сряда, 28 септември 2016 г.

Feedbacker - Feedbacker EP

Банда: Feedbacker
Албум: Feedbacker EP
Лейбъл: Kontingent Records, 2016
Жанр: Noise Rock, Sludge Metal, Dark Wave
FACEBOOK

Илиян Иванов

"На хоризонта изгрява паника", крещи Иван Шентов в "Магистрали" - един от 6-те трака в едноименното EP на новата му банда Feedbacker и едва ли някой би очаквал, че с такива лирики, музиката тук ще остави у някого нещо различно от дълбок мрак и песимизъм.

Дуото, в което освен Шентов (бас и вокали), свири и барабанистката Деси, определя себе си с понятието нойз рок, но под дълбините на шумните бас линии и апокалиптично барабанене може да се открият изненадващи мелодии с дарк уейв отенък и не толкова изненадващи слъдж метъл проблясъци.

Feedbacker са преки наследници на несъществуващите вече КПД-0 и това се прокрадва в текстовете тук - "Всичко започва от края/А аз съм начало", както се пее в откриващото "Аз съм начало". Поезията на Шентов се усеща като вървене към безкрайно вървене, дори по-скоро лазене, към едва мъждукаща светлина в края на тунел. Тунел на безизходица и безнадеждност - чувства, които обсебват EP-то във всичките му малко повече от 15 минути.

Липсата на други инструменти освен бас, барабани и вокали в никакъв случай не прави музиката на дуото по-малко интересна. Даже напротив - минималистичният подход сякаш предлага на слушателя по-голямо въображение при възприятието, което аз изключително много харесах.

Всяка една от петте песни (шестата е едноименно аутро без реално изсвирена музика) е различна и предлага интересни композиционни решения, но EP-то е компактно и добре структурирано, а не разхвърляно. Feedbacker вече направиха промоция на изданието, което се издава и на физически носители - CD и касетки. Разбира се, след бумът на винили от последните години, сега и касетките сякаш се връщат в употреба, което прави EP-то още по-ценно, защото това е DIY начинание, в което е вложена истинска любов към музиката.
8,5/10


Прочетете още:

вторник, 27 септември 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса със Стефан Йорданов

Напоследък ми е изгодно да наричам подновяването на рубриката "Аз, фенът" - сезон втори. И също като в Breaking Bad, най-доброто (надявам се) тепърва предстои.

Когато бях в гимназията, Стефан Йорданов бе вокалист на кросоувър бандата Insmouth, която често беше в ефира на телевизия ММ и по страниците на списание (Нов) Ритъм. Stiff, както е по-известен настоящият ми гост, дълги години след това бе сред главните редактори на списанието "Про-Рок", което излизаше до 2015 година. Освен това той е част от екипа на Радио Тангра и водеше легендарния блог One Stiff Second, който преустанови дейност. Сега Stiff има нов блог - Kounter Kulture. A аз съм адски щастлив, че отзивчиво отговори на моите въпроси. 

С коя песен най-често свързваш детството си? 

Вероятно One Night In Bangkok на Murray Head от 1984, но в саундтрака на детството ми има поне още десетина парчета, които и до днес ме карат да се чувствам, все едно гледам филм да себе си. Сред тях са Life Is Life на Opus, The Final Countdown на Europe, Holiday на Scorpions, Hi, Hi, Hi на Sandra, някакви неща на Boney M вероятно... Това звучеше около нас, когато бяхме малки.

Коя беше първата касетка, коятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

Първото не беше касетка даже, а магнетофонна ролка. Записах си от едно приятелче, което живееше в моя блок Tokyo Tapes на Scorpions. Година или две по-късно, когато вече имахме касетофон вкъщи, някой ми записа 30 мин. от Defenders Of The Faith на Judas Priest, но аз поне още година мислех, че това също е албум на Scorpions, защото така ми бяха казали. Когато истината излезе наяве, бях много доволен, че любимата ми група е Judas Priest. Все още слушам и двата албума. Имам ги на винили, първи преси. Няма как да ги забравя, те ще са с мен до края. Те са свързани с двама приятели, с които сме близки и до днес - минахме през една и съща музика, практически живеехме един и същ живот. Сега като се съберем, ако някой пусне този албум на Priest, вероятно си спомнямае дори едни и същи неща, които са се случили преди 30 и повече години.
Стифф с две от любимите си плочи - на Селена Гомес и на Drake


Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката? 

Iron Maiden. Те са част от ДНК-то ми. Без тях нямаше да съм това, което съм. Повечето хора нямат късмета любимата им група да оцелее докато станат зрели хора, а аз имам късмета любимата ми група да е все още тук и все още обичана. Вероятно съм бил на 10 или 11, когато ги открих, а сега съм на 42 и синът ми, който е на 4 години, иска да му пускам Dance Of Death в колата по пътя към детската градина. Мисля, че това казва всичко.

Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил? 

Че беше адски шумно. Чудовищно шумно. Направо имах чувството, че ще ми се спукат тъпанчетата. Трябва да е било през 1987 г. в Спортната зала във Велико Търново, а концертът беше на Щурците - част от турнето им "20 години по-късно". На другия ден отидох на училище напълно глух. Не се шегувам.

Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Това зависи от момента. Точно в момента бих избрал:

Slayer - Repentless
Phil Collins - Both Sides
Motorhead - March Or Die

След седмица със сигурност ще е различно. Аз съм от хората, които притежават стотици дискове и винили, но винаги смятат, че няма какво да слушат, хахахаха.

Има ли банда, или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш, или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.


Музеят на Ramones в Берлин
На този етап от живота си не се срамувам отнищо, което слушам. Преди 30 години може би да, но сега - абсурд. Слушам метъл, пънк, хардкор, хард рок, поп, кънтри, американа, дори соул и фънк напоследък. 

Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

System Of A Down. Не мога да ги понасям, но не искам да ги забранявам. Би било егоистично, защото имамт адски много фенове.

Кой е най-недооцененият албум за всички времена? 

Last Decade, Dead Century на Warrior Soul.

Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Hail Тo The King на Avenged Sevenfold, както и British Lion на Steve Harris - това са последните, за които се сещам, но наистина много ме разочароваха.

Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?  

Soundgarden. Даже мисля, че намирам специалното, но то просто не кореспондира с моята същност. Някъде се разминаваме. А усещам, че са велика банда и наистина им се възхищавам.

Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група? 

Не. Това е жанр, който манифестира стила на автора. Хората по света често четат ревютата заради автора на ревюто, а не заради групата. Аз знам, че ако прочета положително ревю на Никола Шахпазов или Ивайло Александров, вероятно ще се касае за албум, който няма да харесам, но ми харесва да ги чета заради стила им. Ако ревюто е негативно, имам сериозна причина да си пусна албума, защото може и да ми хареса. Това не са само мои наблюдения. Навремето така съм чел нещата на Милко Стоянов, Нойзи, Ева, Ники Василев. Ревюто е начин да се запознаеш с автора и да преценяваш за себе си спрямо него. Това е забавно занимание. 


ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

понеделник, 26 септември 2016 г.

M.I.A. - AIM

Артист: M.I.A.
Албум: AIM
Лейбъл: Intescope/Polydor, 2016
Жанр: Worldbeat, Ethnic Fustion, Electronica, Alternative Rap, Dancehall
FACEBOOK

Илиян Иванов

Преди излизането на AIM, M.I.A. обяви, че това ще е последният ѝ албум, което е разочароващо по две причини. Първо, самата тя винаги ми е била много интересна като артист и биха ми липсвали самобитните ѝ искреност и оригиналност. И второ - AIM всъщност не е особено добър албум и не ми се ще Мая Арулпрагасам да се разделя с музикалната сцена по такъв начин.

Ако има нещо, с което AIM удря право "в целта", то това са текстовете за проблемитe, свързани с бежанската вълна в последните години. Песни като Borders, Foreign Friend и Survivor са сред топ попаденията в албума, защото M.I.A. познава добре трудностите на имигрантския живот, да не говорим, че творчеството ѝ винаги е било ангажирано с ясни социално-политически послания за равенство и мир.

Freedun с участието на бившия член на One Direction Зейн Малик е друг, изненадващо силен момент в албума с позитивни лирики като "Dinosaurs died out and I'm still strong". С положително впечатление останах и за няколко други по-клубно ориентирани парчета като All My People и Talk. Първото от двете можеше спокойно да бъде изпято и от Rihanna, а второто е част от бонус в делукс изданието и е напомня много на първите албуми на M.I.A.. Finally пък е доста приятно-лежерно и неангажиращо денсхолче.

Сега да поговорим за негативите на AIM. Това оранжево от обложката странно много напомня на цветовата гама на The Life Of Pablo на Kanye West, a това не е достойно за похвала, защото си е явна кражба на идея, а отделно от това не мисля, че има нужда още някой да помпа самочувствието на г-н Кардашиян.

Bird Song е в две различни версии тук - едната продуцирана от Blaqstarr, a другата от Diplo, който за известно време бе сред топ враговете на Мая. Нито една от двете версии обаче не впечатлява, а песни като Go Off и минимиластичната Jump In са буквално ужасни, да не кажа неслушаеми. Ali R U Ok? не е препратка (май) към Smooth Criminal на Michael Jackson, a инструменталът ще ви напомни на добилия популярност преди години диджей Panjabi MC.

Продукцията в AIM има много дупки. Похвално е, че изпълнителката не се е заразила по последните трендове в поп музиката, като да речем трап, но ориенталските и индийските мотиви понякога са дразнещо натрапени, макар че е нелепо да очаквам, че M.I.A. няма да черпи вдъхновение от музиката на своите корени. Skrillex и Blaqstarr са получили най-голям кредит на доверие от рапърката, като и при двамата успехът е променлив - тук-там силен бийт, тук-там скучноват инструментал.

Нормалното издание на AIM има общо 12 песни, от които да речем половината са между поносими и (доста) добри, а другата половина са между безлични и тъпи. Сред 5-те бонустрака има също малко плява, ала има и неортодоксални идеи - Swords е базирано на бийт, получен от дуелиране на истински мечове. Най-големият минус на AIM e, че го няма "големият хит", каквито бяха Paper Planes, Bad Girls или дори XXO и Bucky Down Gun. Сигурен съм, че и след 10-тина години първите две песни биха звучали актуално и свежо, но тук липсва хитът.

M.I.A. извървя пътя от ъндърграунд артист до участие с Madonna на полувремето на SuperBowl, където тя развя среден пръст на целокупния американски футбол, което може би ѝ изигра лоша шега, защото постепенно погреба мейнстрийм кариерата ѝ. Мая тръгна да води много войни, включително такава с лейбъла си и креативността ѝ сякаш бе ограничена покрай всички скандали. Затова и ако AIM e финалният албум на M.I.A., то с него тя наистина е missing in action...
5,5/10
Препоръчителни песни: Borders    Freedun    Foreign Friend    Survivor     Talk


Друг подобни ревюта:

четвъртък, 22 септември 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Георги Димитров

С подновяването на писането в блога, отново ще се опитаме да представим и нови интересни гости в рубриката ни "Аз, фенът", където ще задаваме идентични въпроси на популярни и не чак толкова популярни музиканти, журналисти, блогъри, колекционери и изобщо всякакви хора, свързани с музиката.

Следващият ни гост е един най-видните и енергични представители на българския ъндърграунд. Георги Димитров е познат на всички най-вече като вокалиста на обичаната от мало и голямо хардкор банда Expectations. Освен това той пее и в друга родна група - Покой, основател е на Strange And Fresh Bookings и планира да издава експериментален хип-хоп под псевдонима King Rat. С две думи, Георги е перфектният гост за рестарт на "Аз, фенът".

С коя песен най-често свързваш детството си? 

Nirvana – Smells Like Teen Spirit и между другото все още се чувствам дете. Музиката ме държи млад и свеж.

Коя беше първата касетка, коятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

Първата касетка, която слушах беше "компилация", презаписана от сестра ми. Доколкото помня, тя включваше Nirvana, Guns ‘N’ Roses, Милена, Metallica и Garbage. Първите дискове, които си взех, бяха bootleg CDs от един дядо в Ямбол и пак доколкото си спомням – Limp Bizkit, Iron Maiden и Dio.

Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката? 

В много ранна възраст може би Iron Maiden, а в малко по-късна възраст  - Killswitch Engage. Паля един джойнт след работа и си пускам Brave New World или Alive Оr Just Barely Breathing.

Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил? 

Беше бирен фест в парк в Ямбол. Имаше доста хора и аз бях качен на гърба на един съученик на сестра ми. За първи път слушах P.I.F и Конкурент.
Нормална сцена от концерт на Expectations. В бекграунда се
се виждат и лица на други хора, участвали в рубриката "Аз, фенът"


Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Modest Mouse - We Were Dead Before The Ship Even Sank
Iron Maiden – Brave New World 
Deep Purple – Burn 

Има ли банда, или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш, или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Слушам абсоютно всякакъв вид музика и не ме е срам, хехе!

Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя? 

Хмммм... дълъг списък. Ще го запазя за себе си.

Кой е най-недооцененият албум за всички времена? 

Richard Hell Аnd The Voidoids – Blank Generation.  Благодаря на Горо aka Goroe, защото той ми показа тези артисти през 2006 и все още чувствам,че този албум е един от най-легендарните пънк албуми създавани някога.

Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Killswitch Engage – Self- Titled (2009)... Все още не знам защо?!?!?!?!?!?

Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?  

Deftones. Заради цялото напрежение от страна на Рижия от Всеки Следващ Ден и Overdawn и Анката от Всеки Следващ Ден и Redound (бел. ред. - Риж, ако четеш това, ти може да си също в рубриката в Някой Следващ Ден).

Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Абсолютно не, тъй като 99% от журналистите в музикалната сцена и индустрия не могат да бъдат обективни и просто спрях да чета ревюта.


ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

сряда, 21 септември 2016 г.

Dinosaur Jr. - Give A Glimpse Of What Yer Not

Банда: Dinosaur Jr.
Албум: Give A Glimpse Of What Yer Not
Лейбъл: Jagjaguwar, 2016
Жанр: Alternative Rock, Noise Rock, Indie Rock, Post-Grunge
FACEBOOK

Илиян Иванов

Dinosaur Jr. е от типа групи, които ти звучат почти фамилно познато, дори да не си запознат навътре с целия им немалък музикален каталог. Техният специфичен алтърнатив рок върви по ръба между ъндърграунда и мейнстрийма още от средата на 80-те години насам, а новият им 11-ти албум Give А Glimpse Оf What Yer Not намира триото в отлична форма.

Трябва да призная, че първите няколко пъти, когато слушах новото издание (някъде в началото на август), останах  разочарован или по-скоро отегчен, тъй като пазех много добри впечатления от предходния I Bet On Sky (2012). Повече от месец по-късно отново се заех да слушам Give А Glimpse Оf What Yer Not, който започна постепенно да узрява у мен.

Първите два сингъла, с които се открива албума - Goin Down и Tiny са едновременно шумни и мелодични, каквито са най-отличителните черти на саунда бандата. Китарите на Джей Маскис са все така опиянени в дисторшън, а фронтменът сякаш е започнала да свири все по-яки сола.

Друга специфичност на Dinosaur Jr. - динамиката на преминаване от спокойни и бавни части към по-агресивни припеви като в най-добрите времена на грънджа също си пробива път в редица парчета. Споменавайки гръндж, възможно е песента I Walk For Miles (може би най-тежката в албума) да навее на някого асоциации с Melvins, а пък финалната Left/Right, коеяо е изпята от басиста Лу Барлоу, има Pearl Jam полъх.

Това, което отличава Dinosaur Jr. от повечето алтърнатив банди с комерсиални успехи от 90-те, е, че тяхната музика не е толкова лесно смилаема в началото. Което донякъде обяснява и защо продажбите им никога не достигат колосални цифри - под привидната им радиофоничност се крие екстравагантност. Песен като Mirror след две-три слушания звучи като творение на уморена банда, но след повече превъртания придобива очертания на нещо красиво, нетипично и сърдито.

Тук-там Dinosaur Jr. ни замерват с кънтри и фолк моменти, сегиз-тогиз с R.E.M. носталгия дори, с доста пост-гръндж вайб, но като цяло звучат най-вече като себе си. Ленивите вокали на Джей понякога имат силата да успиват, но Give А Glimpse Оf What Yer Not в никакъв случай не е заспал албум. Групата от ветерани все още стои напълно адекватно зад понятието "алтърнатив рок", което в днешни дни (а и в много предишни) се отнася до ужасници като Breaking Benjamin или Imagine Dragons. С прости думи - Give a Glimpse of What Yer Not е чудесен албум, но не е за всеки вкус.
8/10
Препоръчителни песни:    Tiny    Be A Part   I Walk For Miles     Mirror     Left/Right
Други подобни албуми:

вторник, 20 септември 2016 г.

Just A Product - Just A Product EP

Банда: Just A Product
Албум: Just A Product EP

Лейбъл: Самиздат, 2016
Жанр: Punk Rock, Alternative Rock, Hardcore Punk
FACEBOOK

Илиян Иванов

След като през лятото и двамата автори тук се бяхме поприбрали по милата ни татковина и бяхме дали пауза на писателската ни дейност, време е да дадем блогърски рестарт с нов сезон на Scraggled Music. И както си подобава, ще го направим с ревю за българска група.

Just A Product са "продукт" на легендарната варненска хардкор и пънк сцена, която отдавна не е това, което беше. Морската столица е дала много на музиката у нас - достатъчно е да споменем фестивалите Freemind и групите Crowfish, Pizza и A-Moral. Последните две банди все още са активни и си издават албуми, а Just A Product през това лято пуснаха ново едноименно EP.

В интерес на истината обаче от 4-те песни тук само две са чисто нов материал - The Story I Won't Forget и When Imperializing. Първата е агресивно пънк рок парче, разказващо гореща секс история, докато Madball-ският вайб във второто прехвърля топката към отвращението от политическото интригантство.

Втората половина от EP-то са песните 33 и FCCF, които са записвани още през 2010 година. Не съм сигурен, че парчето (най-бавното в изданието) за христовата възраст е изцяло актуално за животите на членовете на бандата в момента, но пък както се казва "човек е на толкова години, на колкото се чувства". FCCF - съкратено от леко смущаващото Fake Communists, Cops And Faggots - е политическо некоректно и бързо пънк рокче, което слага край на EP-то.

Изненадата около Just A Product е, че е мастерирано в The Blasting Room от самия Джейсън Ливърмор. Разбира се, това не означава, че самите записи и миксът са перфектни. Има доста трески за дялане - например във вокалите, но пък то кой ли няма? Най-големите плюсове в музикално отношение са ритъм секцията и доста приятните китарни сола. Варна заслужава да има отново силна пънк/хардкор сцена и колкото повече такива издания има, толкова са по-големи шансовете младото поколение там да се преориентира навреме.
7/10

Други подобни албуми: