четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Dave Hause - Bury Me In Philly

Артист: Dave Hause
Албум: Bury Me In Philly
Лейбъл: Rise Records, 2017
Жанр: Folk Rock, Americana, Alternative Country, Heartland Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Гледах Dave Hause на живо през октомври миналата година, когато той подгряваше турнето на Bad Religion и Against Me!. Още тогава той подхвърли, че ще издава нов соло албум, но не бих казал, че го очаквах с нетърпение. За моя голяма изненада, Burry Me In Philly ми хареса много повече, отколкото съм се надявал.

Dave Hause е прикрил добре пънкарската си натура с изчистен, мелодичен и прочувствен Брус Спрингстийн-ски рок плюс задължителните фолк/американа влияния. Което означава, че Bury Me In Philly е далеч по-близо до банди като The Gaslight Anthem и The Menzingers, отколкото до NOFX и Bad Religion.

Поетичната страна на Хoус звучи на моменти клиширано, но пък за сметка на това искрено. Откриващата песен With You е сред по-пънкарливите в албума и под повърхността на романтичното заглавие всъщност се крие нещо повече - вик за помощ срещу самотата: "I need a friend right now who reminds me of my home / I need a friend right now, I'm sick of staring at my phone.

My Mistake следва модела за разказване на истории на Спрингстийн - не само лирически, но и чисто инструментално. Divine Lorraine е почти класическо кънтри с прекрасни вокални хармонии на припевите, а в Dirty Fucker се спотайва леко южняшка, но и леко ала AC/DC идея за пиянско караоке.

С включването на магическия пиано орган, The Ride бързо се нареди сред любимите ми песни от началото на годината, като бийтът и вайбът създават настроение като от легендарния хит от 80-те I Want Candy на отдавна забравените британци Bow Wow Wow. В Wild Love Дейв Хoус звучи като истински бард, а самото парче е призрачно красиво, особено в края му, когато се чуват гайди. Сред останалите песни съшо няма празно - Хoус гарнира идеите си с чудесни аранжименти и запомнящи се текстове, което не оставя слушателя равнодушен.

В интерес на истината, Bury Me In Philly ме изнанада още от вратата. Предвид факта, че Dave Hause свири предимно акустично и сам на концерта преди няколко месеца, не очаквах албумът да звучи като запис на пълнокръвна банда. Както предполага и самото заглавие, това до голяма степен е и ода за родния град на музиканта - Филаделфия. Ако сте гледали сериала It's Always Sunny In Philadelphia (ако не сте, толкова по-зле за вас, хаха), вероятно сте наясно, че този град е специален. Да се надяваме обаче, че на Дейв няма да му се налага да бъде погребван в следващите 50-60 години.
8.50 /10.00
Препоръчителни песни:  With You   My Mistake   Divine Lorraine   Dirty Fucker   The Ride    Wild Love
Други подобни публикации:

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Save Ferris - Checkered Past EP

Банда: Save Ferris
Албум: Checkered Past EP
Лейбъл: Withyn Records, 2017
Жанр: Ska-Punk, Reggae Fusion, Alternative Rock, Dancehall
FACEBOOK

Илиян Иванов

Save Ferris e поредната възкръснала банда от 90-те, но тук ще направим една уговорка. Save Ferris през 2017-та година няма почти нищо общо със Save Ferris от 1997-ма, когато излиза дебютът им It Mean Everything, продал около милион копия в цял свят и спомогнал третата ска вълна (по-известна като ска/пънк) за кратко да залее мейнстрийм радиата и телевизиите. Сега червенокосата вокалистка Моник Пауъл е единствената останала от състава, не че на някого някога му е пукало кои са другите членове.

Да, преди няколко години певицата спечели съдебно дело да "запази" права върху името на бандата, което по ирония на съдбата е заимствано от легендарната комедия от 80-те Ferris Bueller's Day Off. С нови музиканти, Пауъл дава нов живот на бандата, която иначе замира в началото на XXI век, защото не успява да еволюира в стагниращата по това време ска сцена.

Checkered Past е изпълнено с носталгия EP. Дори самото име го предполага. Винаги съм харесвал гласа на Пауъл, макар да не ми е чак толкова голяма любимка като Карина Денике от Dance Hall Crashers например. Сингълът New Sound е денсхол парче, в което гостува легендата Невил Стейпъл от The Specials и има един основен проблем - вокалите на певицата приличат на една уморена от шиене на дрехи Гуен Стефани и не рефлектират върху горещите парти послания тип "We're gonna bring this place down". Финалното Goodbye Brother е другото по-бавно парче, малко като тъжно реге, в което се преплита (май) мелодията на A Message To You Rudy (най-известно в изпълнение на The Specials). Като цяло - и двете песни не са лоши, в първото например ме кефи Sublime-ски ефект на китарния риф, но останалите три парчета са сякаш сравнително по-интересни. И по-бързи.

Anything открива с влудяваща бас линия ала Reel Big Fish и моментално те кара да подскочиш и да почнеш да танцуваш. Пауъл уцелва настроението и с хумористични любовни лирики - "And my cats think you are the shit". Подобно е положението и Do I Even Like You - upbeat парче със солидна доза самоирония, a Golden Silence вкарва суингърско-шпионски саунд и звучи гневно: "Shut, shut your mouth, all you do is talk, talk, talk".

Checkered Past ревизира цялата ска сцена от 90-те в 5 песни и го прави сравнително добре, като най-много точки давам на отличната брас секция. Моник Пауъл е малко 50/50. В определени парчета тя е свежа и презаредена в други вокалите са вяли и сухи. Личната ми надежда е, че след като банди като Save Ferris и Tsunami Bomb се завръщат с нова музика през 2017-та, то може да чуем нещо подобно и от Dance Hall Crashers.
6.50/10 💃💋💃💋💃💋🙍
Препоръчителни песни:   Anything     Do I Even Like You
Други подобни ревюта:

вторник, 14 февруари 2017 г.

The Bombpops - Fear Of Missing Out

Банда: The Bombpops
Албум: Fear Of Missing Out
Лейбъл: Fat Wreck Chords, 2017
Жанр: Pop Punk, Punk Rock, Post-Grunge, Alternative Rock, Skatepunk
FACEBOOK

Илиян Иванов

The Bombpops не се различават особено много от плеядата поп пънк групи, завзели сцената в последните две-три десетилетия. Което не е пречка да бъдат сред най-свежите в стила към този момент с изключително мелодичния си и приятен дебютен албум Fear Of Missing Out.

The Bombpops винаги са минавали някак под радара ми - определено съм слушал отделни техни песни през годините, но не ме спечелиха изцяло за каузата си. Дори бях изненадан, когато Fat Wreck Chords анонсираха Fear Of Missing Out, че това де факто им е първи цял албум. Причините за забавянето на дебюта им (бандата е създадена пре 2007 г.) са много, но ако питате фронтдамите Джен Разави и Поли Ван Дам (вокали/китари), то сигурно биха възкликнали "Ох, ми мъже!". Това, донякъде в кръга на шегата, но дълго време и двете не могат да намерят явно читави сподвижници за ритъм секцията.

В крайна сметка обаче The Bombpops най-накрая записват цял албум с Нийл Уейн (бас) и Джош Люис (барабани) и крайният резултат е повече от задоволителен. Fear Of Missing Out има задължителния скейт пънк полъх от 90-те, типично в духа на лейбъла Fat Wreck Chords. CA In July е изключително заразително, жизнерадостно и сладострастно и е сред любимите ми парчета от началото на 2017-та година. Be Sweet е по текст на покойния Брендън Карлайл от Teenage Bottlerocket, което само по себе си е затрогващ трибют. Jerk притежава гаражен/гръндж заряд, а финалното All In A Day's Lurk има потенциал да се превърне в голям концертен фаворит. Forever Since се приближава до това да бъде романтична балада и ми навява асоциации с ранните неща на Millencolin.

Без съмнение, The Bombpops звучат като Dance Hall Crashers, но без ска частите - страхотни женски вокални хармонии, прилични мелодични китарни партии с тук-там по хеви елементи - например Watch Me Fold и Sweet For Sorrow. Това донякъде изяснява защо Fear Of Missing Out е предсказуаем пънк албум - в него се залага на 90-тарската носталгия, която обаче кореспондира с мен в по-големи пропорции.

Стереотипен и праволинеен, но чудесен и докосващ. Такъв е дебютът на The Bombpops. Джен и Поли са се сплотили в отличен творчески тандем и макар да им е отнело почти едно десетилетие да издадат цял албум, чакането си е струвало. Fear Of Missing Out ще е сред значимите дебюти на 2017-та година.
7.75/10 👸💓👩💙👯💚👭💛
Препоръчителни песни:  CA In July    Be Sweet    Watch Me Fold    Forever Since     All In A Day's Lurk

Други подобни ревюта:

понеделник, 13 февруари 2017 г.

Iron Reagan - Crossover Ministry

Банда: Iron Reagan
Албум: Crossover Ministry
Лейбъл: Relapse Records, 2017
Жанр: Thrash, Speed Metal, Crossover, Punk Metal, Hardcore Punk, Heavy Metal
FACEBOOK

Илиян Иванов

Преди броени часове: Megadeth спечелиха историческо първо Grammy за "Най-добро метъл изпълнение", докато на фон звучи Master Of Puppets на Metallica, които пък изпълниха на живо Moth To Flame с Lady Gaga (комични технически проблеми съпътсваха шоуто), Twenty One Pilots прибраха статуетката си по боксерки, Frank Ocean се направи на Kanye West към организаторите преди церемонията, като се възмути защо 1989 на Taylor Swift е бил предпочетен през 2016-та за "Албум на годината" пред How To Pimp A Butterfly на Kendrick Lamar (нищо, че Ламар участва в ремикса на хита на Суифт от албума 1989 - Bad Blood), Cage The Elephant изненадващо победиха фаворитите Blink-182 в категорията "Най-добър рок албум", а някаква напълно неизвестна за мен певица на име Joy Villa цъфна в Ел Ей с рокля с надписи "Make America Great Again" и "Trump"...

Общото между всички тези събития от раздаването на 59-тите награди Grammy e, че новият албум на Iron Reagan е далеч по-забавен от тях. Да, точно така. Американската супергрупа от членове на Municipal Waste, Cannibal Corpse и Darkest Hour се завърна с нов ударен и едновременно забавен трети албум, който едва ли догодина ще бъде номиниран за каквито и да е награди, но на кого му пука?

Crossover Ministry е предназначен за хедбенгъри и няма да "остави нито един кръст необърнат", ако може да цитираме Darkthrone. Първото впечатление е, че Iron Reagan са почнали да правят песните си с малко по-голяма средна дължина. В Crossover Ministry се намират още от онези безпощадни картечни откоси от по 20-30 секунди до към минута и нещо, но парчетата над 2 минути са доста повече в сравнение с предишните два албума.

Iron Reagan винаги е била група за партита, въпреки че пичовете отдавна са заели сериозна страна по редица политико-социални теми - например More War, която силно напомня на N.F.L. на Anthrax, осъжда оръжейния износ на САЩ - "Let's make more guns, let's charge the poor, they'll never learn". Megachurch (а и не само тази песен) атакува брутално организирините религии и в частност християнството, наричайки ги финансови пирамиди. Вокалният подход на Тони Фореста в парчето също заслужава споменаване - мрънкащото пеене е досущ като това на Майк Мюър от Suicidal Tendencies.

Fuck The Neighbors е в добрите традиции на големите рок/метъл парти тракове от последните две десетилетия на XX век - мисли си за Fight For Your Right на Beastie Boys и What Will The Neighbors Think на Murphy's Law, но с много по-метализиран саунд тип D.R.I.. Точно това е и готиното на Iron Reagan - бандата все така не се взима чак толкова насериозно, но безпощадно се забавлява да съживява траш/хардкор кросоувъра от края на 80-те, когато S.O.D., Corrosion Of Conformity и споменатите вече D.R.I. и Anthrax, успяват да сплотят дотогава войнстващите помежду си метъл и пънк хлапета.

Crossover Ministry не открива топлата вода, но я прави по-гореща. Iron Reagan са бързи и яростни като цяло, но когато е нужно е забавят темпото с финес - хедбенгърското Bleed The Fifth или окултното пиано интро в Dead With My Friends. Албумът няма да спечели Grammy, но това не му пречи да бъде неподправен, шумен и безпардонен.
7.50/10 🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘
Препоръчителни песни:   Dead With My Friends    Condition Evolution    Fuck The Neighbors     More War   Megachuch


Други подобни ревюта:

петък, 10 февруари 2017 г.

Larry And His Flask - Larry And His Flask EP

Банда: Larry And His Flask
Албум: Larry And His Flask
Лейбъл: Self-release / Bandcamp, 2017
Жанр: Bluegrass, Folk Rock, Punk Rock, Alternative Country
FACEBOOK

Илиян Иванов

Larry And His Flask е група, която наскоро открих за себе си. В началото на февруари пичовете от Орегон нарушиха мълчанието си с първи две песни след около 4-годишна пауза, през която им се случи голяма беля - обурдването и ванът им (на стойност около 24 хиляди долара) бяха oткраднати. Което намирам за ужасно нечестно спрямо тях, особено като се има предвид, че често им се налага да припечелват допълнително по някой долар с бъскинг (свирене на улицата), за да могат да продължат турнетата си.

Това иначе е второто едноименно EP на бандата, която, за незапознатите с тях, свири някаква луда комбинация от пънк, блуграс, кънтри, фолк и ска със засилено присъствие на банджо, акордеон, хармоника и тромбон. Затова ако сте запалени фенове на Streetlight Manifesto, Mad Caddies, Dropkick Murphys и Frank Turner - не се страхувайте да опознаете Larry And His Flask, защото е твърде вероятно да ви станат любимци веднага.

Какво да напиша за тези две песни, освен че и двете са доста яки. Breaking Even е скорострелно парче с яки банджо рифове и вокални хармонии досущ като на Bleeding Heart Disease на NOFX. Young Is The Night също се вихри в пънкарско темпо през по-голямата си част и напомня много на песен от последния засега албум на Streetlight Manifesto - шедьовъра The Hands That Thieve.

Толкоз за Larry And His Flask EP. В деня на издаването му (3 февруари) бандата обяви, че всички приходи от тази дата ще отидат за Американския съюз на гражданските свободи (ACLU) - кампания, която бе подета от Bandcamp след като Доналд Тръмп затвори границите на САЩ за бежанци и имигранти от 7 страни.
    8.00/10    

Други подобни публикации:

четвъртък, 9 февруари 2017 г.

The Menzingers - After The Party

Банда: The Menzingers
Албум: After The Party
Лейбъл: Epitaph, 2017
Жанр: Punk Rock, Alternative Rock, Heartland Rock, Folk Rock

FACEBOOK

Илиян Иванов

Великият сериал The Office спря излъчване през 2013-та година, Джо Байдън - известен главно покрай култовите мемове с Барак Обама, вече от месец не е актуалният вицепрезидент на САЩ, бащата на Хилъри Клинтън - Хю Родъм отдавна е починал, емо героите Tigers Jaw са доста неактивни в последните години, а Motionless In White винаги са били тъпа банда, което оставя The Menzingers като най-голямата гордост на Скрантън, Пенсилвания. Да, всички изброени "герои" са от споменатото градче, но само The Menzingers устискаха да останат за After The Party, който се оказва поредният им страхотен албум.

Имах удоволствието да ревюирам предишните две издания на бандата - On The Impossible Past (2012) и Rented World (2014), като и на двата поставих оценка 8,5 /10. Разбира се, ефектът на първият от двата се усеща много по-силно, а защо е така, може да прочетете ТУК. After The Party ще мине с малко по-ниска оценка, която обаче с годините може да расте в съзнанието ми. Докато го слушах, неизбежно го съпоставах с Rented World, който същевременно слушах наново и така да се каже - преоткрих.

Без да се развличам повече - After The Party е не 100, а 110% The Menzingers. Двамата вокалисти Грег Барнет и Том Мей се забавляват в разказването на истории за любов и други междучовешки отношения, като са запазили леко пиянския парти подход. В същото време The Menzingers сякаш напомнят на всички, че да прехвърлиш 30-те не е чак толкова зле - "When buying marijuana makes you feel like a criminal"/"Where are we gonna go now that our twenties are over?".

After The Party е в стиловата тоналност на On The Impossible Past - звучи по-събрано и по-"едностилово", отколкото в леко разхвърляния Rented World, като отгоре всичко това е подправено с Bruce Springsteen-овата топлина. Реещите се китари в песни като House On Fire, Your Wild Years и Boy Blue марширушват безропотно на фона на емоционалните вокали на двамата фронтмени. Темпото пък не прескача границите на средното за бандата през всичките 45 минути, което предразполага към чудовищни мелодии и припеви като "Bad catholics, weren't we, darling? Always dipping out before communion started" в сингъла Bad Catholics или пък "Why do some people make you nervous/And others drive you to drink when the bars are closing?" в The Bars.

Може би най-силното парче в албума е едноименното такова, което някак успява да е най-хардкор/най-хеви и същевременно да е изключително мелодично, а китарната интродукция заразява като ебола. На обратния полюс пък ми е Black Mass, където хубавата идея е пропиляна заради прекомерна повторяемост.

After The Party бе предварително описан от бандата като "забавен" албум, в който има "пънкарско джубокс настроение". Трябва да призная, че това ме радва, защото предварителните ми (непредизвикани от нищо) очаквания бяха за тегав албум ала последните неща на The Gaslight Anthem, за което не мисля, че The Menzingers са готови все още. Прехвърлили 30-те, пичовете от Скрантън, Пенсилвания, отказват да развеят бялото знаме и да се самообявят за скучняги. Боже, та те дори остават и за афтър партитата!
8.00/10
Препоръчителни песни:   Tellin' Lies    House On Fire    Bad Catholics    The Bars   After The Party
Други подобни ревюта:

вторник, 7 февруари 2017 г.

Григовор / Гена - Фалстарт

Артисти: Григовор / Гена
Албум: Фалстарт
Лейбъл: Self-released, 2017
Жанр: Hip-Hop, Alternative Rap, Jazz Rap, Funk Rap, Underground Rap, Rap Rock
FACEBOOK  FACEBOOK

Илиян Иванов

Докато слушам "Фалстарт", изпитвам някаква странна смесица от носталгия и неприязън по родината с всичките ѝ хубави страни и грозни недостатъци. Защото най-великото вдъхновение в изкуството е реалността, а българската реалност винаги е била един по-особен вид, който се преглъща добре само с равни дози сарказъм, патос, пиене и самобичуване.

Затова и "Фалстарт" е в известен смисъл гениален албум, в който лириките на Григовор (от Logo5) прескачат с лекота от тема в тема и от проблем на проблем на фона на убийствените бийтове, скречове и инструментали на Гена (от So Called Crew). Всяко едно от единайсетте парчета е потенциален хит заради неизброимия брой лафове, с които ще се обсипва ежедневието ни. Включването на скитове от класически български филми и живи инструменти като саксофон, китари, бас (в едноименната песен дори китарата и басът са изсвирени от Илия a.k.a. Григовор) пък обогатява инструменталите до почти пълно съвършенство.

Григовор очевидно не умее да бъде скучен. Текстовете му са хапливи, заразителни и уцелват право в целта във всеки един момент. Има я съвременната бунтовническа нотка на атеизъм и противопоставяне на стереотипите "Не вярвам и в Бога ти, казвам името му напразно", "Сега чета Теория на еволюция в църквата" (и двата цитата от "Зъл") и "Хардкор/пънк/рап гето рапсодия, затова, че няма смисъл да съдиш човека по зодията" ("Афродизиакален Субконструкт").

В същото време Григовор поставя под логична въпросителна огромна част от модерната българска музика - от глупавото самохвалство в рапа та чак до единствения роден ТВ водещ, който може да напълни Националния стадион - "Не съм от тея, дето се хвалят, че ги дават по радиото" и "Невъзможен като еднорог, а ти се преоринтирай да се занимаваш с етно-рок" (Екзистенциална криза). "TL;DR", което е с може би най-скорострелните рими в албума, пък иронично подхваща темата за аудио пиратството "Албумът ни дръж си го на шибания десктоп".

На фона на целия хумор, някои рими пронизват по-дълбоко и по-болезнено - например "Любовта не е любов, когато е излишни нерви" (от "На един дъх"), "Виновен, че искаш да си на километри от реалността, че си превърнал страната ти си превърнал в кол центъра на света" (във "Вината е наша" feat. F-Act).

Другата половина от "Фалстарт" - инструменталната, също е толкова впечатляваща и магнетична, благодарение на Евгени a.k.a Гена. Някои песни са просто брутално фънки - "Зъл" и "Екзистенциална криза" са толкова добри, че Jurassic 5 и DJ Format биха завидяли. "Заложна къща" и "Авантаж" са по-рок ориентирани, "На един дъх" и "Афродизиакален субконструкт" (в което иначе гостува Жлъч) са доста джазменски, а пък TL; DR направо разбива с бийт и семпли с цигулки. Излишно е да споменавам май, но песните са перфектно продуцирани, което говори на какъв левъл е Гената.

"Фалстарт" е много повече от отличен БГ хип-хоп албум. Първо, защото е много повече от рими и бийтове и второ, защото представя българската реалност без никакъв фалш. Григовор и Гена стоят като ветропоказатели на българската музикална сцена в момента, но вместо да показват накъде духа вятъра, те го създават и го насочват в посока по тяхно усмотрение.
9.00/10
Препоръчителни песни:   Зъл      TL;DR    Екзистенциална Криза    Вината Е Наша     Афродизиакален Субконструкт
Други подобни ревюта:

сряда, 1 февруари 2017 г.

Less Than Jake - Sound The Alarm EP

Банда: Less Than Jake
Албум: Sound The Alarm EP
Лейбъл: Pure Noise, 2017
Жанр: Ska-Punk, Pop Punk, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

За около четвърт век съществуване, Less Than Jake изобщо не са мръднали от това, което ги направи една от най-успешните банди на 90-тарска ска/пънк вълна. Съвсем сериозно, пуснете си дебюта им Pezcore (1995), пуснете си кой да е албум от комерсиалния им възход в началото на '00-те, пуснете си и това EP и ще разберете какво имам предвид. Sound The Alarm звучи като всяко едно друго издание Than Jake и това (май) е по-скоро добре.

Ми така де - кому е нужно да се рискувa? Less Than Jake познават добре фен базата си и с N-тото си на брой EP няма да разочароват абсолютно никого, гарантирам. Sound The Alarm съдържа 7 песни, които са издържани в непробиваемата формула от поп пънк и ска, поръсени обилно с традиционната мелодична брас секция и текстове за самосъжаление, самоирония, депресия и, естествено, политика.

Отварящата песен Call To Arms отправя сериозно послание към хората, склонни към самоубийство, нищо че инструменталът звучи мажорно и веселяшки и на бриджа между втория и третия припев отнякъде долита мелодията на... Gangnam Style (да, сериозно, WTF?!?). Тонът в парчетата Whatever The Weather, Welcome To My Life и Years Of Living Dangerously пък е доста по-чил и по-мек, което също е в добрите традиции на бандата, особено с мелодичните вокали на Крис ДеМейкс и Роджър Лима.

Големият "хит" тук, ако мога така да се изразя, са Things Change, където Less Than Jake "бомбардират" с най-силното си оръжие - зарибяващите брас мелодии на фона на експлозивен пънк рок. Подобна комбинация има и в други песни - Good Sign и Bomb Drop, но зарядът май не е чаааак толкова експлозивен при тях.

През миналата година Less Than Jake преминаха в лагера на Pure Noise Records, където могат да се чувстват като ветерани от Втората световна война на фона на младите щурмоваци в лейбъла. Което не им пречи да са сред топ бандите в каталога, дори и само с едно скромно EP досега. Sound The Alarm си струва, определено.
7.50/10 ✊✋⌛💣🌎🚔
Препоръчителни песни:  Call To Arms    Whatever The Weather     Things Change

Други подобни ревюта: