това, през което преминава Ерик Мелвин в училище, е ужасяващо и най-вече травмиращо, но най-големият ад изживява Smelly, чийто истории са коя от коя по-брутални - особено тези за хероиновите му години до албума White Trash, Two Heebs And A Bean (1992). Смъртта и други лоши работи (като диаганозата му с хепатит) го съпътстват почти през цялото време, но с годините той не само преборва зависимостта, но и намира цел в живота си - изключително благородна и с трогателен край (или по-скоро трогателно настояще).

Освен многобройни лични истории, които дори музикантите  не са знаели един за друг до излизането на книгата, книгата проследява и възхода на една от най-великите пънк групи изобщо. Ще го кажем така - NOFX имат гигантска дискография, в която има и ужасни и посредствени албуми, но благодарение на нечовешката упоритост да станат по-добри музиканти (и Майк да почне да пее поне вярно), групата се превръща в модел за подражение за хиляди банди по света. В средата на 80-те свирят пред 4 човека, които плащат вход и си излизат още на първата песен ужасени, а през предишната декада имат хедлайнерско шоу в Англия пред над 12 000 души. Никак не е зле като за група, която през цялата си история е била само в инди лейбъли.

NOFX на скандалната корица на Alternative Press през 2004 
Всъщност NOFX успяват да избегнат потъването в анонимността, когато Фет Майк чува Suffer на Bad Religion и поставя задачата пред другите: Stop sucking. Истинската причина, групата да вдигне толкова много нивото обаче се нарича Ерик Абейта, по-известен като Ел Хефе. "Мексиканецът" (които почти не говори испански) никога през живота си не е слушал пънк, докато не се присъединява към NOFX и дълги години в училище е изучавал джаз на китара и тромпет, като последният инструмент се превръща в запазен марка на саунда на бандата.

От турнета, в които минималната финансова загуба е считана за истински успех, до тлъстите чекове от продажби на албуми и огромни фестивали, пътят е осеян с много наркотици и свръхдози, изнасилвания, автомобилни катастрофи, разводи, любопитни истории с вокалистите на Green Day, Suicidal Tendencies и Hole, нормален секс, групов секс, садо-мазо секс (изобщо има много секс в книгата, повярвайте ми) и предостатъчно смърт като в Game Of Thrones. Книгата не спестява нищо, въпреки че имаше няколко противоречиви момента с неизяснени отговори или пък с недостоверни факти (като например думите на Фет Майк, че Rancid са подписали с мейджър лейбъл през 1994-та).

Може би писането на мемоарите и цялата откровеност са били болезнени, но това си има и добра страна. Кръгът се завърта - тези, които са израснали с трудно детство, сега имат свои наследници. Като родители, членовете на NOFX се опитват да не повтарят грешките на своите родители. Дали ще успеят - само времето ще покаже.

Със сигурност The Hepatitis Bathtub and Other Stories може да се приеме като просто една поредна рокендрол автобиография, в които знаем за какво става дума. Смелостта на членовете на NOFX да признаят толкова много неща и чудесният начин да самоиронизират себе си и успеха, които са постигнали, обаче я превръща в нещо много повече. Тази книга може да ви докара до сълзи както от смях, така и от тъга. Струва си да се прочете, дори от хора, които не са им фенове или изобщо не са запознати с тях.
9,5/10

Други подобни публикации:

вторник, 2 август 2016 г.

Good Charlotte - Youth Authority

Банда: Good Charlotte
Албум: Youth Authority
Лейбъл: MDDN/Kobalt Music, 2016
Жанр: Pop Punk, Pop Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Напълно в противовес с първата дума от името си, Good Charlotte никога не са били добра банда. Вероятно мнозина ще се зачудят защо по дяволите бих слушал тогава новия им албум Youth Authority? Причините са няколко.

На първо време - 2016 годината на големите завръщания в поп пънка (докато пиша това, вече знам, че Green Day са анонсирали августовски сингъл и го чакам с леко притеснение). Второ, вече дадох шанс дори на Simple Plan, които също никога не съм намирал за добра банда, но пък издадоха доста приятен и сносен албум, което ме изненада. Трето, исках да видя какъв подход е избрал Джон Фелдман (фронтмен на Goldfinger и сега голяма продуцентска акула), след като два от предишните албуми по които е работил (и за които писах), получиха оценки 1,5 и 8,5. И четвърто, братята Бенджи и Джоел вече са доказвали, че могат да бъдат и добри автори на песни - например страничният им проект The Madden Brothers изкара доста приятен сърф поп/рок албум на име Greetings From California (2014).

Но уви, Good Charlotte си остават ужасна група. В Youth Authority се наслушах на толкова много клишета, че все едно ми се струваше, че знам песните отпреди. Всеки куплет и всеки припев звучаха толкова познато и прекалено пошло и семпло. Също като в California на Blink-182, и тук продуцираната от Фелдман група инкорппорира познатите "na na na", yeah, yeah, yeah" и "oh, oh, oh" рефренчета, но сякаш изпяти от хора, готови да пукнат от досада. И това в уж парти песни като 40 Oz. Dream! Другият вече познат продуцентски похват - електроника в интрота и по време на куплети, също е много дразнещ тук - абсолютно ненужни мотиви и теми погубиха и малкото енергия на албума.

Първите 4 сингъла от албума - Life Changes, Makeshift Love, Life Can't Get Much Better и споменатата в горния абзац, са сложени удобно в началото на албума и май са най-поносимите и ставащи за слушане в Youth Authority. Даже си мисля, че ако Good Charlotte ги бяха пуснали само тях в едно EP, щях да дам оценка 5 или дори 6/10 само заради старанието и иначе перфектния звук (естествено, Фелдман ги разбира тия неща).

Но за жалост имаме още 8 парчета (едното е по-скоро някаква глупава почти Coldplay-ска интерлюдия), които ме загубиха тотално. Двамата гост вокалисти с нищо не успяват да разнообразят този постен буламач от познати до болка поп пънк мелодии, псевдо-акустичен поп/рок и лигавите вокали на Джоел Мадън. Единият от двамата гости е Келин Куин от ужасяващо тъпите Sleeping With Sirens, чийто писклив глас намеква да пропуснеш песента по презумция, а участието на Саймън Нийл от шотландските рокаджии Biffy Clyro насажда някакъв странен Nickelback отенък в началото на Reason To Stay. В известен смисъл, това май може и да положително, защото ми се дослуша повече Nickelback, отколкото Good Charlotte.

Дори не мисля, че е нужно да пиша заключение защо и този албум на Good Charlotte не струва, нали?
3/10
Препоръчителни песни: Life Changes    Makeshift Love   40 Oz. Dream
Други подобни албуми: