четвъртък, 30 март 2017 г.

Sumo Cyco - Opus Mar

Банда: Sumo Cyco
Албум: Opus Mar
Лейбъл: Self-released, 2017
Жанр: Punk Metal, Alternative Metal, Alternative Rock, Dancehall, Nu Metal
FACEBOOK

Илиян Иванов

Винаги, когато пиша за някоя банда, която вече съм ревюирал в миналото, препрочитам старата публикация и често се самокритикувам за отделни пасажи. Много пъти съм се чудил и ако дадена група решава да запише нов албум и преслушва предходния, дали членовете ѝ не си цъкат с език "ей, тука що така сме го записали, бе да му еба майката", pardon my French.

С извинение за тъпото отклонение в началото, аз съм един от най-първите фенове на Sumo Cyco, затова участвах с дарение в PledgeMusic кампанията по записите на втория им албум Opus Mar, който получих като свободен даунлоуд, а освен това чакам и пратка с диск. Смятам, че бандата го заслужава, защото ако има нещо, което адмирирам до безкрайност в тях, то това е неоспоримата им DIY етика вече 6-та поредна година.

Вокалистката Sever (по-известна като Skye Sweetnam) е не просто лицето на Sumo Cyco, тя е визионер и идеолог на целия проект, докато китаристът Мат Дрейк стои зад саунда и инструменталите. Междувпрочем, Opus Mar се забави с около година заради кадрови проблеми в ритъм секцията на състава. Дали препъникамъчетата са обърнали леко каруцата на канадците е трудно да преценя, но ако мога да дам комплимент на този албум, то той би бил - слушаем.

Севър показва огромен брой вокални техники в 13-та парчета - от кряскане и врякане през тежки ревове и рапирания та до мелодично поп пеене. Винаги съм бил фен на гласа ѝ, но в този албум не всичко ѝ се получава добре. Определено мелодичните вокали са тези, които ме спечелват най-много, особено тези във високия регистър. Там където тя се опитва да реве малко повече, ми докараха някоя друга въздишка.

Музиката в инструменталната си част също варира в широки рамки. Смесицата от пънк рок и хеви метъл е напоена с реге, денсхол, електроника, неометъл, което не е съвсем манджа с грозде. Песента с Бенджи от Skindred - Move Mountains на хартия трябва да е връхната точка в албума - Korn-ски саунд на китарите, последван от парти денсхол/рага атмосфера. Въпреки това парчето олицетворява цялостното ми усещане за албума - нищо впечатляващо.

Kids Of Calamity звучи като хибрид между сънародниците на Sumo Cyco - Billy Talent и британците Sonic Boom Six, с които имат доста сходни черти - комбинация от реге и експлозивен пънк със сполучливи хорови вокали. Най-добрите песни в албума обаче са Anti-Anthem и Rally, в които има и малко по-лирични части, където Севър успява да капсулира най-добрите си моменти.

Дебютът на групата Lost In Cyco City беше леко разочарование за мен на фона на предходните сингли, които така и не стигнаха до албума. Надявах се Opus Mar да върне това, което ми липсваше там, но явно ще има още да почакам. Вторият албум на Sumo Cyco би допаднал на мнозина фенове на алтърнатив/метъл/пънк жанровете и особено на тези, които уважават женските вокали.
     6.75/10     
Препоръчителни песни:  Anti-Anthem    Move Mountains    Rivalry    Kids Of Calamity    Rally

Други подобни ревюта:

четвъртък, 23 март 2017 г.

Greg Graffin - Millport

Артист: Greg Graffin
Албум: Millport
Лейбъл: ANTI-/ Epitaph, 2017
Жанр: Country, Alternative Country, Americana, Bluegrass, Folk Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Докато всички са в очакване на нов албум от Bad Religion, който да е унисон с Америка на Доналд Тръмп, фронтменът на легендарната пънк банда Грег Графин издаде трети соло албум. Както спонсорираната реклама във Facebook гласи - това са "Истории от Америка" от гласа на Bad Religion, така че мнозина знаят много добре какво да очакват в лирическо отношение.

Чисто музикално обаче, Millport няма почти нищо общо с стила на пънк ветераните, нищо че песните са писани съвместно със самия Брет Гуревиц (който е и продуцент, май) и са записвани с всички останали членове на Social Distortion без Майк Нес - Джони Уикершам, Брент Хардинг и Дейвид Идалго младши. Третият соло проект на доктор Графин задълбава още по-дълбоко в корените на класическата американска музика - фолк, кънтри, блуграс, американа и дори госпъл, което го прави една особена порода издание.

Вместо пауър акордите и стремглавите китарни сола на Bad Religion, в Millport чуваме огромни дози банджота, пиана, цигулки и акустични китари. Цялата атмосфера е изключително южняшка,на моменти дори закачлива, но текстовете на Графин са съвсем различно изразно средство. Самото заглавие на албума е директна препратка към фалиралия през 2005 година град в Алабама - Милпорт. Time Of Need би звучала чудесно в коя да е църква, ако не беше текстът, в който Графин интелектуално обобщава, че молитвите не са помогнали никому - "Amen - no religion can help this time of need".

Самият вокалист твърди, че за него Millport е било едно лично предизвикателство да провери доколко остаряването е повлияло на релевантността му. Ако се съди по последните албуми на Bad Religion и Millport, засега Графин не би трябвало да има притеснение. Десетте песни тук звучат органично и хармонично, сякаш симбиозата с членовете на Social Distortion е трябвало да се случи много по-отдавна. Двете велики пънк банди вървят почти рамо до рамо през последните 4 десетилетия и Millport е резултат на трудно признатия грях - любовта към кънтри музиката.

Също както в албумите на Bad Religion и тук едни от големите козове са вокалите. Вече споменах за госпъл хора в Time Of Need, но парчета като Waxwings, Echo On The Hill и Sawmill следват запазената марка на бандата - хармонизираните беквокали. Албумът се докосва откъслечно до Bad Religion и Social Distiortion в Lincoln's Funeral Train (кавър на Норман Блейк) - бавно и меланхолично американа/рок парче, където се чува повече дисторшън в китарите.

В свое скорошно интервю, Графин заяви, че Bad Religion не бързат с нов албум, защото сами са вдигнали летвата за себе си (а и като цяло за пънк сцената) с True North. Вокалистът обаче може да бъде спокоен за остаряването си - то по никакъв начин не е повредило креативността му. Millport е повече от приятна разходка из дебрите на американската музика, в която се преплитат истории от минало и настояще, изнесени като открити уроци по политика и натурализъм от лектора в UCLA (University of California Los Angeles) - Д-р Грег Графин.
     8.00/10     
Препоръчителни песни: Backroads Of My Mind    Millport    Time Of Need    Sawmill    Waxwings
Други сходни публикации

сряда, 15 март 2017 г.

Ed Sheeran - Divide ÷

Артист: Ed Sheeran
Албум: Divide ÷
Лейбъл: Asylum, Atlantic, 207
Жанр: Folk Pop, Indie Pop, Pop Rock, Dance Pop
FACEBOOK

Илиян Иванов

Налице са поне няколко причини, поради които би трябвало да съм поне малко фен на Ед Шийрън.

1. Той спада към категорията/жанра, които аз със сарказъм наричам "white man with an acoustic guitar" (бял мъж с акустична китара, хехе). Не може да не сте ги виждали тези хора, те са във всеки парк. Слушам десетки такива, но не тия от парковете.

2. Келтско-ирландските фолк корени в музиката му също са важни. Все ще се намери някоя друга песен, която да ни напомни я на The Pogues, я на The Dubliners, я на Dropkick Murphys. Или поне Frank Turner, ебаси.

3. Леко визуално, Ед ми напомня на леприкон, а всеки път като чуя за това митично същество и се сещам за легендарната трилогия на South Park - Imaginationland.

4. Нашият герой е BFF на Taylor Swift, така че, ако следите блога от по-отдавна, ще знаете, че всичко свързано с американската певица тук е на голяма почит.

Сигурен съм, че мога да се сетя за още някоя простотия, разбира се, но това не променя факта, че никога не успях да харесам кой знае колко музиката на Шийрън. Divide (изписва се официално със знака за деление ÷)  е трети албум в дискографията на британеца и може би най-накрая почвам да зацепвам за какво е целият този хайп по червенокосия музикант.

Shape Of You е брутално поп парче. От най-добрите, които съм слушал в последната година. Денсхол ритъмът и секси атмосферата предразполагат към разгорещени танци, а прозаичният текст просто допълнително разпалва огъня. Точно както трябва да бъде в един голям поп хит. Другият сингъл Castle On The Hill е съвсем друга бира обаче. Шийрън улавя тази меланхолична еуфория, която направи U2 една от най-големите банди в света, а след тях и Coldplay. Ретроспективните лирики звучат доста сладникаво - "Had my first kiss on a Friday night, I don't reckon that I did it right", но пък на кого му пука?
Бяла жена с акустична китара и бял мъж със същия инструмент.
Догодина на Grammy-тата пак ще се говори за расизъм.

Макар Шийрън да не е сред най-брилянтните китаристи, които съм слушал, той определено е интересен композитор и използва добре стиловите влияния, за да сформира тази разноцветна туршия, наречена Divide. Dive е чудесен ритъм енд блус, като мекото, разтопяващо соло преди последния припев всъщност е изсвирено от Eric Clapton (в албума има още едно соло - на John Mayer), а танцувалното Galway Girl е песен, която би била на repeat в джубоксите на всеки ирландски бар.

В моментите, в които британецът рапира куплетите си, не можех да не се сетя за Beck - особено в Eraser и New Man. Същевременно, парчета като Happier и Hearts Don't Break Around Here са стабилни акустични фолк балади - нещо, с което Шийрън най-често е асоцииран, докато във финалното Supermarket Flowers вокалите на Шийрън са акомпанирани само от пиано и от вокален хор. Но самата песен е скучна - вокалното изпълнение не ме развълнува особено.

Сред 4-те бонус трака мисля, че има много от т.нар парчета-бисери. Barcelona и Bibia Be Ye Ye са закачливи, игриви, танцувални и весели - нещо, което според мен липсва малко в стандартната версия на Divide. Но пък това така или иначе няма голямо значение, ако слушате делукс изданието като мен.

Шийрън е поп звезда от световен калибър, каквито не ревюираме кой знае колко често в блога. Пичът обаче предлага повече от приятна и разнообразна палитра от фолк/инди и поп/денс. Или както прочетох наскоро за него - той е мъжката версия на Тейлър Суифт, която, както казах, тук получава само 💓
          7.25/10      
Препоръчителни песни:  Eraser   Castle On The Hill    Dive    Shape Of You   Galway Girl
Други подобни албуми:

петък, 3 март 2017 г.

F.O.D. - Harvest

Банда: F.O.D.
Албум: Harvest
Лейбъл: Funtime, Bird Attack 2017
Жанр: Skatepunk, Punk Rock, Pop Punk, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Белгийците F.O.D., както подсказва и самото им име, стартират кариерата си като кавър банда на Green Day. За по-малко от декада време обаче групата вече се утвърди като една от стабилните имена на европейската пънк рок сцена и макар оригиналността да не е сред силните ѝ черти, третият им албум Harvest влиза изключително плавно и леко, и ще се услади на всеки почитател на стила.

F.O.D. вече не звучат толкова много като Green Day, но за сметка на това тук може да се насладите на влияния на почти целите каталози на Epitaph и Fat Wreck от 90-те. Например Crew You е направо като излязло от албум на Bad Religion - китарни партии, структурата, естествено - хоровите вокални хармонии и дори дребните детайли като спиранията са като извадени от учебника на калифорнийските ветерани. В Autism Spectrum Disorder Blues пък долитат мелодии от едно от парчетата на NOFX от легендарния им албум Punk In Drublic.

Със сигурност вокалите са една от най-впечатляващите страни на F.O.D.. Тук може би е мястото да спомена, че бандата съвсем спокойно можеше да е само трио, но има официален четвърти член, който пее само бек вокали, което е странно, но пък за сметка на това пичът си върши работата безупречно - само чуйте Last или So Far.

Harvest е мрачен албум, по думите на бандата, повлиян от скорошния развод на фронтмена Ханс, като освен парчета на тази лична тематика, в него не липсва и вече задължителният политчески отенък. Парчето American със сигурност е сред моментите, които заслужават да се отбележат заради критиките към най-опасното оръжие на съвременните хибридни войни - невежеството. По средата между личните и политическите теми някъде попада пък парчето This Year Has Been The Worst Yet, a иначе персоналният ми фаворит в албума се казва So Far.

Както вече споменах, F.O.D. не преливат от оригиналност. Песни като Never Be Just Anyone и Forever Grateful (For Toon) водят до логични паралели с No Use For A Name и Lagwagon, а като цяло почти във всеки трак може да се открие по някоя друга 90-тарска пънк банда. Преди да започна да слушам албума, имах леки опасения, че гигантският лист от 17 трака ще ми дойде в повече. За моя изненада, пълнеж липсва почти изцяло.

Белгия развива в правилна посока своята пънк рок сцена и процъфтяването на ежегодни фестивали като Groezrock го доказва изцяло. F.O.D. се хващат умело за носталгията и със своя изпипан 90-тарски саунд утвърждават Harvest като от едно от най-приятните пънк издания от началото на 2017-та.
     7.50/10    
Препоръчителни песни:   Crew You     Last    Forever Grateful (For Toon)    American    This Year Has Been The Worst Yet


Други подобни ревюта: